Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Правителството прие три приоритета на българското председателство на Съвета на Европейския съюз – консенсус, кохезия и конкурентоспособност. Те са залегнали в първия пакет на Националната програма за българското председателство и в основния пакет приоритети към него. Какво по-конкретно включва документът, въпросът е към Лиляна Павлова, министър на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Министър Павлова, защо точно консенсус, кохезия и конкурентоспособност? Какво внушава България с тяхното словосъчетание, отделните послания звучат като цялостно послание, като девиз, това ли търсихте?

Много е важно да уточним, да, както коректно го отбелязахте, това са послания, за това, че в рамките на всичките приоритети в отделните области ние ще търсим консенсус за важните теми, като сигурност, миграция, превенция на радикализацията, екстремизъм, ще търсим консенсус по темата правосъдие. Много важен специфичен за България приоритет това е консенсус за бъдещето на Западните Балкани и европейската перспектива за тях, ще търсим консенсус за това да намерим най-добрия подход за Дунавския и за Черноморския регион. Второто послание това е послание за темата за конкурентоспособност със специален фокус върху единния пазар и върху дигитализацията – една много важна тема и за България, особено предвид и актуалния дневен ред и новия български еврокомисар с този ресор, и това, че България в рамките на своето председателство работи по тази тема. Ще работим и за подкрепата за: малкия и среден бизнес, енергийния съюз – ефективният енергиен съюз е много важна тема. Така нареченият „Енергиен пакет“ с енергийната ефективност се развива именно в пика на нашето председателство, както и социалното му измерение. България има своя потенциал за икономическо развитие, но всичко това пречупено през европейския дневен ред, това са доброто законодателство за създаване на повече предпоставки за растеж, работни места през фокуса конкурентоспособност. И трето, кохезия, като казваме, това всъщност е сближаване. Сближаване, изравняване различията между регионите. Това за България е изключително важна тема. Защото продължаването на инвестициите в бъдещето на Европа след 2020-та година, продължаването на инвестициите за инфраструктура, за селскостопанска политика, за образование и социална политика – това е бъдещето на Европа през многогодишната финансова рамка. Бюджетът на Европа всъщност ще бъде обект на основен дебат в рамките на нашето председателство наред с политическото финансиране през този бюджет. Ние искаме да сложим това на важно място в дневния ред и наистина да му дадем важна посока.

Така че това са трите послания, които обединяват множество приоритети, около които в различните сектори и ресори искаме да работим и вече спрямо напредъка на Естонското председателство ще поемем 130 досиета, с които да ги реализираме. Така че може би като обобщение трябва да кажем, че са европейска перспектива за Западни Балкани, сигурност, стабилност, миграция, предприемачество, социални инвестиции, младите хора и бъдещето на Европа. Това са четирите ключови послания, приоритети, всъщност които ние искаме да реализираме. Разбира се с ясното съзнание, че ние сме председателстващ, търсещ баланса, консенсуса, модератора ако трябва някъде търсене, разбира се, и на компромиса, защото знаем, че без малкия компромис трудно се получава крайния резултат.

Като структура как изглежда Националната програма на българското председателство, в какви раздели я подреждате?

Всъщност това е първият вариант на програма, която задава политическата рамка и тя дефинира основните послания, конкретните теми, за които говорихме до сега. В следващите месеци ще имаме и дебата, обществения дебат, с гражданското общество, искаме да сме максимално близки до гражданите, до хората, до неправителствения сектор, до браншовите организации, за да ги прецизираме и когато вече декември месец получим реалните досиета, по които България ще работи, реалните законодателни пакети, по които ще работи, тогава вече тази програма ще добие завършен вид. Тя ще бъде много детайлна и много конкретна по тази вече политическа рамка и приоритети, които утвърдихме. Така че в сряда оформихме рамката, която засяга всичките важни теми, но те ще съдържат много повече подробности. Както темата и със сигурността и миграцията, където имаме много сериозни дебати, бих казала, за ефективността на политиката, за защитата на границите, за релокацията, реформата на системата, която е обща европейска за убежищата и принципите на които тя работи, мерките за престъпността, темата за отбраната знаете, че е важна, темата за Западните Балкани. Искаме да работим за свързаност, както и инфраструктурната, така и дигитална . да свалим цената на роуминга за Западните Балкани. Темата образование, миграция и сигурност, за Дунавския регион, разбира се, също. Справедливо правосъдие, общо казано. Важна е и темата за започването на работата на службата на европейския прокурор, която се надяваме ние да успеем да стартираме именно по време на нашето председателсвто, електронното правосъдие, това също са важни компоненти на темата. По конкурентоспособността вече споменах за единни пазар, за цифровизацията, за социални иновации, за икономическия растеж. Както околната среда и климата няма как да не са на дневния ред и енергетиката, социалните измерения на дебата, социалният стълб е много важен, тъй като инвестицията в хората, в човешкия капитал, не дискриминацията са все теми, по които трябва да работим и разбира се тези за бъдещето на Европа са фокуса на темите, върху които в момента сме дали тази рамка.

Какво целите с тези набелязани теми и събития?

С тези теми всъщност ние показваме кой ще е специфичният фокус, защото европейският дневен ред, програмата на триото на трите държави по които работим, той е ясно зададен и всяко председателство поема, минава и предава на следващото. Чрез тази рамка, която приехме, ние всъщност акцентираме на това, на което България ще обърне специално внимание и насочи фокус. И затова казваме: Западните Балкани, защото добросъседството , мира, перспективата за тях, преодоляването на чуждото влияние върху Балканите, което не винаги е най-доброто, е важна тема за нас и ние сме естествен лидер на Балканите и в тази си роля искаме да работим засега, но и тази тема да я впишем в темата за бъдещето на Европа и България. Искаме да отстояваме, да настояваме в бъдещия бюджет, в бъдещите европейски фондове да продължи да има средства по линия на тази европейска солидарност: за инфраструктура – пътна, железопътна, екологична инфраструктура, социална, здравна, от която България се нуждае, за да се изравним с общоевропейските региони, а не да задълбочим различията. Така че това е, което целим всъщност през фокуса на българските приоритети и политическите послания, които отправяме и ще работим много усилено във всички възможни формати.

Още повече, че в Триест на срещата на върха за Западните Балкани комисарят по разширяването Йоханес Хан е съобщил, че Европейският съюз ще финансира както транспортните коридори, така и прословутият коридор №8, железопътният коридор.

Именно. Това беше много важно за България. Това послание е много важно за нас. Вие знаете, че досега България не беше включена в така нареченият „Берлински процес“. Досега България не участваше и за първи път българският министър-председател е поканен лично от премиера на Италия, който домакинства тазгодишната среща и всъщност ще има участие вече на България и ще можем предвид и предстоящото председателство и предвид нашата позиция като лидер на Балканите да участваме в този процес и да отстоим точно свързаността, финансирането и подкрепата за региона, което неминуемо води до подобряване на връзката коридор 8 , както споменахте, между България и Македония да се изгради най-после железопътната линия, пътните връзки, въздушните връзки, отпадането на роуминга, все теми, които са важни.

Представихте Националната програма с пакета приоритети пред парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Каква бе реакцията на народните представители, имаше ли предложения към документа?

За моя радост, защото напоследък беше създадено едно усещане за напрежение, бих казала, на политическия фланг, имаме пална подкрепа за приоритетите, включително от опозицията. Така че представените приоритети на този етап бяха приети със задоволство и с подкрепа за това, че та са в правилната посока за България, което мен изключително много ме радва. Радва ме, защото е време да загърбим политическото противопоставяне, да загърбим битовизмите, да спрем да говорим и да опетняваме името на България в навечерието на председателството, а да се обединим около тези приоритети, които споменах, за да можем да ги реализираме успешно, а не да се задълбаваме в битовизмите в държавата или представяне на държавата в лоша светлина, която е незаслужена.

Има ли такива закъснения в подготовката, които да застрашават провеждането на българското председателство?

Да, това беше другата тема на представянето ми и на изслушването ми в парламента, както казах и на тях и пред вас съвсем в резюме да кажа: българското председателство категорично не може, няма и не стои темата да бъде отнето, една фалшива новина, която се тиражираше. Напротив, българското председателство е факт, ние сме в триото, няма причина да има този дебат, такъв въпрос не стои, то не може и няма да бъде отнето. Втората тема беше нашата готовност. Три са важните предпоставки да сме готови, а ние вече пет месеца по-рано сме напълно готови с тях. Имаме подготвен екип от 1500 човека определени, обучени, на място в Брюксел, на място в София, които ще председателстват и работят експертно по тези досиета и теми, които споменах, обучени хора. Имаме календар на събитията, имаме и приоритетите, които представихме днес и които ще допълним с това, което ще ни предаде Естония. Така че трите предпоставки са налице. Да, логистиката и организацията са важни, но те са в ход, имаме пълното уверение, че и това ще е готово. Няма тема също, свързана с това ще бъде ли в София, отказали ли сме събития да бъдат в София, за да бъдат преместени в Брюксел, това също е от категорията манипулация и фалшиви новини. Защото, както всяко председателство досега от 1999-та година насам, всички Европейски съвети, всички заседания на Съвета на министрите винаги се провеждат в Брюксел, няма други изключения, само там и единствено там. По изключение два пъти годишно са в Люксембург. И това България, както и другите председателства правият, 2 европейски съвета по време на шестмесечно ротационно председателство, 22 съвета на министри провеждат регулярни срещи, по наше време са 46, като 44 такива срещи са в Брюксел и Люксембург на Съвета на министрите, но и паралелно с това много ясна програма в София. В София има 32 събития на високо ниво, даже повече отколкото първоначално го мислихме, на ниво Съвети на министри, неформални съвети на министри – 12, на най-високо ниво съвет, формат Европейски съюз – Западни Балкани, ЕС – Азия, ЕС – Америка, формат ЕС – в темата „Сигурност, правосъдие“. Така че напротив, програмата е наситена, интензивна и много ясно подредена какво се случва в Брюксел, там събитията на високо ниво и подготвителните органи към Съвета, които подпомагат реализацията на тези европейски съвети на министри те са 300 на брой плюс-минус, които ще заседават в 1500 заседания. Точно толкова, колкото по Естонското председателство, точно толкова, колкото и по време на Малтийското и които заседават в Брюксел. Паралелно в София около 220 такива заседания. Така че нищо извънредно, нищо свръх, нищо по-малко и нищо повече.

И един изпреварващ във времето въпрос. Това че България поставя такъв акцент на кохезията означава ли, че за следващия състав на Европейската комисия, при положение, че се представим добре с председателството, ние бихме могли да очакваме такъв ресор?

Това е много рано да се каже и не смятам, че това е тема на този дневен ред. За нас е важно успешно председателство, за нас е важно успешно завършване с консенсус по преговорите именно за бъдещето, и за следващия бюджет, финансова рамка за кохезионната политика. А нека да минат европейските избори 2019-та, май, и тогава може въобще да се говори за нов формат на комисия и вече комисарят да се избира. Твърде рано е, сега трябва да се фокусираме върху важните за страната ни приоритети, а това са тези, които споменах.

Но със сигурност в хода на дискусиите ще бъде поставен основният акцент: какво бъдеще за Европейския съюз очакваме?

Аз лично съм оптимист за бъдещето, защото включително и след изборите във Франция, и заявената позиция на Германия. Франция и Германия се обявиха „за“ бъдещето на Европа, „за“ така наречената „Нова инициатива за Европа“, така че Европа има бъдеще. Разбира се, то трябва да бъде базирано на реформа, на научени уроци, на промени, там където се налага и по-радикални, предвид излизането на Великобритания, с по-малко бюджет и пари, но можем да се обединим и да бъдем по-ефективни и да си насочим усилията във важните теми – сигурност и миграция, сближаване на районните с кохезия, и единни системи за единен енергиен съюз, единен икономически съюз, да бъдем по-единни, затова искаме да сме заедно за единна Европа и това да е нашето послание.