Никой от нас не е минал по червените килими на космоса, казва министърът на културата пред в. „Стандарт”

Вежди, защо избрахте акварели за "неюбилейната" ви изложба?

Акварелът е моя слабост още от студентските ми години - съкровение, което съм споделял с малко хора. Понякога спасение. Среднощна утеха. Както казваме ние - да контролираш водата. Тя се разлива и край. Смесваш я с боята и вече нищо не е същото. Дори живописците не се наемат да експериментират често - няма много възможности. Акварелът е пъстрота - обратното на черното в скулптурата. В него влагам друга част от душата си. Той носи характер - може би по-агресивен заради палитрата. За да рисуваш, трябва не само дарба, но и бърза емоционалност. Трябват сънища. Това не е фотография. А в изкуството обикновено си сам - и когато върви, и когато не върви. Открай време акварелът ме влече - може би защото е част от заиграването, може би защото е трудно.

А трудното е моят жанр. През последните три години ми беше особено трудно. Отново стана ясно, че талантът възбужда посредствеността - и срещу артиста се изправят обединени от нея хора. Че човекът на духа провокира нищоправещите - и те се обръщат вкупом срещу него. Колкото повече не правиш нищо, толкова си по-добър и по-симпатичен.

Може би творците като вас "дразнят" с дарбите си?

Всеки е като всички останали на земята. Няма съвършени - потенциалът на хомо сапиенса общо взето е познаваем. Нищо повече. Никой от нас не е минал по червените килимите на космоса. Но всеки е и тотално индивидуален във вълненията си. Артистът притежава изострена чувствителност - и тя му позволява да създава онова, за което другите дори не могат да си помислят. Бог движи ръцете ни. Призмата ни към света е различна. Но нищо повече не ни е дадено.

Възможно ли е да се промените?

Зависи. Всеки от нас е жертва на средата. Мога да бъда друг, мога да забравя някои неща, примерно, във Валдемоса на остров Майорка - там, където са рисували Пикасо, Хуан Миро, Дали... Но с тази серия акварели слагам край на период, който не бих искал да определям в какъвто и да било цвят. Сега започвам нещо, което няма да бъде вече познатото - ще го покажа за 65-я си рожден ден, живот и здраве. Уроците водят до различни етапи, но вечните теми винаги са велики - Мадоната на всеки гений излъчва по своему.

Как реагирате на тези, които стрелят по Вас?

Предпочитам да не бързам - и това, което са хвърлили по мен, да се върне към тях със силата на бумеранга. Или както казва Сун Дзъ в "Изкуството на войната" - ако седнеш на брега край реката и изчакаш достатъчно търпеливо, по нея ще минат труповете на враговете. Нямаме нужда от лошотия и зло. Не желая да чувам ненужни крясъци. Искам да слушам само смислени слова. В живота има много по-важни неща от излишната врява. Научих се да не обръщам внимание на ненужното, на дребното.

Кога проблемът с пенсиите на артистите ще бъде решен, господин министър?

Първата ми работа в предишния мандат беше да предложа ордени за заслуги, които вървят със съответните пенсии. Веднага получих отпор от разни хора: Кой е Вежди, та ще раздава пари! Разбира се, нямаше да ги раздавам аз. Демокрацията е измислила своите закони и регламенти. През последните две години трябваше да бъде приет правилника, който уточнява действието на закона за пенсиите на личности, които имат доказан принос към развитието на културата и образованието в тази държава. Защото закон има, но няма правилник. Наложи се гилдията да събира пари за лечението на Пеци Гюзелев, Гого Найденов, Николай Петев, лично аз дадох за Коко Азарян и Рангел Вълчанов...

Какво договорихте в Париж като артист, а не като администратор?

С огромен кеф коментирах възможностите за мащабна копродукция по новия роман на Антон Дончев за богомилите - те променят идеологията и религията в европейската цивилизация. Тяхната роля в историята е изключителна. Мисля, че би могло да се получи филм, който ще бъде по-вълнуващ дори от мистиките на Дан Браун.