Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Възраждане на западналите региони, водната реформа и безопасното движение на пътищата са топ приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова при представянето на екипа си. По-късно през деня министър Павлова откри в Пловдив ХV-то заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР.

Ще започнем с последните новини. Какви са очакванията ви от работата на Комитета за наблюдение, министър Павлова?

Комитета за наблюдение е изключително важен, не само, за да се направи преглед на постигнатото до тук, все пак в началото сме на последната година от усвояването на средствата по тази програма, така че 2 са важните теми за този Комитет за наблюдение. Първо, да представим напредъка по усвояването и усилията, които полагаме за минимизиране на загубата на средства, която все пак стои все още пред нас, макар че мисля, че в последните седмици положихме усилия, за да я минимизираме в максимална степен. Към момента от 3 милиарда и 100 милиона ресурс по програмата, ние имаме вече усвоени 75%, което е много висок процент. Като цяло трябва да положим още усилия, за да няма загуба на средства. Най-важното, като решение в резултат на този комитет за наблюдение, което трябва да приключи, това е преразпределение и пренасочване на спестените средства по програмата, както и тези, които тепърва предстоят да имаме – защото спестяване има при изпълнението на всеки проект, където на места отпадат проекти, а на други места проектите се изпълняват с по-нисък ресурс от първоначално предвиденият. Много е важно да вземем решение, с което целият този ресурс да се пренасочи към проекти, които са в готовност за изпълнение, защото така ще постигнем максимално усвояване на програмата без да имаме неусвоени средства.

Към кои проекти можете да пренасочите средства?

Това, което предлагаме за пренасочването е предложено в няколко области. Първото е да допълним необходимите средства в бюджета на северната скоростна тангента на софийското околовръстно, която, знаете, беше прехвърлена към програмата за Регионално развитие, поради липса на ресурс в програмата за транспорт. Тя е прехвърлена, голяма част от бюджета вече е усвоен, но трябва да бъде дофинансирана, включително и за отчужденията, които са огромен ресурс. Отчужденията ще бъдат за над 25 милиона. Съгласно правилата, процент от тях може да бъде покрит от програмата, така че това е много важна стъпка. Вторият пакет проекти, който е много важен да бъде финансиран, според нас, това са проектите за градска среда, които започнаха 2011-2012г. и от тогава дадохме възможност да има резервни проекти, които да се подготвят. Става въпрос за междублокови пространства, улици, тротоари, пешеходни зони, велоалеи, които да се довършват. Това са проекти, които също имат добра проектоготовност, за която също искаме да пренасочим ресурс. Третата е за проектите в градският транспорт, за да могат да бъдат доставени допълнителни автобуси, да могат да бъдат направени допълнителни компоненти в проектите за градски транспорт и не на последно място в здравеопазването, където са спестени средства да бъде купена апаратура за болниците, на които вече предоставихме финансиране. Те също имат резервен списък за още апаратура. За специализирана апаратура и в онкологичните болници, най-вече в сектора „онкология“, с която да подкрепим цялостното завършване на инвестициите в този сектор.

Министър Павлова, казахте, че 75% са усвоените средства, а в какви проекти са неусвоените? Къде са 25%?

Разбира се, много проекти са текущи в програмата и са в изпълнение. Анализа показа, че имаме около 28 критични проекта, като 22 от тях са на общини и са свързани с проектите за градски транспорт, които споменах, защото имаха на места забавяне. Друга част са свързани проектите с медицинско оборудване, също заради забавяне на доставката, но няма чак такъв проблем. Другите, които са важни за конкретните бенефициенти, единият от които е Ларгото в София. Знаете, от една година и повече то прави впечатление, какво се случва там - нищо. От година и повече там спряха разкопките, спря довършването на музея на открито. Така че това е другият рисков проект, който трябва да бъде довършен. Рискови са проектите в туризма, защото и там с огромно закъснение от година и половина имаме неусвояване на ресурси, които засягат участието на България във всички международни изложения и борси, които финансираме през регионално развитие, засягат рекламата на България в европейски медии и всичко това има закъснение и трябва да бъдат положени усилия да бъдат успешно реализирани тези проекти.

По-рано през деня, министър Павлова, представяйки Вашия екип и приоритетите на ръководеното от Вас министерство, съобщихте нещо изключително важно, поне аз го определям като такова, че министерството кандидатства с пакет проекти за финансиране по плана „Юнкер“, бихте ли дали повече подробности?

Да. Министерството, така както всички министерства, координирани от министерство на финансите, подадохме своите инвестиционни предложения за финансиране по линия на плана „Юнкер“. Те са най-общо в 3 категории подадените от мен. Първото е създаването на фонд за енергийна ефективност и саниране на жилищните сгради. Една изключително важна и актуална тема. Както знаете, за там необходимият ресурс е поне 2 милиарда в дългосрочен план, който трябва да бъде осигурен, заради това добър инструмент би било привличането на този ресурс по линия на плана „Юнкер“ за създаването на фонда, защото това е отново по линия и на европейските финансови институции. Проектите във втория пакет са свързани с изграждане на транспортната инфраструктура, където, както вече споменах, предлагам да създадем фонд, който фонд да събира средства, чрез които на принципа на публично-частното партньорство привлечен ресурс да инвестираме в доразвиване на магистралния пръстен и на стратегическата пътна инфраструктура, засягаща европейските коридори, които минават през страната ни. Там сме подали и София-Видин, и София-Калотина, и участъка от Велико Търново до Русе. Безспорно, ако създадем такъв фонд, ще дофинансираме изграждането на магистрала Хемус и магистрала Черно Море. Това са все проекти, които са част от този бъдещ фонд. За да можем, обаче, да реализираме пътни проекти и инвестиции от този тип за пътища, трябва да преминем към TOLL системата, към GPS базираната система, за да може заплащането на пътища да бъде за изминато разстояние. Това също е част от пакета мерки, които искаме да финансираме чрез плана „Юнкер“. Третата група проекти, това са проекти във водната инфраструктура, тъй като за реализацията на станции за питейна вода, язовири за водоснабдяването и питейни нужди и като цяло решаването на проблема с безводието, който е огромен проблем и за него нямаме европейско инвестиране, отново се надяваме с такъв тип инвестиции да можем да осигурим финансов ресурс. Разбира се, плановете ни са амбициозни, желанията ни са големи и се надявам поетапно малко по малко да успеем.

Предвиждате ли съвместни проекти с други държави членки на ЕС или финансови институции, било то на общността или вън от нея, като ЕБВР или Световната банка?

Да, за част от тези инициативи, за които споменах и фондовете, които искаме да създадем, аз вече водих специални срещи и разговори с представителите на Световната банка, които имат желание да се включат с инвестиции по линия и на водния, и на пътният сектор. Водихме разговори и имаме незаявено инвестиционно намерение от Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа за Фонда за енергийна ефективност и саниране на сгради, както и за водните проекти също. Имаме вече заявен интерес, имаме първоначални разговори, надяваме се, че ще започне скоро и самата процедура за създаване на този фонд, за да можем да се включим в него. Ние няма да разчитаме и очакваме само да стартира плана „Юнкер“, паралелно с това ще създадем и Фонда за енергийна ефективност и ще търсим така или иначе привлечен ресурс там, за да можем да стартираме програмата още веднага през следващата година, а напред във времето да го допълним, за да достигне до този огромен мащаб, до който искаме.

Подсказахте ми следващият въпрос. Как тези проекти се вписват в основните стратегически приоритети, които Вие и Вашият екип набелязвате за работата на министерството?

Ние имаме цялостна детайлна управленска програма за всички ресори на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз очертах три ключови направления. В тези приоритети първо е целенасочена регионална политика за най-слабо развитите периферни бедни региони, където също искаме да планираме мерки, подплатени с финансов ресурс за подкрепа на тези региони. Втора много важна тема, тя е и макроикономическа условност към България изобщо да получава средства от Европа, това е реформата във водният сектор и подобряване на водната инфраструктура, за която вече споменах преди малко. На трето място е подобряване на безопасността за движението по пътищата, което включва мерки за безопасност, подобряване на всички огради, мантинели, ремонт на виадукти. Ето, наложи се да спрем частично движението в една от лентите на магистрала Тракия поради много критичното състояние на виадуктите. За ремонт на виадукти, критични мостове и съоръжения също няма инвестиции, така че от тази гледна точка инвестиции там са необходими. Инвестиции са необходими и това е наш стратегически приоритет за довършване на инфраструктурните проекти, текущите, новите и събиране на повече средства и инвестиране в националната пътна мрежа. Защото това е безопасност на движението, когато има добра изградена мрежа.

В края на нашият разговор, министър Павлова, къде се вместват в ангажиментите ви грижите по посрещане на зимният сезон - за поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа, за почистването им ?

Към днешна дата мога да кажа, че преодоляхме доста голяма част от проблемите, т.нар. червени критични зони, в които нямаше готовност нито като машини, нито като материали. Мога да потвърдя, че вече на територията на цялата страна има необходимият брой машини и материали. Има пълна мобилизация и готовност. Имаме все още региони, които са в проблем и нещата не са такива, каквито бихме желали да бъдат. Това е региона на Габрово и София област. Надяваме се, че с усилията, които ще положим и полагаме всеки ден, ще осигурим добро ниво на реакция и поддържане, тъй като включително вече започнаха по-сериозните снеговалежи и снегонавявания по по-високите места. Съвсем скоро ще е факт за цялата страна, затова не случайно апелирахме за мобилизация на пътуващите, но от друга страна сме направили пълна мобилизация и на почистващите фирми: да са предварително на място, да правят предварителна подготовка на пътищата с химикали, за да нямаме рискове. Предстоят и празници, трябва да осигурим безопасно предвижване.

Кога ще стане факт готвеният от предишният Ви мандат като министър единен национален регистър за язовирите в страната.

Това, което трябва да се случи, да, за съжаление по темата с регистъра имаме нулев напредък към днешна дата, следващата година се надяваме министерството да кандидатства, да стане бенефициент по програмата за околна среда, тогава, когато тя стартира и започне реализация, за да получим и финансов ресурс за разработването на един такъв сериозен регистър, тъй като към момента нищо не е направено. Проектът, който трябва да бъде финансиран, година и половина не е реализиран, програма свърши и ще трябва на ново да се започват някои дейности. Ще работим по тази тема, по-важно е сега със всички законодателни инициативи, които подготвяме, да предложим такива промени в закона, за да създадем единен орган, който да отговаря за язовирите. Тъй като това е най-критичната точка в този сектор и да подобрим координацията на институциите, които участват в този процес, защото се оказаха твърде много и колективната безотговорност винаги е голяма.