Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

Таксите на някои услуги, предоставени от българските дипломатически представителства, се намаляват. Издаването на временен български паспорт в чужбина ще струва с една четвърт по-малко, а свидетелството за съдимост от 20 евро ще бъде намалено на 10. Предвиждат се и други облекчения в административното обслужване. Добро утро на Екатерина Захариева – вицепремиер и министър на външните работи. Добре дошла.

Добро утро. Добре заварили във вашето прекрасно студио.

Първо, честит рожден ден.

Благодаря ви.

Както се казва, да сте жива, здрава и на много здраве да се радват хората, които обичате.

Дай Боже. Страхотно пожелание наистина.

Обаче, друга е целта на нашето гостуване. Да за започнем от услугите, които ще стават по-лесни и по-евтини. За кои услуги, освен паспортите, за кои услуги предвиждате облекчения? Какво ще могат българите, които са в чужбина, да се снабдяват по-лесно с документи?

Знаете, че това е един от основните приоритети на нашето правителство. И сме твърдо решени този път във всяка една от областите да направим сериозни облекчения за нашите граждани и бизнес. Министерство на външните работи предоставя услугите преди всичко чрез задграничните си представителства. В над 90% от случаите то е всъщност посредникът за предоставяне на услугата, която се предоставя от други администрации. И благодаря на колегите, които се включиха в работните групи, за разбирането. Вече започна общественото обсъждане за намаляване на таксите, за които споменахме. Правим анализ на други такси. Но днес предстои обявяване на обществено обсъждане на Закона за български документи за самоличност. Всъщност, чрез това изменение, което предвиждаме, мисля че нашите съграждани в чужбина най-много ще усетят облекчението. Какво предлагаме, което ще засегне всички между другото, не само нашите съграждани в чужбина? Увеличаване на срока на задграничните паспорти от 5 на 10 години, така, както е за личните карти, както е в голяма част от европейските държави. На второ място най-голямото облекчение, което ще усетят, е възможност за подаване на онлайн на заявленията за издаване на български документи, защото повечето от нашите съграждани живеят по-далеч от там, където са консулските служби, и ние няма как да открием консулски служби във всеки град, където има българи. Така че до момента изискването е това заявление да може да става само чрез електронен подпис, издаден в България, в резултат на което има такава административна услуга, но за година и половина са подадени само 2 заявления по електронен път. Представете си 500 хил. лева така малко бих казала дори дадени напразно.

А сега как ще може да се случва това?

Това, което предвиждаме като изменение в закона е, да, който има електронен подпис да може, а който няма – да подаде заявлението като прикачи копие от актуалния си документ към него, разбира се при защита на личните данни, и да трябва да го получи лично в консулската служба. Той и в момента се получава лично. При личното получаване, разбира се, ще види това ли е лицето, което се издава.

Тоест, ходенето до консулската служба ще бъде само един път за получаване.

Ще бъде само веднъж, точно така. Няма да бъде отиваш веднъж, подаваш заявлението, след което чакаш 90 дни при нормална услуга, разбира се, до 90 дни е, а понякога става доста по-бързо. 45 дни е за нормалната услуга. Сега съкращаваме и сроковете в този закон – вече става 60 дни нормалната услуга, до 30 дни по-бързата услуга. Разбира се, това, което се опитваме да направим е да съкратим максимално тези срокове, това да са максималните срокове по закон. И нещо много важно и много съществено – възможност за получаване на документите с куриери. Тоест, когато сте го подали лично – идеята е да съкратим ходенето, да бъде само веднъж.

Тоест, ако е подадено лично, ще може после по куриер да го получи.

Ако е подадено лично, ще може после по куриер да го получи, така както пак казвам, е в редица държави-членки на Европейския съюз. облекченията не са малко, и аз съм убедена, че когато се приеме закона, надявам се да получи подкрепа на общественото обсъждане, на колегите също, нашите съграждани ще усетят съществено облекчение. Намалихме и таксите така, както анонсирахте, едната със 100 % за получаване на свидетелство за съдимост.

Да, от 20 на 10 евро.

Да. Другата с 25%. Правим анализ и на други такси. Благодаря на хората, които ни сигнализират – сигнали, примерно имаше скоро един сигнал от ваш колега до нас чрез социалните мрежи. Веднага съм разпоредила проверка. Оказа се, че наистина неправилно е изчислена една такса за заверка на пълномощно – нотариална заверка. Знаете, че нашите консули извършват и такава услуга в чужбина. Благодаря на всички, които подават сигнали.

И тази такса сега какво се случва? Каква ще бъде?

Ще се върне 45% надвзета таксата. Грешка е направила при изчисленията, наистина по тарифата, но просто 2 пъти е събрала една и съща такса.

Да разбирам ли, че вече дипломатическата поще ще се ползва предимно само за доставка на физически готовия документ, а цялата друга обмяна на документация ще върви по електронен път от всичко това, което казвате, с което ще се постигне и понижаване на цената и на сроковете?

Надявам се, да. Надявам се хората да използват тази услуга, когато се въведе, защото тя наистина ги облекчава, дава им възможност да си попълнят заявлението от къщи, да си прекачат личната карта и да си изпратят всичко онлайн, и да отидат само веднъж. Другото нещо, което е много съществено, за съжаление се случва едва сега, но факт е, че досега не се беше – даваме възможност и за плащане – това са пак едни от сигналите, които получих, аз се изненадах, че във всичките ни консулски служби може да се плаща всъщност само в брой.

Само в кеш.

Само в кеш, което определено затруднява. Някои от таксите, когато се натрупат, особено за пълномощни, не са и малки. Започнахме поетапно поставяне на пост терминали. Вече имаме от вчера в 4 задгранични представителства. И само за няколко часа доста наши съграждани са се възползвали. Разбира се, че е по-удобно да платиш с карта. Така че продължаваме и до няколко месеца се надявам да имаме във всички. Там е малко по-бавна процедурата. Съвсем скоро за първи път поставихме такива устройства и в Министерство на външните работи – плащаха с таксови марки.

Откога да очакваме задграничните паспорти да станат 10-годишни? Толкова години сме свикнали да са 5-годишни. Аз непрекъснато си го гледам дали не е изтекъл.

Когато влезе законът в сила. Тези, които са издадени, ще са с 5 години, но новите, когато ви изтече паспортът, ще бъде 10. Така че надявам се да стане до 6-7 месеца.

Тоест, задграничните паспорти и личните карти ще станат с един и същ срок?

Мисля, че ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани.

А последните седмици предприехте една сериозна балканска обиколка – Белград, Сараево, преди това на Македония…

Тирана.

Тирана. Всъщност, доколко тази обиколка ви ориентира в това каква е ситуацията в Западните Балкани? Къде според вас са най-големите проблеми, на които трябва да се търси решение, към които трябва да се гледа много внимателно, както от София, така и от Брюксел, а и от другите столици?

Знаете, че един от основните ни приоритети по време на Председателството, а и не само – ние оповестихме управленската си програма, и така България външната политика ще е фокусирана върху съседите. Няма как ние да сме добре, ако съседите са нестабилни, не са членове на Европейския съюз и съюзници в НАТО, разбира се който желае – това насила не става. Така че основната цел беше да покажем тази подкрепа и на практика, не само на думи. А също така, наистина както казахте, беше за ориентиране в обстановката. Голяма част от тях има да извървят още много път до членството в Европейския съюз. Радвам се, че усетих желание в ръководството. Бях в Белград – скоро президентът анонсира и нов подход към ситуацията в Косово. Това е едно от важните условия, което се поставя за напредък по присъединяването към Европейския съюз за Сърбия. Също така те имат желание да отворят нови глави, да имат напредък с реформите. Надявам се това да се случи бързо. Моят сигнал, моето желание към тях е: „Помогнете ни, за да ви помогнем“. Няма как нито една от европейските държави, нито България да направи реформите вместо техните правителства. И сигналът беше: „Ние ще помагаме, но общата европейска политика е достатъчно напредък по реформите и присъединяване според собствените, тоест, напредък според собствените заслуги на държавите“. На различни етапи са различните държави. Сърбия вече е отворила 10 глави, предстои отварянето на още 2, всъщност, съвсем скоро отвориха още две. Босна и Херцеговина се надява след другата година, надявам се да стане по време на нашето Председателство, да получи статут на кандидат-член. Те тепърва ще отговорят на въпросника, тепърва има да правят още доста реформи. Мотивирани са. Знаете, че странна е структурата, по-трудно се вземат решенията там, но имат политическо съгласие, имат консенсус по отношение на членството в Европейския съюз. Не е такава ситуацията за НАТО, но те имат един план, който за съжаление 2010 година е започнал, и се надяват – имах среща и с министъра на отбраната там – да изпълнят условията по него и да се активизира този план за засилено сътрудничество с НАТО в края на годината. Така че ето пак казвам – зависи от тях, защото въпросите са много трудни, но не е въпросът само да се отговори, въпросът е да се напредва по отношение на реформите.

Ако погледнем обаче към Белград, дълги години отношението на Белград към България беше, че „това, което се случва на запад от Димитровград не ни интересува“. Сега има ли вече друга политика в сръбската столица по отношение на съседите й и конкретно по отношение на България? Разбира ли Белград, че регионалното сътрудничество е много по-важно, отколкото други оси?

Мисля, че разбира. Фактът, че премиерът Борисов се видя няколко пъти с президента Вучич, аз имах среща също с него, има покана на техния премиер да посети България, аз отнесох поканата от страна на премиера Борисов до премиера на Сърбия. Надяваме се да посети България. Така че изключително отворени са, търсят нашето съдействие, съвети. И най-важното, най-важните съобщения, които премиерът отправи и в Дубровник на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), когато имахме Централна и Източна Европа на механизма: „Хайде да бъдем свързани един с друг, хайде миналото да ни обединява, не да ни разделя, и да гледаме напред към общоевропейско бъдеще“. За целта трябва да загърбим противоречията. Твърдо много история има на Балканите, както казваме много често. Понякога трудно можем да е понесем. Историята обаче е хубаво нещо, тя трябва да се помни от всички, трябва да се изучава в училище такава, каквато е, за да дори ако щете да се поучаваме от грешките от миналото и да гледаме напред. Но нека да бъдем свързани. И сигналът, който България дава към тях е: „Заедно сме много по-силни“. Едно е един пазар от 7 милиона, както е България, само че България разполага с пазар от 500 милиона като държава-член на Европейския съюз. Знаете разликите в цифрите откакто сме член на Европейския съюз. Аз им ги казвам – те се впечатляват от това, което е направила България. Друго е 20 милиона за държавите от Западни Балкани. Така че идеята и съобщението е: „Свързаност по всички начини“. Подписаха се споразумения между министъра на енергетиката в България и министъра на енергетиката в Сърбия за интерконектор, има осигурено и финансиране за него. Знаете, какъв голям приоритет е интерконекторът с Гърция. Тоест, свързаност. Не само пътища, не само жп линии, но и газова, електрическа енергия – свързаност по всякакъв начин. Но реформите, реформите, реформите са много важни. Защото както често казваме – Съюзът е преди всичко съюз на ценности, на демокрация, на реформи. И оттам идва всъщност богатството на съюза. Ако ги няма работещите институции, ако ги няма демократичните ценности, няма и да е толкова богат, няма да има развита икономика.

Албания оформи ли се като държавата, която е с едни гърди напред в региона?

Албания също, да, тя е съюзник в НАТО, една от държавите, която е съюзник в НАТО, съвсем скоро стана Черна гора, за което ги поздравявам. Така че те също имат доста път да извървят по отношение на реформите. Но правят много съществени неща по отношение на съдебната реформа. Предстои там започна всъщност, законът се гласува и започна проверка за интегритет, за почтеност на техните магистрати. Даже мисля, че вече има напуснали съдии и прокурори, което означава, че проверката вече работи преди да е фактически започнала. Имат един план от 5 години, в който ще се завърши целият процес – нарича се „За допустимост“ техният закон за магистратите. Така че те доста усилено работят в реформите, дори още преди да са започнали да отварят глави. Така че имат доста път да извървят и те, но наистина са изключително мотивирани. Сега, фактът е, че проевропейското правителство, правителството, което пое ангажимент да направи съществените реформи в съдебната система, спечели изборите. Очакваме премиерът Рама да формира правителство ново септември месец. И се надявам, че след формирането да продължат със същите темпове за реформи, но там също има много работа за вършене още.

В целия доста сложен балкански пъзел обаче, къде стои Скопие – между Белград, Тирана и София, особено след подписването на Договора за добросъседство? Знаем, традиционно добрите отношения между Сърбия и Македония, традиционно добрите отношения между Албания и Македония. А сега с подписването на договора с България…

Бяха и с Албания ги пообтегнали, ако си спомняте преди известно време. Всъщност, неслучайно и аз няколко пъти реферирам към думите, които самият премиер на Македония каза: „Ако ние имаме проблеми, ние – нашата държава има проблеми с 3 от 4-те си съседи, значи проблемът е в нас, не в съседите, не е в България, не в Гърция, не е в Албания“. Докъде стигнаха толкова години по-късно? Всъщност, те бяха първата държава, ако не се лъжа, от Западни Балкани, която получи статут за кандидат 2005 година, представете си, 2005 година беше, 2004 година бе даден „Да, могат да бъдат“, 2005 година получиха статут, и от 2005 до сега 2017 година – 12 години по-късно те де факто все още не са започнали преговорите си. Докъде доведе политиката на национализъм, на противопоставяне на съседите си, на изолация докъде доведе – най-първи бяха. България беше всъщност малко преди тях. Но общо взето, ако я нямаше тази политика, може би вече щяха да са член на Европейския съюз. Всъщност, надявам се заявките, които дава новото правителство – имат един план за реформи, за подобряване на отношенията си със съседите – да се случи наистина на практика. Подписването на договора е много важна, но първа крачка. Има доста път да извървим за подобряване на доверието.

След подписването на този договор, какъв е следващият тест за това дали Скопие са така честни със София?

Фактът е, че наистина посещението беше на изключително високо ниво. Българският премиер беше приет с военни почести, българският премиер с колегата си честваха заедно техния национален празник. Аз това не можех да си го представя съвсем скоро, че ще се случи.

Никой не можеше да си го представи.

Българският химн и българското знаме бяха на гроба на Гоце Делчев. Така че това са важни знаци. Тук на посещението, посетиха паметника на цар Самуил. Следващият тест е разбира се ратификация – договорът е подписан, той още не е влязъл в сила.

Кога трябва да се случи тази ратификация, според вас?

Ние ще го внесем още септември месец, когато парламентът се върне от ваканция.

А Скопие кога се очаква?

Надявам се те също. Знаете, те имат все пак местни избори предстоят, надявам се да го направят също скоро. Но тук не става въпрос за тест, тук става въпрос за истинско желание. Надявам се това, което се декларира на думи, да се реализира и на практика, защото много натрупано има през годините, бих казала дори и недоверие. Така че надявам се от двете страни разбира се това трябва да се случи, да се преодолее. Но договорът наистина е изключително важен, той е много, много важна крачка и поздравявам и двамата премиери. Горда съм, че участвах в този процес.

Стана ли обаче ясно защо Груевски е против този договор, въпреки че е член на Европейската народна партия (ЕНП)? Само защото е в опозиция или защото национализмът в главата на Груевски е просто прекалено голям?

Те имаха няколко бележки. Мисля, че може би и двете. Не случайно дадох за пример 2005 – една от първите държави от Западни Балкани, изобщо от Балканския полуостров, която тръгва по европейския път, и къде са 12 години по-късно – една глава дори не са отворили. Забелязвате, защото в България се интересувахме от тази тема – докладите и промяната на докладите на Европейската комисия от препоръка за започване на преговори, обвиняваха нашите две държави –нашите приятели в Гърция, и България, че едва ли не сме пречка, а в същото време обаче през последните 2 години, в последните години от препоръка за започване в готовност тогава, когато си решат проблемите и изпълнят препоръките и за демократични избори, и за реформи в институциите, за спиране на странната политика, която се водеше към съседите от страна на правителствата. Така че има желание от страна на правителството, има доста път да се извърви. Ние сме готови да помагаме с експертиза. Те поискаха за усвояването на европейските фондове. България една от първенците, гордеем се с това, което правим с европейските фондове. Знаете, че при първи период над 98% имаме от усвояване. Не много държави могат да се похвалят с този процент на усвояване. Така че да, ние ще подкрепяме, но всичко зависи от правителствата в съответните държави. Няма как никой вместо тях да свърши реформите.

Очевидно с тези си балкански посещения подготвяте една от темите, а именно „Западните Балкани и тяхната перспектива“ за Председателството. Но кои според вас са другите, поне две-три основни теми, по които трябва да работим сериозно, за да имаме едно ефективно Председателство, първо, но ефективно?

Много са нещата. Знаете, че има над 130 досиета. Успешното Председателство означава…

Аз казах ефективно, защото успешно – то винаги е успешно.

То няма неуспешно Председателство. Председателството е технология, то минава, но какво всъщност е важно? Знаете, ние сме казали: „Растеж“, „Работни места“, „Кохезионна политика“, „Западни Балкани“, „Сигурност“ – все неща, които са изключително важни за България, важни са и за Европейския съюз, разбира се, с нюанси, с детайли.

Кохезията ще я устоим ли, според Вас?

Знаете ли, кохезионната политика е една от най-важните политики, и тя е свързана наистина истинско сближаване, тоест, истински напредък. Тя не е важна само за държавите, които са донори, както България, тя е важна съответно за всички.

Тя е важна, за да се изравни стандарта. Защото все още говорим за това.

По тези пътища, които строим, се движат и европейски стоки, те не се движат само българските стоки на българските производители. Не е лесна темата наистина. Не е лесна темата, още повече след Брекзит – 16% ще бъде по-малко, 16% е приносът на Великобритания.

Ще бъдат по-малко приходите в бюджета на Европейския съюз.

Постоянно повишаващите се разходи за сигурност по отношение на мигрантската и бежанската вълна. Това са много пари, които са необходими. Общата политика за сигурност и отбрана, която започва Европейският съюз. Това е изключително важна тема. България е силен поддръжник на това сближаване. Това е нова политика за интеграция, за сближаване. Създаде се Фонд за отбрана, който в началото ще бъде насочен към иновации, към проучвания в тази сфера. Така че няма да е лесно, но ние не трябва да обясняваме: „Дайте ни пари, защото ни трябват за пътища“, а трябва да обясним защо всъщност кохезионната политика е важна за целия Европейски съюз. Тя не е важна само за най-новите държави-членки на Европейския съюз.

Въпросът е как кохезионната политика да изиграе ролята си, за да живеем така, както живеят в Германия например?

Тя не само кохезионната политика помага за това. Аз неслучайно посочвам цифрите – 4 пъти са се повишили доходите, 4.5 откакто сме държава-член на Европейския съюз.

От много ниско ниво тръгнахме обаче.

Да, обаче 25 милиарда преди 14 години беше БВП. Сега е 92 за миналата година, може би 93-94 за тази. Това са показателни неща. Всички виждат това, което се направи с кохезионната политика, като пътища, като магистрали, като училища, като детски градини, като паркове. Това се забелязва. Знаете ли, когато отида при нашите приятели на Балканите, те казват, понеже всички са били, идват често – разликата е огромна. Прави впечатление, че се инвестира в паркове и в градини, което означава „Значи сте си направили пътищата“. Има още много какво да направим по тях, не сме направили, но наистина разликата е огромна.

Благодаря Ви за този разговор.