Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика, в предаването „Денят започва“ на БНТ

Томислав Дончев – вицепремиер по европейските фондове. Спасителен отряд от петима министри пътува преди два дни в Брюксел, в опит да убеди Европейската комисия колко много ни трябват едни 800 милиона, но уви, които обаче как се развиват?

Много се надявам след напразните тревоги, свързани с Ебола, да имаме повод да кажем нещо хубаво, нещо добро и нещо оптимистично.

То и това беше хубаво, че успокоихме обстановката.

Факт, колкото и да е трудно. Иначе такава сложна система, като европейските пари, с толкова в конкретната ситуация хронични проблеми, които е натрупала през последните години, не могат да бъдат спасени или не могат да бъдат оздравени само с една спасителна операция. Разбира се, общуването с колегите от Европейската комисия е важна стъпка от подобряването на системата.

Какво направихте сега на тази среща? Аз затова казах „спасителен отряд“, даже ако цитирам думите на премиера от заседанието – „Да спасите неспасяемото“…

Добър израз.

За един ден пътуване до Брюксел какво направихте?

Това не е първият контакт с експертите от Европейската комисия. Този кабинет ще стане вече на две седмици – ние буквално от първия или от втория ден сме в интензивен диалог, борейки се с основните проблеми, които имаме до края на годината, ясно осъзнавайки, че не може за 30 работни дни да се компенсира цяла година. Въпреки това сме длъжни и нямаме право на нещо различно, освен да направим опит. Първият голям проблем, по който има все още какво да говорим, е колко пари ще получим като възстановяване на средства от Европейската комисия до края на годината, който не е докрай затворен. Все още има разговори по темата по една причина. Ние имахме две спрени оперативни програми. Вече е една - „Регионално развитие“ продължава да е спряна, но „Околна среда“ вече е отпушена. Въпрос с много измерения, но най-вече с преки отражения върху бюджета – колко от парите, които ние сме вкарали като изпълнение на проекти от националния бюджет, ще получим обратно, защото програмата е задлъжняла към националния бюджет поне с 1,4 милиарда.

Толкова ли са спрените, или толкова са задълженията, натрупани до момента?

Не, това са парите, които са платени от националния бюджет за изпълнение.

Така, и чакате да се върнат?

Точно така. Разбира се, няма как всичките да бъдат възстановени. Добре знаете, и в предишни години, особено в последния месец или два на годината, като правило комисията не може да гарантира възстановяване на плащанията навреме, защото и там колегите имат ликвиден проблем и невинаги имат достатъчно пари да обслужат плащанията точно в последния момент.

Колко от тях обаче трябва да бъдат възстановени, при максимум усилия от ваша страна и максимално оптимистична прогноза?

Реалистичният сценарии е за около 400 милиона. Всеки лев или всяко евро отгоре би било от помощ и от полза. Но за съжаление това не е единственият проблем, който имаме. Ние все още имаме спряна една оперативна програма. Имаме амбициозната цел в рамките на месец финансирането по нея да бъде размразено, което означава, оптимистично – в края на годината, малко по-реалистично – в началото на следващата година. И там чакаме финансиране, което трябва да бъде възстановено от Европейската комисия. И разбира се, изключително острият, критичен въпрос, свързан с това кога в крайна сметка за България ще започне този програмен период – говоря за 2014-2020 г., защото той вече не е „следващият“, той е „този“. 2014 г. е загубена, както прогнозирах преди малко повече от година, тя е нулева.

Да, обаче вие казахте, че и 2015 г. може да се окаже такава.

Може.

Какво ще прави един министър по еврофондовете без еврофондове през 2015 г.?

Ще направи всичко възможно 2015 г. да не е нулева. За тази цел, въпреки краткото време, което имахме, ние успяхме още в началото на тази седмица да минем през Съвет за европейските фондове три оперативни програми и има решение на Министерски съвет. Те вече са качени в системата, т.е. официално са представени на Европейската комисия – говоря за бъдещата Оперативна програма „Транспорт“, „Иновации и конкурентоспособност“, както и за „Региони в растеж“. Очакваме програма „Човешки ресурси“ да бъде одобрена в следващата седмица или две, а до края на месеца имаме готовност да представим за одобрение още две оперативни програми – става дума за „Околна среда“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“. Като борбата е в рамките на месец март следващата година да имаме поне още една или две оперативни програми. Казвам го, напомняйки, че по част от програмите все още има незатворени въпроси с Европейската комисия.

Дайте, за да сме конкретни обаче – до края на годината, казвате, трябва да се възстановят. Говорим за оптимистичната, реалистична по-скоро, прогноза 400 милиона. Какво правим обаче, ако тези пари не бъдат възстановени? Как ви изглежда на този фон намерението на България за външен заем?

Едното е пряко свързано с…

Готвим се да задлъжнеем с още пари.

Да, но темата със заема беше обсъждана няколко пъти, аз не виждам причина да я предъвкваме още веднъж. Тя е пряко свързана със състоянието на „Бюджет 2014“ и поемането на всички удари и шокове, които има, както и на разходи, които трябва да бъдат направени в началото на следващата година. Ако това има връзка със сложната ситуация с европейските пари – определено. Страната има нужда от ресурс, за да плаща. Това, което не може да си позволим, е който и да е проект да спре. И тук борбата е с най-високи темпове, колкото може по-бързо да бъде отпушено финансирането и по ОП „Регионално развитие“, за да не се случва така, че да чакаме, или както коментирахме в началото, да се молим да ни възстановяват по-бързо парите.

Изглеждате обаче толкова притеснен, сякаш това ще е най-голямата загуба на европейски средства в края на годината, ако…

Дотук не сме говорили за загуба, дотук говорихме само за възстановяването на парите от Брюксел и за спрените оперативни програми. Загубата е отделна тема.

Да, въпросът е, че трябва да се готвим и за двата сценария, в случай, че нещата не се развиват според нашата прогноза.

Три са основните проблеми: спрените европейски програми – вече остана само една; опасността от загуба на средства към края на годината и кога започва новият програмен период. Не искам да рангирам рисковете и проблемите, всеки от тях е изключително сериозен, с преки импликации, включително и върху държавния бюджет. Колкото до загубата – в предишни години ние сме се борили да няма загуба и в случаите, когато е имало, тя е била в рамките на няколко милиона. За съжаление рискът тази година е неимоверно по-голям, наистина неимоверно.

Понеже разчетохте като знак за върнато доверие плащанията по ОП „Околна среда“ – те реално кога трябва да започнат и колко ще са, колко са възстановените плащания?

Плащанията по „Околна среда“ след премахването на замразяването на средствата вече са въпрос на техническа процедура от страна на Европейската комисия. Може да получим превод и в началото на следващата седмица – вече е въпрос на средства, които имат…

За колко ще е първият превод? Знаете ли, или?

Това е счетоводна операция в самата Европейска комисия. Не мога да кажа точно колко ще бъде, но надеждата е поне 400 милиона да влязат следващия месец.

Така, и до края на годината ще бъдат изплатени около 800 милиона, нали така, или малко под 800 милиона?

Не мога да гарантирам. Това беше една от темите, които обсъждахме с колегите.

Има и едни други 500 милиона, които кабинетът одобри да се вземат като заем от Европейската инвестиционна банка. Те за какво са?

Точно така. Това е така нареченото „заемно споразумение“, което осигурява на държавата до края на програмния период – имам предвид до 2020 г., пари, за да се съфинансират проектите. Имаме подобно заемно споразумение, подписано и от стария програмен период 2007-2013 г. Там размерът е малко по-голям – там е за 700 милиона. България на национално ниво трябва да съфинансира всеки от проектите и за това ни трябва ресурс. И като правило Европейската инвестиционна банка предлага подобна услуга или подобно споразумение на изключително атрактивни условия.

И сега, понеже вие ще трябва да наблюдавате и да контролирате целия икономически ресор, доколкото разбирам…

Точно така.

Очакваме икономиката да отлепи и да тръгне нагоре, нещо да се случи. Какво ще бъде за вас приоритет №1 през следващата година? Къде ще натиснете така, че да заработи…

Предвид кризисната ситуация, която имаме с европейските фондове, няма как това да не е първият приоритет или приоритетът на приоритетите, за да не си позволяваме да има още една нулева година и да не си позволяваме да има тежък ефект върху бюджета. Но наред с това не бива да забравяме и всичко останало, включително и всички предизвикателства в енергетиката, в икономиката, във всички останали сектори. Преди да започнем да говорим за конкретни мерки, примерно свързани с рекалибриране на държавните политики и т.н., грижа за малките и средните предприятия, насърчаване на инвестициите, мисля, че имаме една стъпка, която е преди всички останали, и това е връщане на доверието и въдворяване на спокойствието. В крайна сметка парите, каквито и да са – дали европейски, или на частни инвеститори – те не обичат хаоса, не обичат средата, в която не е ясно какво ще се случи утре и не обичат истерията. Така че голямата задача – не знам дали е гражданска, политическа, обществена или икономическа - в цялата страна да има малко повече спокойствие. Убеден съм, че това е добрата основа, върху която може да поникне растежът.

Оттеглянето на подкрепата на някои от партньорите в мнозинството в Народното събрание и в кабинета, въобще политическа нестабилност в средата, може ли да доведе до оттегляне на доверието по отношение на парите, които чакаме от Брюксел?

Пряка връзка между едното и другото е трудно да бъде търсена, но наред с това…

Аз ви питам като човек, който води разговори…

Наред с това си дайте сметка какво направи министър-председателят първо след новината, че финансирането по ОП „Околна среда“ е размразено – той отиде да благодари на парламента, защото благодарение на този парламент имаме стабилно правителство. А едно от условията на колегите от Брюксел е за адекватна партньорска работа. Всички искат в България да има стабилен партньор.

И понеже тази сутрин си говорим за здравеопазване – имаше едни 100 милиона, които се завъртяха миналата седмица много притеснително като „загубени“ по отношение на лечението на онкологични заболявания. Може ли и ще има ли всъщност пари за здравеопазване от Брюксел през 2015 г.? Можем ли да разчитаме на средства от Европейския съюз?

Една от темите, която беше дискутирана преди два дни, като част от бъдеща Оперативна програма „Региони в растеж“ - има отделени средства за здравеопазване, като този път, за разлика от онкологичните заболявания, закупуване на оборудване, което се случи през този, големият акцент, поне според нас, трябва да бъде Спешната помощ.

Пари за Спешна помощ от Брюксел?

Разбира се. Където едва ли някой би оспорил нуждата от средства, от ново оборудване.

Ама ще има ли? Тя нуждата е ясна, въпросът е дали може да разчитаме на помощ.

Такъв е нашият приоритет и ние го отстояваме пред всички представители на Европейската комисия.