Бяхте в Брюксел, за да помолите ЕК да ни възстанови 800 млн. лв., по думите на премиера Борисов. Измолихте ли ги и това ли са разплатените пари от бюджета?
Парите, които са разплатени от бюджета, наближават 2 млрд. лв. Става дума за парите в рамките на 2014 г., за двете спрени програми - "Околна среда" и "Регионално развитие". Само по "Околна среда", задлъжнялостта е за 1,4 млрд. лв. Това вероятно включва и плащанията от края на миналата година.
Какво договорихте тогава?
Около 400 млн. ще бъдат възстановени до края на годината, в зависимост от наличностите на ЕК. Останалата част от тези 800 млн. лв. по ОПОС са несигурни - ще бъдат възстановени вероятно следващата година. Невъзстановените пари не допринасят към бюджетния дефицит, но генерират кешов проблем. А ние имаме проблем и с едното, и с другото.
Последното число, което се вижда в официалната справка, е 211 млн. евро под риск…
Повече. Това е по-скоро нискорисков сценарий, ако вземем всички мерки за минимализиране.
Какъв е най-лошият вариант?
Няма да го кажа. Но ни чака неимоверно по-голяма загуба. Ако миналата година сме приключили с 63 млн. евро загуба, сега е в пъти по-голям. И то не два или три.
Това изненада ли е?
По принцип е ясно, че 2014 г. е най-рисковата. Има най-голям пик на плащанията. Аз твърдя, че ако цялата система работеше добре тази година и се плащаше навреме, България нямаше да е в тази ситуация. Сега имаме три програми в риск - "Околна среда", "Регионално развитие" и, традиционно, селската програма.
Т.е. заради спирането на плащанията ще загубим пари?
Първата причина е спирането на плащанията. Половин година всички бенефициенти, най-вече общините, не са получавали плащания. Когато не ги получаваш, ти забавяш темпото на проектите, в повечето случаи много. На фона на лошите новини добрата е, че нямаме нито един прекратен проект. Тъй като нямат кеш, общините изхарчиха всичко по сметките, след което вкараха собствени пари. Това е геройство, защото имаше общини, които се чудеха дали ще могат да си платят заплатите. И това се случи в програми, където бяха направени най-много кадрови програми.
Но грешките, заради които бяха санкционирани програмите, са от времето на ГЕРБ. Комисията проверяваше поръчки в периода 2010-2013 г., в който управлявахте вие.
Констатацията не е вярна. Като разгледате случаите по Околна среда, те не са нищо различно от това, което е идвало от ЕК в последните 2-3 години. Непрекъснато се отварят и затварят случаи, въпрос на аргументация. Голямата драма дойде от всички действия след прекъсването на плащанията, а не от самото прекъсване. Ние неведнъж сме били в тази ситуация, в която беше кабинетът "Орешарски" през ноември. Всичко е въпрос на спешни действия.
Имахме например по "Регионално развитие" ситуация със смесване на критерии през 2011 г. Ние проучихме в детайли случая и дефектът беше в законодателството. До 1 януари 2009 г. законът е позволявал такова смесване. Влязохме в преговори с комисията, платихме съвсем скромна глоба от няколко милиона и затворихме случая. Това се случва много пъти годишно.
Сега, и това беше най-голямата щета, на ниво вицепремиер имахме ясно заявление, че контролната система в България не работи. Дори да имаш симпатия към България, когато имаш такова уверение на такова ниво, няма как да се случи нещо различно от онова, което стана.
Т.е. няма проблем с обществените поръчки според Вас?
Разбира се, че има. Има го във всички държави членки. Те генерират корупционен риск. Последните промени в закона бяха безумни. Но стратегията, правена от правителството на Орешарски, не е лоша. Основните й точки трябва да бъдат следвани. Грешка е централизацията на процеса като опит да се бяга от корупцията. АБВ искат това да стане по отношение на възлагането, Реформаторите - по отношение на приемането на възложеното. Това само ще централизира корупцията.
Ще се напише нов закон, защото старият вече действа объркващо. Ще бъдат въведени стандартизирани форми, като в 80% възлагането има една и съща логика. Няма нужда да се въвеждат допълнителни изисквания. Така предлагането ще се ограничи до качество и цена. Но най-голямото лекарство е публичността.
Как може да се избегне загубата, която се задава?
За един месец може да се направи нещо. Първо, да се плаща. Системата има склонност да събира пари, както се събира вода в коляното. Имаш плащане за 5 млн. лв да речем. И одиторите се усъмняват дали не трябва да ти сложат корекция за 100 хил. лв. И докато те обсъждат дали да е толкова или повече, цялото ти плащане стои на трупчета. Има десетки такива случаи. Първото, което ще направим, е да ти задържат колкото трябва - 100, 200, половин милион ако трябва, за да се подсигурят, но не всичко.
Второ, да уверим всички, че проектите ще завършат. Преди няколко месеца те поставяха под въпрос това. Ако не се съмняват, ще могат да взимат финансиране.
По регламент на страната ни се полага също така отсрочка, ако е имало забавяне в съдебна процедура. Това са дългите обжалвания за ЗОП и за отчуждаване. Ще предадем тези случаи на Комисията. Обикновено това се прави на ниво големи проекти. Например Северната тангента на София и не само.
Също така има регламент за форсмажорни обстоятелства. Поисках от МВР писмена информация за районите, в които е имало бедствено положение, за да направим анализ за кои проекти става въпрос. Ако има замразяване на строителството, ще бъдат използвани.
Това значи ли, че 2015 г. няма да е финална за тези програми?
Не. Ако няма промяна в законодателството, 2015 г. е финална за всички.
Дойде крайният срок за новите програми. Колко все пак ще успеем да подадем тази година?
Комисията е казала, че с оглед планирането на бюджетните ангажименти за 2015 г. програмите, които не са подадени до ноември, ще бъдат одобрени юни 2015 г.
Очакваме до две седмици да е одобрена "Човешки ресурси". Имаме надежда, че ако "Добро управление" бъде подадена в приличен вид следващите три седмици, тя също има шансове да бъде одобрена. Налага се няколко части от него да бъдат пренаписани. Всяка от графите вътре трябва да се отнася към конкретна стратегия, със стъпки и мерки. Това е направено за електронното управление, но за самата администрация не е направено.
"Околна среда" ще бъде подадена до края на месеца. "Наука и образование" също ще бъде подадена преди края на месеца, като има добри сигнали, че може да бъде одобрена. Три други програми - "Конкурентоспособност и иновации", "Региони в растеж" и "Транспорт", вече са подадени. Суровата истина обаче е, че и по трите има незатворени политически въпроси.
Какви са тези въпроси?
В "Конкурентоспособност" е газовата връзка със Сърбия. Но тя ще остане в програмата, въпреки че имаше идеи да е финансирана от другаде. С "Региони в растеж" стои въпросът с малките градове и нуждата от повече детайли и яснота какво се прави в частта "здравеопазване". Там ЕК иска конкретика, документ с "какво, кога, къде". С "Транспорт" пък е въпрос на формулиране. ЕК иска да сме категорични, че не може да се постави под съмнение лот 3 на "Струма". Може би ще трябва да се вземе дори решение на МС по този въпрос.
Какъв е най-добрият и най-лошият вариант за новите програми?
Тази година единствено може да бъде одобрена "Човешки ресурси", с възможност за още една. До март обаче има реалистичен вариант да са 2 или 3.
И вие ще пуснете предварително финансиране от бюджета за неодобрените програми?
Зависи кои са одобрени. Ние можем да пускаме схеми авансово само по абсолютно безспорни обекти. Например каквото и да е свързано със "Струма", може да бъде пуснато.
А по "Конкурентоспособност", където бизнесът чака например?
Теоретично е възможно. Но е възможно и да не се отвори схема по нея.
Защо нямаше ефект от парите през този период, извън магистралите и големите проекти и какво ще се промени този период?
Тази констатация не е вярна. Магистралите са най-видимата и най-политическата част от инвестициите, но са по-скоро малък дял. Ако погледнете инвестициите в големите градове - градска среда, образователна, културна инфраструктура. Единствените инвестиции във ВиК са с европейски пари. Защо забравяте, че цели системи - цялата деинституционализация, куп системи на социалната работа, професионалното обучение, се финансират с европари. Всички тия мерки дават ефект, макар и не толкова силен, колкото сме искали.
Разликата няма да е в типа инвестиции, а в обвързаността с реформите. Заради нуждата и желанието да се ползват парите, всеки един ръководител ще бъде принуден да реформира, иначе няма да има пари.
Ще има ли публичен регистър за парите за медии най-накрая? Всяко правителство го обещава и забравя.
Намерението ми е да има.
Тази седмица стана ясно, че отговаряте за всички икономически сектори. Ще се приватизира ли нещо все пак и ако не, за какво ни е Агенция по приватизация?
Да отбележа, че тя е и Агенция по следприватизационен контрол. Ако за нещо има съмнения, че ще работи по добре като частно дружество, защо не. Но не винаги ефектът е очакваният. Обсъждани са варианти, но нищо не е с такава зрелост, че да си позволя да го кажа.
А какво ще стане с Агенцията за инвестиции, която минава под ваше ръководство?
Трябва да се промени. Не искам само да прави изложения в чужбина. Искам да е по-агресивна и в страната и в чужбина. Да се търсят формални и неформални начини България да бъде промотирана, дори на ниво компании, да се влиза под кожата, да се съдейства за идването тук. Но имаме проблем. Не е достатъчно да идеш в агенцията и да ти обяснят кой за какво отговаря. Понякога тя трябва да познава целия останал апарат държавен и когато някой има нужда от съдействие, да му помага бързо.
Не знам дали си давате сметка, че в последните години губим инвеститори не заради данъците, работна сила или нещо друго, а защото на някой не са му издържали нервите да чака 6 месеца за нещо. Основната задача на агенцията е да не позволява на някой в администрацията да не си върши работата.
Как ще управлявате, след като вече имате първата криза - Патриотичният фронт протестира срещу назначение? Това устойчива форма ли е?
Най-устойчивата, която можеше да бъде постигната. Казвам го като участник в преговорите. Това все още не е криза, тъй като не е проблем за парламентарната подкрепа. Дали е стабилно управлението? Изначално има напрежение в конструкцията. Не ние го генерираме. Но дали това води непременно до нестабилност, е рано да се каже. Все още не.
Но ако това правителство се съсредоточи да си мери подкрепата, няма да му остане сила за нищо друго. Основният фокус трябва да е да правим това, което можем и трябва. Ако си позволим да се люшкаме непрекъснато, да правим разнопосочни движения, за да са щастливи всички, то няма да свърши нищо. Имаме взаимно изключващи се желания на политически сили зад правителството. И ако искаме март да са щастливи едните, юни - другите, нищо няма да стане. Работата в режим "оцеляване" е вредна. Ако се работи в такъв режим, по-добре да не се работи. Аз не мисля в такъв режим.
Как приемате в такъв случай назначението на Станимир Флоров? Определено не звучи като желание за реформи.
Не знам той да е назначен. Чух да се коментира, но не знам да е назначен. Говорих с Московски преди два часа, не е назначаван.
Научи ли ГЕРБ урока на КТБ и какво да се направи, за да не се повтори?
Казано накратко, ние си вадим поука дори от чуждите грешки.