Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Банкеръ“

Г-н Дончев, през последните дни се разбра, че правителството е пуснало за одобрение проектите на няколко оперативни програми. Какво остава да се направи още, за да кажем, че сме си свършили работата по подготовката на новия програмен период?

Първо искам да припомня един исторически факт. Както самото Споразумение за партньорство с Европейската комисия се подготвя от края на 2012 г., така и разработването на новите оперативни програми започна по същото време. Какво обаче направихме ние за последните две седмици? Опитахме се по най-бързия начин да преодолеем всички спорни въпроси в текстовете, които наследихме. А те не са никак малко - има ги при "Региони в растеж", "Транспорт" и други. Единствената програма, за която може да се приеме, че разговорите с Еврокомисията са приключили, е "Човешки ресурси". Очаквам до седмица-две тя да бъде окончателно одобрена. По-сложен е въпросът с програмите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, тъй като за тях бе поставен срок за предаване до 17 ноември, който впоследствие бе удължен до края на този месец. Тези, които не успеем да пуснем навреме, ще подлежат на одобрение чак през юни догодина. Затова беше необходимо в екстремна спешност да се опитаме да изпратим оперативните програми. Към момента са готови "Човешки ресурси", "Региони в растеж", "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Иновации и конкурентоспособност", "Околна среда" и "Наука и образование". Остава ни само "Добро управление" и смятам, че ще успеем да я пуснем до края на месеца.

Но това, че сме изпратили програмите в Брюксел, не означава, че те ще бъдат одобрени, нали?

Точно така, нямаме никаква гаранция, че ще получим одобрение за всички. За някои от тях знам, след неформални консултации с комисията, че остри критики няма да има. Но все още имаме разговори, дори спорове, по "Региони в растеж". От Брюксел например искат да видят конкретна стратегия за инвестициите в здравеопазването, както и обосновано разпределение на средствата за малките градове. По програма "Транспорт" също предстоят уточнения. Ясно е, че за Еврокомисията неотменяем приоритет е Лот 3 на магистрала "Струма" (б.а.Кресненското дефиле). Останалите отсечки от аутобана също се финансират с европари и ако Лот 3 не бъде изграден, България ще трябва да върне всички получени средства за целия проект. Ние нямаме възражение срещу този подход, но коментарите ни са свързани с тунела под "Шипка" и магистрала "Хемус", които няма как напълно да бъдат изградени с европейската помощ. Цялата работа е в това, че от Брюксел ни казват: да, може да съфинансирате тези два проекта, но ще ви дадем парите едва когато видим, че Лот 3 на "Струма" се изгражда. А ние не сме съгласни тунелът и "Хемус" да чакат, тъй като по "Струма" има още много процедурни въпроси. Затова най-вероятно още следващата седмица пак ще пътуваме до Брюксел, за да представим различните варианти за решение на този въпрос.

Цялото това бързане и гонене на срокове не предполага ли допускането на грешки или дори залагането на някаква "бомба" за следващите години?

 За "бомби" не може да говорим, но възможността от грешки е съвсем реална. Бързането определено не е добра политика. Но когато условието е: или имаме програма сега, или чакаме до юли 2015-а, нямаме друг избор. Противното ще означава, че след нулевата 2014-а и следващата ще е безрезултатна. А всички анализи показват, че това ще има изключително негативен ефект - почти спрял инвестиционен процес, удар върху строителния бизнес и забавяне на икономиката като цяло.

При това положение какви са шансовете да има отворени процедури догодина?

При всички случаи ще пуснем схеми за финансиране по "Човешки ресурси". Но това, което сме си поставили като амбиция, е през първото полугодие на 2015-а да има и други отворени процедури, дори одобряването на програмите да се забави. Ако отворим схемата през пролетта, знаете, че има няколко стъпки, които няма как да се прескочат - подаване на предложения, разглеждане и оценка, възлагане на обществени поръчки... Така че реално нуждата от плащане ще настъпи едва в края на годината. Само че машината вече ще бъде задвижена. Такава е нашата цел. Ако не направим това, ще влезем в негативната крива на стария програмен период, при който 2007-а, 2008-а и половината от 2009-а нямаше никакви усвоени средства. Без да правя някакво дребно политическо заяждане, ще кажа само, че в края на 2012 г. имахме идеята да приложим въпросната схема още през 2014-а и да направим първите авансови плащания чрез бюджета, за да не губим никакво време.

Паралелно с подготовката на новите програми обаче върви приключването на старите. Вече няколко пъти съобщихте за очертаващи се ужасяващи загуби...

Никак не обичам да използвам такива термини, но като се погледне числото в анализа на средствата, които могат да бъдат загубени, ми е трудно да намеря друга дума. Искам все пак да разясня нещо много важно. В рамките на тази година България няма да загуби пари и никой няма да ни накара да плащаме нещо от бюджета. Но в крайна сметка оперативните ни програми са договорени на 100%, проектите вървят и за да бъдат довършени, парите, които сега отписваме, ще трябва да бъдат осигурени по друга линия в края на 2015-а и началото на 2016 година. Сигурно ще ме питате и защо се стигна дотук? Ами след спирането на плащанията по "Околна среда" в края на 2013-а общините не получиха никакви средства в продължение на повече от половин година, което забави строителните работи и всичко останало по веригата до сертифицирането на разходите. Затова сме създали тотална мобилизация за обслужването на всички плащания. Всекидневно комуникираме и с Министерството на финансите, защото не е въпрос само на желание, а е необходимо да се осигурят и живи пари. Успоредно преговаряме с Еврокомисията за удължаване на сроковете по проекти, при които е имало дълги процедури по обжалване, както и за такива, които са се забавили заради възникнало бедствено положение.

Въпреки тези мерки загуба на средства очевидно ще има...

Конкретна сума няма да назова.

От спекулации ли се притеснявате?

Не, ни най-малко. Притеснява ме, че ако кажа някакво число, това ще е сигнал за всички от системата, че съм свикнал с мисълта да има такава загуба. Което не мога да си позволя. Борбата е до последния работен ден на тази година да се плати каквото може.

Посочихте спрените плащания по "Околна среда" като една от основните причини за очертаващото се връщане на средства към Брюксел. Но според изнесените данни става дума за проблеми, възникнали по време на предишното ви управление.

Истината е, че проблемите за страната ни не дойдоха от самото спиране на програмата, а от последвалите реакции на тогавашните управляващи. И в случая ще бъда съвсем конкретен - неведнъж се е случвало в периода 2010-2013-а на бюрото ми да дойде одитен доклад с подобни констатации. Но заедно с колегите веднага предприемахме мерки - ако смятахме нещо за неоснователно, изготвяхме стриктна аргументация до службите на комисията. Ако пък приемахме забележките за основателни, влизахме в преговори, признавахме грешките и предлагахме конкретни решения. Този подход работеше, най-малкото предвид факта, че не сме изпадали в такава тежка ситуация. Дефектът сега дойде оттам, че на най-високо политическо ниво беше широко оповестено как в България контролната система не работи. И това бе повторено многократно (б.а.- изявленията бяха направени от бившия вицепремиер Зинаида Златанова). А щом ръководителят на системата за управление на европейските пари твърди, че тя не работи, не знам каква по-различна реакция можеше да очакваме от Брюксел. Нещо повече, в опита да се убеди ЕК, че се предприемат решителни действия, бяха наложени повсеместни финансови корекции, в някои случаи напълно неоснователни. Което е все едно, ако, не дай си Боже, имате пожар в даден дом, да използвате толкова силна струя вода, че да съборите цялата къща. Не отричам обаче, че ситуацията с възлагането на обществени поръчки у нас въобще не е съвършена и създава редица проблеми.

В предишния мандат направихте промени в Закона за обществените поръчки. Миналата година нормативът също бе основно ремонтиран. Сега като че ли пак има такива намерения.

Време е да се спре с промените в Закона за обществените поръчки. От толкова поправки той вече е заприличал на дреха, която така е кърпена, че нито цветът й личи, нито формата. В него има редица изисквания, които са отговаряли на някакви нужди преди години, но нямаме разпоредби за проблемите от настоящето. А до края на следващата година трябва да транспонираме и европейската директива за публичните търгове. Поради това мисля, че е дошъл моментът да се направи изцяло нов закон. И амбицията ни е това да бъде факт още в началото на следващата година.

Ще се справите ли за толкова кратко време? Последните поправки отнеха десет месеца...

Има сериозни предизвикателства пред това начинание. На първо място ще срещнем трудности с хармонизирането на директивата, защото трябва да намерим начин как едновременно да поддържаме либералния пазар и свободната конкуренция и да осигурим по-лесен достъп до процедурите на малките и средните предприятия. Това изисква изключително фини настройки на законодателството. Същото се отнася и за детайлното уреждане на някои права на подизпълнителите. Вторият ключов момент е електронното възлагане на търговете, което ще бъде моя грижа, тъй като ще се финансира чрез оперативната програма "Добро управление".

И не на последно място - типовите формати, работата по които бе спряна през последната година, но сега ще се възстанови. Определено обаче ще е грешка, ако не използваме натрупания досега опит по тези деликатни теми.

Личното ми виждане е, че правилата трябва да са толкова прости, колкото е възможно. По-сложните норми винаги предполагат повече шансове за грешки.

Няма как да не Ви попитам и за съдбата на Закона за европейските фондове. Не сте говорили за него досега.

Единствената причина темата да не се коментира усилено е, че до края на годината е направена пълна мобилизация за намаляване на обема на средства, които могат да бъдат загубени, за размразяване на спрените плащания и за одобрение на новите програми. Но иначе закон ще има. Това е една от първите ни задачи за януари. Независимо че има подготвен законопроект, все още са налице някои принципни неща, които трябва да бъдат изчистени.

Бившият вицепремиер от кабинета "Орешарски" Зинаида Златанова беше казала, че няма смисъл такъв закон да се приема сега, тъй като програмният период вече е започнал.

Как е започнал, след като още нямаме плащания и дори самите програми не са одобрени? Ще изтъкна няколко причини, че дори забавеното му приемане би улеснило нещата. Първо, с такъв закон ще е ясно кой кой е в системата на еврофондовете и няма да е възможно да се правят промени със спонтанни политически или други хрумвания. Второ, ще имаме фиксирани срокове, в които ще трябва да реагират администрациите. Защото едно е те да са записани в наредба или постановление на Министерския съвет, друго е да са вкарани в закон. И не на последно място е постигането на баланс в системата от гледна точка на правата на управляващите органи и на бенефициентите. Тук се движим според първоначалната идея всеки акт на управляващите органи за одобрение или неодобрение на проекти, верифициране на разходи и за налагането на финансови корекции да може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на две инстанции. Днес това не е възможно.

Като вицепремиер ще отговаряте и за икономическата политика. Набелязали ли сте някакви спешни мерки за съживяването на икономиката?

Няма спешна мярка, която за седмица-две може да предопредели развитието на икономиката. Според мен цялото правителство и всички политически сили е необходимо задължително да върнат спокойствието и прогнозируемостта в страната. Колкото и да си говорим, че икономиката не зависи пряко от действията на политиците, това не е така. Парите не обичат резките и хаотични движения. Не обичат истерията. Ако искаме предприемачите у нас спокойно да правят планове и да разширяват бизнеса си, те трябва да знаят какво ще се случи след няколко месеца или години. И да са убедени, че няма в един момент на някои случайно появил се политически субект да му хрумне друго. Същото важи и за чуждестранните инвеститори. Затова преди да говорим за всичко останало, за конкретните мерки, сме длъжни да осигурим стабилност в публичните финанси, в банковата сфера и в системата на еврофондовете. Сега се занимаваме основно с гасенето на пожари.