Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif09.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Държавата заделя между 70 млн.- 80 млн. годишно в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане
13 Декември 2014

Заместник-министър председателят по еврофондовете и икономическата политика в предаването "Полиграф" по Bulgaria on Air

Здравейте, господин Дончев. Вие чухте въпросите на господин Кумчев, записахте си ги. Не знам дали сте точният адресат на искането за това да се говори с вас за развитието на агросектора, за тези мерки, които спомена господин Кумчев, които могат да помогнат българското зеленчукопроизводство, овощарство да се възроди и да започне да изнася, не само да внасяме чужда продукция.

 

Земеделието е в моя ресор. Това разбира се не означава, че във всеки един случай аз мога да заместя ресорният министър, колкото и да ми е голяма главата. Иначе бих коментирал всички повдигнати въпроси като започвам от този свързан с щетите от бедствието. Защото факт е, че последната година България страда освен от човешката глупост, тя страда и от природните стихии. За съжаление казвам ние започваме да мислим за решения, започваме да мислим за превенция в повечето случаи след като бедствието е минало.

 

Като се е обърнала каруцата.

 

Точно така. И въпроса далеч не бива да се фокусира само и единствено върху предприемачите в земеделския сектор и похабената от стихиите продукция. Абсолютно същият въпрос ние имаме по отношение на частните жилища, които пострадат от бедствия, от всякакъв характер. Това се случва всеки път, когато има някаква трагедия. И в Перник, и в Мизия последният път, и в другите населени места. Доколкото държавата заделя 70-80 млн. годишно в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, където средствата се разходват основно за публична инфраструктура – пътища, сгради и така нататък. Доколкото й стигат възможностите, а те не са безкрайни, комисията подпомага и частни домове на лица, които са в тежко състояние. И тук стигаме до принципния проблем, че това решение е неустойчиво, то не е добро. Това решение не е добро. Когато говорим за частно домакинство, за пострадала фабрика или за унищожени земеделски площи директната помощ от държавата… Не че министър Танева не коментира, че ще се направи всичко възможно да се подпомогнат земеделските производители, но това решение не е устойчиво, не е добро. И тук практиката изобщо познава няколко варианта, признавам си ситуацията, която имаме в България не е решението, а по-скоро липса на решение – това, което имаме към момента. Единият вариант е различни вариации и форми на застраховане, без да се изключва и вариант за задължително застраховане, както примерно имаме задължително застраховане на автомобилите.

 

Не знам вие дали сте запознат по-отблизо с американския опит, за който говори господин Кумчев, но…

 

Точно американският опит не, основно сме изследвали опита на държавите-членки. Американският опит не го познавам, с удоволствие, включително от господин Кумчев бих се запознал с неговите предложения.

 

Най-вероятно някакво съдействие държавните институции могат да окажат?

 

Като катализатор, като инициатори да не забравяме, че в крайна сметка нормите, законите се творят от държавните институции. Вторият вариант – той разбира се се отнася повече за жилищата, е така нареченият катастрофичен пул. Което е алтернатива на задължителното застраховане. Там вноските, които се правят от гражданите, от собствениците разбира се са много по-малки. Подобен пример имаме в една съседна Румъния, в една съседна Турция. Като примерно скалите са до 5 или до 10 евро годишно. В такъв случай когато някъде се случи бедствие, собственикът на имота може да получи пълно подпомагане до оценката на размера, който струва имота му. Трябва да се проведе дебат, това не е решение, което трябва да се вземе набързо и на тъмно от някои експерти, двама министри.

 

Но от друга страна отдавна се говори в България за този катастрофичен пул. И въпреки природните катастрофи, които ни връхлетяха в учестен цикъл през последната година няма особено развитие.

 

Факт е, защото интересът към една подобна тема изчезва заедно с изчезването на да кажем спомена от бедствието, което е лошо. Направихме опит преди две години да повдигнем въпроса за катастрофичен пул след земетресението в Перник. Тогава разбира се сторихме някои добри неща. Примерно направихме задължително застраховане на цялата общинска и държавна собственост, не само на публичната, което ще помогне на всички видове власти по-лесно да отстраняват щетите върху сградите. Остава да се реши въпросът с частните жилища.

 

Да продължим по-нататък по въпросите, поставени от господин Кумчев, защото те имат отношение към същината на нашия разговор. Компенсациите за земеделските специално производители, във връзка с наложеното от ЕК ембарго към Русия. Там усложнените отношения между Съюза и Русия.

 

Знаете, че има инициатива на европейско ниво, без да мога да бъда конкретен от порядъка на време и на суми, очаквам българските земеделски производители да получат помощ. Тя едва ли ще бъде в пълния размер на претърпените щети и загуби.

 

Но така или иначе това е реална перспектива?

 

Очаквам и се надявам.

 

Но не е ясно в какви срокове ще стане. Европарите? Оказва се, че Програмата за развитие на селските /ПРСР/ райони нищо не са получили.

 

Не само по ПРСР.

 

И тази, а не се очаква и следващата година. Такова поне беше твърдението на…

 

Не. Ще внеса яснота по въпроса. На първо място, когато говорим, че 2014 г. е била нулева, нека да припомня, че аз преди повече от година предупредих за това, виждайки какви са темповете, с които се подготвя програмния период,че те са /…/ и са далеч от необходимите, за да стартира програмният период навреме. Фактически 2014 г. е пропиляна. Дори и ние се оказахме в ситуацията за седмица или за две да финализираме текстовете на оперативните програми, за да можем да ги внесем до края на месец ноември, защото специално оперативните програми, които не бяха внесени до края на м. ноември, те подлежат на одобрение едва юни месец 2015 г. Този риск е избегнат. Всичките оперативни програми са внесени, не така е ситуацията с ПРСР, там има още много какво да се прави и да се работи по нея.

 

А причината къде трябва да се търси – в несвършената работа на предишното правителство или в общо-взето нестабилната политическа ситуация в страната през тази година?

 

Най-лесно е в ситуацията, в която се намирам да охуля предишното правителство. И не че няма основание за това. Но предпочитам да се фокусирам върху това, което трябва да се направи. В момента тече подготовка, изчистване на самия текст на програмата. Това не е просто редакторска работа, там има и така да го наречем политически въпроси, които трябва да бъдат уредени, включително трябва да бъдат обект на преговори с ЕК. Но това, което обсъждаме в последните няколко седмици, не само за ПРСР, включително и за ОП, и при закъсняло одобрение на някои от финансовите инструменти, час от схемите, няма да можем всички, но час от схемите да се стартират авансово с пари от бюджета. Т.е. ние имаме схема за безвъзмездно финансиране, която е абсолютно /…/

 

Така, както направи служебното правителство?

 

Точно така. Макар и механизмът там да е друг и да става дума за по-различна техника, схемата се отваря, тя е съвършено безспорна. С нея нямаме спорове с колегите от Брюксел. В нея се вкарват, така да се каже пари от националния бюджет. Междувременно програмата е одобрена и средствата, които са похарчени в първото полугодие, във второто полугодие на 2015 г. могат да бъдат поискани за възстановяване от Брюксел. Между впрочем това е механизъм, който не е измислен кризисно последните седмици. Това е механизъм, който беше планиран още 2012 г., защото планът беше той да бъде подготвен, детайлизиран 2013 г. и да бъде приложен за първи път тази година – 2014 г., за да не бъде нулева. За съжаление очевидно никой не е обърнал внимание на тази възможност, никой не е бил достатъчно смел, за което да кажем освен персоналната и политическата вина, наистина можем да намерим обяснение в политическата нестабилност.

 

Така или иначе бяха разблокирани парите по Програма „Околна среда“. Какви средства се очаква да влязат, то днес сме 13-ти, до края на годината малко дни остават, но кои ще са щастливците, които ще могат да получат все пак някакви европари до края на годината?

 

Това са два процеса. Единият бенефициентите, които си чакат парите. Другото е цялата държава, която си чака парите от Брюксел. Две са всъщност добрите новини. Едното е отпушеното финансиране по…

 

Значи държавата и бенефициентите са щастливците?

 

…точно така, защото малко по-различно – държавата е длъжна да плаща, дори на нея да й е спряно финансирането. Това е изискване по регламент. Което между впрочем половин година в България не беше спазвано по ОП „Околна среда“. Шест месеца държавата не е плащала на бенефициентите. И сега се чудим защо примерно има риск от загуба на средства към края на годината. Но предвид отпушеното финансиране, отблокираното финансиране по „Околна среда“ , половината от дължимите суми вече са възстановени и аз очаквам в зависимост от финансовите възможности на ЕК да бъдат преведени още пари. До момента платените са около 400 милиона. Ние чакаме грубо казано още толкова. Това са плащанията през 2014 г., засега сме получили тези от 2013 година. „Регионално развитие“ в процес на разблокиране беше получено сигнал от най-високо политическо ниво от председателя на комисията. Има няколко чисто административни процедури, които трябва да бъдат сторени следващите седмици и там финансирането ще бъде отблокирано. Колкото до бенефициентите, които са по-важната част от процеса е направена пълна организация, включително и със съдействието на Министерството на финансите, който чака плащане да си го получи в рамките на годината. Истината е, че много особено общини, местни власти поради дългите забавени плащания са в изключително тежко състояние. И ако държавата не успее да си изпълни този ангажимент – пак повтарям половин година от цялата 2014 година бенефициентите специално по „Околна среда“ не са получавали финансиране половин година. Не знам дали може да си представите, това са милионни проекти. Какво се случва в съответната община, с какви пари тя е продължавала финансирането по проектите.

 

Общо взето появяват се достатъчно факти наистина за окаяното положение на много от българските общини. До голяма степен…

 

Да стигнем до изпълнителите – тези, които строят и си чакат парите. Тук е редно един коментар, който не е в пряка връзка с темата, но не мога да не го направя. Тежката ситуация, в която бяха и строителния бранш, и общините през 2014 година бяха едно страшно изпитание, което аз съм горд, че и бранша, и местните власти издържаха на висота. По една проста причина – ние нямаме нито един прекратен договор. Аз след това, което се случи очаквах голяма част от кметовете да вдигнат ръце и да кажат – при тези условия аз не мога да работя. Държавата не ми плаща, аз как да обслужа плащанията към изпълнителя. Очаквах много от тях да се опитат да прекратят договорите си. Не го направиха, за което им дължим благодарност. Въпреки че половин година не получаваха финансиране, със собствени средства, това, което те вземат от местните данъци и такси – те успяха да продължат проектите.

 

Значи държеливи, гъвкави и талантливи хора са нашите кметове или поне голяма част от тях. Но очаква се в следващия програмен период в България да дойдат около 15 млрд. евро, нали така? Даже повече от 15 млрд. евро.

 

Повече от 15 млрд., ако броим и директните плащания повече са със сигурност.

 

В същото време сме на едно от последните места по усвояемост както се казва, по усвояване на тези средства.

 

Последното не е съвсем вярно.

 

Така ли, на кое място сме?

 

Тя класацията е динамична, неофициалната класация, но да кажем България е доста по-напред от Румъния, по-напред или на едно и също ниво с Унгария. Зад нас има поне 3-4 държави със сигурност.

 

Можем да се гордеем, че сме малко по-нагоре, не сме в дъното на класацията.

 

При среден темп примерно от 58% платени средства към момента, което разбира се до края на годината в оставащите две седмици ще има още плащания и още една година, в която могат да бъдат обслужени плащания. 2015 също може да бъде плащано от стария програмен период. Мисля си, че като резултат, аз не обичам да правя такива прогнози, но като резултат от първия програмен период България е напълно възможно да приключи с поне 80% плащания, което не е чак толкова лош резултат.

 

Това какво означава, че работи добре българската администрация, която управлява този процес?

 

Не очаквайте от мен такива знаци на задоволство. На мен работата ми е да бъда винаги недоволен. Но когато си повтаряме, че сме най-черните, най-лошите и най-некадърните не винаги сме прави. Нека да напомня, че при всички дефекти, при всички болки при закъснелия старт на програмния период, защото той започна 2007 на книга, реално започна 2009 – с две години закъснение. Един подобен резултат не е чак толкова лош. Щом една стара държава-членка като Италия например има сходни плащания като нас, само да ви напомня, че до преди 3-4 години ние правехме срещи, където се учехме от опита на тези държави. В момента сме в сходна позиция със сходни темпове.

 

Добре е да има едно такова поощрение, но какви гаранции могат да се дадат пък срещу корупционните практики, които не са изключение нито у нас, нито в Италия. Разбра се, че не сме на последно, а на едно задоволително място по усвояване на европарите.

 

По-скоро, клонящи към средата.

 

Вече към средата, което е една оптимистична новина. В същото време фактът, че заради корупционни практики при усвояването на тези средства се блокират част от програмите. От тук на сетне правителството как ще работи, за да се минимализират тези корупционни практики и какви гаранции може да даде, че действително парите ще се разпределят, ще отиват по един прозрачен, почтен начин при тези, които са разработили най-добрите проекти.

 

Само да напомня, че блокирането на двете програми на „Околна среда“ и на „Регионално развитие“ не е заради корупционни практики. Това е заради несъвършенство на системите за контрол, което включва много дълъг спектър на неща, които нямат в повечето случаи абсолютно никаква връзка с корупция и злоупотреби, макар че често обичаме да мислим в подобни стереотипи,примерно несинхронизирано навреме законодателство и т.н. Иначе корупцията е добра тема, както и темата със злоупотребите, особено с европейски пари. Истината е, че във всяка държава-членка има и опити за корупция, има и опити за злоупотреба. Това, че има такива опити, все още нищо не значи. същественият въпрос е друг – как реагира държавата на подобни опити. Дори и в най-развитите демокрации, в държавите с най-съвършената държавна машина и там има опити. Същественият въпрос е как държавата реагира на тези опити. И сега ще си позволя да разходим една…

 

Ама хубаво е, че се опитвате да разбиете тези устойчиви, да кажем клишета, които според вас са до голяма степен митологеми, защото…

 

Опазил ме Господ да твърдя, че в България всичко е наред.

 

Защото в общественото съзнание се е загнеждило убеждението, че дори и за тези пари, които идват от Европа, и при тях нещата не са съвсем почтени, че обикновено отиват при близките до актуалната власт фирми.

 

Гражданите имат не само правото да се съмняват, те са длъжни да се съмняват, защото критичността е основната форма на граждански контрол.

 

Спомням си сега, че имаше направо такива скандални случаи при първия кабинет „Борисов“, когато там една такава фолк компания беше се изкачила много напред при разпределянето на парите, в кандидатстването на пари по една от програми, една от мерките…

 

Да, между впрочем в този конкретен случай чисто формално нямаше нищо нередно, и в полза на историческата конкретика въпросната компания се отказа от финансирането. Тя не беше получила…

 

Те може би добре са се усъвършенствали в изработването на проектите, и проектът им е отговарял на…

 

Не, това беше единственият им проект. Те не бяха ползвали финансиране и от шума, който се вдигна, като резултат от това въпросната компания изобщо отказа да изпълнява проекта.

 

Не, искам да кажа, че добре са усвоили техниката по изработването на проектите, затова по всички правила там е бил добър проектът им, но заради обществения шум, който се вдигна, те се отказаха доброволно. Така беше …

 

Най-интересното в цялата работа, че шумът беше концентриран по-скоро в България. Имаше в една-две държави-членки коментари, разбира се, по темата, но примерно 1-2 експерти от ЕК считаха, че проектът не е толкова лош, защото бил представител на креативните индустрии, но това е друга тема.

 

Да, но това в скоби, да.

 

И да се върнем на темата за корупцията и злоупотребите. На първо място коментираме как работи държавната контролна машина, и тук ще ми позволите да разходим половин минута от ценното време на предаването, да ви изредя всички институции, които се занимават с това. Това не е без значение, предвид това, което искам да кажа. Като предварителен контрол, т.е. преди нещо да се случило, имаме Агенция за обществени поръчки, която преглежда книжата за всяка процедура по обществени поръчки. Имам контрол на съответния управляващ орган в съответното министерство, което винаги проверява всеки разход. След това имаме сертифициращ орган в Министерство на финансите, който втори път проверява всеки разход. Имаме одитна служба, която одитира специално средствата от ЕС. Когато имаме подозрение, имаме Агенция за държавна финансова инспекция. Когато имаме данни за нарушение, имаме икономическа полиция, имаме звено АВКУС в МВР, което следи за злоупотребите с европейски пари, имаме и ДАНС. Имаме инспекторати към съответните министерства, имаме вътрешен одит в съответната администрация, ако тя е публична. Какво ви направи впечатление? Контролните институции са много, и всяка от тях проверява, което не винаги е добре. България, всъщност, е една от държавите, която е мобилизирала най-много държавен ресурс да се прави контрол, което от една страна е добре. От друга страна не е толкова добре, защото в някои от случаите установяваме, че някой, който си изпълнява проекта, 1/3 от времето…пропуснах Сметна палата, която е съществена част от процеса. Този, който изпълнява проекта, 1/3 от времето трябва да кореспондира, да дава отговори, да копира книжа на искане на един или на друг контролен орган.

 

Т.е. има една усложнена и бюрократична процедура, която затруднява кандидатите.

 

Точно така. И целта, която трябва да гоним не е обезателно масирания тежък контрол, оказан от много институции, интелигентният контрол. Интелигентният контрол включва различни неща от това един и същи документ да го даваш на пет контролни органа, е да отговаряш пет пъти на един и същи въпрос. И от опита, който имаме към момента мога да кажа, че освен контрола, който се оказва от държавните институции, което не може да бъде подлагано на съмнения – там работят професионални одитори, които за това са учили, затова им се плаща. Изключително добри резултати дава, когато ние мобилизираме всички възможности за оказване на граждански контрол. Например когато цялата информация за изпълнените проекти е достъпна в мрежата и в „Интернет“, и всеки може да провери и знае, дали това, което на документи някъде се води изпълнено, отговаря на това, което виждат очите му.

 

Т.е. доколкото разбирам това ще бъде магистралното направление за работа …по-засилен граждански контрол.

 

Само да напомня, че това вече е факт от преди три и половина години всички проекти, които са финансирани по оперативните програми. Има стойността на проекта, договор, цели, срок, подизпълнители, кои са подизпълнителите на проекта са достъпни в мрежата. Цел е всичко това да се случи и по „Програма за развитие на селските райони“.

 

Говорихме за това преди малко, че са разблокирани средствата по програмите „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Дали това, г-н Дончев, не може да се възприеме като един бонус за нас заради позицията, която заехме по казуса „Южен поток“? Забелязахме едно такова ухажване на България. Изведнъж тя стана велика държава по думите на Жан-Клод Юнкер. Разбра се, че евентуално през март, може би ще преодолеем Шенген, ще бъдем приети там. Как можем да използваме ситуацията около „Южен поток“, за да някакви дивиденти да получим, тъй като се смята, че пък нещо сме загубили?

 

Това би означавало, че европейските пари са моркова, което не е съвсем така. Европейските пари са не нещо, с което трябва да ни мамят, а нещо, на което имаме право. Това не е благотворителност. Това е част от пакета, който България получава като кохезионна държава, новоприсъединима се държава към ЕС. Това не е моркова. Не можем да търсим пряка връзка с „Южен поток“, чух я тази опорна точка. Ако има връзка с големия проект „Южен поток“, тя може да бъде търсена само през една призма, и това е доверие към правителството. Факт е, че благодарение на някои не разумни, опитвам се да не използвам друг израз стъпки, предишното правителство, нямам предвид служебното, кабинета „Орешарски“ загуби всякаква репутация сред европейските ни партньори. Това не може да бъде причина, но може да бъде катализатор на част от процесите, свързани с неудачите с европейските пари. И тук се връщаме към „Южен поток“. Още едно уточнение, защото целта ни е да бъдем детайлни – Жан-Клод Юнкер не за пръв път казва, че България е велика държава. Казвал го е публично поне няколко пъти. Аз лично съм го чувал от ушите му, така че това не е първото му изказване по случая.

 

Ами, не беше така тиражирано през българските медии във всички случаи.

 

Един от проблемите е късата памет. Не говоря само за медиите. Говоря понякога и за българското общество. А критичността и това да избягваш неприятни случки да ти се случват втори път – за да ти се случи, трябва да имаш добра памет.

 

Може би е било на форуми на ГЕРБ, и затова не се е разчуло толкова.

 

Не, не. Връщаме се към „Южен поток“ – всеки енергиен проект, без значение дали е в сферата на енергетиката, дали е в сферата на газовите доставки и т.н., за съжаление има една смесица между икономика, чисто технически показатели и политика. Така че тук винаги газим дълбоки води. Дали България би могла да извлече позитиви от наистина сложната ситуация с „Южен поток“, никога не сме планирали да влизаме в ролята на жертва. А и специално в стил и на първия и на втория кабинет „Борисов“, никога не е бил да ходим да се оплакваме в Брюксел и да страдаме, напротив. Поне като стил на комуникация, винаги нещата са следвали друг път. Ситуацията е сложна, и е необходима мъдрост, доколкото тук нямаме готов алгоритъм, който да следваме. По-скоро всяка стъпка е вид иновация, защото сме в подобна ситуация за пръв път.

 

Предстои в понеделник да сте в състава на делегацията, която, ръководена от премиера Борисов, заминава за Германия, ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел. Какви ще са разговорите? Разбра се, че „Южен поток“ ще е една от темите, но…

 

Няма как да не е част от тях.

 

Всъщност вие за какво отивате, г-н Дончев, там? За какво ще преговаряте? Какво очакваме от това посещение, каква подкрепа?

 

Освен разговорите с европейските институции, които специално по отношение на „Южен поток“ не са спирали… Аз през последните две седмици мисля, че разговарях практически с всички комисари, които имаха пряко или опосредствено отношение към въпроса, както и с редица експерти от комисията. Имаше среща на 9 декември, тази седмица, в Брюксел. Но освен тези разговори, от огромно значение са разговорите с държавите-членки, като на първо място е Германия - не само като един от моторите на Европа. Напълно е нормално да се осведомим за дългосрочната визия на този мотор на Европа по отношение на „Южен поток“ и по отношение на неговите алтернативи, доколкото това, което беше коментирано през последните седмици – помощ на България за изграждането на интерконекторите, което е добре, особено с Гърция, с Румъния, както и с другите държави – това е добра стъпка, но това в…

 

За този вертикален газов коридор, който излезе като новина от срещата на министрите?

 

Това е след срещата на енергийните министри. Това, разбира се, е добра инициатива, но ние не може да сведем един интерконектор до алтернатива на „Южен поток“.

 

Добре, ще търсите ли подкрепа за тази нова идея, която набра скорост през тази седмица? Тя беше представена от премиера Борисов на заседанието на Министерския съвет…

 

Точно така.

 

… за изграждането на тази разпределителна станция, този хъб при Варна. През цялото време са акцентира на това, че предстоят разговори с Еврокомисията, с представители на Европейския съюз, но никъде не се казва, тъй като идеята е тази тръба да минава пак по дъното на Черно море и да идва от Русия – никъде не се споменава, че трябва да се говори с Русия, Русия да се съгласи за едно такова начинание. Ще търсите ли подкрепа от Германия специално да бъде един посредник в такъв разговор с Русия за участието й в такава тръба?

 

Разбира се. Въпросите ми имаха няколко нюанса и поднюанса - искам да обърна внимание на всичките. Първо, една подобна идея не я приемайте, изобщо не допускайте, че това е импровизация, която е хрумнала някому, по време на заседание на Министерски съвет.

 

Чия е идеята? Лично на премиера Борисов, или?

 

Това е една от възможностите, която, колкото позволява краткото време, е обсъждана през следващите дни и седмицата след оповестяването на спирането на „Южен поток“, след изключителен детайлен анализ на всички позиции, възможности – технически, икономически и т.н., във формат, ръководен лично от премиера. Така че не допускайте, че това е някакъв вид импровизация. Дали ще бъде търсена подкрепа от страна на Германия – естествено. Казах преди малко, че освен разговорите с европейските институции, аз вече информирах комисаря Шевчович за нашето предложение, съвсем нормално е да бъде търсен разговор и с държавите-членки. И стигаме до това наше предложение. В него също има много пластове, които времето е недостатъчно да коментираме, но големият въпрос, основното в една подобна идея, е свързано със създаващия се в Европа Енергиен съюз. Желанието на…

 

Да, споменахте, че се вписва добре в голямата идея Енергиен европейски съюз това предложение.

 

Едно подобно предложение не би имало смисъл без Енергийния съюз, то е изцяло подчинено на тази идея. И ако има спор с Русия по отношение на европейската част на трасето „Южен поток“ и най-вече съответствието му с Третия енергиен пакет, едно подобно предложение прави спора безсмислен. Ние ще имаме гейт, от който ще идва руски газ в Европа, минаващ през дъното на Черно море, но спорът няма да съществува по една проста причина – тръбата влиза в един хъб, оттам всеки, който иска да ползва газ на регионално или на по-широко ниво, може да го направи. Само че ангажиментът за изграждането на тръбите дотам е съвсем друг, и той не принадлежи на Русия. Нещо повече – за да бъде едно подобно предложение наистина смислено и за да говорим наистина за хъб, ние трябва да отворим хипотезите той да бъде захранван далеч не само с руски газ от тръба по дъното на Черно море. Тук се вписват и газовите връзки с Турция, тук се вписват и газовите връзки с Румъния. В дългосрочен план тук може да се впише и очаквания добив на газ от Черно море.

 

Добре, благодаря ви. Един финален въпрос – при тези вътрешнокоалиционни колизии, които се появяват в правителството, какви гаранции можете да дадете пък за едно по-устойчиво поведение на това управление в предстоящите месеци и кои ще са основните пожари, които ще гасите? Бяхте споменали в едно ваше интервю, че предстои да гасите опасни пожари.

 

Самият факт, че сме в сложен коалиционен формат - понякога повод да се коментира като нестабилност на кабинета и т.н. – аз мисля, че ситуацията е различна. На първо място, в тази политическа конюнктура е напълно нормално да има по-големи или по-малки припламвания. Но към момента сериозни белези за стабилността на кабинета не забелязвам по дълъг списък от причини, като сред тях мога да посоча такива, че примерно няма приемлива алтернатива – няма нито политическа сила, дори ако щете като персонален състав, някой, който да се нагърби с такава отговорност точно в момента. Но по-важни са хоризонтите. Аз вече неведнъж съм коментирал, че ние ще правим всичко, което трябва, дотогава, докогато можем. Но ще бъде грешка, ако предвид припламванията или някои белези за нестабилност в политическата среда, правителството се фокусира върху краткосрочни задачи. Това има пагубен ефект. Само пожарникарската работа не може да доведе до това, което искаме. Тя може да реши проблеми, но нашата цел не е само да решаваме проблеми, а да създаваме възможности.

 

Ще успеете ли да стартирате съдебната реформа?

 

Категорично да. Аз не знам в друг период в последното десетилетие да е имало натрупана такава и гражданска, и политическа енергия, и външна подкрепа по темата.

 

Благодаря ви, г-н Дончев.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения