Интервю на министъра на финансите за предаването „120 минути“ на БТВ

Следващата тема – за парите ни. Затова каня следващия гост – министърът ни на финансите г-н Горанов. Заповядайте. Как сте?

Добре.

Питам се, г-н финансов министър, Иван Искров – управителят на Българската народна банка (БНБ), ще ходи ли като представител на България в Черноморската банка, както съобщава пресата в последните дни, не сте коментирал този въпрос или няма да ходи?

Аз не знам от къде дойде тази спекулация. Може би, поради това, че правителството отмени решението, с което изпраща в Черноморската банка Нина Ставрева - главния секретар на Министерския съвет в правителството на Пламен Орешарски, но двете неща нямат връзка. Това, че Орешарски решава в последните дни на своето управление да прати най-близкият си човек в Черноморската банка в Солун, е негово решение. Но не значи, че нашето правителство приема това.

Т.е. каква е връзката?

Няма връзка. Иван Искров е управител на БНБ. Ние продължаваме да смятаме, че най-малкото заради шума в система, заради натиска върху БНБ, той трябва да заеме морална позиция и да я напусне. Но ние – правителството и парламентът нямат абсолютно никаква инструменти, за да направят това.

Т.е. той няма да ходи като представител в Черноморската банка?

Аз не знам откъде решихте, че трябва да ходи? По-скоро, интересно ми е защо не коментирате, че когато ГЕРБ напусна властта, всеки един член на ГЕРБ и всеки един от ГЕРБ, който е бил в правителството, стана достойно и си тръгна. Докато сега…

Ясно, разбрах ви – вие не подкрепяте подобен вариант и сега се чудите сега откъде се е появил.

Няма аргументи, когато едно правителство си тръгва, да устройва най-близките си хора на възлови позиции. Няма връзка между двете и не знам кой я създаде. Иван Искров, ако иска да си довърши мандата, ако смята, че това е моралната позиция. Ние нямаме инструментариум да се мешаме върху независимата банка.

Т.е. вие докога бихте изчакали, въпреки че не знам какво бихте направи, ако той не си подаде оставката, той сам да слезе от този пост? Бихте ли работили с него?

Иван Искров може да довърши своя мандат, ако прецени, че това е най-правилно за финансовата система и за БНБ. Ние нямаме инструментариум да въздействаме на БНБ, освен ако не се изпълнят някои от хипотезите в Закона за БНБ. Знаете, че по Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) банковата система и централните банки са независими от правителствата. Така че тази тема не стои за нас. Ако в някакъв момент той прецени, че по този начин ще върне доверието в БНБ, това е негово решение. Но в прословутата среща, за която се коментира и от която се търсят поводи да се мисли, че ние се опитваме по някакъв начин да устроим…

Между Бойко Борисов и Иван Искров от седмицата, отново да уточним.

Да.

Какво се случи на тази среща?

Доколкото съм информиран, а и днес имахме среща в Министерския съвет с премиера, срещата е била свързана с текущите проблеми на банковата система, Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейната несъстоятелност, поискана от БНБ и бъдещето на Търговска банка „Виктория“. Там въобще не са обсъждани каквито и да било казуси, свързани с бъдещето на Иван Искров. Той е централният банкер на България, избран с шестгодишен мандат и само от него зависи дали ще го довърши. Ако питате дали ние искаме да го довърши? – Не, ние не искаме той да довърши мандата си.

Не искате. Следователно в тази позиция няма промяна. Един въпрос, свързан с една друга тема, която вълнува много хора – ще бъде увеличена минималната работна заплата. Това също е информация, която се появи в последните дни. Това вярно ли е?

По-скоро, когато сме готови с тригодишната бюджетна прогноза, в която се изкарват допусканията за основните показатели за следващия тригодишен период, ще се разбере.

Коментира се сумата от 40 лева, да уточня.

Не знам откъде ги чувате тези неща.

Имаме си източници, г-н министър.

Аз мисля, че само правителството може да го реши това нещо, не източниците.

Защото ми е интересно – до преди една седмица вие казвахте: няма да има надбавки. Аз с чужди пари не мога да осигуря такова нещо. И изведнъж вие казахте: ще има надбавки.

Отговорът е много елементарен. Аргументите на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и на лидера на ГЕРБ бяха железни. Заради 50 милиона лева да оставим тези, които докара България до катастрофата, която сме в момента, да имат аргументи да критикуват правителството, не можем да си го позволим. Тук не говорим за това, че толкова милиарди се похарчиха и че примерно 50 милиона Програма „Региони в растеж“ беше приета в края на 2013 година, за да се изпълнява през 2014 година. Тук говорим за това, че щеше да бъде изключително лошо експлоатирано това, че не сме могли да намерим минимален ресурс.

Чакайте, тук за имидж ли става дума?

Не, тук става дума за справедливост в разпределението на финансовата тежест. Не става въпрос за имидж. Този, който прави имидж и се заиграва с пенсионерите, всеки път, когато го правеха, губеха изборите. 2009 година, помните, вдигнаха с близо 20% пенсиите и малко след това загубиха изборите. Защото не е важно как харчиш парите, а как управляваш. И когато с едната ръка си склонен да правиш социална политика, а с другата ръка ти спират еврофондовете и пилееш пари, никой не го приема.

АБВ, тъй като министър Калфин беше на вашето място миналата седмица, точно за това си говорехме. Той каза, че се опита да ви убеди в необходимостта от тези надбавки. Явно вътрешно сте се разбрали по някакъв начин. Но защо само за пенсионерите с най-ниските пенсии?

Защото това са възможностите. Това са 50 милиона. Спомняте си, когато решихме в 2012-та за 2013 година с бюджета, вместо да увеличим детските, да построим детски градини, което според нас е важно, защото работещите родители трябва да имат възможност държавата и общините да полагат грижи за децата докато те са на работа, тогава се проведе един още по-популистки дебат. Не може в годината, в която сме заплашени от свръхдефицит, България да изглежда като държава, която е в разцвет. И все пак, въпреки всичко, въпреки че има над милиард неизпълнение на приходите, ние преценихме, че трябва да се отнеме и последният аргумент на нашите опоненти, които, водени само от популизъм, през тази година и половина подхвърляха дребни суми на някои социални групи и си мислеха, че по този начин ще размият отговорността от това, че са спрени еврофондовете, че държавата се управлява непрозрачно, че се номинира Делян Пеевски за председател на ДАНС и куп други решения.

Добре, вижте сега. Говорим си тези неща, но в същото време се увеличава дългът. Тегли се нов заем. Сега, колко ще е последно този заем – над 4 милиарда или 3 милиарда?

Написано е в закона. Ако го прочетете, ще видите – 4,5 милиарда до края на годината ще бъде поет нов дълг. И той е свързан много ясно и конкретно е казано с какво.

С КТБ ще кажете. Тук и още някои разходи. Но преди това, с тези пари колко става общо дългът?

Дългът става около 18 милиарда, около 27% от брутния вътрешен продукт.

Тоест плащаме го всички ние, нали така, и нашите деца?

Плащаме го всички ние.

Плащаме го всички ние. Колко ще го плащаме и колко ни струва това на година?

На година това ни струва колкото е дефицитът. Тоест, за да няма повече трупане на дълг и за да няма такъв разговор в обществото, ние трябва да започнем да си говорим за това, че винаги, когато харчим повече, отколкото изкарваме, има един дефицит. Той трябва да бъде покрит с нещо. Когато вие във вашето семейство, ако от вашата телевизия започнат да ви дават по-малко, отколкото харчите, ще започнете да трупате дълг. Или трябва да си намалите харчовете във вашето семейство, или трябва да започнете да трупате дългове.

Тоест тази година колко ще излезе външният дълг?

Тази година ще имаме 3 милиарда дълг, причинен от това, че ще изхарчим повече, отколкото изкарваме.

3 милиарда дълг?

3 милиарда дълг, който ще покрие дефицита, който се натрупа от грешно планиране.

Каква е ролята на КТБ в този дълг?

Ролята на КТБ в този дълг е около 2 милиарда ликвидна подкрепа, временна, заем от правителството за Фонда за гарантиране на влоговете, за да гарантираме, че максимално бързо и без какъвто и да било риск ще бъдат изплатени гарантираните вложения.

За какви суми говорим? Вижте, от една страна, 50 милиона лева за надбавки и над 2 милиарда за КТБ.

Всъщност това, което ще се изплати, заедно със средствата от Фонда за гарантиране на влоговете, е близо два пъти повече. Близо 3,7 милиарда ще бъдат изплатени гарантирани влогове. Именно затова ние положихме максимално много усилия да задържим в масата на несъстоятелността активите. И именно затова предложихме текстове в Закона за държавния бюджет, с които ще променим Закона за банковата несъстоятелност. И на тези, които са правили съвсем редовни и законни сделки за цесии между активите и пасивите на банката, просто ще трябва да изчакат осребряването на масата на несъстоятелността, преди да направят прихващането.

Чакайте, момент. Това е много важно. Първо, разяснение за цесията, за същността на цесията. Вие имате, да кажем, заем към КТБ в размер на 2 милиона, аз имам депозит 2 милиона; разменяме си ги, моят депозит покрива вашия заем и аз получавам, да кажем, 50% от тая сума, която иначе ще загубя. Нали така? Това е най-популярното обяснение.

Най-схематично така може да се обясни.

И на каква стойност последно са такъв тип цесии?

Нямам точна информация от квесторите. Последните данни, с които разполагаме, които бяха представени на Комисията по бюджет и финанси, са за около милиард – милиард и сто милиона. Но, така или иначе, не това в случая е важно. Важното е, че по този начин се нарушава принципът на равнопоставеност на кредиторите, ако не бяхме променили закона. И по този начин се нарушава справедливостта при разпределението на неудачите, случили се в тази банка.

Тоест цесиите, за които говорите, ще отпаднат ли или не? Могат ли да отпаднат?

Не, цесиите няма да отпаднат. Многото спекулации, които чухме от различни места, показват само колко много хора са заинтересовани от този тип уреждане.

Включително и от премиера. Извинете, той направи едно доста силно изказване през седмицата, че тези цесии ще бъдат отменени. Беше цитиран нашироко.

Чакайте малко. Да си обясним нюанса в това нещо. Премиерът обясни, че иска да защити националния интерес и интереса на Фонда за гарантиране на влоговете.

Вие също, предполагам.

Точно така. А имаше хора, които критикуваха текстовете, които предлагаме и отлагането на прихващанията. И не е лошо като ги видите да ги попитате някой ден какво против имат това?

Обяснете ни с прости думи.

С прости думи ви го обяснявам.

Тези цесии - какво ще се случи с тях?

С цесиите нищо няма да се случи. Цесиите са законна сделка на граждански оборот. Тя не е операция, която се е случила в банката.

И зрителите питат в момента в социалните мрежи и ви слушат с повишено внимание.

Ами, ако ме изчакате малко, ще ви обясня, защото не е толкова просто. Цесиите са напълно законна сделка в гражданското право между мен и вас. Аз съм длъжник на банката, вие сте кредитор на банката. Вие имате два милиона, аз имам два милиона дълг. Вие продавате на мен вашето вземане от банката. Дотук няма нищо лошо и ние не го оспорваме. Само че в сега действащия закон за банковата несъстоятелност не е пределно ясно, че аз нямам право в момента, в който банката отвори, да кажа на квесторите или впоследствие на синдика: аз съм купил два милиона вземане от банката, имам два милиона задължение към банката, нека да погасим едното с другото. По този начин вие като кредитор на банката получавате веднага своите пари, а аз като длъжник, ако съм получил от вас определена отстъпка за това, че вие веднага получавате парите си, имам интерес да покрия своя кредит срещу доста по-ниска сума. Това, което казваме със законодателната инициатива, която в петък беше входирана в Народното събрание, е следното. Няма нищо лошо, че вие сте продали вашето вземане от банката, вашия депозит на мен. Дали сте го продали за лев към лев, дали с определен дискаунт – това си е въпрос на граждански оборот и сделка между вас и мен. Само че вие като кредитор или аз впоследствие като придобил вашето вземане, ще имам право да приспадна от моето задължение накрая на процеса на несъстоятелността. Тоест, когато се осребри цялото имущество на банката и когато дойде време за разпределяне, колкото процента сте могъл да получите вие като необезпечен вложител, толкова процента ще имам аз да приспадна от своя кредит като цедиран взискател. Тоест, ако вие срещу вашите два милиона, когато мине несъстоятелността ще получите 30% от вашите два милиона, то аз като длъжник на банката, като собственик на кредит, в края на несъстоятелността, когато мине – може след 1, след 2, след 3, след 15 години, аз ще мога да приспадна…

След 15 години?

Много сложни казуси ще има. Не казвам, че толкова дълго ще продължи. Но, когато приключи процесът на несъстоятелност, тогава аз ще мога като длъжник на банката да приспадна от моя дълг към нея същата тази сума – тези 30%, а не 100%, не два милиона, която вие можете тогава.

Разбрах ви мисълта. Въпрос от зрителите, тъй като се приближаваме към край, майчинските. Детските надбавки, майчинските ще се увеличат ли?

Ако имате предвид семейните помощи за деца, най-вероятно ще запазят размера си в следващата година. Въпреки че тече дебат как да бъдат структурирани в контекста на нашата заявка, че би трябвало да се насочват към стимулиране на тридетния модел и евентуално интензитетът на помощта за четири и повече деца, отглеждани в семейството, да бъде намалена. Но това е дебат, който не е приключил в правителството.

А вашето мнение какво е?

Ние записахме в предизборната програма на ГЕРБ, че даването на семейни помощи за деца цели не отглеждането на децата от държавата, а стимулирането на определен модел на поведение в семейството и определен брой деца. И за нас тридетният модел остава универсалното решение. Ако се гледат повече от три деца и ти нямаше възможност като родител да им осигуриш качествено отглеждане и качествено образование, това не е отговорно родителство. И всъщност тези родители, които имат много деца, но не могат да осигурят качество, те са безотговорни.

Въпрос отново от социалните мрежи – ще има ли бонуси за депутатите? И подвъпрос – ще има ли бонуси за държавните служители?

Бонуси за депутатите едва ли ще има. Бонуси за държавните служители отдавна няма. Има модел на заплащане, установен още от средата на 2012 година със закон, който тогава, по време на правителството на ГЕРБ се прие, който определя…

За коледни надбавки питат хората.

Не. Не. Разбирате ли, държавата е пред… да не казвам фалит, но в едно доста тежко състояние, пред свръхдефицит. Аз се налага да давам доста сериозни обяснения пред колегите от Брюксел, от Европейската комисия, които искат да поставят държавата в процедура за свръхдефицит, което крие доста сериозни рискове. Същевременно хората очакват, че ние ще продължим да харчим до безкрай. Няма логика в това.

Добре, благодаря ви за това гостуване. Владислав Горанов, министър на финансите, гост в „120 минути“.