Започваме с Меглена Кунева, вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Добре дошли в студиото. Да кажа веднага анкетата, тя е свързана с гостуването на госпожа Кунева у нас. Въпросът към вас е възможно ли е реформаторите да разцепят патриотите? Засега 51% казват „да“, 49% казват „не“. Да ви кажа, госпожо Кунева, че този въпрос е по инициатива на вашия колега Корман Исмаилов, тъй като вчера зададохме обратния въпрос и сега питаме пък дали вие можете да разцепите патриотите? Тогава отговорът беше обратен – повечето хора казваха не, това не е възможно. Но да започнем с какво? Едно изречение за Петко Сертов да кажете като човек, който доминира над силовите министерства.
Координира не е равно на доминира.
Ръководите.
Аз виждам, че колегите правят всичко възможно, за да има информация по случая. Няма нещо, което да можем да съобщим. Министърът на вътрешните работи полага всички възможни усилия, аз се чувам постоянно с него. Но няма информация, която да мога да споделя с вас и да успокои обществото, и да успокои близките на господин Сертов.
Добре, ние хипотезите ще ги обсъдим с ген. Васко Василев след малко. Сега, според вас Шенген е твърде близо до България. Обаче дали действително е така и възможно ли е ние наистина да влезем в един пакет с Румъния, въпреки че според Европейската комисия ние изоставаме зад нашите северни съседи?
По отношение на Шенген и на умението да се пазят границите на Европейския съюз, бидейки външни граници и двете страни, ние имаме един и същи напредък. И двете страни са готови за Шенген. Това го е казала Европейската комисия, това го е казал Европейският парламент и това при срещата, която имахме при посещението на премиера Борисов с Доналд Туск, председателя на Европейския съвет, това го каза и Доналд Туск. Разбира се, страните членки – там и проблемът – някои от страните членки биха искали да получат повече доказателства не за Шенген, не това е проблемът и те съвсем откровено го съобщават, а за това, че България уважава върховенството на закона и че има действаща съдебна система. Всъщност борбата е точно тук. Румъния успява да докаже през последните две години през усилията си, че прави необходимите стъпки по отношение на съдебната система. На България този успех за съжаление към момента й се изплъзва. Нашите магистрати трябва да разпознаят задачата и да знаят, че те са тези, от които в момента зависи и икономиката на страната, и репутацията на страната навън, и влизането в Шенген, и еврофондовете, и т.н.
Какво трябва да направят те? Какво трябва да направят според вас?
Трябва да се случи така, че когато има добре проведено разследване, то да завършва с присъда, която е в… добро темпо се движи целият съдебен процес. И на фона на това, че в България има редица оплаквания от корупция например и други тежки наказателни състави, престъпления, да има издадени присъди. В Румъния, съжалявам, че не донесох списъка с присъдите, които в Румъния в последната една година – от миналата година досега проверки и присъди, с които са завършили. Осъдителни присъди.
Осъдителни присъди благодарение на една млада прокурорка най-вече.
Да. Според мен ангажиментът на хората, които са в съдебната система, е изключително важен. Държава се прави с хора, политика също. Ние трябва да намерим тези хора в България, трябва да ги подкрепим, трябва да пазим тяхната независимост. Това е задача, разбира се, на всяка една от останалите власти. И тогава ще имаме отчетлив успех и ние ще бъдем спокойни.
Обаче два случая има, които до известна степен ви опровергават. И може би, ако бъдат забелязани, а аз съм убеден, че те ще бъдат забелязани от нашите западни съюзници, това може да изиграе пак лоша шега на България. Имам предвид това, което изнесе френският посланик във връзка със съдия Ченалова - това е първото. И второто е, че един от кандидатите за Върховния касационен съд – съдия Лозан Панов, който бе блъснат на пешеходната пътека, изведнъж се отказа от кандидатурата си да става председател на Върховния касационен съд. Значи, това са две неща, които звучат доста странно на европееца.
Не е необходимо да се опитваме от България да издигаме глас в опровергаване на българската теза „България е готова за Шенген“. Аз искам все пак да вляза в диалог с вас. Как това се отнася към опазване на границата на България – този случай?
Не, тези и двата случая нямат нищо общо с опазването на границите. Имат общо със съдебната система.
За това става дума. Това е моята теза. В момента говорим за Шенген. Иначе, повярвайте ми, по отношение на съдебната система действително има много какво да се желае и аз, ако не мислех така, нямаше да подкрепям на сто процента стратегията за съдебна реформа и нямаше в продължение на толкова много години да настоявам това да се случи. За това защо се е отказал единият от кандидатите не мога да гадая. Той е жив и здрав, слава Богу, и може сам да каже какво го е накарало да се откаже. А колкото до другия случай – със случайното разпределение на делата, това е действително пример, който аз ще кажа, че е скандален. Защото подобни сигнали, че има манипулация на случайното разпределение на делата, от две години насам се въртят в общественото пространство. Това беше случаят, ако щете, и с делото за КТБ. И те не се решават. Това е много /…/. Висшият съдебен съвет е правителството на съдебната система и няма никакво учудване, че се иска оставката на това правителство. Впрочем, само да кажа, че все пак една голяма част от Висшия съдебен съвет, една трета, се избира от Народното събрание. Така че властите действително се контролират една друга и трябва всяка една от властите да направи всичко възможно, така че накрая да има резултат, който да представи, включително и през контрол. Това й липсва на нашата страна в момента – отчетност, контрол, санкции тогава, когато някой е сбъркал, и разпознаване на отговорността. Не може всички да говорим за съдебната система и едва в понеделник ВСС да излезе със становище по стратегията, която предлага министърът на правосъдието. В понеделник, този понеделник. Естествено не можахме да успеем за този Министерски съвет да я разгледаме на Министерски съвет. Което означава, че няма да можем да я вкараме навреме в Народното събрание, Народното събрание няма да може да я разгледа до края на годината вероятно.
И не отива в Брюксел навреме. И докладът пак няма да бъде в наша полза.
Ами не само в Брюксел. Аз не мога да разбера как можеш да гледаш спокойно, че страната ти губи репутация и когато можеш да направиш нещо и зависи от теб, да не правиш нищо.
Добре, означава ли това, че вие ще инициирате законови изменения и допълнения към настоящия закон, така че да се прекрати мандата, законно, на този Висш съдебен съвет и да се избере нов по нов начин? Или да се раздели на две, както част от гилдията желаят? И Народното събрание да няма чак такава решаваща роля при назначаването на магистратите?
Когато проблемите са структурни и са системни, това не се решава просто като да сложим едни хора, пък да махнем други. Затова мястото на този разговор е безспорно, когато се обсъжда съдебната реформа. Затова беше толкова важно тя да следва този ход, тя всъщност започна от началото на мандата на Христо Иванов, който беше министър и в служебното правителство, тоест тя не е правена прибързано. Тя е правена, след като години наред сме забелязвали недостатъци и вече месеци наред се работи по тази стратегия. Тя е приета като много добра основа. Ако Народното събрание в неговата голяма, извън парламентарното мнозинство, в неговата по-голяма общност, нека да кажа – реформаторска, загрижена общност за съдбата на съдебната система в България, подкрепи тази съдебна система, ние не просто ще махнем един съвет, за да сложим друг съвет – това за мен никога не е било решение на въпроса – а ще се направи така, че тези правила да работят да носят полза за България. Защото в момента губим всички.
Но дали имате време, обаче? Това, което искате да направите, може да бъде заложено само като намерение, изразено пред Брюксел и то едва ли ще залегне в този доклад, който, кога го очаквате? През януари, нали така?
Да. Този доклад ще отчете намерения. Аз предполагам, че ще мога да направя необходимото, за да се промени политическата част на доклада, ако имам достатъчно аргументи отвътре от страната, че има политическа воля. Иначе аз смятам, че единствено битката, която не си започнал, си я загубил. Ако започнеш една битка, ако си последователен и знаеш какво правиш, къде искаш да пристигнеш, накрая обикновено успяваме. Но аз съзнавам през какви трудности ще минем и знам много добре какво ще чуя от страна на страна и от институция на институция в Европейския съюз. Надявам се, че в тези усилия няма да бъда сама. Убедена съм, че и парламентаристите, и колегите от Министерски съвет, всеки, журналистите, защото това е въпрос и на обществена среда…
И от управляващото мнозинство.
Да.
Вие, ако сте сама, сте обречена, госпожо Кунева.
Не, просто това е обща задача. Шенген е обща задача. На България изключително много й е необходим един успех. Не просто да ни потупват по рамото. Това е добра първа стъпка. Но да имаме успех в нещо.
Добре. Днес, обаче, сте обсъждали и варианти за "Южен поток" при създалата се ситуация с волята на Русия и на Турция, които явно ще прекратят онзи конвенционален "Южен поток" и ще направят т.нар. "Южен поток 2“, като тръбата, ето вижте тук тази графика, ще излезе ето там на границата между Турция и Гърция. Вчера, между другото, тази графика обсъждахме с Драгомир Стойнев, който е бивш министър на енергетиката, помните, и двамата се обединихме около становището, че въпреки че идва тук тази газ, тя може да бъде използвана и да бъде построена друга тръба, вече с помощта на Европейския съюз, независимо откъде тръгва, дали оттук или от Черно море, и "Южен поток 2“ да бъде отново реализиран при съвсем други условия. Но за това трябва вече волята на българското правителство и волята на Европейския съюз. Виждам, че господин Борисов днес това е говорил пред вас. Ще се случи ли това?
Днес имаше много интересен политически дебат. Да, водят се такива разговори. Господин Томислав Дончев е бил на среща заедно с енергийния министър в Брюксел, където се е обсъждал в детайли "Южен поток", какви са очакванията на България. Ние трябва да поставим много ясно въпросите, които не търпят отлагане. И тези въпроси са свързани с един доста ясен отговор – да или не. Защото България е спряла процедурите по изпълнението на отделни договори, които има и очаква да разбере какво е становището на Европейската комисия за приложение на законодателството в Европейския съюз. Тук искам да се върна малко и да кажа, че когато става въпрос за доверие, свързано с Шенген и с външните граници, аз пък имам намерение да кажа, че на България може да й се вярва, защото България не прави нищо, което да нарушава европейското законодателство, включително и по тази много важна енергийна тема. Но това е… по-скоро предварително ви давам един от своите аргументи, които ще настоявам да чуят всичките ни европейски партньори. За "Южен поток" най-доброто е да има това, за което настоявахме и Реформаторският блок, и ГЕРБ, и затова имаме обща основа за действие, е да се случи Европейския енергиен съюз. Когато Европа преговаря заедно…
С Русия.
С Русия, тогава ние сме много по-силни.
С Русия без Турция предпочитате или с Русия и с Турция?
Най-добре е, когато става въпрос за доставки, да се преговаря директно с източника. За мен въпросът с възстановяването на „Набуко“ при благоприятно развитие стои.
Е вариант.
Вариант е. И това би било изключително добре за Европа. Винаги сме били по-силни, когато имаме един глас. Това важи вътре за нас, за България, знаем старата история за хан Крум – пръчките и синовете му. Е, същото е и в Европа. Когато сме заедно, никой не може да ни пречупи.
Изводът е – българското правителство, сегашното, не погребва този проект?
Европейски енергиен съюз – това е големият извод. И според мен, ако тази идея се реализира за т.нар. хъп или не знам как по-ясно да го кажа… склад…
Ами от тази тръба, която сега ще построят, да си хванем ние една част от нея, за да транзитираме за Европа.
Това ангажира до голяма степен и средства от Европейския съюз, което е в интерес на България.
Добре, накрая да ви кажа резултатът. Нямаше възможност да ви питам за взаимоотношенията с Патриотичния фронт, партийни въпроси.
Взаимоотношенията са такива, каквито са между политически партньори.
Добри или лоши?
Открити, ясни, последователни и с една определена цел. Вие не сте ме питали, но аз ще ви кажа, че все пак този бюджет, който успя да постигне мнозинството, даде възможност да се стабилизира страната, да изкара българския кораб от плитчините, може би не пътуваме със сто възела в час, но все пак това е добре; да укротим размера на публичните финанси и да направим важни неща, свързани с КТБ, хората да си върнат парите.
Добре. И аз ви казвам резултата – според нашите зрители възможно е реформаторите да разцепят патриотите. 52% мислят така. Благодаря ви за този разговор.