Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

Г-н Банов, кои Ви вярват, че ще бъдете успешен министър на културата?

Да не прозвучи грандомански, но се надявам, че много голяма част от гилдиите ми вярват - актьори, художници... Иначе защо е цялото упражнение? Дано да ми имат доверие, да имат надежда.

Има теория, че Вашият избор на този пост е бил като на човек, който ще съумее да “потуши” негативи от предишното управление?

Всеки човек, който поема такъв пост, обира частично негативи, но наследява и позитиви. Това се регулира, когато нещата започват да се случват на практика, когато покаже своята визия. Питате дали съм очаквал този пост? Не съм го изключвал, преминавайки като заместник през едно-второ-трето правителство. Стана в последния момент. Е, случи се...

Каква е Вашата визия?

Министерството на културата да се отвори за хората. Всичко, което се случва, точно и ясно да бъде предложено за обществен дебат. Например комисията, която взема решения за паметниците на културата. Тя е един орган, който работи на тъмно. Обществото се запознава с нейните решения постфактум. Тя ще заседава открито, онлайн. Кардинално се променя ситуацията. Така ще се работи и със специализираните съвети, и с процедурите по конкурсите, които предстоят занапред. Длъжни сме да създадем и спазваме Закона за закрила и развитие на културата не само в буквата, а и в духа. Да закриляме, нали така е записано.

Какво наследихте и откъде ще тръгнете във Вашата посока?

Ще дам пример със сценичните изкуства. Има пълна либерализация на пазара на сценичните изкуства, което обаче носи и негативи. За да могат директорите и творците да работят и да планират сезона, трябва да имат устойчиво финансиране, да знаят театрите своя репертоар и перспектива, да има елемент на спокойствие. Най-добрият вариант е тези две неща да се балансират и да се срещнат. Ние още не сме готови да излезем на крайния вариант – пазар. А пък държавата не е толкова икономически стабилна, че да гарантира изцяло елемента на спокойствие само тя. Но там, където има правила, и държавата е реагирала, и министерството на финансите е реагирало. Правилата са важни. Ще ги създадем, а там, където липсват, ще се въведат, но не просто за да ги има. А да създават условия оптимално да се развива културата. При музеите и галериите е по-сложно – те са на различно финансиране, защото са национални и общински, но може да се мисли за еднакви стандарти. Да се съхранят работещите и те да не зависят от решенията на кметове.

Ще действа ли министерството като корпус за бързо реагиране?

Това е несъвместим термин с културни политики. Действаме за всичко с еднаква енергия, с еднакви мерки. Всичко ми е приоритет. Това не е магистрала. Всеки път, всяка пътека е ключова. Няма да позволя едно нещо за мен и моя екип да е по-важно от друго. Нямам голям пожар, но в момента е важен Музикалният театър. Там е нужно цялостно проектиране, да се знае какво е необходимо като ресурси за ремонт, за да посрещне достойно 100-годишнината си. Тези артисти го заслужават.

Още ли Ви е страст театърът?

А, театърът! Отдавна не ми е страст театърът. Станал съм администратор от толкова години, още от трупата в Хасково. Имал съм смелостта пред себе си да призная, че мога да стана много добър режисьор. А и сега, откакто бях малко дете, обичам да ходя на театър, обичам да слушам музика, да чета.

А къде в класацията Ви е киното?

Тежък киноман съм. Напоследък гледах всички серии на “Междузвездни войни”, защото дъщеря ми е на 11 години и ги преживяваме заедно. Завиждам ѝ! А българското кино? Гледах последния филм на Иглика Трифонова “Асансьор за пациенти”.

Кога бяхте на концерт, на театър...

Онзи ден слушах уникалното сопрано Соня Йончева - на концерта й в НДК. И аз, и целият ми екип оставаме до много късно на работа. Това е сериозен проблем, между другото. Изпускаме събитията. Не сме там.

Каква е Вашата мечта?

Културна среда, в която има действащи правила, в която всеки, който е обаятелен, интересен, самобитен, да има възможност за развитие. Ние сме длъжни да създадем тази среда.

Какво определение бихте приели за себе си? Либерален, артистичен, диалогичен?

Диалогичен. Готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят.

Кои са преписките на бюрото Ви?

Много активно разработваме културната програма за председателството на Европейския съюз. До дни трябва да бъдат оценени проектите, да дадем възможност на хората да претворят своите идеи. Скоро ще излязат и резултатите по Норвежката програма, която солидно подпомага българското изкуство.

Какво внесохте в кабинета си?

Графики на художника Кольо Карамфилов. Много го харесвам, много театър има в нещата му. Рано си отиде, уви.

Как реагира баща Ви – прочутият актьор Васил Банов, на Вашия пост?

Изпитва чувство на гордост. Все пак аз – младши Банов, бях сценичен работник зад кулисите, а той беше звездата на сцената. Така се случи. Критичен е - абе, ти си казал това, онова, ама така не бива... Не ходатайства за никого. Той мен така и не ме научи на тенис, а аз него - на шах.

Ако не бяхте министър, каква постановка бихте направили?

Пак бих поставил Яворов.

Липсва ли Ви шахът?

Много. Играя с компютъра, но я няма тръпката от турнирите.

Шах и мат? На кого?

На посредствеността.