Преди мерките за растеж и повишаване на доходите трябва да стабилизираме и да спасяваме, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред Mediapool

Как през бюджета за 2015 г. ще защитите обещанието на ГЕРБ за ръст на доходите и подобряване условията на живот, като в същото време сте ревизирали средносрочната бюджетна прогноза в посока надолу – замразяване на минималната работна заплата, по-нисък икономически растеж?

Икономическият растеж е такъв, какъвто го показва прогнозата. Правителството не предписва какъв да бъде той.  Въпросът съдържа допускането, че инструментът за увеличаване на доходите и за генериране на растеж на БВП е бюджетът, което не е вярно. Преди България да започне мерки за генериране на растеж и за увеличаване на доходите, трябва да стабилизираме и да спасяваме. На първо място това са публичните финанси, банковият сектор, икономическата среда, институциите. Едва след това може да се градят всякакви мерки, свързани с растеж и повишаване на доходите.

Не знам защо, но сякаш забравяме състоянието на банковия сектор. Той ще има дългосрочни ефекти и разходи, които ще бъдат направени и в следващите бюджети. Забравяме ситуацията с еврофондовете, която също има преки индикации върху тазгодишния и върху следващия бюджет. За политическата среда и институционалната стабилност разговорът е отделен. Така че едва след като се стабилизират тези сфери, само на този фундамент може да се продължи напред.

Три години в периода 2009 – 2013 г. стабилизирахте икономиката, сега наново правите същото упражнение, но народът едва ли ще ви чака при тези ниски доходи.

Имате изключително неправилното виждане, че доходите се влияят от бюджета. Една много малка част от доходите - тези на държавните служители и минималната работна заплата, се регулират от бюджета. Останалата част от доходите зависи от състоянието на икономиката. А  тя  зависи от състоянието на банковия сектор, от това дали европейските фондове се движат, от институционалната стабилност.  Така че за съжаление отново сме на темата спасяване и стабилизиране. Не се радвам да го кажа. Предпочитам да бяхме на втора точка, но не сме.

Основният свеж ресурс за икономиката ни – европейските фондове, очевидно ще бъде блокиран и през 2015 г. Какво ще предприемете за осигуряването на чужди инвестиции? Разбрахте ли се с министъра на икономиката Божидар Лукарски под чия шапка остава Агенцията за инвестиции?

Какво прави една страна атрактивна за инвестиции? Ако погледнем по учебник, както се казва, това са данъци, цена на земята и на труда, които у нас са ниски, състояние на инфраструктура – лошо, но се подобрява, квалификация на работната сила – относително добро, рискът от корупционен натиск – да приемем, че е висок, и стабилността. Кой идва обаче да си остави парите в държава, където се говори за национализация? През последната година и половина имаше ли такъв разговор? На няколко пъти по отношение на чужди компании като ЕРП-тата. Наред със всички останали условия държавата трябва да излъчва стабилност и прогнозируемост.  Недопустимо е да има послания, че държавата се е отказала от пазарната икономика и има риск, ако някой утре реши да вкара 150 млн. лв., те да се окажат държавни.

Иначе теоретично България би следвало да е свръх приоритетно и атрактивно място дори за съществуващи производства от богатите и стари страни членки на ЕС, защото тук те могат да произвеждат същото на много по-ниска цена. Има причини обаче да не се случва и това е заради нивата на корупцията и политическата стабилност – прогнозируемостта, възможността на държавата да генерира спокойствие, че ако някой прави инвестиция, тя може да съществува при сходни условия пет или десет години. Иначе всичко останало ни е наред.

Какво правите за да промените ситуацията, как ще се преборите с корупцията?

Когато България е в състояние да внесе успокояващ сигнал за по-дълъг период от време не само като политическо послание, което да бъде опровергано след два или три месеца, а когато година, година и половина излъчва сигнали на стабилност  - това е пътят, който искаме да следваме. Когато има политическа стабилност, инвестиции ще има. Няма да допуснем 2015 г. да бъде нулева за еврофондовете. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" беше одобрена от Европейската комисия. Целта ни е  до март месец да бъдат одобрени поне още две програми, а защо не и три. С най-големи шансове са "Транспорт", "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование".  Още от първата седмица на правителството бяха положени неимоверни усилия да бъдат изчистени спорните въпроси по всяка една от програмите, като за някои това се случи. Тази седмица остава правителството да одобри програмата за администрацията "Добро управление" и тя да бъде изпратена на ЕК. С министерствата на околната среда, на транспорт, на регионално развитие и на финансите се опитваме още през първата половина на 2015 г. да пуснем авансово една или две схеми, дори съответната оперативна програма да не е одобрена. Това ще стане след консултации с ЕК и то само за проектите с безспорна приоритетност, а такива са някои схеми от програма „Човешки ресурси“, метрото, първите 60 км на магистрала "Хемус“.

В допълнение 2015 г. е последната от стария програмен период 2007-2013 г. Тогава трябва да бъдат платени 2.37 млрд. евро по седемте оперативни програми, плюс още 395 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони и още 14 млн. евро по програма "Рибарство".

Ясно е, че тези 2.37 млрд. евро през 2015 г. няма как да ги усвоим. При блокирана "Регионална развитие" не виждам как ще стане, трябва да се случи някакво чудо. Спомням си като станахте министър в първото правителство на Бойко Борисов оптимистичната ви прогноза беше 80% усвояване на европейските средства.

Никога не трябва да си поставяш ниски цели, защото няма да стигнеш далеч. Винаги поставям високи цели и затова съм предпазлив като коментирам финалния процент на усвояване. Със сигурност обаче ще бъде над 80%, а можеше да бъде и по-висок. Последната година и половина за еврофондовете беше пагубна.

Защо толкова драстично се влоши прогнозата за загуба на европейски пари – от 180 млн. евро при служебния кабинет сумата скочи двойно при вас? Какво се случи за няколко дни?

Зависи кой сценарий се споделя. Разликата между споделеното от служебното правителство и това от колегите министрите сега е разликата между оптимистичния и песимистичния сценарий. Вдигнали сме темпа на разплащане на средствата невероятно. При условие обаче, че на общините не е плащано половин година по програма "Околна среда“, няма как за 33 дни да наваксаме изоставането.  Има няколко риска за загубата на европейски средства. Първият - случаите, когато системата задържа пари, е отстранен. Например бенефициентът чака финално плащане от 1 млн. лв. В същото време контролен орган или одитор иска да му се наложи финансова корекция от 200 000 лв. Цялото плащане се бавеше, докато не се изчисти въпросът с финансовата корекция. По новия подход планираният размер на корекцията се задържа като застраховка, а останалите пари се пускат към бенефициента. Отделно текат преговори с ЕК за удължаване на срока на разходите по проекти, чието изпълнение е било забавено заради прекалено дълги тръжни процедури, заради отчуждения или заради наводненията. Настояваме пред ЕК парите по тези проекти, които трябва да бъдат усвоени до края на 2014 г., да ни дадат право да ги изразходваме до юли 2015 г., т.е. искаме отсрочка с шест месеца. Кои и колко точно са тези проекти - в момента се прави списъкът. Заедно с МВР в спешен порядък събираме справка за всички общини, които са били в бедствено положение и за колко време. Очевидно е, че по време на бедствие няма как да се реализира проектът и имаме право на отсрочка.

Великобритания остро се противопостави на исканите допълнително 2 млрд. евро вноска в европейския бюджет. България трябва да внесе допълнителните 7 млн. евро до 1 декември. Каква е българската позиция по този въпрос и внесохме ли парите?

ЕК е поискала сумата от 7 млн. евро допълнително от България. Не знам дали сме я превели, но не я оспорваме. До края на годината България може да разчита на плащане до 400 млн. евро от поисканите за възстановяване над 800 млн. евро от Европейската комисия.

По отношение на компаниите, които са "абонирани" за големите обществени поръчки с европейски и бюджетни средства, по различни поводи възникват съмнения, че нерядко става дума за фирми, които чрез подставени лица в крайна сметка се контролират от едно лице. Смятате ли да предприемете стъпки за изсветляване на собствеността в този сектор, както и в останалите?

Необходимо е да бъдат взети мерки в две посоки - по отношение на прозрачността на ниво компании, както и при обществените поръчки. По отношение на прозрачността на ниво компании сме отворени на всякакви предложения, включително и от неправителствени организации. Относно обществените поръчки имаме амбиция още през 2015 г. да приемем нов закон, който изцяло да отговаря на новите регулации и директиви на Европейския съюз. Не трябва да се очаква, че това ще бъде някакъв изцяло нов и революционен подход. Не приемам част от вижданията на коалиционните партньори от АБВ и Реформаторския блок, които искат тотална централизация на системата. Задължително обаче ще въведем всички мерки, свързани с електронните обществени поръчки, с прозрачността и това, което беше приоритет до 2013 г., но беше забравено през последната година – въвеждането на типовите образци. Това ще бъде част от новото законодателство в сферата на обществените поръчки.

Електронното възлагане не е панацея, но със сигурност би подобрило нещата. В няколко сфери има готови софтуерни решения, направени на ниво ЕК, и държавите членки могат да ги ползват безплатно. Ако това решение може да се ползва и от нас, няма да харчим излишно пари и да поръчваме софтуер.

Необходима ли е, според вас, реформа на регулаторите БНБ, КЗК, КФН, ДКЕВР и т.н. Кога и как смятате да направите това?

Реформа безспорно е необходима и то в същата последователност. Това са сфери, по които трябва да се говори изключително внимателно. Тъй като разговорите по тях вътре в коалицията не са с необходимата степен на зрялост, не мога да кажа кога и как ще бъдат направени реформите в тези регулатори. Амбицията ни е мерките да са ясни до началото на 2015 г.

Има ли правителството план Б, ако управителят на БНБ Иван Искров не си подаде оставката до края на годината?

Няма план Б, защото би бил незаконен. Единственият вариант е да си подаде оставката сам. Случаят има морално значение. Ако гуверньорът на БНБ иска да спаси авторитета на институцията, би следвало да се оттегли и доколкото чух смята да го направи.

Има ли риск друга банка да последва съдбата на КТБ и какви мерки ще предприемете за да не бъдат допускани следващи катастрофи от типа КТБ?

Няма такъв риск. Не е добре за целия банков сектор непрекъснато да повтаряме мерките. КТБ не възникнала заради лошо законодателство, а заради лошото му изпълнение.

Вие и Румяна Бъчварова бяхте главните преговарящи на финалния етап от преговорите за съставянето на кабинета. Първите катаклизми възникнаха заради кадрови назначения, като претенциите на Патриотичния фронт за зам.-министъра на отбраната и областния управител на София вероятно са само върхът на айсберга. Притеснявате ли се за стабилността на правителството?

Не се притеснявам за стабилността на правителството. Дълбоко вярвам в политическия разум, че няма да го направят. Бяха положени неимоверни усилия с цената на компромиси да имаме правителството, за да не потъне България. Ако някой се опитва да го бламира заради един зам.-министър, ще понесе тотална политическа щета. Вярвам, че това няма да се случи.

Ще компенсирате ли по някакъв начин Патриотичния фронт?

Не е поставян така въпросът.

Каква е позицията на правителството по големите енергийни проекти - "Южен поток", "Белене", VII блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Няма нищо различно от обещаното в предизборната ни програма. За АЕЦ "Белене“ нещата са ясни. По-важно е какво ще се случи с газопровода "Южен поток". Този проект не е българо-руски и засяга голяма част от Европа. Със сигурност няма да повтаряме номера от преди шест-седем месеца да мамим всички по трасето, включително и партньорите ни в Брюксел. Към момента е ясно, че разговорите и преговорите по проекта са замразени, заради кризата в Украйна. За България има два отворени въпроси – единият е свързан с процедурата по избор на изпълнител, като недоразумението се дължи по-скоро на представяне на данни. Този проблем няма да има трудности да бъде изчистен. Другият въпрос е свързан с европейското законодателство и т.нар. трети либерализационен пакет. Той е въпрос на преговори между ЕС – Русия. Така че, когато изчезнат политическите предпоставки, не е изключено проектът да продължи. Не бива обаче България да налага опити да го придвижва сепаративно, защото това не е само български проект, а европейски.

Ще предподпишете ли споразумението с американската "Уестингхаус“ за VІІ реактор на АЕЦ "Козлодуй“?

Не виждам нито една политическа причина, за да промени ГЕРБ позицията си и да се стигне до препотвърждаване на споразумението.