Енергийната стратегия не бива да е политически обвързана, казва министърът на енергетиката пред в. „Банкеръ”

Г-жо Петкова, преди дни в. „Банкеръ” публикува своя статия, озаглавена „Бивш служебен министър съсипва „Булгаргаз”. В нея поставихме множество въпроси, свързани с това дружество. Имате ли отговори за тях? И ще предприемете ли някакви действия?

Да, знам, че господин Николай Павлов след връщането си в „Булгаргаз“ ЕАД като изпълнителен директор е предприел действия за промяна на структурата на дружеството. Тя е съпроводена и с освобождаването на експерти и служители на „Булгаргаз”. Надявам се, че предприетите от него промени ще бъдат в интерес на дружеството и ще отговорят на високите очаквания пред компанията, свързани с предстоящата либерализация на газовия пазар в България. Не са ми известни мотивите, с които са освободени служителите, някои от тях наистина са там от дълги години. Надявам се всички тези действия да са добре обмислени.

От години се говори за проблеми в държавните енергийни дружества, които са под Ваш контрол. Каква част от тях успяхте да решите и за кои от тях все още не се вижда „светлина в тунела“?

Когато встъпваше в длъжност предходното редовно правителство - през ноември 2014 г., поехме държавните дружества в тежко финансово състояние. Налице бе огромна междуфирмена задлъжнялост. Дефицитът в НЕК бе близо 800 млн. лв., просрочени бяха задължения към двете американски топлоелектрически централи, които от своя страна бяха натрупали задължения към „Мини Марица-изток“ ЕАД - а те пък към държавния бюджет и доставчици. Тези факти бяха огласени. С поредица от спешни законодателни промени успяхме да свием дефицита, създадохме фонд „Сигурност на електроенергийната система“, изплатихме просрочените задължения към двете американски централи, които се разплатиха с мините. По този начин се създадоха благоприятни условия за работа в системата на енергетиката. Към 31 декември 2015 г. БЕХ реализира за първи път от дълго време положителен резултат от дейността си. От близо 247 млн. лв. загуба през 2014 г. в края на 2015 г. холдингът реализира печалба в размер на 29 млн. лева.

Разбира се, има още предизвикателства, свързани с финансовата стабилност в сектора и тяхното разрешаване преминава през пълната либерализация на пазара и работа на сектора при пазарни условия. На този етап не сме разрешили все още въпроса със загубата на ТЕЦ „Марица-изток 2”. Но заедно с БЕХ като финансов холдинг обмисляме варианти да подпомогнем дейността на ТЕЦ-а.

Споменахте ТЕЦ „Марица-изток” 2. Тя заедно с АЕЦ „Козлодуй” са гръбнакът на регулирания пазар. Според експертите финансовото състояние на АЕЦ-а също е изключително притеснително, а му предстоят сериозни модернизации? Каква е Вашата визия за решаването на този сложен проблем?

Атомната централа произвежда малко над 30% от потребяваната в страната електроенергия. Преди дни в рамките на деветото издание на международния форум „Атомекспо” имах възможност да получа потвърждение от генералния директор на „Росатом” г-н Лихачов, че продължаваме ползотворното сътрудничество във връзка с удължаването на живота на АЕЦ „Козлодуй“. В края на миналата година завършихме успешно всички дейности по продължаване на дейността на V блок на централата. Продължава работата по модернизация и на VI блок, всички дейности се изпълняват според уточнения график и в предвидените обеми. АЕЦ „Козлодуй“ е финансово стабилно дружество и няма проблем с финансирането на тези дейности.

Започна ли вече работата по изготвянето на нова енергийна стратегия на страната и кои са основните акценти, които ще залегнат в нея?

За да се гарантира устойчиво развитие на българската енергетика в дългосрочен план, е необходимо да разработим и приемем енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 година. Енергийната политика на страната се определя от българския парламент и се реализира от правителството. Не може да се каже, че такъв стратегически документ принадлежи на едно или друго правителство. Разполагайки с енергийна стратегия, секторът ще се развива последователно, няма да се вземат прибързани и икономически необосновани решения. Помним такива примери от близкото минало, заради които българският народ бе принуден да плаща милиарди.

Енергийната стратегия не бива да е политически обвързана - дава хоризонт и следва да бъде одобрен с консенсус от всички парламентарно представени политически сили. В момента формираме работна група с представители от всяка от парламентарните партии.

Успешното развитие на енергетиката преминава през устойчивост на сектора, през либерализация на пазара на енергийните ресурси и гарантиране на енергийната сигурност. Ще разчитаме на експертизата на всички политически сили и ще търсим консенсус за нейното приемане.

В процеса на обсъждане и разработване на стратегията ще се вземат под внимание процесите в енергетиката в глобален план, а именно - споразумението от Париж за намаляване на въглеродните емисии, мястото на ядрената енергетика, тенденциите в развитието на възобновяемите източници, на европейския енергиен пазар, газовите проекти и други.

Напоследък много активно се заговори за рестартиране на проекта "АЕЦ Белене" с помощта на държавата. Ще Ви питам директно – разглеждани ли са вече варианти с какъв дял би участвала държавата и под каква форма?

След като миналата година се разплатихме с руската страна, както предвиждаше постановеното арбитражно решение, следва да вземем решение за бъдещето на оборудването, произведено за централата в Белене. До момента за площадката и за оборудването са похарчени над 3 млрд. лв. - пари на българските данъкоплатци. Политически отговорното поведение изисква от нас да решим какво ще е бъдещето на произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство и с лицензираната площадка за АЕЦ „Белене”.

Решението за използване на оборудването за „Белене” задължително ще включва изискване проектът да се реализира на пазарен принцип и при икономическа обоснованост. Още в края на миналия мандат Българският енергиен холдинг възложи на Българската академия на науките да разработи анализ за необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност на територията на България.

Планираме да отделим пасивите и активите по проекта „Белене” в отделна проектна компания, да стартираме приватизационна процедура по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. По този начин ще проверим дали проектът е жизнеспособен и какъв е инвеститорският интерес към него. След това можем да говорим за участие на конкретен стратегически инвеститор и за дялове на държавата в проекта. В случай че този вариант не може да завърши успешно, разглеждаме и възможността да се реализира проектът за VII блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Какво предвижда пътната карта, която подписахте в началото на юни в Санкт Петербург с председателя на управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер? Руската страна да участва само в проектите за модернизация на нашата газопроеносна система или говорихте и за поемане на конкретен ангажимент за доставки на природен газ за хъб „Балкан“?

България разполага с 2765 км национална и транзитна газопреносна мрежа, която е изключително добре поддържана. Всяка година инвестираме средства в нейната рехабилитация и модернизация, така че тя да е надеждна и функционална. Това предимство на страната ни убеди колегите от Главна дирекция „Енергетика” на ЕК да разработим съвместно концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, така че да получаваме природен газ от различни източници и да го транспортираме. Предстои провеждане на обществена поръчка за предпроектно проучване за газоразпределителния център „Балкан”, за което „Булгартрансгаз“ ЕАД получи европейско финансиране от 920 хил. евро. С оглед последното развитие на газовите проекти в региона в рамките на предпроектното проучване ще бъде разгледана и възможността природен газ да постъпва на входна точка в Турция и да преминава през изходна точка в Сърбия. За българското правителство е от изключително значение да се запази стратегическата роля на България като транзитьор на природен газ в Европа.

През годините сътрудничеството между българската и руската страна в сферата на доставките и транзита на природен газ е на много добро равнище. Това ни даде основание да подпишем с председателя на управителния съвет на „Газпром“ г-н Алексей Милер пътна карта, която е работен документ. Съгласно тази пътна карта ще бъде обсъдена възможността за разширяване на газопреносната мрежа на България при стриктно спазване на европейското законодателство и във връзка с реализацията на газоразпределителен център на територията на страната.

Кога ще започне изграждането на интерконектора с Гърция, който е ключов за диверсификацията на доставките ни на природен газ? Какво е състоянието на проектите за газови връзки с Турция и Сърбия?

През месец ноември 2016-а година в България бе изградена първата междусистемна газова връзка със съседна страна - тази с Румъния. Една от приоритетните задачи и в рамките на сегашния правителствен мандат за мен като министър на енергетиката, и за българското правителство е изграждането на интерконектора Гърция - България. Завършването на тази стратегическа инфраструктура е важно не само за двете страни, а и за региона на Югоизточна Европа и за Европейския съюз. Преди три години пред проекта имаше три нерешени проблема – да се вземе окончателно инвестиционно решение, да се проведе успешен пазарен тест и да се осигури финансиране за проекта. Всички тези дейности вече са приключени успешно и продължаваме напред. Освен полученото финансиране от Европейската комисия в размер на 45 млн. евро в няколко последователни бюджетни години българското правителство потвърждава държавна гаранция в размер на 110 млн. евро. В момента приключваме процеса за получаване на допълнително финансиране за проекта по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”, ще разчитаме на европейската солидарност. За съжаление по време на служебното правителство имаше известно забавяне в изпълнението на дейностите по проекта, но сега го наваксваме.

Предстои и обявяването на обществената поръчка за избор на изпълнител за изграждане на проекта на стойност около 220 млн. евро. Предвижда се строителството да стартира през първото тримесечие на 2018 година. Според предварителния график междусистемната газова връзка Гърция – България ще бъде въведена в експлоатация през 2020 година.

Продължаваме да работим и по останалите интерконектори – „Булгартрансгаз” ЕАД извърши предпроектно проучване за газовата връзка Турция - България. То е изпратено на турската страна и очакваме тяхното становище.

По отношение на междусистемната газова връзка България - Сърбия българската страна завърши първата фаза и вече е изготвени техническият проект и Подробен устройствен план. За да пристъпим към втората фаза на проекта, следва да са налице реципрочни действия и от сръбска страна, но такива все още няма. Според подписания през януари тази година меморандум със Сърбия и този проект трябва да бъде завършен през 2020 година.

Кога ще приключи изцяло либерализацията на пазара на електроенергия за битовите клиенти?

България е между последните държави в Европейския съюз, която все още не е завършила либерализацията на енергийния си пазар. Процесът се забавяше през годините, но още в рамките на предходния мандат успяхме да го ускорим.

В края на 2015 г. започна реално да функционира Българската независима енергийна борса. В момента функционират борсов пазар „Ден напред” и пазар за продажба на електроенергия чрез директни договори. Общо участниците в двата сегмента са 76, а изтъргуваното количество електроенергия възлиза на над 7 тераватчаса. Остава да бъде внедрен и борсовият пазар „в рамките на деня” – очакваме това да се случи в края на настоящата година.

Продължава и активното интегриране на „Българска независима енергийна борса” (БНЕБ) в регионалните пазари – през месец май БНЕБ, КЕВР и ЕСО се присъединиха към инициатива за обединение на енергийните пазари на Западните балкани. В изпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия предстои БНЕБ да премине към Министерството на финансите. Един от основните приоритети на правителството в сектор „Енергетика” е именно пълната либерализация на пазара на електроенергия и на природен газ, включително и изготвянето на съответните законодателни промени. През 2015 г. Българският енергиен холдинг подписа договор със Световната банка за осъществяване на прехода към пълна либерализация на електроенергийния пазар. В края на февруари тази година служебният кабинет обяви служебно обсъждане и вече са събрани становища от всички заинтересовани страни. През този и през следващия месец предстоят активни разговори с екипа на Световната банка. След като изясним всички възникнали въпроси, ще изготвим промени в Закона за енергетиката, които ще внесем в Народното събрание до края на годината. Важно е преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар да е поетапно - без резки сътресения за битовите потребители, тъй като цената на елекроенергията за домакинствата е социално чувствителна тема. През миналия мандат заедно с Главна дирекция "Енергетика" на ЕК и МТСП Министерството на енергетиката разработи механизъм за защита на уязвимите потребители – той ще бъде внедрен при приемане на законодателните промени.

Как гледате на продажбата на активите на ЧЕЗ в България и не се ли опасявате, че съдбата на милиони потребители може да се окаже в ръцете на недостатъчно добре подготвен нов собственик? Какви са гаранциите за защита на потребителите?

Тъй като ЧЕЗ е чешка компания, подобна процедура би могла да се проведе по реда на законодателството на Чехия. Трите електроразпределителни дружества са част от стратегическата инфраструктура на българската енергетика. За нас е важно тяхното развитие, както и гарантиране на изпълнението на инвестиционните им програми. Те следва да спазват лицензионните изисквания, декларирани пред Комисията за енергийно и водно регулиране, както и да гарантират сигурността на електроснабдяването за българските потребители. При тези сделки всички контролни правомощия на държавата ще бъдат приложени в тяхната цялост.