Министърът на околната среда и водите в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Госпожо министър, с оглед на очакваните още валежи, каква е ситуацията към момента?

В четири области днес има обявен оранжев код за дъжд. Това са областите Ямбол, Хасково, Кърджали и Смолян. Очакват се значителни валежи и на места те ще достигнат около и над 40 литра на квадратен метър, като в зоната на червения код „тревога“ продължава да бъде районът на Елхово по поречието на река Тунджа. Времето е опасно и затова аз искам да призова гражданите да бъдат много внимателни, да се информират подробно и често за метеорологичната обстановка, да се съобразяват с рисковете, които произтичат от хидрометеорологичната обстановка и да следват съветите на компетентните органи. Продължават валежите и предвид това, че вече почвата е наситена, отново ще продължават да се повишават речните нива в цялата страна.

Кои са най-критичните участъци, реките Тунджа и Марица ли са най-рискови?

Така е, да – Тунджа и Марица, както споменах в района на Елхово, в района на Ямбол. Река Сазлийка знаете също е с високо ниво, тя е приток на река Марица, в района на Гълъбово продължават нивата на реката да се задържат над прага за предупреждение и това ще продължава като тенденция до 13 декември.

Какво ще направи държавата, за да не се повтаря една и съща картина след всеки по-сериозен дъжд. Има ли вече план превантивна дейност срещу наводненията и кога ще започне неговото прилагане?

Знаете, че беше взето решение от Министерският съвет, изразяващо нашата воля всички да се обединят за това да има пълна мобилизация и да се провеждат политики по превенция на риска от наводненията. Вече са създадени две работни групи – едната, която до края на годината ще предложи законодателни промени, които касаят създаването на единен национален орган, който да следи състоянието на хидротехническите съоръжения. Това ще гарантира във всеки един момент да е известно какво е състоянието, ако е необходимо да се предприемат мерки, съгласно предписанията на контролния орган. Те ще бъдат извършвани от собствениците и операторите на съоръженията и разбира се контролирани, санкционирани, ако е необходимо, ако не се вземат мерки и всички действия не се приведат. Другата работна група е създадена от представители на ведомствата: Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на енергетиката и Министерството на вътрешните работи (МВР), както и експерти от „Напоителни системи“ и от „Язовири и каскади“, които ще имат ангажимента да излизат с експертни становища, да излизат с препоръки към областните комисии, които действат по места, с ясни указания как да се процедира, по отношение на поддържането на проводимостта на речните руска и по отношение на поддържането на хидротехническите съоръжения. Освен това „Напоителни системи“ са натоварени със задачата до края на годината да се справят с тези хидротехнически съоръжения, които са обявени в предаварийно състояние. По този начин ще се елиминира рискът от възникване на проблеми. А иначе при възникването на такава сложна хидрометеорологична обстановка, каквато имаме в момента, всички органи са в режим на пълна мобилизация, поддържаме непрекъсната връзка с тях, с органите на местно ниво, с предоставянето на навременна информация за очакваните валежи, за състоянието на нивата в реките и водните басейни, за да могат да се вземат превантивни мерки и да се привеждат, ако е необходимо и действия по евакуиране на хората там, където има разливи.

Казахте, че се предвижда единен национален орган, който да следи съоръженията. Под чие разпореждане ще бъде този единен национален орган - има ли вече ясна визия за това и към кое ведомство съответно ще бъде?

Тъй като концепцията предполага необходимостта този орган да бъде на високо национално ниво, да бъде независим контролен орган. Идеята това да бъде Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, защото това е държавна агенция. Тя ще може да упражнява контрол върху всички собственици и оператори. Това включва, както общините като собствениците на малките и микроязовирите, така и държавните предприятия, които контролират и оперират по-големите съоръжения, в това число ВиК дружества, „Напоителни системи“, „Язовири и каскади“. Знаете, че на територията на страната има близо 2800 язовира и всички те е необходимо да бъдат контролирани. Идеята е наистина този контролен орган да бъде натоварен с ангажиментът, освен да упражнява контрол, да излиза с ясни указания и предписания, чието изпълнение да бъде проследявано и в случай, че не бъдат изпълнени тези предписания да бъдат налагани административни мерки на собствениците и операторите.

Госпожо министър, тази година падна доста дъжд в страната, но все пак, вие лично имате ли обяснение защо се получиха толкова наводнения – само дъждът ли е причината за това?

Основната причина е промяната в климата и това е установено с анализите, които са направени от експертите, от учените от БАН, в документите, които са разработени, във връзка със стратегията за адаптиране към промените на климата. Действително големи по обем валежи паднаха на територията на страната през изминалата година, но тенденциите, които се отчитат във връзка с изменението на климата предполагат за в бъдеще все по-често да бъдем свидетели на екстремни явления – обилни интензивни валежи, съответно последвани от периоди на засушаване. В този смисъл съгласно стратегията за привеждане в съответствие с тези условия, променените условия, произтичащи от промените в климата, предполага необходимост и за адаптиране на инфраструктурата за това. Тоест държавните усилия трябва да бъдат насочени и към подобряване, и към разбира се прилагане на такива мерки на местно ниво, които да ограничават рисковете. Какво имам предвид – недопускане на строителство в заливаемите ивици около речните корита, също така ограничаване на контролираната сеч в горите. Защото, знаете, че горите имат уникалното свойство да задържат обилното количество валежи и когато те липсват се повишава рязко повишаване на водите в речните корита.

Има ли вече план за обезщетение на хората, които пострадаха при последното наводнение сега?

Към настоящия момент основните щети са нанесени върху селскостопански площи на земеделски производители и в този смисъл държавата гарантира обезщетяването на собствениците, чрез Министерството на земеделието и храните. Това ще бъде осигурено. Нашата идея е за създаването и на катастрофичен пул, който ще даде възможност за възстановяване на щети в следствие на бедствия и наводнения. Разбира се, Междуведомствената комисия по бедствия и аварии също осигурява финансиране за общините, които са пострадали. Знаете, че и Фондът „Солидарност“ към Европейската комисия (ЕК) е друг инструмент, който държавата ни може да ползва. Има вече разработен механизъм на национално ниво и кметовете и областните управители в областите и общините, където са нанесени щети имат информация за това по какъв начин могат да кандидатстват, за да може да се обобщи информацията и държавата да претендира пред ЕК за компенсации, на базата на документите, които ще бъдат представени.