През октомври обявяваме търг за нови влакове за 350 млн. лв., казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа”

Г-н Московски, появи се нов жп коридор – от Русе, Варна, Бургас до Александруполис, Кавала, Солун. Как стана това?

Преди повече от година с колегите от гръцкото транспортно министерство обсъждахме да си осигурим скоростен железен път от пристанище Бургас до порт Александруполис. В разговор с еврокомисаря по транспорта Виолета Булц се стигна до заключение, че е хубаво да има максимална интермодалност – да бъдат използвани речен, морски, жп транспорт между двете държави.Т ака се стигна до този нов транспортен коридор, който да свърже река Дунав с Егейско и Черно море, или започва от Русе и стига до Солун.

Еврофинансиране ще има ли?

Ще търсим варианти и от оперативните програми, и от механизма “Свързана Европа”. Коридорът може да се финансира по плана “Юнкер” в частта гаранции. Проектът е атрактивен и за привличане на частни инвестиции. Сигурен съм, че ще прояви интерес и Европейската инвестиционна банка.

Кога ще станат участъците Карнобат-Синдел и Русе-Варна, които са на коридора?

На междуправителственото заседание през октомври ще подпишем с гръцкия колега меморандум за коридора, после ще го остойностим и ще направим график за изпълнението му. Идеята на гръцките колеги е да се създаде проектна компания.

Това е начин да се модернизират жп линии в източната част, така ли?

Не само. България отдавна иска да има достъп до гръцките пристанища, гърците имат интерес да не зависят изцяло от преминаването на Босфора.

Подписвате с Македония за жп линия, която е идея от миналия век, има ли шанс да стане?

Така е, от миналия век е. До момента забавянето по европейския коридор №8 (от Бари, Италия, до Бургас и Варна) е заради различните финансови механизми, които използват държавите, през които минава. Италия и България могат да използват структурните фондове на ЕС, докато Албания и Македония използват заемни средства и това е по-бавно. Не случайно целият процес по интеграция на Западните Балкани се обвързва с изграждането на коридор №8 и е хубаво, че комисарят Хан заяви, че ЕК ще търси начин да осигури финансирането му като цяло.

За нашата част какви срокове си давате?

Нашата част е жп връзката с Македония. Имаме технически проект за София-Волуяк-Перник- Радомир. За София-Волуяк търгът ще бъде пуснат през септември. За Волуяк-Перник-Радомир нямаме финансиране, ще търсим. Ще възложим проектиране на участъка от Радомир до Гюешево, до края на годината ще бъде готово.

И ако бъде построена линията до границата, а отсреща няма нищо?

Това е и основната причина да не търсим финансиране. Участъкът от София до Радомир струва 250 млн. евро, ако ги вложим, а македонската страна нищо не прави, то сме затворили едни големи инвестиции.

Обсъждахте с министъра на икономиката Емил Караниколов индустриалните зони и интермодалните терминали. Какво се разбрахте?

Съвпаднаха ни интересите. Ние като политика реализираме интермодални терминали, в Пловдив е изграден, тече процедура за отдаването му на концесия. На финална фаза е проектирането на терминал във Варна, за Русе има технически проект. И за двата идеята е да бъдат изградени и оперирани от частни компании.

Дойде ли време за Северна България?

Дойде. И за терминал във Видин намерихме терен, той е граничен с индустриалната зона на Министерството на икономиката. За индустриалната зона в Божурище също ни съвпадат интересите. В нея се очаква да работят 30 000 души, има подходящ терен за терминал. Предстои да възложим предпроектно проучване за него, септември то трябва да приключи и да обявим процедура за изграждането му.

И жп линия ще правите?

Има една малка отсечка, която трябва да се изгради към индустриалната зона. Метрото приключва в “Обеля”, решението ни е на самата метростанция да има нова гара, оттам хората ще се качат на влак до Божурище. По-голямата идея е метрото и железницата да се срещат на входовете на София – от изток, запад и север. Да има рингови гари, които да дават възможност хората от влака да се прекачват на метрото. А не, ако някой идва от изток, да стига до Централна гара и оттам да пътува към “Младост”, така ще спестим трафик на хора.

В транспортната стратегия до 2030 г. ми направи впечатление възможността за частни жп превозвачи в пътническите превози.

Докато вървят инвестиционни дейности по цялата жп мрежа, а те ще продължат 15 г., едва ли ще има интерес от частни жп превозвачи към превоза на пътници. Аз и не бих отворил с лека ръка пътническите жп превози, защото виждам каква щета е нанесена от колегите от БСП, които с лека ръка либерализираха товарните.

Премиерът Борисов каза, че приоритет са му новите влакове, а след това военните самолети. Сигнал ли е това за промяна на политиката на държавата към жп транспорта?

Не мога да кажа държавата да спре да се грижи за военните си самолети, но искрено се надявам железницата да стане малко по-голям приоритет и да получим подкрепа за купуване на нови влакове.

Как се изразява тази подкрепа?

В капиталовия трансфер на държавата. Тя всяка година дава по 35 млн. лв. за ремонт и модернизация на подвижния състав. Идеята е да ги съберем за 10 г. напред, ако финансовият министър ги увеличи, ще е още по-добре, и да обявим процедура за нови влакове за 350 млн. лв.

Кога ще се обяви процедурата?

Колегите са готови, с два университета правиха анализи - колко интерсити влакове, колко междуградски, колко регионални, колко шинобуса трябват. Към октомври ще пуснем търга за влаковете.

А колко ще са те?

Не мога да кажа, чакам доклада, а и това е целта на бъдещия търг - за 350 млн. лв. колко влака ще ни доставят. Ще ги изплатим за 10 г. Ако държавата реши да помогне, добре е дошла. Но засега няма повече пари.

Дълговете на БДЖ как се вписват в тези намерения?

Дълговете останаха 393 млн. лв. от над 800 млн. Имам справка кога и как са трупани. Не ми се влиза в спор, но от БСП твърдят, че са управлявали по-добре железницата, което е лъжа. Но да оставим тази тема. Минаха преговорите с другата част от облигационерите, на които БДЖ дължи 150 млн. лв., те искат до месец-два да им бъде платена определена сума, а ние искаме другата да се разсрочи на три вноски за следващата година и да приключим. Парите ще дойдат като безлихвен заем от държавния бюджет, след това колегата Владислав Горанов ще си ги прибере от авансовото плащане по концесията на летище София, която паралелно върви.

Чух, че Европейската инвестиционна банка ще ви консултира за концесията.

Да, те предложиха безплатна консултация. Започваме актуализацията на концесионния анализ. Банката ще ни посъветва как да структурираме процедурата. Казал съм, че е задължително да има авансово плащане в размера на разрешената от Брюксел държавна помощ от 224 млн. лв. Шест месеца ще е времето за подаване на оферти. Надявам се концесията да стане през 2018 г. и министърът на финансите Горанов да си вземе парите.

Летище София не отесня ли?

Като терминали, да, но като възможности на пистата не е отесняло. Възможностите на пистата позволяват около 10 млн. пътници на година. Трафикът сега е към 5 млн. Като изискване в за концесията на летището ще искаме или да бъде модернизиран терминал 1, или да бъде построен терминал 3.