Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

Министър Порожанов, скандалът с фипронила сякаш вече отшумя, но съмненията за качеството на храните останаха. Защо съобщихте имената на птицефермите и номерата на партидите на яйцата, а на производителите на сладолед със заразен яйчен прах - не?

Към момента са унищожени близо два милиона яйца и над 100 000 птици от двете ферми, в които все още не е възобновена дейността. Цялата информация и хронология на случая е качена на нашата интернет страница и тази на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Продължаваме с проверките, като освен БАБХ сме задължили такива да се правят и от самите оператори. Ще продължим да следим за наличие на фипронил и след това. Към момента нямаме положителни проби. Важно е да кажем, че фипронилът, който открихме, не би застрашил живота и здравето на евентуалните потребители, защото количествата не са огромни. Това беше едно добро изпитание за нас - включително от гледна точка на реакцията на БАБХ. Сигурно има какво много да се направи в превенцията, но като цяло смятаме, че сме защитили интереса на потребителите. Търговците постъпиха много коректно и веднага изтеглиха тези яйца от мрежата, така че да не стигат до потребителите.

Но за засечените с фипронил сладоледи така и не се разбра нито коя марка са, нито партидният им номер.

Съобщихме единствено българските производители на яйца, тъй като там беше установено наличието на този забранен продукт, включително и в техните складове. При останалите бяха взети бързи мерки, те са потърпевши от целия този процес. При тях ставаше въпрос за яйчен прах, а не за яйца. Всички количества, особено по две от партидите, бяха възбранени. По първата, по която имаше реализация, всички налични сладоледи бяха възбранени и изследвани.

Но е имало купени, нали?

Не мога да ви кажа дали е имало купени или не, може и да е имало. В сладоледа се влага минимално количество сух яйчен жълтък. Всичко, което беше произведено към онзи момент, беше изследвано и се оказа, че след получаването на отрицателни резултати тези сладоледи не са опасни. Не смятам, че дори и да е имало преди това произведени такива продукти, те са били опасни. В конкретния случай това по-скоро е една обица на ухото за системата на контрол на храните. Скандалът беше много по-голям в Брюксел, където някои фирми се опитаха да потулят случая.

След този случай смятате ли, че е нужно разширяване на капацитета на БАБХ, изграждането на нови лицензирани лаборатории?

Капацитетът винаги има нужда да се разширява. Винаги има нужда лабораториите да бъдат снабдявани с все по-ново оборудване. Като цяло основният проблем е бюджетен. БАБХ е второстепенен разпоредител, а и като цяло министерството няма достатъчен бюджет. В момента имаме много дефицити в разходите.

Къде например?

Включително и във фонд "Работна заплата", включително и в капиталовите разходи. Всичките ни капиталови разходи, в които биха се включили и лабораториите, отиват за новите полигони, които се строят за борба с градушките. Реално тези близо 7 млн. лв., които имаме, няма да стигнат и за това, което предстои да се случва там. Надявам се в новия бюджетен процес това да се промени. Ще имам разговор с министъра на финансите, с когото да потърсим по-балансирано решение за финансиране и модернизиране на лабораториите. Все пак - не само звената на БАБХ се използват, много от производителите използват частните лаборатории. Преди две седмици изпратих писма до всички частни лаборатории да ни информират лично мен и БАБХ, ако установят завишени норми на фипронил и изобщо на вредни вещества.

Готова ли е работната група по случая "Калиакра", която трябваше парцел по парцел да разгледа кое е допустимо в района и кое - не?

Колегата Нено Димов от министерството на околната среда сформира четири работни групи. Ние участваме в подгрупите "Строителство и земеделие", като сме дали цялата информация за земеделски терени и площи, които са налични на територията на защитената зона "Калиакра". Не знам, а и официално нищо не е излязло, да са финализирани тези дейности. По-скоро тук колегите от екоминистерството трябва да кажат как се развива този процес.

Допускате ли разглеждането на проблема казус по казус?

Ние сме идентифицирали всички земеделски земи и собственици. Тези земеделски земи са допустими за дейности и неслучайно се подпомагат по "Натура", подпомагат се и по Схемата за единно плащане на площ. Така че там, където е допустима земеделската дейност, те ще бъдат финансирани. Относно решение за това какво да се работи в "Калиакра", ние имаме пълна готовност да съдействаме на колегите от МОСВ.

Има ли риск за загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)? Част от проектите се бавят вече близо година.

Ние наблюдаваме изпълнението на ПРСР и определено на мен би ми се искало то да е по-добро. Имаме какво да подобрим. Важно е да се каже, че през първото полугодие и особено през първите четири месеца на годината почти всичко беше спряло. Това се случи по време на служебния кабинет - както по отношение на разглеждането на проектите, най-вече в контекста на вземането на решения по общинските мерки по ПРСР, така и от гледна точка на жалбите. Тези дни извиках средния мениджмънт на фонда да коментираме къде са проблемите по забавянето на общинските мерки и по мярката за производство на земеделска продукция, за да видим кога те ще бъдат финализирани, така че да приключим с тези два приема.

Какво ви казаха те?

Много се бави предоставянето на документите от страна на самите кандидати. Включително и с предварителните разходи за обществени поръчки, включително се чакат документи от външни институции - от МОСВ, разрешение за строителство, ОВОС. Затова трябва към всеки, който не си е предоставил документите, да се подходи в рамките на приключване на проекта с наличните документи. Не може това да продължава до безкрайност. Същото се отнася и за общинските проекти.

Но тези документи не могат ли да се изискат служебно, това не е ли проблем на самите институции, а не на кандидатите?

Не, тук говорим за документи, които са неразделна част от изготвянето на проектите. Те са на съответния бенефициент, който кандидатства. Иначе по отношение на ПРСР на този етап не виждам проблем в неизпълнение на заложените планове. Първата проверка за това как се справяме, е през 2018 г., когато в никакъв случай няма да има проблем. Втората е през 2019 г., когато вече трябва да имаме усвоени 900 млн. евро по европейската програма. Затова основният принцип е да бъдат договорени максимален брой проекти. Към момента няма риск от загуба на средства. Дори да има някакво забавяне на проектите, то ще бъде преодоляно.

Промени ли се нещо в начина на подаване, отчитане на проектите след акцията на правителството, свързана с намаляването на административната тежест?

Проектите по ПРСР скоро ще могат да се подават през Информационната система за управление и наблюдение на евросредствата. Това е и настояване на ЕК, както и на екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Така че първият прием ще бъде стартиран сега по една от мерките на програмата. Неслучайно сред основните теми в новия програмен период ще бъде опростяване на кандидатстването.

Това означава ли край на кашоните с проекти, които до неотдавна се разнасяха из фонда?

Както се казва в кръга на шегата, много трудови злополуки станаха покрай тези тежки кашони. Това трябва да се отстрани, защото наистина бумащината е много голяма не само за обработка от администрацията, но и тежка за подготвяне от страна на самите кандидати. Опитваме се да балансираме приема на проекти, за да могат да се разглеждат по-леко и да не се трупат. Разбира се, винаги има какво да се подобри в работата на всяка една структура, включително и на фонд "Земеделие", по обработката на проектите.