Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

Господин Каракачанов, колко е важен и защо подписаният договор за добросъседство с Македония ?

От 19 години е чакан този договор. През това време България направи своя ясен избор за членство в НАТО и ЕС и вървеше в правилната посока. Докато македонските управляващи се лутаха ту на изток, ту на запад. И вместо да създават приятели и да търсят гаранция за своята държавна независимост и стабилност, те сами си създаваха проблеми. Минаха през една гражданска война, през междуетнически конфликти, стигнаха и до разделение. И най-накрая сегашното правителство начело със Зоран Заев намери кураж и взе правилното решение. Подписа този договор, който е необходим преди всичко на Македония. С него Скопие печели партньор и приятел и отваря възможността да направи следващата крачка в посока на интеграция в НАТО и в ЕС.

Какъв е рискът написаното и подписаното в Скопие да остане само на хартия?

Надявам се договорът да не остане само на хартия, защото ако се спазват написаните в него клаузи и идеи, най-после ще приключи този абсолютно безсмислен спор, който македонските политици от 25 години се опитват да водят с България. Измисляйки си история, създавайки напрежение, поставяйки определени претенции за малцинства и езици на територията на България. Затова този договор е стъпка в правилната посока и е един сигнал не само, че отношенията между България и Македония може би ще се променят, а и знак към всички останали държави от Западните Балкани, че само с диалог и искрено желание за партньорство може да се постигне така желаната от целия свят стабилност в региона.

В българския или в македонския парламент ще бъде одобрен по-трудно договора за добросъседство?

В нашия парламент няма абсолютно никакъв проблем с ратифицирането на договора. Миналата седмица декларация в този дух беше подкрепена от всички политически сили. В македонския парламент договорът също ще мине, тъй като сегашното правителство на Зоран Заев има мнозинство. Още повече съм убеден в това след визитата на българската делегация и посланията, които Борисов направи.

Освен с македонския премиер и правителство, ние имахме срещи и с македонския президент, а Борисов разговаря и с лидера на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Груевски, който като бивш премиер е сред основните проблеми за създаване на напрежение между Скопие и България, както и с Гърция. Мисля, че здравият разум трябва да надделее, защото видяхме какво се получи от поведението на Груевски. Македония влезе в политическа криза, няма нито един приятел на Балканите, стигна се до политическа и икономическа изолация. Затова се надявам, че всеки си е взел поуките от историята. Още повече, че сега на Илинден се случи първото в историята съвместно отбелязване между Македония и България на Илинденското въстание на гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас" в Скопие. самият Гоце Делчев много ясно е направил послания, които, ако бъдат правилно прочетени от македонските политици, ще донесат по-добър живот на самите граждани и по-сигурно бъдеще на държавата.

Кажете поне едно от тези послания, което звучи актуално?

От гледна точка на политическото разделение в Македония, което съществуваше години наред, има едно много интересно писмо на Гоце Делчев от 1896 г. до неговия съратник Никола Малешевски. В него те си пишат за проблемите и разделението между българите. Там има изречението: "Но какво да правим, като сме си българи и всички страдаме от старата гръцка болест- колкото капи, толкова капитани". Ако това правилно го разберат политиците в Македония, надявам се да се излекуват от тази стара характеристика на обществения живот и да започнат да мислят позитивно. Цитирам това от Гоце Делчев, защото той има и много други мисли, които са свързани предимно с неговото самоопределяне като българин, а не искам да предизвиквам раздвоение отново в Македония.

И точно в този исторически момент като че ли като метафора на случващото се, се появи и български вертолет, който помага на братята македонци да гасят огромен пожар. Откъде и как се появи този хеликоптер?

Още при нашето пристигане в Скопие домакините отправиха молба към нашето правителство да изпратим един от нашите хеликоптери от бойната авиация, който е специализиран в гасене на пожари. Премиерът се разпореди, а аз издадох заповед, както е редът за подобна мисия. В сряда сутринта, точно в осем и половина, българският хеликоптер вече беше в Македония и участва в гасенето на пожара. Ние направихме поредния жест към Македония, за да покажем, че сме добронамерени и искрени, че действително желаем едно много близко сътрудничество и обща политика на Балканите, защото от това имат интерес и двете държави.

Чуха се мнения, че сте голям дразнител в Македония заради действия и изказвания като лидер на ВМРО. Как Ви приеха в Скопие, когато се появихте там като вицепремиер и военен министър?

Аз не съм дразнител, а катализатор на процесите, които завършиха с този договор. Опитвал съм се да търся това, което е общо между двете държави. Преди тържествата за Илинден се разхождах по улиците на Скопие
и се срещнат с десетки граждани, които ме познават. Те ме поздравяваха за сключения договор. Десетилетия наред македонските медии ме представяха едва ли не като най-големия враг на македонизма. А аз не съм бил враг на никого, просто защитавах българската историческа истина. Явно и на обикновените хора в Македония им е омръзнала тази измислена глупава конфронтация, която редица правителства в Скопие провеждаха спрямо България.

Защо тогава се забави този логичен финал, ако приемем за такъв договора за добросъседство?

Логично е този финал да се беше случил отдавна. Ние имаме обща история, всеки четвърти гражданин на България е с македонски корен, а всеки македонски гражданин има роднини в България. Над 10 000 са македонските студенти, които последните 20 години завършиха български учебни заведения. Над 120 000 са македонските граждани, които имат и български паспорти. При всички тези факти този финал наистина прекалено много се забави. Вината беше в някои политици в Скопие, които смятаха, че с конфронтация, омраза и глупав шовинизъм могат да изградят някаква нова национална идентичност за сметка на своите съседи.