Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Красимир Вълчев: Имаме най-много средства за образование от десетилетия
30 Октомври 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за в. "Труд"

 

Г-н Вълчев, достатъчни ли са заложените в проектобюжет 2018 г. пари за образование и ще бъдат ли доволни най-сетне учителите от увеличението на заплатите?

 

Средствата никога не са достатъчни, но имаме най-голямото увеличение на бюджета за образование през последните десетилетия. Голяма част от това увеличение е насочено към решаване на основния проблем – привличането на повече млади хора в педагогическата професия. Това е най-важният фактор за подобряване на резултатите от образованието. Средствата за догодина са близо 3,8 млрд. лева. Вероятно няма да стигнат да реализираме всички наши добри намерения и да отговорим на всички предизвикателства, но имаме предпоставки да решим най-важните проблеми и да осъществим редица политики, които са важни за системата.

 

Ще успеете ли да решите проблема със застаряващите учители и как ще направите професията привлекателна за младите хора?

Всъщност средната възраст на учителите започна да спада през последните няколко години, тъй като много се пенсионираха. Важното е повече млади хора да изберат педагогически специалности, и още по-важно това да са такива, които са завършили средно образование с висок успех. Затова взимаме конкретни мерки – не само повишаване на заплатата, но и подкрепа в битов план – поемане на наем за жилище, транспортни разходи и най-важното – подкрепа на младите учители – повече практика в училище още докато са студенти, а след това – наставници, които да им помогнат да се справят с трудностите в училище. За да не променят избора си и да изоставят избраната професия, която действително е доста трудна, но пък изключително ценна за бъдещето ни като нация.

 

Какъв ще стане размерът на учителските заплати след увеличението през 2018 г.?

 

Правителството обяви ангажимент за двойно увеличение на заплатите в сектора. Това следва да стане с четири бюджета, ако правителството изпълни мандата си – бюджет 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Увеличението от 1 септември 2017 г. е изтеглено от предвиденото за 1 януари 2018 г. 240 млн. лв. от бюджета за 2018 г. ще отидат за целогодишно обезпечаване на увеличението от тази година. 90 млн. лв. допълнително ще отидат за диференцирано увеличение на възнагражденията, в зависимост от отдалечеността и големината на общината и според концентрацията на деца и ученици от уязвими групи в дадено училище или детска градина. Средното увеличение с тези 90 млн. лв. ще бъде близо 6 %, а общото увеличение за първата година, с това от 1 септември – ще бъде между 22 и 23 %.

 

Не разбрах колко ще стане средна заплата.

 

От 1 септември средната брутна работна заплата на педагогически персонал е около 1080 лв., а средната основна работна заплата е около 820 лв.

 

За съжаление, проучванията показват, че неграмотността расте. Какви мерки ще предприемете за ограничаването й?

 

Всъщност всички средства – около 3 млрд. лева в системата на предучилищното и училищното образование, както и всички мерки, дейности и политики са насочени към справянето с неграмотността. Изключително важно е всички деца да бъдат обхванати в система още от детската градина, особено тези, чийто майчин език не е български, за да се създадат предпоставки за да останат в училище по-дълго и да се образоват по-добре. Основният фактор за справяне с неграмотността са добрите и мотивирани учители. Важни са учебните програми, както и допълнителната подкрепа, която трябва да се окаже на всяко едно дете – особено на тези, които изостават или се затрудняват. Наблюденията ни показват, че успех се постига там, където се работи мотивирано, допълнително и индивидуално с децата, както и там, където има добро взаимодействие между учители и родители.

 

Колко деца успяхте да върнете в училище?

 

Данните ни показват, че около 17 000 деца, които не са записани през миналата учебна година, са записани през настоящата. Една част от тях са записани не благодарение на работата на екипите или на механизма за обхващане и задържане в образователната система. С помощта на информационната система засякохме ученици, които миналата година са били записани, а тази не са. Продължава работата с тях, продължава и работата на механизма за откриването на деца, които не са намерени на адресите на които са регистрирани и за които няма данни да са в чужбина.

 

Да преминем към темата за висшето образование, където проблемите не са по-малко. Намалена бе държавната поръчка, но в немалко специалности останаха около 40 % незаети места. Какви мерки ще предприемете за да няма такова голямо разминаване между държавната поръчка и интереса към определени специалности?

 

От няколко години сме започнали политика на диференциране на финансирането в зависимост от комплексната оценка на качеството в съответствие с потребностите на пазара на труда. От две години преструктурираме приема според тази оценка и потребностите на пазара на труда. Неизпълненият прием е предимно в частните висши училища. В държавните висши училища намалихме приема в професионалните направления с по-ниска реализация, но с по-високо търсене от страна на студентите. Увеличихме приема в професионалните направления с по-ниско търсене от студентите, но с по-висока потребност на пазара на труда. Това са т.нар. приоритетни специалности, сред които са педагогическите, инженерно-техническите, природо-математическите и аграрните. Целта е да се обвърже търсенето на висше образование с това на пазара на труда. Факт е, че имаме голям процент нерационално търсене на висше образование, което избуя в някои професионални направления.

 

Успяхте ли да увеличите интереса към приоритетните специалности, от които има нужда пазарът на труда?

 

Анализите ни показват, че от 34 приоритетни професионални направления само в четири сме успели да увеличим приема. Това са информатика и компютърни науки, компютърна и комуникационна техника, ветеринарна медицина и педагогика. За съжаление, все още наблюдаваме намаление по важни за икономиката и обществото направления. Политиката за преструктуриране на направленията, в които се обучават студентите, я правим, като от една страна увеличаваме местата за държавен прием в професионалните направления с висока оценка за качество и реализация, от друга – предоставяме повече средства на висшите училища за обучение в тези направления, от трета страна – даваме допълнителни стипендии на студентите за обучение в тях. За следващата година са предвидени близо 8 млн. лв. за такива стипендии. Това очевидно не е достатъчно и нашата задача е да усилим тези инструменти, търсим и нови. Особено притеснителен е спадът по професионално направление „Енергетика” , има значителен спад и в „Химични технологии”, в „Архитектура, строителство и геодезия”.

 

От години експертите твърдят, че 52 университета са твърде много за България. Как ще ги оптимизирате?

 

Последните три десетилетия системата от държавни висши училища не се е разраснала като брой висши училища. Имаме нови 14 частни висши училища, държавните дори са намалели с две – три военни училища бяха обединени в Национален военен университет. В България е създадена мрежа предимно от специализирани висши училища и само няколко по-широкопрофилни. Проблемът е, че голяма част от тези специализирани висши училища разшириха профилите си, включително и в професионални направления, в които традиционно не са обучавали. Политиката за преструктуриране на финансирането е насочена към профилна оптимизация на висшите училища, т.е. да обучават в направления, в които са традиционно силни, имат високи оценки за качество и за реализация на студентите.

 

В този смисъл как гледате на идеята на ректорите да спрат да разкриват нови специалности, а вие да внесете поправки в Закона за висшето образование, за да има финансови стимули при съкращаване на преподаватели от вузовете?

 

Това предложение е продукт на оценката им, че системата е достигнала предела на профилно и филиално разрастване и не можем повече да говорим за подобряване на достъпа до висше образование. Може само да влошим допълнително качеството и репутацията, ако продължаваме да откриваме нови професионални направления, особено в непресъщи области за съответното училище. Подкрепям идеята на ректорите и съм готов да внеса предложение за законодателна промяна. Колкото до идеята за финансовите стимули, тя е реализирана в Закона за висшето образование. Предвидена е и възможност за подпомагане усилията на висшите училища за оптимизация и консолидация, в това число и чрез финансиране на разходи за обезщетения.

 

А одобрявате ли идеята на ректорите таксите на студентите да бъдат обвързани с минималната работна заплата?

 

В момента в Закона за висшето образование има ограничение и то е, че таксите могат до бъдат 2/3 от норматива за издръжка на обучението по съответното професионално направление. Този норматив е достигнат в тези професионални направления, които са с най-нисък коефициент – икономика, администрация и управление, туризъм. Но това са и направленията, по които през последните три години намаляваме най-много приема в държавните висши училища. Предложението на ректорите за повишаване на таксите се отнася предимно за тези направления, при които те са достигнали максимума си.

 

Ще Ви върна към предишен Ваш отговор. Казахте, че ректорите са осъзнали, че е достигнат предела на разрастване на системата. Какво следва оттук нататък?

 

Висшите училища трябва да спрат да мислят как да се развиват екстензивно и да се разрастват. Приемът ще намалява заради демографския фактор и политиката на правителството за ограничаването на приема. Висшите училища трябва да пренастроят стратегиите си и да се концентрират в професионалните направления, където са силни, да добавят качество в тези направления и да станат разпознаваеми за тях. Ще дам пример с Университета по архитектура геодезия и строителство, който обучава само в едно професионално направление. Догодина оценката му за качество и реализация ще бъде една от най-високите и той ще получи два пъти повече средства на студент заради това. От друга страна ние като министерство трябва да продължим политиката за насочване на повече студенти в професионалните направления, които са по-трудни за завършване, но са с по-висока добавена стойност и очакван недостиг на пазара на труда. Това са и направленията, от които младите хора могат да очакват по-висок бъдещ доход.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения