След като представи в правителството книгата "България в Шенген", вицепремиерът Меглена Кунева го направи и за слушателите на Радио „Фокус“. Идеята на този нестандартен ход е да представи чрез документи и снимки готовността на страната ни за членството в зоната. Ще успее ли тази книга да победи скептицизма спрямо страната ни?
Материалът, който предоставих на моите колеги, е документ за удобство. Иначе тези неща от първия ден на правителството, от момента, в който направих анализ на ситуацията с помощта на МВР, ги говоря при всяка среща. Те са добре подредени в този материал и по-интересното е, че има снимки. Защото ние трябва да убедим не просто дипломатите, не просто държавниците в съответните страни членки, а да убедим и общественото мнение. Това е много важно. Тъй като Шенген, както много пъти сме казвали, освен технически изисквания, които ние сме изпълнили, е и въпрос на доверие. Аз смятам, че ние имаме повод да говорим за доверието не само заради Шенген, но и по много други теми, които се случват в ЕС. Това, че ние намираме решение през Енергийния съюз за енергийната сигурност на Европа, това, че изпълняваме законодателството, това, че сме стабилна външна граница, това, че подкрепяме основни инициативи на ЕС, работим по тях и сме активен и разумен глас в европейската политика като Стратегията за развитие на Европа, като проблеми, свързани с бюджетния дефицит, например. България е показала, че може да й се вярва политически и според мен сега това трябва да бъде свързано с Шенген. Такива поне са моите планове. Аз разпознах тази задача като важна и няма да пожаля усилия, за да я изпълня.
Как онагледявате готовността на България със снимков материал? Как сте групирали този материал? В какви глави, под какви наименования? Каква е била логиката на повествованието?
Това е един много кратък и прегледен материал как точно се охраняват външните граници, как работят съответните системи, как изглеждат. Подчертавам, това е важно за общественото мнение в страните членки. Например работата на системите ШИС, на „Дъблин нет“, на ВИЗА. Хората, които работят в тези области, знаят за какво става дума. Иначе за общественото мнение е много важно да види какви са техническите средства, с които България разполага и как на практика нашата „Гранична полиция“ действа. Аз смятам, че тогава, когато сме си свършили работата, трябва да се подчертае, трябва да се посрещнат въпросите, като им се отговаря. Трябва със същата настойчивост, с която ни се задават, със същата настойчивост ние да отговаряме и да представяме доказателства, че България е зряла страна по отношение на сигурността на границите на ЕС и сме направили, заедно с Румъния, това, което се изисква от нас.
България технически е готова за членство в Шенгенската зона, но защо част от държавите от тази зона са на мнение, че не може да ни се има доверие? На какво те се позовават?
Съдебната система, обикновено. Това е опит този механизъм за сътрудничество и оценка да бъде с някакъв санкционен инструмент. Аз смятам, и съм го защитавала и когато бях в мандата си в ЕК като еврокомисар, че няма връзка между двата елемента. Ако България напредваше достатъчно стабилно в реформата на съдебната система, никой нямаше да се сети да го поставя това и да ги свързва. Но тъй като ние нямаме резултати, които задоволяват българското общество, а и ЕК и страните членки, се мисли по какъв друг начин могат да бъдат побутнати усилията в България, така че да представим резултати. Затова са и тези изводи, че за Румъния това е по-възможно, отколкото за България. Аз смятам, че и двете страни ще докажат, че са готови за Шенген. Но действително по отношение на резултатите от съдебната реформа, Румъния е по-напред от нас. Това, което ни казват от ЕК е „след като съседите ви могат – можете и вие, можете по-бързо, можете по-добре и можете с по-добри резултати.“ Ние сме на ниво обмисляне, стратегия, малки промени в закона, по-големи промени в закона, но няма ясни резултати по решени случаи, свързани с корупция по високите етажи, свързани с организираната престъпност. Там трябва да имаме резултати. Много се надявам, че стратегията, която планира да внесе, надявам се министърът на правосъдието, ще бъде не просто стратегия, а ще бъде план за действие. И този план за действие ще доведе до резултати, свързани с работата на съдебната система. Това е абсолютно необходимо. Пак повтарям, обаче, че няма директна връзка между този механизъм за оценка на съдебната система и Шенген. Така, както и няма връзка между структурните фондове и съдебната система. Но този въпрос се поставя и по отношение на това България ще бъде ли, ще получава ли структурните си фондове. Отговорихме, че администрацията е на място, че следим за спазването на всички правила, по които се разходват парите и както виждате – не се спират в България парите заради съдебната система, спират се по други причини. Същото трябва да бъде и за Шенген – да се оценява отделно от съдебната система.
Г-жо вицепремиер, при предишния разговор казахте, че след представянето на съдебната реформа като документ ще потърсите среща с различните политически партии, за да спечелите тяхната подкрепа, да получите консенсус за осъществяването на тази реформа. Започнахте ли стъпки в такава посока?
Искам най-напред правителството да приеме съдебната стратегия и тогава. Това се надявах, че ще стане тази седмица –по –точно в сряда, но ВСС даде изключително късно своето становище. Нямаше нагласа без становище на ВСС да се внася в Министерски съвет стратегията, което впрочем е правилно. Понеделник вечерта дадоха становището си – много, много забавено и за един ден бележките не можаха да се отразят. Затова в сряда не беше в дневния ред на заседанието на правителството, но следващата седмица се надявам това да стане факт. За съжаление, може би, ще пропуснем парламентът до края на годината да одобри и да гласува своята подкрепа за развитие на съседната система. Много е важно обаче, това да стане през парламента. Въпрос на решение е дали те ще разгледат цялата стратегия, което ще отнеме малко повече време или основните неща, през които минава съгласието в парламента. Така или иначе това е много добра основа за работа по-нататък. Това е нещо като нов политически договор – буквално – за развитието на България. Няма област, която в момента да се нуждае от по-сериозни усилия и по-сериозни реформи от съдебната ни система. Значи трябва да насочим всичките си усилия натам.
Чуха се тези дни различни мнения за необходимост от смяна на ВСС. Това така ли е? Съдебната реформа дали няма да доведе до тази смяна? Тя неизбежна ли е?
Вижте, ВСС е нещо като правителството на съдебната система. На правителствата се иска оставка. Затова в някои политически среди и политически партии и групи в парламента като Реформаторския блок, например, такива гласове се чуха. Аз ги възприемам много сериозно. За мен е важно да имаме работещ ВСС. Към този момент разочарованието от това, че две години по разпределението на делата не бяха направени необходимите проверки, то се появяваше отново и отново като настойчив проблем, са много сериозен сигнал за нежеланието да се свърши работата. Нямаме право да губим времето на нацията. Нито едно правителство – нито това на съдебната власт, нито това, което парламентът е избрал и което в момента е натоварено със задачите да придвижи страната ни напред – няма това право. Всеки трябва да носи отговорност. ВСС има огромна отговорност. Повтарям, това е правителството на съдебната системата.
Пак тези дни гръмна още един скандал с опит да се вземат на чужд бизнесмен фирмите му в България и то чрез тенденциозно или поне казано, съмнение за неслучайно разпределение на делата. Известен е вече случаят „Белведере“.
Да, затова поставям въпроса за случайното разпределение на делата пред скоби като важен проблем, който може да бъде много ясно, много отчетливо адресиран. Ако две години ВСС беше направил всичко възможно, за да се реши този въпрос, а това никак не е трудно да се реши, нямаше днес да сме без аргументи, когато има подобни оплаквания. А иначе, че това писмо е стигнало и до ЕК, можете да не се съмнявате в това.
Такива казуси влияят ли върху приемането ни в Шенген и върху политическото доверие към България?
Ние трябва да покажем, че можем да се справяме като нация, като държава, може да се справяме с вътрешните си проблеми. Защото ако днес е съдебната система и разпределението на делата, утре ще е нещо друго. Въпросът е, до каква степен българското общество, държавата ни може да отговори на такива проблеми. Да, в последна сметка опира до това как се оценяваш – че можеш или че не можеш. И когато става въпрос за доверие, трябва да покажеш, че се справяш с всеки проблем, който възниква на територията на нашата държава, на територията на европейска България. Нека отново да повторя, не са свързани Шенген със съдебната реформа, но че съдебната реформа е много важна част в картината как изглежда България на собствените си граждани и каква е репутацията на страната навън, това е без всякакво съмнение. Съдебната система е сърцевината на една държава. Тя олицетворява не само обществения ред. Тя олицетворява и правата на хората, дали те са добре защитени – икономическите им права, правата на личността. Няма по-висше в една демократична държава, няма по-висша власт от тази на съдебната система. Това е еманация на справедливостта. Това, когато към нея има критика, държавата е най-силно засегната.
И в края на разговора да се върнем пак към книгата „България за Шенген“. Ще съумее ли както технически се е подготвила държавата ни, така и сега да покаже воля и действеност в осъществяването на необходимите и очаквани реформи?
С известно чувство за хумор възприемам думата „книга“. Пак ще кажа, че това е материал, раздаден за удобство на всички. Аз искам да видя всеки член на правителството, искам да видя всеки българин със своя принос, със своята задача затова да се изгражда добър образ на България. Ако аз мога да помогна с информация, с добре подредена информация, по този начин така предоставена, го правя с удоволствие. А иначе мога да ви кажа, че ще бъде трудно – да, но не трябва да се отказваме. Единствената загубена битка е тази, която никога не не си започнал.