Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията  в предаването „Денят започва“ на БНТ

Добро утро.

Добро утро. Такъв е животът - има хубави емоционални красиви неща, има обаче и по-тъжна реалност.

И тя е БДЖ. Една илюстрация можем да кажем.

За голямо съжаление към момента действително има теми, които изискват много и политическа воля и усилия на колегите от компаниите и от БДЖ, НКЖИ, за да бъдат решавани проблемите.

Започваме точка по точка този разговор, защото коментарите буквално с всяка изминала минута се увеличават на нашата страница във Фейсбук. Ще се хвана за един въпрос, който може да обедини всички изписано до момента от нашите зрители. В края на разговора ще се върна отново към това, което те ви питат. Ликвидация или възраждане каква ще бъде вашата политика по отношение на българските железници, след като се върнахте на поста министър на транспорта?

Това, което искаме да се случи в железниците в следващите месеци и години е разбира се, обновяването на подвижния състав на пътнически превози.

Кога и как?

Механизмите са много. Разбира се може да се разчита на капиталов трансфер от държавния бюджет, който в случая е недостатъчен към момента, но би могъл да бъде повишен към в определени параметри, заемни средства и при определено стечение на обстоятелствата би могло и по някоя от оперативните програми да се кандидатства.

Може ли по ОП „Транспорт“ да се разчита на средства за БДЖ?

Финансовите показатели на дружеството не позволяват. Съществува хипотеза, която ако „Пътнически превози“ бъдат преместени в холдингово дружество, където се намира и НКЖИ, тогава финансовите показатели общо като числа ще бъдат подобрени.

А това от кого зависи?

За да го разберете ще ви дам моделът на метрото – метрото освен, че възлага изграждането на инфраструктура си закупува и подвижен състав. Предстои да го обсъдя. Не мога да взема еднолично такова решение. Трябва да се обсъди освен и с колегите ми, и с ЕК, тъй като е свързано с трети либерализационен пакет, железопътният транспорт. Разбира се с банките, които подкрепят дружеството, в случая Световна, Европейска и Инвестиционна.

Вие наследявате една констатация от служебния кабинет, която те получиха от ЕК. Именно държавна помощ за преструктуриране на БДЖ – допустима. Това е позицията, която дойде по времето на служебния кабинет. Какво означава това, пари от държавния бюджет- може?

Това означава, че държавата…

Ще има ли обаче?

… може през държавния бюджет или през банката за развитие да окаже финансова подкрепа на дружеството. Така че и и това е конкретно доказателство за един от механизмите, които може да се приложи за обновяване на подвижния състав.

А имате ли конкретен план в милиони какво да предложите за 2015 г.? Може ли наистина да се вземат от държавния бюджет пари, за да се налеят в дружеството?

Не, още е рано. Предстои да се дискутира бюджета и на нас като екип, сме все още от няколко дни. Възложил съм, работи се в момента, но все още ни е рано да дадем конкретни показатели за 2015 г. като очаквания.

Понеже знаем, че през изминалите седмици имаше пореден кръг на разговорите с кредиторите. Вие на какъв етап уловихте този разговор във времето и пространството като постъпихте на пост?

Първият ден, в който отидох в министерството от едните кредитори, част от облигационерите KW, немската банка, бяха блокирани 5 млн. евро средства на железниците в една от банковите сметки. Да, във фаза на напрежение са преговорите, включително и аз лично ще поема ангажимент за разговор с тях. Там нашето настояване ще бъда за разсрочване в рамките поне на 2 г., да компенсираме малко тези негативни показатели. В тази посока ще работим. Рано или късно трябва да се платят тези пари, това е ясно.

Колко са дълговете в момента? Понеже срещнах вчера едни ваши изказвания, че са се увеличили не знам колко, вие ще кажете… За една година с колко са се увеличили дълговете?

На компанията „Товарни превози“ в БДЖ, в тренда на намаляване на загубите им беше, говоря за предишния ни мандат 2009 г., от около 20 и няколко млн. Ние ги оставихме 2013 г. на 3 млн. задължения. За година и нещо, от 2013-та към днешна дата вече са на 14,5.

За това ли сменихте ръководството?

Една от причините е това. Основната е всъщност е грижата на това ръководство да държи компанията в някакви нормални финансови показатели.

Понеже съобщението, което дойде от вашето министерство е, че по време на тези хора, да ги споменем – Владимир Владимиров, назначен за изпълнителен директор на БДЖ и за председател на съвета на директорите на дружеството е избран Велик Занчев…

Да.

… с препратки към минало време, когато са постигнали добри резултати. Това ли е причината сега?

Директно ви ги казвам, 100 млн., които се обявиха намаляване на дълговете на компанията са разпределени по следния начин – 20 млн. 2012г. неизразходван капиталов трансфер остана за погасяване на дългове, 30 млн. от 2013 г., 35 млн. направихме схема дълг срещу собственост с НКЖИ заради неплатени инфраструктурни такси. И останалите средства, които до 100 млн. се намалиха като дългове бяха от оптимизацията, която направихме, съкращенията, непопулярни мерки, които по наше време просто ние трябваше да изплатим обезщетение на тези хора и финансовият ефект се показа година по-късно. Това е истината.

Понеже сядате на мястото, на което вече сте седял, тоест обстановката ви е сравнително позната. Имате ли увереност, че като министър в тази ситуация може да изправите на крака БДЖ? Честно?

Честно – така, както е структурирано БДЖ никой не може да го изправи на крака. Мога да положа максимални усилия компанията за „Пътнически превози“ да я направим една стабилна, нормална компания. Оттам нататък „Товарните превози“ моето мнение е, че трябва да се рестартира приватизационната процедура. За голямо съжаление чувам, че няма желаещи, но в крайна сметка ние сме длъжни и това да опитаме.

Може ли да се намери все пак, да направите привлекателна офертата БДЖ така, че да се намерят инвеститори? Какви са начините?

В крайна сметка критериите, оценката за приватизация се правят от Агенцията за приватизация. Ние ще предоставим екип на разположение да окаже максимално съдействие и да се извърши процедурата така, че дай Боже някой да се появи.

Не знам до колко вие ще можете да поемете ангажименти за всички онези неща, които вълнуват хората, които пишат на страницата ни във Фейсбук. Като започнем от закъсненията на влаковете – поне 7-8 са големите инциденти за последната една година с влакове, които се оказват един срещу друг челно. Влакове с избягал машинист, който оставя на ниски температури пътниците да седят и да се справят и да бедстват. И още купища, които знаете. Докога това ще продължава? Смяна в ръководството – добре. Това ли е панацеята?

Това беше за БДЖ, където подвижният състав е към тези компании. Що се касае до по-голямата част от въпросите, които ми зададохте – те касаят Национална компания „Железопътна инфраструктура“. А именно железният път, контактната мрежа и гарите. Действително има тема и днес след предаването съм организирал екип, ръководството на Националната компания, заедно с екип от министерството, включително и аз има 9 рискови места, където е възможно потенциално да станат някакви произшествия. На термина на железничарите се казва развързани гари. Това е в случаите, където се извършва рехабилитация и модернизация на тези участъци. В случая касае проектите, които са по линията Пловдив – Бургас и Пловдив – Свиленград. Имаме 9 такива гари. Те са на практика с извадени от експлоатация към момента сигнализация и сигнално охранителна техника поради строителните дейности. Това, което съм направил е да се… взимаме го на ръчно управление, отиваме, ще направим на място анализ на риска, в крайна сметка аз ще бъда краен. Ако се наложи ще спра движението, ще разпоредя да се спре движението и да се извърши трансбордиране. Тоест за определени участъци пътниците да бъдат превозвани с автобуси, за да се избегне какъвто и да е минимален риск от произшествия с влакове. Разбира се, ако има вариант някъде ще приложим и по-меки мерки, но ще бъда изключително краен и няма да допусна дори минимален риск. Вчера имаше такъв случай. Два влака на около 150-200 метра са спрели един срещу друг – това повече не трябва да се повтаря.

И от влаковете да се прехвърлим към магистралите. Като че ли това няма да е марката на това правителство? Питам ви, защото ето днес в „Капитал дейли“ излиза публикация за това, че до 2015 година всички нови европрограми остават за тогава. Има ли опасност по Оперативна програма „Транспорт“ България да не разчита на средства или да загуби средства до края на следващата година?

Новата програма предстои да бъде приета в скоро време, в кратки срокове. Програмата, която тече в момента 2007-2014 година бих казал, че с това, което направихме като анализ за тези няколко дни съществува към следващата година риск да бъдат загубени и то, ако не се оправят проектите с някакво нормално темпо може да се стигне до загуба на стотици милиони. Анализът ни показва, че почти всички проекти имат забавяне и то интересно, че забавянето е точно толкова колкото беше и времето на правителството на господин Орешарски. Не искам да се връщам и да обвинявам който и да е, но е факт. С около година и два-три месеца са закъснели абсолютно всички проекти както в пътната, така и в железопътната ос.

Добре, защо? Сега не търсите ли отговорност от администрацията, с която работите?

Отговорността и причините намирам единствено в липсата на политическа воля. Хората в администрацията да кажем в по-голямата си част са били и са същите. Ако има обаче политическа воля администрацията работи по друг начин.

Нали не вървите към тезата, че някой умишлено им е казвал бавете проектите?

Не. Не говоря, че е умишлено. Но примерно има обективни причини, които по различен начин се разбират и се управляват. Обективни причини като археология или отчуждителни процедури. Вие сами виждате, че разделянето на това министерство, което беше на регионалното развитие и благоустройство на две, на практика 7-8 месеца блокират дейността по каквито и да са мерки, свързани със строителни разрешителни, решаване на проблеми заради отчуждителни процедури и така нататък. Тези проблеми са спрели, зациклили, така че проектът се бави с месеци. Към това като сложите и малко археология, като сложите и конфликти между отделните министерства в зависимост от политическите влияния в тях и стигате до година и няколко месеца забавяне на всички инфраструктурни проекти.

Като говорим за европейски пари това вчера, на което се натъкнах е, че „Хемус“ вече е в обхвата на Оперативна програма „Транспорт“. Значи ли това, че за нея можем да сме спокойни и че ще има пари?

Хемус“ е разписана в приоритетите, включително и на предизборната кампания на ГЕРБ, така че магистрала „Хемус“ ще бъде изградена. Пътят, по който ще стигнем до нейното изграждане като финансов механизъм предстои да бъде оптимизиран.

Какво значи това?

Вероятно няма да разчита само на средства от Оперативна програма „Транспорт“, вероятно ще разчита и на средства от бюджета или от целеви заем, но магистралата ще бъде факт.

И още една проверка, която направихте вчера. Става въпрос за магистрала „Марица“, бяхте заедно с Лиляна Павлова. Защо там ще има забавяне с пускане на магистралата?

Поради същите причини, които изброих преди малко. Незавършени отчуждителни процедури, археология и липса на политическа воля за последната година и нещо, за да се натиснат всички механизми по веригата, така че проектът да стане.

Понеже една от марките на министерствата във връзка с правенето на нови пътища по времето на кабинета „Орешарски“ беше да се обърне внимание на третокласните, на по-малките пътища. Вие какво заварихте свършено там?

Те са при колегите в Министерството на регионалното развитие. Доколкото чух колежката министър Павлова много пари са хвърлени предимно за рязане на храсти.

Ще видим обаче дали ще има много рязане на ленти. Като говорим за смяна на ръководствата – „Авиоотряд 28“, „Български пощи“. Само една седмица и успяхте да направите толкова много смени. Ще заработят ли всички тези структури по-ефективно с тези промени?

Аз общо взето връщам екипите, с които аз съм работил, имам доверие в тях, постигнали сме добри резултати заедно и това е причината. Нямам нищо лично към никой.

Специално за „Авиоотряд 28“ какъв е аргументът там?

Авиоотряд 28“ Тодор Бояджиев става изпълнителен директор. Аргументът е, че нямам доверие на този, който беше.

И като говорим за назначения и за уволнения планирате ли някъде сериозни съкращения, включително и да ви върна на БДЖ. Там до колко се планират такива съкращения, защото това беше една от мерките, които вие предприехте преди като министър?

Докато ние бяхме в опозиция такива колективни трудови договори са подписали със синдикатите, че и да искам не може никой да съкратя. В момента, разбира се казвам го отговорно, в смисъл ние сме подали ръка към синдикатите, искаме да работим партньорски с тях. Възложил съм дори днес да има срещи. Безцелно въобще не говорим, че трябва да се съкращават хора. Просто наистина, където трябва да се стабилизира компания, да се оптимизират дейности е възможно да се стигне до нещо такова, но това ще са много единични случаи и то след задължително партньорско съгласуване със синдикатите.

И за финал понеже една много любопитна статистика като говорим за смени. За 18 месеца 5 души са сменени в ръководството на „Български пощи“ – това ни припомня един от нашите зрители. Но от „Български пощи“ само кажете за финал няколко благи думи за електронното правителство. Вие под каква стъпка в тази посока сте готов да се подпишете като министър и какво ще успеете да придвижите напред, така че да се случи това електронно правителство дългоочаквано?

Имаме разписана пътна карта, ако е 4-годишен мандата, за всяка една от четирите години какви цели ще бъдат постигнати. В момента трябва да се завърши проекта, който е за широколентов достъп до интернет в слабо населените райони, за да може да има покритие в цялата страна. И си караме по проекти – нови регистри, интегриране на публичните регистри продължава. Ние по наше време около 35 успяхме да интегрираме в публичния регистър и трябва на ниво Министерски съвет да се окаже влияние върху отделните администрации, за да могат и те да почнат да разработват собствени електронни услуги. Ние ще ги качваме върху платформата, която сме създали.

Благодаря ви за този разговор. Добри намерения, надявам се, че част от тях ще видим изпълнени в кратки срокове. Ивайло Московски - министърът на транспорта.