Г-жо министър, бяхте на извънредното заседание на Министерския съвет в понеделник, на което бяха обсъдени спешни мерки за язовирите в страната. Какво решение взехте и как ще се справите с недостига на средства, недостатъчно добрия контрол и останалите проблеми?
В страната има близо 2800 язовира. Част от тях са публична държавна собственост (големи комплексни язовири), други са собственост на общините, а трети са с неизяснена собственост. Това, което е притеснително, е броят на язовирите с неизяснена собственост - 268. 78 от съоръженията са в предаварийно състояние и са потенциална заплаха за живота и здравето на хората и имуществото. Това е установено след проверки, извършени от междуведомствени комисии на областно ниво. Необходимо е да се предприемат спешни мерки, за да бъдат временно изведени от експлоатация тези съоръжения. Така ще елиминираме рисковете от поддържането им. Това е задача, която беше възложена от Министерския съвет на „Напоителни системи”. За целта ще бъдат преведени 500 000 лв. към бюджета на Министерството на земеделието и храните. По отношение на изчистването на контрола върху техническото състояние на хидротехническите съоръжения ще бъдат подготвени законодателни промени от междуведомствена работа група, която ще включва представители на компетентните ведомства – МОСВ, МРРБ, Министерството на енергетиката, МЗХ и МВР. До края на годината тези промени трябва да бъдат подготвени, за да могат да бъдат внесени в Народното събрание. С тях се цели създаването на единен национален орган, който да контролира техническото състояние на съоръженията и съответно да регламентира ясно отговорностите на собствениците, операторите и действията на контролния орган. Това, което сме предвидили, е да свикаме областните управители на спешно заседание, на което да им обясним, че поемат контрола над 268-те язовира, които са с неизяснен статут, докато не се изясни чия собственост са те. Освен това ще бъде сформирана и работна група, която ще бъде председателствана от зам.-министъра на околната среда и водите, която ще оказва експертна помощ и подкрепа на междуведомствените комисии за ремонтирането на съоръженията или ликвидирането им.
Докъде стигна идеята за Националния център за управление на водите?
Това е една мярка, която ще осигури възможност на всички компетентни ведомства да имат адекватна временна онлайн информация за нивото на водните басейни. Ще се използва при интензивни валежи и при повишаване на нивата на реките и язовирите. Ще получават информация в реално време, за да могат да оповестяват или да евакуират хората. Това е заложено като един от елементите в новата оперативна програма. Предстои обявяване на тръжна процедура за първата фаза по изпълнение, която ще обхване басейна на река Искър, а впоследствие и цялата страна. Това са част от мерките за превенция за недопускане на бедствия от наводненията. Другото са плановете за управление на речните басейни, които се разработват от басейновите дирекции по изискванията на европейското законодателство. Те определят рисковите зони на база на исторически данни, като съответно се заснемат и заливаемите ивици и се извършва картиране, което трябва да приключи до края на другата година.
А какво ще предприемете за почистване на речните корита и язовирните стени от храсти и битови и строителни отпадъци? Това е задължение на общините, но как можете да ги принудите да го направят, ако те отново кажат, че няма пари за подобни дейности?
Това може да стане със засилени административни контролни функции. Общините отговарят за речните русла в рамките на регулираните територии. Извън тях отговорността е на областните управители. Това е свързано и с необходимостта от извършване на проверки къде са тесните и проблемни места. За целта трябва да се задели достатъчен ресурс, чрез който да се елиминират проблемите.
Откъде ще дойде този ресурс?
Това е въпрос на анализи и провеждането на реформата във водния сектор. Тя беше заложена с приемането на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор. До голяма степен е обвързано и с дейностите с поддръжката на хидротехническите съоръжения, защото по закон собственикът трябва да се грижи за прочистването на реката по долното течение. Вече се разработва стратегия с помощта на Световната банка за развитието и реформата на „Напоителни системи”, който е ключов фактор в голяма част от територията на страната, тъй като язовирите са разположени в земеделските територии.
Казахте, че 78-те язовира, които са в критично състояние, ще бъдат временно извадени от експлоатация. Това означава ли, че ще бъдат изпразнени и възможно ли е да има воден режим в близките населени места?
Това е инженерно решение. Няма да има воден режим, защото големите язовирни комплекси, които са държавна собственост и осигуряват питейната вода на населението, не са проблемни. Опасни са малките и микроязовирите.
Да ви върна на оперативната програма „Околна среда”. Кога точно ще се установи какви са загубите за държавата? Вече споменахте, че те ще са между 140 и 200 млн. лв.
В края на годината ще имаме ясна програма и оценка на това какво е представено на ЕК като сертифицирани разходи. Ускоряваме процеса на верификация, за да можем да подготвим по-голям обем на средства, които да бъдат представени на комисията. Окончателното изчисление на баланса ще дойде през февруари догодина, след като експертите направят оценка на другите два механизма, по които ние имаме разбиране и тяхната подкрепа да ги използваме. Трябва да представим обобщен анализ за финансовото изражение на забавата, дължаща се на процедури по обжалване и съдебни дела, които вървят по проектите. И другата процедура, допустима по европейския регламент, е анализ на забавата и финансовите щети, които са били причинени от случилите се бедствия в страната.
Наскоро излезе одитът на Сметната палата, според който управлението на националните паркове в периода 2010 – 2012 г. не е било добро. Как ще подобрите дейността на директорите?
Дирекция „Национални паркове” е с много ключова роля. Запозната съм с констатациите на Сметната палата. Колегите работят по отстраняване на проблемите и предоставят информация за действията, които са предприети. Мисля, че на всеки му се иска администрацията за националните паркове да расте, защото това е необходимо с оглед на големите територии, които покриват охранителите и в пълна степен да се гарантира опазването на природата. Това обаче е невъзможно предвид ограниченията в бюджета и цялостното състояние на държавата. Иска ни се да подсилим взаимодействието с неправителствените организации и общините.
Какво ще предприемете за решаване на проблема с нерегламентираната сеч?
Той е задача пред настоящото правителство. Изпълнителната агенция по горите има отговорности да не допуска нерегламентирана сеч във всякакви типове гори. В момента тече много сериозна кампания за подсилване на контрола в това отношение. Компетенциите на МОСВ са ограничени за обхвата на защитените територии, където по принцип не са идентифицирани подобни проблеми. Въпреки това имаме практиката да провеждаме и съвместни проверки с колегите от други служби и да си взаимодействаме.
Вашата предшественичка от служебния кабинет обяви, че е направен анализ за риска от изменението на климата. Какво ще включва стратегията за адаптация?
Това е стратегически документ, който държавата е необходимо да изготви до 2017 г. Първата стъпка беше изготвянето на анализа на риска и уязвимостта на българската икономика от гледна точка на промените в климата. Продължаваме с работата си по изготвяне на стратегия за координация на секторните ведомства. Изменението на климата засяга сектори от икономиката, заради което е необходимо адаптиране в сектори като транспорт, земеделие, строителство, икономика и др.
Кажете ни някои от планираните мерки.
Те се изготвят на базата на идентифицираните рискове. Има нужда от допълнителни инвестиции или пренастройване на сектори. Пример за това е туризмът. В България имаме уникалния шанс да разполагаме с много предпоставки за развитие и ръст на сектора. Имаме уникална природа и прекрасни културно-исторически забележителности. Това ни дава шанс да развиваме черноморското крайбрежие, както и минералните води, които са 40% от запасите на цяла Европа. Имаме 220 находища, а използваме едва 13% от това богатство. Промените в климата обаче предполагат да се развива целогодишен туризъм, защото наличието на сняг по планините намалява. В същото време намаляват и слънчевите дни през лятото. В този аспект можем да реализираме потенциала, който имаме, но през всички месеци. По този начин туристическият бранш ще се насочи към развиване на икономиката, покривайки 4-те сезона. В селското стопанство също е необходима адаптация в зависимост от промените. На някои места е необходимо да променят културите и начина на ползване на земите. Водните съоръжения трябва да се изградят и рехабилитират от гледна точка на очакванията за промяната на климата, тъй като оттук нататък това, което ни очаква, са по-чести периоди на интензивни валежи и засушавания.
Какво включва националният план за управление на отпадъците и кога можем да го очакваме?
Мисля, че ще имаме възможност да го внесем до края на годината в Министерския съвет. Това е документ, върху който се базира изпълнението за управлението на отпадъците до 2020 г.
Казахте, че изоставаме с изграждането на депата.
Да, защото по ОП „Околна среда” се реализират 21 проекта, които подпомагат общините да изградят регионалните системи за управление на отпадъците. За съжаление със забавянето на програмата и строителните дейности се забавиха. Някои от тях още не са стартирали.
Ако се стигне до газова криза и спиране на доставките на газ, има ли опасност да се повдигне отново темата за проучване и сондиране за шистов газ?
Позицията на екоминистерството е, че мораториумът трябва да продължи да действа, защото това е решението на националния законодателен орган, което се основава на общото възприятие на всички граждани.