Образованите емигранти изнасят не само капитал, а и идентичност, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

В една от книгите си проф. Танев сте написал - 90% от политологията казва как се взема власт, а само 10% как се използва. Визирате не "личната употреба", нали? Как да се обърне съотношението на обратно, знаете ли?

Политикът нрава си не сменя и от това няма нужда. Но може да стане много по- друг, модерен, от което има нужда първо той, а и всички ние. Това значи да преодолее себе си като човек, защото е държавник. Да захвърли компаса на личните си страхове, т.е. да се върже за мачтата като Одисей. И да изостави ежедневната рационалност на "Какво е път без цел?", като пробва обратната логика - "Какво е цел без път?"

Тони Блеър не бе гений, но имаше три, повтарям - три мандата, а не само част от един, както у нас. Блеър се отказа да прави политика и се захвана с отделните политики - вместо партийни битки осъществи добро управление във всички сфери. Така не загуби поддръжка по време на мандата, а обратно, набра повече поддръжка, включително от своите опоненти.

Управлението е много по-велико от политиката и е добре, когато тя се придържа към него, печелят всички, че и политиците. Така са направени всички "чудеса" - германско, японско, южнокорейско, финландско.

Казвате, че всяка област си има "поданство" - здравеопазването - ляво, а образованието - дясно. Ще успеете ли като десен човек в десен сектор да получите подкрепа отляво, от АБВ?

И лявото, и дясното в политиката са винаги ляво и дясно, но имат различни лица във всяка епоха. Примерно Жакерията от VIII век не е градската социалдемокрация на XX век, макар все да става дума за преразпределение. Аз съм "десен" не като партиец, а като гражданин, защото съм скептичен спрямо икономическата ефективност на левите политически модели и жестокостта им към индивидуалната същност на постиженията. Разбира се, не приемам и проявите на дясна арогантност. "Скепсо" на гръцки означава "мисля". За отделните области на живота обаче не бива да съм праволинеен.

Здравеопазването предполага преразпределение и либертарианските решения се оказват проблемни даже в дясно ориентираните САЩ. Образованието, обратно, е консервативна система, предават се утвърдени ценности и формули, учените имат ярки индивидуалности, има добри и недобри, затова решения в полза на левичарската уравниловка доказано не вървят. Съгласих се да участвам в това правителство, защото мисля, че у него се появи разбиране за разликата между отделните сектори на живота и нуждата да се съвместяват някои леви с десните политики, ако това се диктува от разума на управлението, не на властта.

Искате средното образование да готви децата да бъдат граждани. Казвате, че вашите три деца, които "едва ли не станали висшисти, докато завършат, но не знаят що е правителство, как се влиза в банка". Как си представяте тази подготовка?

Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, икономика, право - изобщо по професията на всички ни "гражданин"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшисти. Не съм против да кажем, химията. Но от шестоъгълниците на бензоловото ядро не помня нищо и открих чара на тази наука чак като вдигнах захвърлен стар учебник, в който човешки пишеше как се прави захарта, как се рафинира бензина, кой е бил Менделеев и каква е простата гениалност на идеята му. Не съм и против физиката, но нека не говорим за адиабатите и изобарите на идеалната парна машина. А геният Айнщайн е казал: образование е само това, което остане, след като всичко друго е забравено. Значи трябва да се тръгне по веригата: нов закон - нови програми - нови учебници, за да има мислещо ново поколение, а не вторично неграмотни кандидат - емигранти.

Съгласете се, че емигрирането на висшисти е износ на капитал. Ще опитате ли да го ограничите?

При сегашното политическо и правно състояние спирането на научната емиграция е невъзможно. Един мандат, разбира се, не стига за тази свръхважна цел. Мога да се опитам да инициирам и организирам правенето на първа крачка: създаването на визия за дългосрочно решаване на проблема и на критична маса съгласие за тръгването по този път. И още нещо: няма смисъл да финансираме кадрите на други страни, които произвеждаме. Да не забравяме, че излизащите са не само капитал, но и идентичност, която изтича от България.

Изненадахте с това, че нямало дефиниция що е университет и що - академия. Броил ли сте висшите ни училища - никнат като гъби. Не трябва ли пазарът да реши колко да са?

Не съм против броя на университетите, те и в други държави са много повече от преди. Против съм нещо, което е примерно вуз или колеж да се нарича непременно университет. Разбира се, става дума и за парите на данъкоплатците, когато се финансира по-лошо качество така, както се финансира по-доброто, от което всъщност по-доброто остава недофинансирано. Например с малки изключения сме на опашката на програми на английски език, които носят и пари, и престиж. Не рекламирам английския език, но без него как се следва динамиката на научната област, как се опресняват лекциите? Вярно, всяко CV на преподавател съдържа твърдение, че знаел английски, но дали това не е туристически английски, което лесно се забелязва в лекционния материал и прецитиранията от други автори. Повтарям, има пътници за всеки влак, но не всеки е експрес, за да се плаща като за експрес. Това е стимул за развитие, но най-вече изпълнение на принципа парите да следват качеството. 

Вашата предшественичка промени критериите за рейтинг на вузовете, класацията зависи и от бъдещата работа и доходите. Това ще свърже ли скъсаната връзка бизнес - образование? 

Следвам направеното от предшественичката, всъщност от колежката ми Румяна Коларова. Понякога служебните правителства правят повече от ангажираните с конкретни партийни конфигурации. Повече от доволен съм от наследеното. Предходният екип актуализира стратегията за висше образование, което е добре и за новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". Нещо обнадеждаващо с обещаните 1,4 млрд.лв., ако се случи. Все пак досегашните мерки намирам за недостатъчни. Ще предложим допълнителни. Рейтингите са отлично направени като инструмент, убедих се, могат да бъдат разгледани от всеки в мрежата. Но рейтингите са недостатъчни, особено когато са критерий за финикийските знаци. Трябват по - твърди аргументи. Бизнесът трябва да съучастничи в правенето на образователните политики и ще му създадем тази възможност, както и на организираното гражданско общество.

Държавата финансира държавните вузове, а частните се оправят сами. Ще го промените ли?

Тогава ще възникне въпросът дали държавните да продължат да са лишавани от възможността да привличат средства както частните, нали? Ако държавата дава пари на частните, тогава трябва в съответните пропорции да позволи и на държавните да си търсят средства така, както частните. Помните как бяха иззети подобни възможности преди 15 г. Изобщо да не делим университетите на частни и държавни, а на добри и лоши!.  По света частни и държавни толкова много си приличат, но у нас се води психиатрична  война за сметка на студентите.

Повтарям, има добри и лоши и трябва да се подпомагат добрите, било със средства или с разрешителен режим. Под добри разбирам законно добри, а не пиарски добрите, проверените, доказаните с инструменти като добри, университетите, които правят наука. Няма как, трябва да бутнем остарялото законодателство! Със следващото, съобразено оперативната прорама, с хоризонт 2020, стратегиите за висше образование и за иновациите, ще стигнем по-далеч.

Искате учителската професия да стане регулирана. Защо?

Това не е единствената мярка за промяна в статута на учителската професия. Говорим за най-благородната професия, която съчетава абсолюта на знанието, величието на ценностите и смисъла на живота - децата. Олимпийците по науките, малката певица от Разград - всички те са учени от учители. Как да не е регулирана тази професия,  всеки ли може да бъде учител? Спомням си, че ми трябваха няколко години, за да се почувствам наистина лектор с някакво самочувствие. Разчитам на новия закон и на последиците от него за създаването на система, която не просто възкресява елитността на учителската професия като социална психология, но и като инструментална реалност.

Ще спрете ли "черната борса" - пазаруват се дипломи, докторати, професури..

Обсъждане на нови законопроекти. Без тях режем клона, на който седим, при това, за всеки случай, от двете страни, та да сме сигурни, че ще паднем. Корупцията в системата е голяма, включително по отношение на дипломите, които обаче са срам за притежателя си, а и за останалите, които имат истински дипломи. Има нужда от корекции в закона, след приемането на Стратегията за висше образование от парламента. Няма време за революционно приемане на нов. А що се отнася до законодателството за т.нар. развитие на академичния състав, не аз, а учените и ректорите, студентите и ЕС казват да се сложи точка на статуквото. Това не е мое лично мнение, то е на последно място, а твърдо становище на ръководителите на БАН и университетите, на учените. Натрупаха се много горчивини, много грешки, играем си с ценности. Тук трябва да сме смели или потъваме. Изискал съм точни данни за ръста на дипломите за доктори, доценти и професори в последните 5 г. като неопровержимо доказателство срещу слободията. Науката и образованието са производствена, а не търговска система, и в нея "клиентът" не стои по-високо от производителя, както в търговията. Студентът е студент между другото и тогава, когато професорът е професор наистина. Dura lex sed lex (Строг закон, но закон-б.ред).

Колко "донякъде" сте съгласен с домашното обучение?

Трябва да сме гъвкави, което значи, че домашното обучение трябва да се приеме при дадени условия, например известен образователен ценз на родителите, на които държавата "аутсорсва" образователни права. Те трябва да имат и задължения и да търпят контрол. Иначе е слободия, да повторя пак тази дума. Но домашното обучение има и електронни форми, дадени сайтове трябва да са изготвени и да са защитени, други да са недостъпни... Трябва да се действа най-внимателно. Няма да подпиша нищо, което е недостатъчно обмислено. Не ме питате за дуалното образование, т.е. за модерните техникуми, които трябва да се създадат. То е много, много по-важно. Законопроектът е предвидил стъпки, а Швейцарският фонд чака да се намеси. Там давам "зелена улица", що се отнася до МОН.

Опишете реформата в образованието. Ще ви позволят ли партиите поне да я започнете?

Мандатите на изпълнителната власт са по принцип кратки за цялостни стратегически проекти. Макар предпочитаният ми предмет да е стратегическо управление, схващам ролята си на министър като по-скоро тактическа. Мога да спомогна да не стоим на място и това да стане безвъзвратно. Иначе административните реформи са постоянен процес, ако веднъж се започнат. Те не са достигане до някакво желано състояние, а постоянен ход, промяна, стига да знаеш посоката, която е трайна. В това отношение вярвам, че партиите този път са решени да се направи крачката. Има решимост на думи, ще видим за
действията. Виждам волята, действията трябва да са верига, политическата подкрепа трябва да е смела и постоянна. Ако партиите разрешат реформите, ще имат нов мандат, ако не - ще се орезилят. Това се знае. Защото с образованието шега не бива. То е националната идентичност, зад него са над 1 милион деца и ученици, най-малкото 1,5 млн. родители, 90 хиляди учители, 28 инспектората, 240 хиляди студенти, БАН. Ако има проблем, той е по-скоро другаде, на този етап. Всяка система бяга от промени. Не искам да стане вярна приказката, че "образователната реформа е като реформата на гробището, тъй като няма подкрепа отвътре". Надявам се, че на всички им е писнало от статуквото.

Как станахте министър, какво надделя при решението да оставите науката?

Има съвпадения - преподавам и политика, и управление, както стратегия, така и администрация, което е рядкост, но съвпада с нуждите на момента. Аз съм сред авторите, ако щете - идеолозите на вълната граждански съвети в политиката и държавното управление. Натрупал съм гняв като много колеги от университети, БАН и училища към статуквото. Противник съм на политическата аритметика, която праща партийни кадри към държавната администрация. Една шега: предпочитам "размитите множества", по-интересни са. На прощъпалника си преди 57 години съм хванал костелив орех вместо по-лъскави неща.

Двама уважавани журналисти зададоха въпроса откъде съм се взел. Нека не бъркаме прочутия с известния! Известен съм на моите студенти, които изоставих за определено време и ми е болно, без да звучи евтино. Докато едни коментираха изборните резултати, аз създавах и ръководих две управленски катедри в СУ. Случи се така, че като стигнах върха на стандартната академична кариера, се връщам на тотален изпит, този път пред всички - академици, учени, колеги, учители, студенти, ученици и деца от детските градини.