Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Външният министър Екатерина Захариева е в студиото. Добре дошли. За пръв път от 10 години насам – посещение на френски президент у нас. Остана едно усещане, че абсолютно всички се изказаха по роклите, с чорапогащник ли да са първите дами, с какво ансамбълче да са, с какво да се облечени. Кажете и вие какво мислите за облеклото и ще минем по важните теми. Как така си позволява г-жа Макрон да е толкова възрастна? Това четох основно като отразяване на събитието.

За съжаление, да. Не ми се иска и аз да се изказвам по роклите. Мисля, че достатъчно се написа. Нека да говорим за по-важните неща. Г-жа Макрон е изключително симпатичен и лъчезарен човек. Мисля, че и двете дами се представиха достойно.

Докато – какво друго? Докато ни казаха познати неща, че ок, вие ще имате подкрепа за „Шенген“ – то по принцип сме го чували много пъти, - за Еврозоната. Срокове обаче няма. От друга страна,Макрон идва с нещо много конкретно, което е обещал пред неговите избиратели, и то е да направи така, че техните, френски, работници да бъдат отново предпочитани пред евтината работна ръка, която ги залива от Източна Европа. Изглежда, че той идва за нещо много конкретно, а пък ние се радваме, като ни прегръща и потупва – по принцип.

Не е точно така. На първо място, президентът Макрон пое ангажимент към премиера Борисов. Знаете, че премиерът Борисов беше първият европейски лидер, който посети президента Макрон, след като той беше избран за президент, и още тогава му обеща да дойде август месец в България – в случая във Варна – нещо, което той изпълни като ангажимент. Вие с това започнахте: след 10 години – за съжаление, бих казала, след 10 години, това е много дълъг период – френският президент за първи път идва в България. По покана на премиера Борисов, на президента Радев беше тук два дни, ден и половина. Имахме изключително ползотворни срещи.

Да, обаче той оставя впечатлението, че…

И ние също имахме, с доста голяма конкретика.

Оставя впечатлението, че той е тука конкретно. Той не мина само тук, той си мина по всички… четири държави мисля, че бяха в обиколката.

Да, така е.

И се опитва да извоюва нещо, което на мен ми се струва протекционизъм в пълен мащаб. Това е все едно ние да поискаме цялото кисело мляко в Европа да речем да е по-скъпо, та нашето да е конкурентно. Той иска нещо такова – да осигури работни места, под натиска на своите си синдикати и да бъдат предпочитани френските работници.

Не е точно така.

Кажете ми какво искахме и какво ни обеща той.

Да. Нека да приключим за директивата, защото ми се струва, въпреки че премиерът Борисов доста ясно – около час и нещо беше пресконференцията с двамата – и обясни много ясно всъщност за какво става въпрос. Това е доста стара директива, от 1996 г., ако не се лъжа. И всъщност те са две неща. Едното са транспортните работници и настояването на България тогава, когато Европейската комисия преди година и половина, две започва разговори по промяна на тази директива, по изменението, настояването е било да се разделят нещата. Съвсем различно е транспортните работници, защото е нормално – те преминават през различни държави, тук стоят малко, там стоят малко и няма как за тях да се прилагат правилата за останалите работници и служители, които са по т.нар. „Директива за командироване“ – нещо, което е прието и от Франция, и от държавите, не само Франция. Президентът Макрон е най-активен, но и другите западни държави настояват.

Понеже материята наистина е сложна…

Наистина е сложна.

…да се опитаме да го обясним за хората, които имат близки и близки в чужбина, които са предпочитана работна ръка, понякога не просто заради качеството, а заради това, че се плаща по-малко на хора от Източна Европа. Ако бъдат задължени работодателите да плащат повече, това не изхвърля ли директно тези наши сънародници от трудовия пазар в Европа?

На първо място, отново подчертавам, че това не се отнася за нашите превозвачи, за шофьорите, така да се каже, защото за там ще се разработва друго законодателство и тя се изключва.

За кои, например, ще се отнася?

По данни, когато започва Европейската комисия да разработва тези досиета, изменението на тези досиета, така наречените – „досиета“ там се наричат измененията на директивите и на регламентите. Всъщност по Директивата за командироването, така наречена, като изключим транспортните служители, от България в цяла Европа по тази директива работят около 14 000 човека.

Какви – строителни… Какви са?

Нека да не си мислят хората, че това ще засегне всички, които имат работа в Европа. Около 14 000 човека в целия Европейски съюз, като в България имаме по тази директива командировани около 3500 по тази директива от други държави служители.

Т.е. всички останали, които работят…

Идеята на тази директива е да се защитят правата всъщност на тези, които работят, така че те да бъдат с добри условия и с равни условия в другите държави. Тази директива касае – тя затова е за командироване – временна работа.

Всички останали българи, които работят…

В никакъв случай не засяга всички, които работят, намерили са си работа, не се ползват от тази директива – абсолютно не ги засяга. По данни са около 14 000 човека, основно са строителни работници. Да, и в сферата на услугите. Идеята е наистина те да се ползват все па с равни права. Не ни е приятно, наистина – не само по Директивата за командироване, но става въпрос и за други директиви, в смисъл за друга работа – тогава, когато те са по-нископлатени. В крайна сметка, аз съм убедена, че те показват достатъчно (не се разбира…)

Ако това е идеята и мотивът, а няма да се прави това за 14 000, а за 2,5 милиона българи, които по (не се разбира…)работят в чужбина.

Но в никакъв случай не става въпрос за тях. Аз неслучайно казвам, че има някаква неразбраност в обществото и в никакъв случай не говорим за тях. И изключваме транспортните работници.

Добре, ние какво поискахме от тази много важна среща, освен че се зарадвахме, че се реализира?

Разбира се, че се радваме.

Какво, какво, какво…

Разбира се, че се радваме. И това…

Каква е ползата?

…показа всъщност българското правителство и българският премиер наистина, че се ползва с доверието. Поискахме много неща и много разговори се водиха. Аз неслучайно казах, че срещата продължи на четири очи около 50 минути, след което имаше пленарни разговори.

Най-важното, което поставихме ние като искане?

Най-важното е, че получихме конкретна подкрепа от Франция за т.нар. „чакалня“, макар че не е точно това терминът – първата стъпка пред пълноправното членство в Еврозоната до края на годината. България (не се разбира…) и това за първи път се чу много ясно от френския президент в България. Той каза: „Не искам да има повече разделение между Източна и Западна Европа, между стари и нови членки. България е изпълнила всички критерии и абсолютно е заслужила да…

Да въведе еврото.

…да бъде в ERM2“. Първата стъпка е така нареченият „банков контрол“ – ERM2, и валутен.

Да припомним, хората знаят, че ни е цел влизане в Еврозоната и ни е цел, ама забравиха…

Това е ядрото на Европейския съюз.

Забравиха защо.

Ама как, това е…

Защо ми е евро?

На първо място, когато сме се присъединили, с изключение на две държави – Великобритания, която вече за съжаление напуска Европейския съюз, и Дания – всъщност всичките…

Те никога не въведоха еврото.

Да, те са постигнали това изключение. Всъщност ние сме поели ангажимент тогава, когато сме готови, да бъдем. Но това е малкото…

Кое е по-добре – да имаме евро, като гърците, или да си имаме наша си валута, като датчаните?

Какво означава Еврозоната? Еврозоната означава… Всъщност неслучайно, ако забелязвате, започва все повече да се говори за „Европа на различни скорости и кръгове“. Ами, че тя е на различни скорости, не всички държави са…

Разбира се, че е на различни.

От доста време, за съжаление. Не всички държави са в Еврозоната, не всички, включително и ние – в „Шенген“. И ние искаме да сме на първа скорост, и ние искаме да сме в ядрото. Еврозоната означава за бизнеса по-ниски лихви, по-ниски лихви за хората, стабилност и сигурност за инвестициите.

Т.е. ако имаме евро…

Така че това са държавите, това са най-богатите държави. Ние искаме да сме сред тях.

Ако имаме евро, не просто цените ще се закръглят, а ще имаме…

Не, не напротив.

…по-добри условия по кредитите. Това ли казвате?

Държавите, които са въвели еврото… Не само по кредитите. Повече инвестиции, по-стабилен бизнес, по-голяма интеграция с пазара.

И кога ще станем – след „чакалнята“, след първа стъпка, след втора стъпка? Кога въвежда България еврото, какъв е планът?

Нека да влезем в „чакалнята“, живот и здраве ще бъде това…

Да няма втора чакалня… да няма между чакалнята още…

Не, поне две-три години. Истината е, че държавите в т.нар. „чакалня“ са поне две-три години там. Тогава, когато ние сме готови, в крайна сметка, трябва да се случи.

Т.е. Франция е казала „Ние ще ви подкрепим за Еврозоната“?

И за „Шенген“. Като за „Шенген“ знаете, че България е изпълнила…

Пак ще Ви питам така: каква ни е ползата? Аз, като турист, мога да си пътувам и без „Шенген“ с лична карта из Европа. Какво променя? Да припомним на хората тия важни стратегически цели защо имат смисъл.

Като минавате през летището – да, пътувате с лична карта, обаче има държави в „Шенген“ и държави извън „Шенген“.

Да.

Има по-различна проверка за вас и самолетите ви спират в по-различни, по-отдалечени части на летището. Шегувам се…

Това ли е – че ще съм по-близо до…

Това е много по-малката част от нещата. Това е отново интеграционният проект. Ако искаме да сме в ядрото на Европейския съюз, няма как да не сме в „Шенген“ и няма как да не сме в Еврозоната. Това е наш избор. А ние искаме да бъдем.

Имиджов въпрос ли е това или практичен?

И практичен, и имиджов. Означава въпрос на доверие, означава, че България, както за съжаление от 2011 г. много пъти чуваме и Европейския парламент, и Европейската комисия – от 2011 г. подчертавам, - че ние сме изпълнили критериите за „Шенген“, че сме направили абсолютно съвременни граници, такива, които са… Ние сме външна граница на Европейския съюз, знаете, които защитават Европейския съюз. Доказахме го сега и по време на бежанската вълна, и на мигрантската криза. Всъщност България се справя най-добре с опазването на външните граници, но за съжаление, все още не сме в „Шенген“. Нещо много важно, което се пропусна и което отново е знак към доверие към правителството. Всъщност тази година, преди няколко месеца ние получихме пасивен достъп до визовата информационна система на „Шенген“. Какво означава „Шенген“? Означава отново сигурност, означава наистина свободно движение на хората. Това е част от четирите свободи. Най-голямото ядро – свободното движение на стоки, хора, капитали и пари. Това е всъщност ядрото на Европейския съюз и ние искаме да сме в ядрото.

Във времена, в които мнозина поставят под въпрос.

Кое?

Всичко.

Европейски съюз?

Да.

Ами, ние не сме от тези хора. Аз мисля, че по-добро нещо от членството на България в Европейски съюз не се е случвало, изобщо по-добро нещо на Европа. Забравихме защо всъщност беше създаден Европейският съюз, това е истината.

Да.

Говорим само за пари, говорим само за фондове, говорим само за „Европа на няколко скорости на момента“.

Един пример от европейска България…

А всъщност Европа е най-големият проект за мир, стабилност и просперитет.

Един пример за мир, стабилност, просперитет от европейска България, по време на честванията на Шипченската епопея – кадър, заснет, уловен от камера на БНТ, и го видях в социалните мрежи. Голяма дискусия предизвиква – в който се вижда това: „Донецка народна република“. Има много коментари, включително някои са недоволни, че липсва реакция. Какво знаете за тази ситуация и какво е това – дали е провокация или просто някакви хора използват случая да си вдигнат знамето на сепаратиската република?

И аз знам това, което и вие знаете. Видях тази снимка в социалните мрежи и аз и в някои от медиите. Неприятна история наистина. Ние сме свободна държава, всеки има право на мнение. Само че това е република, както е написано на това знаме, което никой не е признал, и е много неприятно точно на Шипченската епопея – епопея, създадена всъщност за борба за свобода, за демокрация, да се вее знаме на република, която никой не е признал и за съжаление, която в близката история е символ на това как се нарушават правните норми и се застрашава стабилността и мира в Европа. Така че неприятна история, но пак казвам – щеше да е скандал, ако беше вято от някой държавен орган или служител.

А случаят не е такъв.

В случая очевидно са граждани, които…

Да.

…имат право на мнение. Разбира се, аз изобщо не съм на тяхното мнение. Неприятна история.

Добре. Предполагам, че е имало и някакви други детайли в тези срещи, понеже много малко неща излязоха. „Шенген“… Връщам се пак за Макрон. „Шенген“ и Еврозоната – нещо, което (не се разбира…).

Имаше среща на президента Макрон с техния бизнес. Разбира се, говорихме и за инвестиции. Говорихме за бъдещето на Европа. За това и вие чухте много ясни изявления, че България трябва да бъде в ядрото на Европа. Неслучайно той изрично подчерта: до края на годината – в ERM2. „Шенген“ – ясно е ,че „Шенген“ трябва да се реформира.

Добре.

Говорим за промяна на нещо, което е от интерес на България и ние изключително много подкрепяме – на програмата и за политиката за бежанците, и за миграцията в Европейския съюз. Така че това, което се каза – нещо много важно отново се изпуска – независимо дали в близките една или две години ще бъдем пълноправен член на Европейската зона, България трябва да бъде част от дебата за Европейската зона – това, което и президентът Макрон каза.

Много Ви благодаря.