Никой не бива да превръща българските творци в оръдие на омразата и да ги унижава, правейки ги слуги на определени хора, казва министърът на културата пред в. „Труд”

Г-н Рашидов, отново сте на стола на министъра на културата - как приемате ситуацията: като "Да се завърнеш в бащината къща" или като "А сега накъде"?

Нито едното, нито другото. Нито това е моята бащина къща, нито е наследствен имот на един човек. Това е място, където човек е натоварен с отговорности и в интерес на истината - с наследени големи проблеми. Няма защо да си крием главите като щрауси в пясъка и да се правим, че не забелязваме всичко онова, което направихме в предишния мандат на ГЕРБ, След това се загуби време, защото имаше две служебни правителства А редовното правителство от година и три месеца на г-н Орешарски направо бездействаше и се получи така, че две години бяха блокирани за сметка на хората, които се занимават с култура и изкуства. Новият ни музей в сградата на бившето МЕИ, в кв. 500 в центъра на София, стоя неоткрит; Ларгото в центъра на София стои обвито в найлони при налични 14 милиона лева европари за превръщането му в подземен музей; театрите и оперите са застрашени от липса на средства за заплати и дейност, спрени са ремонтите на Шуменския театър и на културни институти, за които има евросредства; обновеното филмотечно кино "Одеон" стои неоткрито. Мога да изброявам още неща, които бяха парализирани в културата през тези близо две години. Вече има ясна концепция за бъдещите ни приоритети, но след сглобяването на целия политически кабинет на министерството ще ги обявим на специална пресконференция.

През 2009 г., когато за пръв път поехте министерския пост, казахте, че "състоянието на културата не е по-различно от всичко останало у нас". След близо четири години в министерството и около две извън него какъв ще е коментарът ви днес?

Като имаме предвид, че "изкуството е каприз на лукса", както някои хора казват на Запад, то проблемите на икономиката, финансите, здравеопазването не могат да не се отразят и на културата - тя е като скачен съд на всичко, което се случва в българската икономика и българското общество. Така че ние не можем да очакваме нищо по-различно от общата картина на държавата, ние сме част от общото.

- Повторното ви избиране за министър на културата предизвика протест и контрапротест -хрумва ли ви идея, с която да обедините енергията на двете страни в името на нещо по-добро от това да се пишат петиции, декларации и т.н.?

- Проблемът не се състои в повторното ми избиране. В България всичко, което се случва, не е случайно. Нали знаем, че зад всеки протест стоят и интереси на определени хора. Затова приемете, че и зад този протест стоят определени интереси. Крушката си има опашка, както казва народът. И тази крушка си има своя дълга опашка. В интерес на публичната хигиена потискам в себе си желанието да кажа причината за този протест. Един ден може и да го направя, но не сега. Най-неприятното, най-отвратителното в цялата тази ситуация е желанието на определени кръгове да противопоставят българската 1пгтелитенция и ако този процес продължи, аз ще изнеса цялата истина. Никой не бива да превръща българските творци е оръдие на омразата и да ги унижава, правейки ги слуги на определени хора. Смятам, че талантливите хора в държавата по-скоро трябва да се обединят в името на по-важните политики и цели и ръка за ръка да вървят, за да може през този мандат да се направят важни неща за развитието на културата, а не да се стига до публично оплюване един на друг, от което е застрашен крехкият авторитет на българската култура.

- Една от протестиращите срещу повторното ви назначение, издателката Зорница Христова, заяви следното: "През последните две десетилетия Министерството на културата беше управлявано именно с презумпцията, че културата е нещо излишно... Вежди Рашидов беше еманация на тази концепция." Как ще убедите хората, които споделят мнението й, в обратното?

- Аз не познавам лично тази госпожа, но мога само да кажа, че българската култура и българската духовност не касаят един, двама или трима души. В тази сфера и в това министерство има повече от сто второстепенни разпоредители с бюджета. Така че българската култура е много по-всеобхватно нещо. И аз си давам ясна сметка, че не съм министър, за да ме обичат или мразят, да ме харесват или не. Аз съм министър, за да извършваме заедно с българските творци от всички гилдии неща, които са полезни за българската култура, колкото и да е трудно времето. Нека да се знае, че лесно се управлява във времена, когато няма проблеми, но характерът на човека се проявява не когато е лесно, а когато е трудно.

- Предстои да се приеме държавният бюджет за 2015 г. -изпълнимо ли е обещанието ви 1% от БВП да отива за култура? Разговаряхте ли вече по този въпрос с премиера и със съответните ви колеги от Министерския съвет?

- Да, естествено е да се боря за такъв процент, но това е процес. При тежка финансова криза, в която културата не прави изключение, това е почти невъзможно да стане днес. Давам си сметка, че предстои тежък процес, че посоката е тази -посока на растежа. Това вече го играхме веднъж. В предишния мандат започнах управлението на министерството с 92 милиона лева и това беше възможно най-ниският бюджет на ведомството. Когато напуснах министерския пост, бюджетът беше 123 милиона. А отделно от това министерството със своята дирекция по европроектите успя да спечели европроекти за повече от 100 милиона лева и с тези пари стана възможно да направим нови музеи, да ремонтираме театри и опери, училища по изкуствата и да реставрираме национални паметници на културата.

- Добре, докъде е стигнала например работата по Ларгото и по т.нар. български Лувър - има ли опасност да изгубим европейските пари?

- Една от първите ни задачи е Ларгото да "тръгне" час по-скоро. До есента на 2015 година то трябва да е готово. А за новия ни музей в кв. 500 в центъра на София първото, което направих, е да прегледам направеното досега и да назнача комисия, която да види какво е изпълнено по концепцията на музея и в най-кратък срок тя да бъде избистрена и завършена. Ръководител на екипа е акад. Светлин Русев, който ще работи с активната помощ на директорите на двете национални галерии - Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство.

- Ще предприеме ли министерството най-сетне инициативата за създаване на фонд "Българско кино", който би решил голяма част от проблемите на гилдията?

- Разбира се, че българското кино е много важно, но за мен като министър са важни всички гилдии. В миналия мандат започнахме много активна работа по т.нар. Стратегия на българската култура, очаквам тя да бъде завършена сега и да бъде публично обсъдена и приета от парламента. Иначе е задължително да има фонд "Българско кино", но ние трябва да сме наясно, че е необходимо да създадем фонд и за българската книга, и за пластичните изкуства, и за музиката, и за театрите. Ако през 2015 година влезе в действие промяната в Закона за хазарта, предложена в предишния парламент от мен и предвиждаща 10 на сто от онлайн залаганията да отиват за българската култура, ще има много повече средства за творчество.

- Как ще се гарантира финансовата част от театралната реформа, започнала по време на първия ви мандат?

- За щастие българските театри, опери и оркестри работят добре, даже много добре. Няма нищо учудващо и сложно в това, че е необходимо стандартите на сценичните изкуства да се вдигат плавно. Разбира се, това означава и по-висок бюджет за тях - този въпрос стои при формирането на бюджета ни за следващата година. Ясно и точно трябва да кажем, че както българските театри имат своя таван на посещаемост, така естествено и субсидирането от държавата ще стигне своя таван. Това ще бъде онази норма, която ще ни е небходима. Нека никой да не се плаши, че растежът на зрителите ще е безкраен. Доброто в тази реформа е големият брой зрители - публиката се върна в салоните, а нали това е и смисълът на съществуването на театрите, оперите, на изкуството въобще. То има нужда от публика.

- Кога и какви мерки ще предприемете за спасяване на рушащите се тракийски гробници и други безценни паметници у нас?

- В предишното управление на ГЕРБ всички са свидетели, че се работеше по много археологически обекти и за тях имаше такова финансиране, каквото години преди това не е имало. Хората дори на шега казваха, че археолог №1 е финансовият министър Симеон

Дянков. А фактът, че новият ми зам.-министър, който ще отговаря за културното наследство, е известната археоложка доц. д-р Бони Петрунова - досега зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, сам по себе си е отговор на въпроса.

- Струва ми се, че голяма част от бедите на хората на високи постове у нас е в непремереното им говорене - вие още ли твърдите, че "културата - това са хората, които я правят, в България това са около петдесет души"?

- Да, определено е така, защото съвкупността от най-талантливите творци създава понятието национална култура. А създателят на духовния продукт си има име. Не цяла Франция създава картините на Пикасо, а формирането на понятия като френска култура лежи върху личността Пикасо. Не всички французи пишат голямата литература, а тя се създава от отделни творци като Балзак, като Ерве Базен... Така е и в българската култура. Съвкупността от ярки таланти създават понятието национална култура.

- Преди десет години, когато едва ли ви хрумваше, че ще станете министър, ми казахте: "Още си играем на врагове, а не на държава." Свършва ли играта на врагове, г-н Рашидов, и идва ли времето да "поиграем на държава"? Какви правила да очакваме от управляващите в тази игра?

- Сами виждате, че тази игра не само че не е приключила, а е още по-ожесточена. Което е повод докрай да унищожим без това крехкото самочувствие на българската идентичност. Все повече се сещам за писателя Васил Цонев, светла му памет, който навсякъде с повод и без повод повтаряше един девиз: "Неуморно да се мразим! " А пътят на омразата юди единствено до унищожаване на духа.