Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

Г-н Каракачанов, договорът с Македония какъв е – добър или и двете страни трябва да са недоволни?

Договорът е добър, защото най-накрая регламентира механизъм, който да сложи край на цялата глупава политика на недоверие, българофобия и измислени претенции, която се водеше от различни македонски правителства спрямо България. Ако Република Македония през тези 25 години беше управлявана от по-нормални хора без комплекси за историческа малоценност, щеше отдавна да е член на НАТО подобно на Албания и Черно гора, а може би и на ЕС. Хубавото е, че сегашният министър-председател Зоран Заев намери достатъчно кураж да излезе от този омагьосан кръг, в който неговите предшественици като Никола Груевски и Бранко Цървенковски бяха вкарали страната.

Не е ли историческа ирония, че договорът бе подписан от премиер от СДСМ, партията, която е свързана с комунистическото минало на Македония?

Той е най-прагматичен и далновиден. Ако говорим за историческа ирония, и аз съм такъв пример. 25 години в Македония бях третиран като враг – рязаха ми гумите на колата, слагаха ми черни печати, обявявали са ме за най-големия враг на македонската нация, и същият този човек отива в Скопие и му отдават почести.

Каква точно беше Вашата роля в делегацията на премиера Бойко Борисов?

Последните 25 години всички български правителства, без значение дали леви или десни, са възприемали тезите на българското ВМРО по темата Македония. Защото отстояват българския национален интерес. Имаше и няколко опита да не го направят като при правителството на Жан Виденов и Кристиан Вигенин при кабинета “Орешарски”. Всички останали български правителства са се вслушвали в нашите предложения. А моето участие в делегацията беше не само символично, но и като на вицепремиер по сигурността, който е участвал в изработването на документа. Истината е, че този договор стана факт благодарение на премиера Бойко Борисов, който даде зелена светлина най-накрая да приключим със споровете, защото спокойно можеше да каже, че докато те не направят генерални отстъпки, няма какво да се занимаваме с Македония. Другата голяма заслуга е на вицепремиера Екатерина Захариева, която ръководеше преговорния процес.

Признаваме ли с договора македонския език и какви отстъпки направиха двете страни с него?

България не е направила никакви отстъпки спрямо споразумението от 1999 г. България не е признала македонския език, в текста никъде не пише, че признаваме езика. Договорът е подписан на конституционните езици на двете държави. Но това е правно положение, не е отстъпка от страна на България. В нито един международен договор няма практика за признаване на нации и езици, това го казвам като доктор по международно право и международни отношения. Това бяха претенции от страна на Скопие задължително да признаем, че има македонска нация и език. Но ако една нация я има, то я има и без да я признава друга. Ако някой те натиска да признаеш нещо, явно самият той изпитва съмнения в това дали съществува такава нация. По отношение на Македония новото е, че въпреки че в тяхната конституция пише, че македонската държава трябва да се грижи за малцинствата си в съседните държави, в договора е записано, че по никакъв начин и при никакви обстоятелства този член от тяхната конституция не може да се смята за валиден по отношение на България. Тоест в България няма македонско малцинство и всякакви възможности за измислени претенции спрямо България са неутрализирани.

Договорът е фокусиран върху бъдещото развитие – че България ще помогне на Македония за членство в НАТО и ЕС, че заедно ще реализираме инфраструктурни и икономически проекти. Чест прави на премиера Заев, че видя перспективата в отношенията с България, а не измислените проблеми на неговите предшественици.

Какво трябва да направи България, за да се затвърди успехът и договорът да работи?

Много полезно и за двете страни е, че заедно ще честваме дати и личности от общата ни история. Вместо да спорим чии са Кирил и Методий, цар Самуил, Гоце Делчев, Илинденското въстание или братя Миладинови, да ги честваме. А за да няма спорове чии са, ще има една комисия от двете държави, която ще изчисти тези исторически въпроси на базата на автентични документи. Виждаме какво е казал цар Самуил за себе си, какво казват неговите врагове, съседи и наследници. Поглеждаме битолския надпис от 1018 г., в който наследникът му цар Иван-Владислав казва: “Аз, Иван-Владислав, самодържец български, наследник на българския цар Самуил, построих крепостта Битоля”. Това е автентичен документ по тази тема и въпросът отпада. Защо да спорим какъв е Гоце Делчев, след като самият той е казал какъв е? Ще видим, че знамената на въстаниците от Илинден са с бяло, зелено и червено, по тях няма звездата на Вергина. Договорът предвижда как се решават подобни недоразумения. Някои политически кръгове в Македония може и да смятат, че ще продължават постарому и след подписването. Ние на базата на този договор трябва да сме активни, за да спрем тази самоубийствена политика, на която залагаха редица македонски правителства. Докато те спореха дали са българи, или македонци, дали са славяни, или автентични македонци, докато обявяваха селски кметове от Пакистан за наследници на Александър Македонски, страната беше етнически превзета. Над 30% от населението вече са мюсюлмани, младите емигрират с много по-големи темпове, отколкото в България, 120 хил. от гражданите на Македония получиха българско гражданство и поне още толкова чакат да получат. Тази политика на конфронтация носи само злини и нещастия на Македония.

Споменахте 120 хил. македонци с български паспорти, но според преброяването от 2002 г. българите са 1400 души. Очаквате ли Македония скоро да направи ново преброяване и да има графа за българин?

Имаше преброяване и през 2012 г., което не беше обявено, и по твърдения на албански политици то не беше обявено, защото по него албанците са 30% от населението, а десетки хиляди са се записали като българи. Все пак официалната политика на Македония не признава българско малцинство. Но нещата се променят и в едно отворено общество, в което можеш в интернет да видиш оригиналните документи, няма как да се крие истината.

Българите от Сърбия също поискаха защита след подписването на договора. Какво може да направи за тях България?

Много неща. Сърбия по конституция признава наличието на българско малцинство, но нашето присъствие в Цариброд и Босилеград трябва да е много по-силно и в икономическо, и в дипломатическо отношения. Трябва да направим така, че българският език да се изучава задължително, а не доброволно. В Босилеград сега български изучават едва 5% от децата, защото им идва допълнително. България трябва и да подпомогне училищата в Цариброд и Босилеград с учебници, заплати на учителите, за транспорт на децата от селата. За двете училища са по 50-60 хил. лв. на година за всяко.