Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

Господин Димов, защо България иска отлагане на срока, в който ще трябва да преработваме отпадъците на 90%, чак за 2040 година? Непостижимо ли е да го правим още през 2030 г., както иска Брюксел?

Ние искаме да намалим процента на рециклиране на отпадъците, защото тръгваме от много лоша база. В ЕС има цели девет държави, които като нас имат в момента над 65% депониране на отпадъците. Преминаването от депониране към рециклиране е много тежък, дълъг и сложен процес, който иска много инвестиции. Иначе е много хубаво нещо. Но и деветте държави ще се борим за дерогация на този период, с междинни цели. Да сведем депонираните отпадъци до 10% за 10 години, е прекалено амбициозно.

Бизнесът от много време настоява такса смет да се определя на обем, а не според данъчната оценка на имота. Доколко е възможно според Вас тази система наистина да се промени?

Замърсителят плаща и справедливостта изисква да се направи система, която ще е и стимул за преработването на отпадъците, за което говорим. Когато заплащат според обема генериран боклук, самите фирми ще имат стимул да преработват поне частично отпадъците си. Това ще намали като цяло обема им, но ще намали и приходите на общините, които събират този данък. А и остава проблемът за гражданите. Какво правим, ако пресмятането на такса смет според обема повиши размера на таксата и тя стане несъбираема. От срещата ми с кметовете на много градове стана ясно, че повечето от тях не виждат начин това да стане в обозримо бъдеще. Ние не сме Швейцария и няма как хората да си купуват маркирани пликове, в които да събират отпадъците. Но не сме се отказали. Има методика, която финансовото министерство разработва. И когато намерим пресечната точка между фискалната и общинската гледна точка, това ще се въведе. Най-вероятно ще направим пилотен проект. Всъщност това вече се случва експериментално в някои населени места, където обаче хората живеят в къщи и администрирането на такса смет по този начин е лесно.

Депутатите Ви питат често какво смятате да направите със стимулите за покупка на нови автомобили и съответно с таксите за употребяваните.

От гледна точка на околната среда далеч по-важен е техническият аспект при автомобилите. Тъй като благодарение на катализаторите замърсяването на въздуха може да се сведе до поносими граници. Така както не можете да карате кола, която има неизправна спирачка или кормило, така би трябвало да не можете да карате кола, която има проблеми с очистващата система. Или изобщо няма катализатор. Единият проблем е при първата регистрация в страната. В пунктовете масово няма апаратура, която да измерва нивата на отработените газове и се прави регистрация, без това да е проверено. При новите коли този проблем не съществува. Вторият проблем са годишните технически прегледи, при които колите у нас масово се пускат или без катализатори, или с неизправни. Ако пунктът пусне кола с неизправна спирачка, има санкция за него, но в случая с катализаторите няма.

При годишните прегледи се измерва нивото на изгорелите газове, но май не е ясно какво се установява?

Там е проблемът. Въпросът е дали тези измервания са реални и дали не ги правят избирателно. Например да измерват само когато видят, че колата е окей, за да имат положителен резултат. Важен е и контролът по пътищата. Както се правят проверки за неизправност, така трябва да се прави и проверка за катализатор. И да се вземат мерки, включително и спиране на колата от движение. Да се намерят стимули за купуване на нови коли, също ще бъде дискутирано. Но сме се съсредоточили върху проблема с катализаторите, защото той ни помага да решим един от главните въпроси - чистотата на атмосферния въздух.

Какво предлагате?

Работната група все още изготвя необходимите промени в нормативни актове. Но смятам, че трябва да има много сериозни санкции за пунктовете за технически прегледи. Как точно ще се отнемат лицензи, е въпрос да уточнение. В работната група има представители на транспортното министерство, на вътрешното и на финансите. Каним и ръководствата на асоциациите на вносителите на автомобили.

Според Вас може ли България да си позволи да субсидира купуването на електрически коли като Румъния например? Там наскоро вдигнаха помощта от 5000 на 10 000 евро.

Не мога да отговоря към този момент. В министерството имаме две работни групи по чистотата на въздуха – едната се занимава със замърсяванията от битовото отопление, а другата – от превозните средства. И в зависимост от това къде ефектът ще е по-голям, ще насочим ресурса. Имаме 115 млн. лева по програма “Околна среда” и трябва с тяхна помощ да постигнем максимален ефект. Към днешна дата изглежда, че битовото отопление създава повече проблеми и трябва там да съсредоточим усилията си. Защото у нас над 57% от населението се отопляват с дърва и въглища с високо съдържание на пепел и сяра. Ако насочим усилията си в тази посока, ще постигнем по-голям ефект.

България е на прага да бъде глобена заради фините прахови частици във въздуха. Но какво може да се направи със 115 млн. лв.?

За да се насочат средствата в най-ефективната посока, в момента текат два процеса. Масово обновяваме общинските планове за качеството на въздуха, което финансираме с 3 млн. лв., и вече имаме договори с 20 общини. Въпреки че има обща тенденция за понижаване на замърсяванията, и в шестте региона има доста общини с фини прахови частици над нормите. Тези планове ще ни позволят да видим какви са конкретните възможности във всяка община. Една от първите ми срещи като министър например беше с кмета на Велинград, който искаше подкрепа за впрягането на геотермалните извори в града за отоплението през зимата поне на общинските сгради.

За това се говори открай време...

Да, от доста време се обявява. Но му казах, че ако тръгне в тази посока, ще намерим начин да го подкрепим финансово. Въпросът е да се даде пример - всяка община да намери местен ресурс. На национално ниво имаме програма с ЕБВР със срок първото тримесечие на 2018 г. Дотогава трябва да сме идентифицирали проектите, които ще ни помогнат да решим проблема със замърсяванията.

Предвиждате ли повишение на продуктовата такса за найлоновите торбички?

Не. Вижте, проблемът с найлоновите торбички и със сламките по плажовете и в морето не е въпрос на държавна регулация, а на личностно усещане. Винаги може да създадете боклук, ако искате да изцапате. Ако не носиш у себе си чувството, че трябва да пазиш около теб, какво може да направи държавата?