Интрвю на министъра на финансите за в. „Банкер“

Г-н Горанов, какви са плановете на Министерството на финансите и на правителството за осигуряване на недостига във фонда за гарантиране на влоговете, необходим за изплащане на гарантираните по закон сметки и депозити в Корпоративна банка? Знаете, че до 4 декември трябва да започне изплащането на тези влогове, а фондът разполага само с 2.1 млрд. лв. от необходимите му близо 3.7 млрд. лева.

Наясно сме с това предизвикателство и посрещането му е включено в предложената от правителството актуализация на бюджета. В нея сме поискали Народното събрание да ни разреши да увеличим размера на дълга, който държавата може да емитира през 2014-а с 4.5 млрд. лева. От тях 900 млн. лв. ще бъдат отделени, ако възникне нова необходимост за ликвидна подкрепа. Други 2 млрд. лв. са за фонда за гарантиране на влоговете, а останалите 1.6 млрд. лв. са за финансиране на предложеното в актуализацията увеличение на бюджетния дефицит.

Ще успете ли навреме да осигурите всички тези средства, защото крайната дата за започване на плащанията на гарантираните влогове в КТБ е след три седмици?

Ние имаме готовност веднага след като получим разрешение от Народното събрание, да осигурим мостово финансиране от чужбина за милиард - милиард и половина евро, за да посрещнем всички належащи плащания. Бихме могли да го набавим и от вътрешния пазар, но предпочитаме да не го правим, защото това би довело до увеличаване на цената на финансирането.

От текстовете, записани в проектозакона за актуализация на бюджета, оставам с впечатлението, че правителството веднага ще извади пари от фискалния резерв и ще кредитира с тях фонда за гарантиране на влоговете, а след това ще прави облигационни емисии, с които ще възстанови вече извадените от фискалния резерв средства. Така ли е?

Схемата е, че на фонда ще дадем 2 млрд. лв. заем, а почти по същото време ще предприемем действия за поемане на дълг в размер на 4.5 млрд. лв. и на външните, и на вътрешните пазари.

С актуализацията в Закона за бюджета въвеждате куп процедури, по които парите на бюджетните организации в КТБ ще бъдат събирани. Защо се налага записването на такива правила в закона?

Текстовете в чл.97 и чл.98 са чисто технически. Те разписват механизма, по който обезпеченията по бюджетни средства ще бъдат осребрени и получените пари ще преминат през централния бюджет към отделните бюджетни структури. Оказва се, че до момента такава конкретна регламентация не е съществувала, защото за радост не е имало нужда от нея. Ясно е било, че по закон банките са били длъжни да блокират държавни ценни книжа като обезпечения по средствата, които бюджетните организации държат при тях. Липсва обаче механизмът, по който, при необходимост, тези ценни книжа да бъдат осребрени и получените пари да бъдат предоставени на съответните бюджетни структури, като например общините. И сега ние въвеждаме тези правила с текстовете в чл.97 и чл.98 на Закона за държавния бюджет за 2014-а.

Тези нови текстове ще засегнат определени сметки на бюджетни организации в КТБ, обезпечени с ДЦК. За какви суми говорим?

За около 108 млн. лева. Като пак повтарям - тези пари са гарантирани с държавните ценни книжа, които банката е закупила. И по закон парите от продажбата на книжата трябва да бъдат използвани единствено и само за изплащането на въпросните пари, които бюджетните организации държат в банката. Знаете, че по всички закони обезпеченият кредитор е първи по ред. Тези нови текстове регламентират и един друг казус, който възникна след поставянето на КТБ под специален надзор. След като тя спря да работи, настъпи падеж на едни ДЦК, които бяха блокирани в нея в полза на правителството. И сега новите текстове уреждат механизма, по който централният бюджет ще си получи парите от осребряването на въпросните облигации.

С актуализацията на бюджета въвеждате и един нов текст в Закона за гарантиране на влоговете, който най-общо казва, че депозитите, които са придобити вследствие на цесии, не са защитени по силата на Закона за гарантиране на влоговете. Това не е ли обезсилване на самите цесии, сключвани между кредитополучатели на Корпоративна банка и собственици на депозити и сметки в нея?

В никакъв случай. Този текст не атакува законосъобразността на тези цесии. При тях собственикът на депозита го прехвърля на длъжник на банката срещу заплащане или срещу ангажимента въпросният получател, а не самата банка да му изплати този депозит. Ние не атакуваме тези сделки. Въобще не ги оспорваме. С въпросния текст само казваме, че длъжникът, придобил депозита, няма право да претендира, че трябва да получи по него законовата гаранция до 196 хил. лв., защото до поставянето на банката под специален надзор той не е бил вложител. Той обаче остава неин кредитор и може да си получи своето вземане по съответния ред при осребряване на масата на несъстоятелността на банката. Забележете - остава неин кредитор, но не и вложител, чиито средства са защитени по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете.

Това означава ли, че сумата, която фондът за гарантиране на влоговете трябва да плати, намалява с около 700 млн. лева?

Това не е така. Първо цесиите се сключват, за да може длъжникът на банката, който купува депозит на неин вложител, да намали с него задължението си. При тези прихващания обикновено се използва пълният размер на влоговете и от тях не остават суми, по които да има претенции към фонда. Освен това въпросните сделки за цесии, доколкото знам, са около 100 на брой. При това положение дори хипотетично да допуснем, че по всички тях има претенции към фонда, те не могат да надхвърлят 196 хил. лв. за всяка сделка, или общо 19.6 млн. лева.

Като министър на финансите Вие сте принципал на Българска банка за развитие. В този смисъл също сте участник в банковия сектор. Как оценявате кредитната политика на тази банка?

Мисля, че ролята на тази банка не е да извършва големи сделки с големи компании...

Да, но по-голямата част от портфейла й е точно от такива кредити?

Това е лоша практика, която е допусната в банката заради липсата на законови лимити за заемите, които тя предоставя. Обсъждам с колегите от надзорния съвет на банката да се направят изменения в закона, които да очертаят нейния реален облик като насърчителна банка, а не като една обикновена търговска банка с евтин привлечен ресурс и огромен капитал.

Затова съм възложил на надзорния съвет да предложи мерки, с които сегашните лоши практики да бъдат преодолени. Една от тези мерки ще е именно въвеждането на допълнителни ограничения за максималния размер на заема, който банката може да отпуска на едно лице или на група от свързани лица. Мисля, че сегашното ограничение, заложено в Закона за кредитните институции от 25% от капитала, не е адекватно за ББР. Тази горна граница трябва да бъде намалена и лимитите за отпускане на заем за едно лице е логично да са по-малки за банка, претендираща да бъде насърчителна.

Ще смените ли мениджмънта на банката?

Запазвам си правото, като министър на финансите, аз да реша кой да управлява Българска банка за развитие. Но това ще стане, когато подробно се запозная с работата на сегашното ръководство.

Предлагате актуализация на бюджета, защото смятате, че 1.061 млрд. лв. от заложените в него приходи няма да бъдат събрани. Каква част от тази сума ще е заради намалените постъпления от ДДС и акцизи (например заради понижението на цените на петрола) и каква част от нея ще е следствие на чисто политическо надуване на приходите с цел по-високи разходи?

Още, когато се приемаше Законът за бюджета за 2014-а, аз заявих от парламентарната трибуна, че в него са заложени от 600 млн. до 900 млн. лв. повече приходи, отколкото могат да бъдат събрани. Това го знаеше и БНБ, и тогавашните управляващи. Но правителството на Орешарски премълча този факт пред Народното събрание и обществото. Разликата между тези 900 млн. лв. и сегашните 1.061 млрд. лв., които не могат да бъдат събрани, се отразява в допълнително влошаване на макроикономическата конюнктура. Един анализ на макроикономическата дирекция в нашето министерство всъщност показва, че специално на намаляването на цените на петрола и влошаване на някои други икономически фактори се дължат около 420 млн. лв. от средствата, които няма да бъдат събрани. Всичко останало е следствие от неправилно планиране.

Правителството е внесло няколко предложения за промени в данъчните закони. От какво са наложени те?

За краткото време, през което съм министър, предложихме само онези промени, които се налагат от европейското законодателство и от променените режими за държавните помощи. Единствената промяна, която е политика на Министерството на финансите, е отлагането на увеличението на акциза на цигарите, което да започне от 2016-а. Знаете, че до 2018-а минималната акцизна ставка според европейския регламент трябва да стане 90 евро за 1000 къса. Но ще започнем увеличението от 2016-а, а не от следващата година. Иначе една друга мярка е свързана с подобряване на административното обслужване на данъчно задължените лица.

Става дума за промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които ще позволят всяка фирма или гражданин да получат безплатен идентификационен код, който да му позволи да се идентифицира пред Националната агенция за приходите и да плаща данъци по електронен път. Това можеше да става и сега, но само след закупуване на електронен подпис, който изисква разходи за поддръжка. След промените това ще може да става, като лицето лично отиде до някой от офисите на данъчната администрация и получи срещу подпис такъв персонален идентификационен код. Имайте предвид, че до момента 90% от данъчните декларации по ДДС се подават по електронен път. След промените, за които ви говоря, се надявам, че този процент при подаването на декларации ще бъде достигнат и при другите данъци.

Предвиждате ли промени и в данъка върху доходите на физическите лица? Ще отмените ли необлагаемия минимум и ще запазите ли сегашното прогресивно намаляване на данъка върху лихвите по влоговете на граждани?

Тези теми не са обсъждани и затова по тях в момента правителството не е внесло предложения за промени. Но на заседанието на временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси в четвъртък ние заявихме, че искаме да възстановим всички данъчни режими, които заедно с г-жа Менда Стоянова бяхме отстояли пред Народното събрание преди две-три години. Специално по въпроса за необлагаемия минимум ние сме декларирали, че плоският данък във вида, в които съществуваше допреди една година, еудачен за българското общество и модифицирането му е неприемливо. Трябва да се има предвид обаче, че ако сега променим данъка върху доходите на физическите лица, тези изменения ще важат за доходите, получени от 2015-а нататък. Така че, искаме или не, ангажиментите ни за възстановяване на част от сумите по платения през 2014-а г. данък остават.

Докъде е стигнала процедурата по подготовката на бюджета за 2015-а?

В много напреднал етап е. Надяваме се, така както предвижда Законът за публичните финанси, до края на месеца да внесем в Народното събрание тригодишната бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет за 2015-а и в стегнат график той да бъде приет до края на 2014-а.

Значи вече имате някаква макроикономическа рамка за следващата година. Какви са нейните параметри?

Все още актуализираме допусканията, с които работим. мога да кажа само, че за следващата година предвиждаме ръст на брутния вътрешен продукт между 0.8 и 1 на сто, които са близки до тези на европейската комисия и на бнб. дефицитът ще е под 3% от бвп. обсъждаме различни мерки за постигането му и сме много близо до изграждане на ясна стратегия за това.

А уведомили ли сте Европейската комисия, че за 2014-а очакваме дефицит от 3.5% и заради това срещу България може да бъде открита процедура по свръхдефицит?

Европейската комисия е наясно. Уведомили сме я и тя гледа с разбиране на усилията на нашето правителство да не допусне свръхдефицит. Според мен , ако покажем, че прилагаме допълнителни мерки за консолидация на бюджета през 2014-а и докажем, че сме заложили политики, които през 2015-а ще задържат бюджетния дефицит до 3% от БВП, процедура по свръхдефицит срещу България може и да не бъде открита. Колегите министри са решени да изпълнят всички ангажименти, приети в предизборната програма за оптимизация на отделните бюджетни ведомства.

Видяхте, че на заседанието на временната парламентарна комисия моят колега министър Москов пое ангажимент през следващите две седмици да внесе план за реформи в системата на здравеопазването, но също така обеща разходите за здравеопазване през 2015-а да не бъдат по-големи от тези през 2014-а. Дори според него те могат да бъдат и малко по-ниски.

Министерството на вътрешните работи ще поеме ли такъв ангажимент?

От стенограмата на последното заседание на Министерския съвет ясно се вижда, че премиерът Бойко Борисов дава ясни указания на министъра на вътрешните работи спешно да направи предложение за законодателни промени, които да елиминират формиралия се в системата дефицит. Според мен не само той, а и всички други колеги министри ще приемат за основен свой приоритет заявките за реформи от предизборните програми на своите партии.