Създаваме нов регулаторен орган за водите. Правим месечен мониторинг за рисковите проекти, експертите работят и в събота и неделя, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Монитор“

Министър Василева, Министерски съвет вече одобри Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. Какви проекти ще се реализират в този период?

Оперативната програма през новия програмен период ще продължи да подпомага политиката за изграждане на екологична инфраструктура в секторите "Води" и "Отпадъци". Най-голям процент от бюджета на оперативната програма и през този програмен период ще бъде заделен за реализиране на проекти за изграждане на канализационни системи, водоснабдителни системи и съоръжения за пречистване на отпадъчните води. Те са наш ангажимент по смисъла на законодателството и носят ползи на гражданите и на държавата. В сферата на отпадъците ще надграждаме и ще финансираме съоръжения и проекти, които целят прилагането на принципите за намаляване количеството на депонирани отпадъци, предварително третиране, оползотворяване на отпадъците. Основно компостиращи съоръжения, съоръжения за обработка на отпадъците и т.н. По мрежа "Натура 2000" ще финансираме и мерки, които са свързани с управлението и поддържането на защитените зони. Двете новости, които са по оперативната програма 2014-2020 г. ,ще бъдат свързани с обособяването на две нови приоритетни оси - едната за превенция на риска от наводнения и свлачища, а чрез другата ще подпомагаме проекти, които са свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух. И двете са необходими и са израз на политиката ни да се справяме с предизвикателствата, произтичащи от една страна с промените на климата и честите наводнения, т.е. дейностите ще подпомогнат държавата затова да осигури превенция на риска и справяне с тези проблеми. Другият акцент, свързан с управлението на качеството на въздуха, ще ни помогне да се справим с едно предизвикателство, което е пред нас - подобряването на състоянието от гледна точка на запрашаването на въздуха с фини прахови частици. Мерките, които ще бъдат заложени в тази приоритетна ос, ще подпомогнат общините да изпълняват дейности, свързани с намаляването на запрашавенето и съответно актуализирането на плановете за подобряване качеството на атмосферния въздух.

 След като средствата по ОПОС бяха отблокирани, какви мерки ще предприемете за намаляване на загубите по програмата?

Ние вече предприехме мерки от първия ден. Направихме организация така, че да се нормализира процесът на работа по програмата. Какво имам предвид - регулярно разплащане към бенефициентите към оперативната програма, за да може те да осигурят нормалната работа на обектите. Възстановяване на добрия диалог с общините като основните бенефициенти по програмата и тясно взаимодействие с тях. И съответно пълна мобилизация на експертите, които да верифицират исканията за средства, които са представени и да сертифицираме възможно най-голям обем средства пред Европейската комисия. По този начин ние адресираме проблема, който е свързан със забавяне на програмата, заради липса на разплащане в продължение на година за самата програма и съответно на половин година на програмата от държавния бюджет към общините и да намалим очакваната загуба на средства в края на годината, заради нарушеното темпо.

Колко и кои от проектите са рискови и кои са под най-голяма заплаха заради спрените средства?

Има направен анализ на риска за текущите проекти по оперативната програма, както казах, това, което се случи с програмата забавянето на разплащанията оттам и забавянето на инвестиционния процес, доведе до създаването на сериозни рискове за изпълнението на част от проектите. В голямата си част проектите, които са свързани с изграждане съоръжения за третирането на отпадъци, регионалните системи за отпадъци са в забава, но е възможно да се ускори изпълнението. Рискови са тези, които са свързани с процедури по обжалвания или с невъзможност дори да се стартира строителният процес заради съгласувателни процедури и обжалвания. Най-рискови в този сектор са проектите за регионалната система в Самоков, в Разлог има забавяне и в Борово, и в Бяла, област Русе. Заедно с общините ще набележим мерки за действие и съответно ще анализираме възможностите тези проекти изобщо да бъдат реализирани през този програмен период. В сектор "Води" се изпълняват 63 инфраструктурни проекта, от тях 7 са идентифицирани като рискови и също са набелязани мерки за действие. С всички общини, чиито проекти са идентифицирани като рискови, ние стартираме т.нар. ускорен мониторинг - ежемесечни срещи, за да може да се проследява напредъкът по проектите. Във сектора "Води" рискови са проектите в Банско, Тервел, Исперих, Шумен. Но както казах стартираме ежемесечни срещи за проследяване на напредъка и за справяне със ситуацията.

Колко са исканията за плащания от страна на бенефициентите по проектите по ОПОС? И кога ще започне разплащането?

Разплащането започна и то върви много ускорено. Само като пример мога да ви кажа, че колегите наистина са мобилизирани на максимална степен, работи се в събота и неделя. В изключително ускорени темпове се разглеждат всички документи. Тази седмица ще внесем нов сертификат на стойност около 190 млн. лв. и до края на годината ще внесем още един, т.е в рамките на един месец ще обработим искания за възстановяване на средства за близо 400 млн. лв.

Възможни ли са нови финансови корекции на проектите?

Финансовите корекции винаги са възможни, като се следват правилата на регламента. Извършва се контрол на тръжните процедури, прилага се методиката за налагане на финансови корекции, одитните органи продължават да следят хода на изпълнение на проектите и програмата. Със сигурност това, което се случи на програмата в периода април-юли тази година, няма да се повтори. Тази масирана акция, която беше приета с налагането на масови финансови корекции, доведе до силни притеснения относно това дали изобщо е била спазена процедурата, доколко и дали обосновано са налагани финансовите корекции, и дали правомерно са били наложени. Разбира се, в някои от случаите има пълни основания затова, но за останалите е необходимо да се намери справедливият подход. Това ще бъде предмет на работата на един новосформиран методически съвет, който ще бъде действащ орган към вицепремиера Томислав Дончев, където ще бъдат разглеждани естеството и категориите на допуснатите грешки.

Ще има ли решение на въпроса за признаването на ДДС като допустим разход по водните проекти?

Въпросът не стои на дневен ред, защото през ноември 2013 г. по инициатива на народни представители на тогава управляващото мнозинство беше променен Законът за водите, в който изрично е казано, че ДДС е възстановим разход по смисъла на българското законодателство, следователно недопустим по смисъла на европейското законодателство. Ние трябва да спазваме закона и ще го правим отново във взаимодействие с общините, помагайки им затова да възстановяват бързо от националните органи ДДС, което е разходвано по проектите от ноември месец миналата година насам.

Кога българите ще плащат такса смет според количеството боклук, което са генерирали?

Това е ангажимент, който така или иначе стои в националното законодателство. Да се избере модел, т.е да има възможност и в сега съществуващото законодателство да се избере удачен модел за изчисляване на такса битови отпадъци на база генерирано количество смет , съгласно указанията на Европейската комисия и практиката на другите европейски държави, държавите членки трябва постъпателно и устойчиво да вървят към тази цел. Как и дали ще бъде постигната това е предмет на анализ на работата на междуведомствена група, като в нея участват основно представители на общините, представители на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите. Начинът, по който да се формира таксата, до голяма степен е свързан с прилагането на местни политики. От гледна точка на това, че това е свързано с изграждането на информационни системи, такива който да подпомагат общинската администрация в прилагането.

Предишното правителство предложи три варианта за изчисляване на таксата, ще се спрете ли на някой от тях?

Да, бяха предложени три варианта, но те категорично бяха отхвърлени от общините като неприложими. Имаше много ясно, твърдо и категорично становище затова и доколкото съм запозната с хода на разговорите, така и не се е стигнало до окончателен компромисен вариант, който да се приема от всички. Така, че предстои още работа.

Какви законодателни промени предвиждате в сектор "Околна среда"?

Законодателството в сектора произтича от ангажиментите ни като държава членка на ЕС. Предвид нестабилната обстановка през изминалата година има доста ангажименти на държавата, които са свързани с транспонирането на европейско законодателство и са забавени във времето. С бързи темпове подготвяме закони, които да транспонират в изискуемото съдържание европейското законодателство. В този смисъл предстоят промени в Закона за опазване на околната среда, Закона за химичните вещества и смеси, Закона за климата. Предвиждаме облекчаване на административните процедури. По отношение на Закона за водите, освен текстове за транспонира предвиждаме и други, които да подпомогнат превенцията на риска от наводнения. С определянето на отговорен орган, който на национално ниво да съблюдава за техническото състояние на хидротехническите съоръжения и да регламентира ясно функциите, ролите и наличието на собственик, оператор. Съответно контролен орган върху язовирите, за които е необходимо да се носи някаква отговорност.

Кога според вас е възможно за започне работа този нов регулатор?

Подготвяме текстовете на закона и се надяваме до края на годината да можем да внесем за разглеждане в Народното събрание. Иначе знаете, че програмата на правителството залага изричен акцент върху превенцията на риска от наводнения осъзнавайки важността на проблема.