Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

Г-н Дончев, с обжалването на толсистемата се оказа, че всеки може да спира поръчки за стотици милиони и от това да се губят пак стотици милиони. А текат важни търгове – за “Струма”, ще се купуват влакове. Така ли ще остане?

Текстовете в Закона за обществените поръчки следват директивата и там малко неща могат да се променят. Предприемани са действия да се ограничат опитите за злоупотреба с обжалване - включително повишаване на такси, депозити и т. н. Имали сме неприятности с ЕК, която третира по-трудния достъп до обжалване като ограничаване на достъпа до правосъдие. И е права. Не можем да твърдим, че всяка комисия е перфектна и си е свършила работата както трябва, затова трябва да има контрол. Проблемът не е в обжалването, а в злоупотребата с него, с изнудване на бизнес опонентите, ако щете - изнудване на възложителя.

Това не е ли изнудване и на държавата?

Така е. Събирам следващата седмица цялата експертна мисъл на държавата по тази тема. В директивата пише, че трябва да има две обжалвания, едно от които е съдебното. Една фирма, която не е класирана, обжалва първо в КЗК, след това във ВАС и се губи половин година. Накрая ВАС решава, че жалбата е неоснователна. Аз искам възложителят да има право на обратен иск за пропуснати ползи към този, който спира поръчката, ако жалбата е неоснователна. Това ми е идеята и ще я предложа на всички експерти дали е възможна, дали не противоречи на европейското законодателство. За мен това е добра идея. Тя би преследвала случаите на злоупотреба при обжалването.

А как е в другите държави с тези обжалвания?

Отдавна се занимавам с тези теми и освен да чета, да гледам практика, си говоря и с колегите от другите държави. При нас процентът на обжалване на поръчките е под 10%, малък е. Но при най-апетитните - тези с европейско финансиране, обжалването е 70%. Говорил съм с колегите от други държави в ЕС, особено за строителния сектор. В повечето от тях вътрешнобраншовата регулация е толкова силна, че ако някоя строителна фирма изнудва колегите си, като подава неоснователни жалби, нея ще я изключат от строителната камара - и да цитирам един мой колега - тя след това не може да построи дворна тоалетна или ограда. Има държави в ЕС, където жаленето е в пъти по-високо. Но злоупотребата е българска практика, така че трябва да намерим отговор на този феномен. Такова е и по-силна браншова регулация – там си знаят кои са професионалните изнудвачи.

Какво може да направи една камара, например строителната?

Може да изключи фирма, защото изнудва колегите си. Има компании, които са специализирани в това не да строят, да доставят и предлагат услуги, а са професионални шантажори.

Държавата предприема стъпки за придобиване на “Дунарит”, купи “Авионамс”. Какви са мотивите - да не попаднат в неблагонадеждни ръце или защото предстои обновяването на армията?

- По отношение на “Дунарит” министърът на икономиката говори достатъчно, не виждам нещо, което бих могъл да добавя. Казвал съм неведнъж, че вярвам в либералните принципи в икономиката, тя трябва да се развива с минимум държавна намеса. Но има изключения. В повечето европейски държави отбранителната индустрия е държавна. Ключовата тема ми е друга - превъоръжаването на армията.

За това ще се вложат много пари...

Точно така. Позицията ми е, а в голяма степен и на правителството е, че тези проекти трябва да ги разглеждаме от няколко гледни точки и всеки един проект да е възможност за развитие на родната отбранителна индустрия. Да се изчерпи максимумът, така че част от поддръжката на бойни кораби, самолети, машини за армията да е в България. Това не е въпрос само на разходи, а и на сигурност. Не дай Боже в една критична ситуация да трябва да превозваш машината до другия край на Европа да я ремонтират.

Второ - в зависимост от потенциала на родната индустрия - каква част от машината може да се сглобява, какви елементи могат да се произвеждат в България.

Административната реформа, която започна правителството, половинчата ли е?

Не е. Но въпросът, който задавате, е съществен. Когато говорим за реформа в администрацията, е имало един подход назад в годините, да го наречем декоративен. Администрациите да са по-добри, като ги накараме да бъдат по-любезни, да сложим табелки на гишетата, да има един център за обслужване на гражданите, да има описание какво можеш да получиш като услуга в интернет и т. н. Този подход прилича на смяна на прическата и на грима. А същността е в електронизацията на процесите.

Не се ли прави това от 2000 г. с много пари и без особен резултат?

Не искам да потъвам в миналото. Но сега, ако за една услуга трябват 5 документа, се минава през пет администрации, събират се в папка и се носят в първата администрация, която да издаде документа. Малко по-добрият вариант е по служебен път или по електронна поща да се събере тази информация.

Най-модерният подход е да се отиде в администрацията, която трябва да издаде документа, а тя чрез електронни регистри почти в реално време да извърши услугата. Сегашната реформа не е половинчата, защото точно това правим - пребазираме всички услуги чрез достъп до базата данни, които съществуват в администрацията.

Това не е ли ключовият въпрос - където съществуват?

Усилията ще бъдат в две посоки. Едната е да пребазираме услугите така, че не да караме гражданина да носи документ, да се пишат писма, а директно администрацията да види в електронния регистър данните. Но дори там, където имаме регистри, не всички са пълни. Някои са започнали от хартия да мигрират в електронен регистър след 2000 г.

Това са документите за свидетелството за брак, нотариалните актове.

Точно така. Никой не си е направил труда да допълва старата информация. Най-важното обаче е не следването на дребна тактическа цел, а на принцип. А той е: данни се попълват веднъж, а се използват много пъти. Най-високият стандарт - той съществува в някои европейски държави, е гражданинът при общуването с администрацията да е задължен да посочи само личните си данни. Всички останали справки са налични в публичната администрация, тя трябва да си ги направи сама. Което означава да не попълваш какво, къде имаш, къде си учил, каква заплата вземаш, какви данъци си платил. Това е крайната цел, която гоним.

Кога ще се постигне?

Ще е на стъпки, държавата е бръкнала с пръст в раната.

Може да звучи дребнаво, но до края на годината отпадат 8 удостоверения, а 4 само частично.

Но е по-добро от всичко, направено до момента. Отпадането на тези 12 удостоверителни документа ще се случи с промяна на 100 закона и 200 нормативни акта, казвам го, за да е ясен мащабът. С всяка следваща стъпка ще се създават нови регистри, нови удостоверителни услуги ще се вкарват в системата. Когато сме готови със следващия пакет с 4-5 регистъра, ще направим и следващата стъпка. В много администрации върви електронизация, въвеждат данни. Това са 2500 услуги и сигурно 6000 изискуеми документа. Но това е само единият сюжет.

Какъв е другият?

Въпреки тези усилия ще продължи предоставянето на услуги на гише. Дори да направим всяка административна услуга достъпна през телефона или компютъра, известно време гишета ще работят, защото има хора, които нямат телефони или компютри или път им липсват умения да работят с тях. Затова другият сюжет е услугите да се подобрят. На основа на предложенията на министерствата съм предложил оптимизация на над 600 услуги. Отпадане на удостоверителни документи, съкращаване на срокове и всякакъв вид подобрения. Обръщаме внимание и на самите места, където се предоставят услугите. Дребни проблеми, но като се сблъскаш с тях, стават големи. Като например – министерството или агенцията работят 8 часа, но с граждани 2 часа.

Това като че ли най-лесно и бързо може да се промени?

До 7 септември инспекторатите ще обходят администрациите и ще докладват дали порочната практика е премахната. И други примери мога да дам - за един документ, който можеш да получиш за 5 минути, те карат в единия ден да го заявиш, а в другия да го вземеш. Но най-големият проблем са регистрите, електронната свързаност. Самият факт, че не са се случили, показва, че мисленето е друго. Премиерът обича да казва, че това, да стоиш на гише, е власт. Когато едно ведомство разрешава или не разрешава, то има власт над хората. Тя се изпуска трудно. Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, тази власт изчезва. Когато премахнеш гишето, когато от 5 остава 1, това е загуба на власт, губиш чиновници, губиш част от армията. И ако говорим в политически некоректни категории - има съпротива. Тук има два възможни избора - да застанем на страната на чиновника или на страната на гражданина.