Интервю на министъра на външните работи за предаването „Конструкция“ на БНР

Даниел Митов, министър на външните работи на България, наш гост в първата част на днешното предаване. Ще говорим, разбира се, за външната политика, но нека в самото начало на днешния ни разговор да поставим рамката, ако мога така да кажа, да погледнем концептуално на външната политика през вашите очи. Вие сте първият според мен външен министър, който говори за ценности и морал в политиката. Защо го правите и какви ценности всъщност мислите, че трябва да се съдържат в дипломацията на една страна?

Предимно говорим за спазване на международни норми и установени правила, на това да се спазва международният правов ред особено в контекста на случващото се напоследък и зараждащите се кризи. Не можем да сменяме върховенството на закона с върховенството на газ или петрол, или т.н. Спазването на правилата в международната политика е най-важното условие, за да кажем, че тя се движи по определени морални категории. Разбира се, тези категории са приети и известни, ние настояваме за тях, те са заложени дълбоко в българския национален интерес. Като спазването на човешките права, като върховенство на закона, като свобода на словото, свободен пазар и т.н.

Доста предишни външни министри имаха не знам съвсем обратната, но доста различна концепция. Те икономизираха външната политика, т.е. игнорираха всички тези ценности, за които вие говорите, единствено в интерес на търговски отношения, на някакви перспективни съюзи и т.н. Това беше между другото и една от отличителните черти на комунизма и даже аз си спомням, че в средата на 70-те години хелзинкския процес с третата кошница тогава въведе този тип ценности във външната политика. И това беше едно от първите поражения на комунизма. Като че ли се забрави това, много прагматизирахме външната политика. Това добре или лошо е?

Прагматичността във външната, разбира се, съществува, но най-добре се прави и се изграждат външноикономически отношения, когато имаш обща ценностна и правна основа с партньорите, с които правиш търговия. Тогава можеш да бъдеш сигурен, че търговските отношения ще се устойчиви и стабилни и ще се движат по определен правов ред.

И по тръбите ще тече морал, а не газ, така ли?

И по тръбите ще тече газ по правилата.

Имам чувството, че външната ни политика през много от последните 25 години някак се луташе между много играчи, много интереси. Първо не беше избрала страна, след това се опита да се съобразява с динамичните промени в международните отношения. Намерихме ли себе си във външната политика вече, вие лично също?

Аз мисля, че България отдавна е направила ясен геополитически, стратегически и цивилизационен избор. Ние сме държава – член на НАТО и ЕС, ние сме държава, принадлежаща на определена общност с определени правила. Тук обаче, когато си говорим за националния ни интерес и подхода на българската външна политика конкретно, трябва да кажем няколко неща. Първо трябва да ги слагаме на ясна основа и да знаем какво и защо правим. България трябва да е най-активна и фокусирана там, където са нейните фундаментални интереси. Това са Европейският съюз, НАТО, Югоизточна Европа, Черноморския регион. И, разбира се, защита интересите на българските граждани в чужбина, както и защита на българските икономически интереси в чужбина. Трябва по-директно да обвържем външната политика с развитието на страната. Трябва да си кажем, че в ЕС фокусът върху създаването на общ енергиен пазар и енергиен съюз в момента за България е от основен приоритет. Фокусираме се върху това да изграждаме връзки между отделните държави – членки на ЕС, които да осигурят по-голяма диверсификация на газовите доставки. Тук не говорим само за газ, разбира се, говорим и за електричество. Т.е. в рамките на целия ЕС трябва да се създаде такъв либерализиран пазар, който да ни осигурява възможности и който да намали цените на енергийните ресурси и доставки.

За всички членове на съюза.

За всички членове на съюза, разбира се. Това, от една страна.

Ситуацията, когато някои страни попадат под силно руско влияние, може да внесе разкол между всички останали членове на ЕС.

По този въпрос може да кажем следното – ние, разбира се, както и целият ЕС, искаме да взимаме нормални търговски отношения с Русия базирани на равноправност. Това е желанието на всички европейски държави. Това е желанието и на цялата демократична общност, към която принадлежим. Но когато се развиват подобни отношения, те трябва настина да се прекарат през призмата на националния интерес. Тук можем да отворим темата, разбира се, и за „Южен поток“ и да кажем няколко неща.

Преди „Южен поток“, пак в контекста – как се избистря българският национален интерес в отношенията с Русия – само чрез вашите усилия на Външното министерство със съответната комисия в парламента или в един по-широк дебат, в който имат място и анализатори, пък и граждани, защото това касае цялата държава? Това е стратегически проблем.

Разбира се, че е стратегически проблем. Разбира се, че е от фундаментално значение да включваме в този дебат много по-широк кръг от хора, но естествено българката държава през институциите си оформя позиции, като се стреми да чува всички гласове и защитава този интерес в рамките на общностите, към които принадлежим. Т.е. ЕС и НАТО. Но там си пазим националния интерес и това трябва да е ясно на всички. Като отворихме тази тема трябва да кажа следното – първо, по темата „Южен поток“, защото това е най-дискутираната тема напоследък, първо, ние сме казали много ясно две неща – „Южен поток“ трябва да се гради по европейските правила. Тези европейски правила са създадени, за да защитават интереса на всички европейски граждани, включително и на българските. Значи като кажем европейски правила това не означава някакъв натиск от Брюксел. Това означава спазване на определени процедури и правила, които защитават националния ни интерес, защитават правата и интересите на български гражданин, на всеки един от тях. Второ – казали сме, че трябва да има икономическа полза за България. Тази подхвърлена цифра от 400 милиона евро на година…

Пропуснати печалби.

Пропуснати печалби е абсолютно измислена. Такава парадигма не съществува. Първо, трябва да кажем следното: цените на световния газ и петрол спадат, а проектът, цената за строежа на самия „Южен поток“ нарасна неимоверно и щеше да продължава да расте. Беше 3,9 милиарда евро, а ние не знаем до колко можеше да нарасне. България трябваше да поеме половината от тези разходи и да изплати тази сума за строеж на „Южен поток“ в продължение най-малко 15 години, а може би и повече, през транзитните такси. В най-оптимистичния начин те биха били някъде около 130 милиона евро и ние нямаше да получаваме нищо като държава понеже трябваше да изплащаме самия строеж на трасето.

Много е съмнителна алтернативата през Турция, според мен, както от политически, така и от икономически план. Кажете нещо за този газов хъб, който предложи правителството преди няколко дни. Той алтернатива ли е на „Южен поток“?

Първо за алтернативата през Турция – това не знам дали ще излезе изобщо по евтино, първо. Второ – заменяйки една транзитна страна с друга не знам как в случая…

Кой то също е член на ЕС – Гърция става дума.

Не, не става въпрос за Турция в случая. Транзитната държава ще бъде Турция, когато се строи този евентуален, алтернативен път. Заменяйки Украйна с Турция аз не мога да преценя до колко Русия се избавя от транзитните рискове и повишава сигурността на доставките. Според мен проблемът може да си остане същият. Това е от едната страна. От друга страна – доколко това е технически възможно, доколко изобщо може да се случи – ние не знаем. Знаете, че проектът „Южен поток“ се влачи вече от осем години и виждате до къде стигна. Не знам дали бъдещи планове в тази посока могат да бъдат реализирани. Това е от една страна. От друга страна газовият хъб, за който споменахте – за пръв път българската политика по отношение на такива големи инфраструктурни проекти е проактивна. Т.е. ние вече предлагаме нещо. България е активна и се опитва да защитава, както собственият си интерес, така и интереса на ЕС.

Това признак на зрялост ли е?

Разбира се, че е признак на зрялост. Ние до сега чакахме някой да и каже какви тръби ще строи през България, какви електроцентрали и т.н. Сега, в момента ние сме активни като правителство и предлагаме проекти, предлагаме алтернативи. Това е най-важното да се знае в случая. Стига сме седели, и сме гледали и сме чакали някой да ни предлага какво да правим. Дали това ще стане или дали това няма да стане ние сме пратили писмо до комисаря Шевчович вече с предложение за газовия хъб или разпределител, хайде така да го кажем с по различни думи. Но за мен най-важното в случая е България да бъде активна и да разглежда алтернативи. Алтернативи има, алтернативи съществуват и най-важното за нас да си разнообразим източниците на доставки на природен газ. Т.е. да не зависим от един и също доставчик.

На скоро вие казахте, за да завършим темата Русия и ЕС, казахте, че всъщност не е изключено опасността за начало на нова Студена война след драстичните нарушения на международното право от страна на Русия и прекрояването на картата на Европа в 21 век. Още ли мислите така?

Аз съм очертал един от възможните рискове, когато говорим за геополитически, тектонични промени трябва да е ясно, че ние трябва да отчитаме както позитивните сценарии, така и рисковете. Това е най-големият риск. Аз лично се надявам до такова нещо изобщо да не се стига, но като външен министър не мога да не го изрека и още повече, че това се говори от прекалено много хора.

Вие знаете какъв дипломатически, почти правителствен скандал в миналия служебен кабинет, само когато служебният военен министър открои Русия като потенциална заплаха за сигурността на България.

Той чак дипломатически скандал не е ставал изобщо. Имаше реакция срещу един подобна дефиниция, но тя беше, по-скоро, по отношение на езика, отколкото по-отношение на съдържанието. Аз обаче тук искам малко да се върна на темата, която започнахме преди малко – порактивността на българската политика по отношение на диверсификацията, както на газовите ни доставки, така и на активната ни роля в това отношение. Да каза, че освен да търсим интерконективност с другите държави-членки на ЕС, трябва и да започнем да добиваме собствен га от Черно море, когато това е възможно, защото това също ще ни осигури до голяма степен независимост и защитава пряко и директно националния ни интерес. Тук стана един въпрос – България напоследък е атакувана по отношение на нейния суверенитет. Т.е. до колко България е суверенна в случая и бива подлагана на натиск или не. България, трябва да стане ясно, че е суверенна колкото останалите държави-членки на ЕС. Някой да обяснява, че България не е суверенна държава, значи казва същото за Франция, за Германия, за Великобритания.

Не, означава, че го казва за държава, която не е дала да се разбере, че е така.

Точно така. Ненапразно България вече не може да бъде смятана за слабо звено в ЕС. Новото българско правителство доказа, че България не е слабо звено в ЕС. Ненапразно Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕК, нарече българите велика нация, защото ние успяхме да си отстоим интереса, както и интересът на всички европейски интереси.

Да включим в разговора и другия партньор на България, освен ЕС, пък и Русия като голяма сила в региона – САЩ и по-специално това бъдещо споразумение трансатлантическо за инвестиции – ТТIP. Тази абревиатура концентрира в себе си, като че ли, някакъв огромен заряд от надежди и страхове и даде възможност за възможни тълкувания, от които е корпоративно робство, дори. Тези страхове доколко са изцяло идеологизирани и пропагандни и до колко имат някакво основание, според вас?

Първо – смятам ,че е изключително важно да говорим по тази тема. Тази тема за трансатлантическото търговско, инвестиционно партньорство да присъства все по-често в дневния ни ред и тук ви благодаря, че ми давате възможно да говорим по нея, защото тя е много важна за общия дебат в ЕС. Ненапразно Европейския съвет и ЕС декласифицира мандата за хода на преговорите поради отчитане на интереса към темата, това от една страна. Основната цел на партньорството, разбира се, увеличаване на търговията и инвестициите посредством разгръщане на неизползвания потенциал на трансатлантическия пазар. Т.е. за България това споразумение ще донесе ползи, както ще донесе ползи за целия ЕС. Това ще е обхватното споразумение за свободната търговия и според Центъра за изследване на икономическите политики в Лондон – директните ползи за Европа ще бъдат в размер на около 119 милиарда евро годишно.

Т.е. опасенията за американизация на Европа, според вас, са нереалистични?

Нереалистични са поради няколко причини. Първо – повечето от опасенията идват от, честно казано, малко измислени казуси. Едно от тях е ГМО. ГМО изобщо не присъства в рамката на преговорите.

Обработените с хлор пилета в супермаркетите.

Едно ще кажа: ЕС е готов и може да защитава интереса си и стандартите си. Той трябва да го прави. България тук ще бъде много активна. Как си представяте общност, която дефинира какъв трябва да е размерът на доматите, в един момент да започне да допуска подобни, някаква така наречена корпоративна доминация на пазара си? ЕС винаги е могъл и ще продължава да защитава здравето и интересите на своите граждани и това е ясно.

Другите опасения предимно на синдикати и то не само български, че споразумението ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще закрие работни места в индустрия в селското стопанство, ще предизвика безработица.

Тези опасения вече са много по-дълбоки и някои от тях може би имат основание. Затова тук трябва да е ясно, че при преговорите ние трябва да сме направили своя анализ на ситуацията и да знаем какъв ще е ефектът от едно подобно споразумение върху България, специално, и разбира се върху целия ЕС. Трябва по възможно най-бърз начин ние да направим, така наречения, инпактен анализ или анализ на въздействието върху българската икономическа среда от едно подобно споразумение и да сме наясно какви рискове съществуват. Говореше се на времето, че когато България се присъедини към ЕС това ще предизвика безработица. Това не се случи. Т.е. нямаше пряк ефект между безработицата в България и нашето присъединяване към ЕС. Сега, трябва да се направят същите анализи, но аз от това, което знам до момента, едва ли имаме поводи за подобни опасения. Това, което обаче трябва да отчетем е, че България е малка икономика за сега, за съжаление, тя е в периферията на ЕС и това е възможно по някакъв начин да ни поставя в малко по-неравностойно положение по отношение на останалите държави-членки на ЕС. Тук трябва да си водим разговори с нашите партньори как това да бъде компенсирано.

Аз не мисля, че ако се работи повече това ще е лошо, но това е наистина много дълъг разговор и по-скоро за колегата ви от Социалната министерство. Имаме амбицията да излезем със свои позиции в преговорите за ТТIP. Обаче трябва ли да изработваме национална позиция? Трябва ли да се приема от парламента или вие във Външното министерство сте достатъчно компетентни с достатъчно отговорността, за да може да…

Ние имаме вече национална позиция и тя е приета от предишния състав на Министерски съвет. Т.е. от предишното правителство и тя е много смислена и върху в рамките на това, което говоря и аз в момента. Аз по никакъв начин не се отклонявам от позицията, която България вече има и тя е минала през парламента и е одобрена като позиция за разговори в рамките на ЕС.

Малко за Шенген сега – отлагат ли ни, Румъния ще влезе ли преди нас? Холандският посланик каза днес, че не сме готови, въпреки всички технологични изпълнения и т.н.

България е готова за Шенген и ние отстояваме това. Това беше казано и от президента на ЕК г-н Юнкер. Това обаче е политическо решение и ние трябва да направим всичко възможно, за да убедим нашите партньори, че България е крайно време вече да влезе в Шенгенското пространство.

Проблемът са ни правосъдието и вътрешните работи, по-скоро, корупцията в системата, несигурните граници.

Това вече влиза в друга тема. Това не е Шенген. Това е така наречения мониторингов механизъм, който България настоява да не бъде обвързван с темата Шенген. България е изпълнила всички технически критерии по отношение на Шенген и заслужава да бъде част от шенгенското пространство. По отношение на мониторинговия механизъм – това вече е друга тема. Ние наистина трябва да обърнем безкрайно голямо внимание и да наблегнем на реформата в съдебната система.

Какво ще спечелим, ако влезем в Шенген догодина?

Българските граждани вече пътуват свободно в европейските държави, но това е политическо признание и задълбочаване на българската интеграция в рамките на ЕС, което дава положителен импулс, както върху имиджа на страна, така и върху евентуалните инвестиционни намерения на трети страни.

Т.е. това, по-скоро, ще бъде имиджов успех?

Това е имиджов, политически знак и успех.

Доста обратен – вчерашното ни намаляване на кредитния ни рейтинг, за съжаление.

Знаете ли, намаляването на кредитния ни рейтинг е резултат от неправилна политика в последната година, година и половина. Т.е. правителството „Орешарски“ за отрицателно време успя да унищожи кредитния рейтинг на България. И сега тепърва трябва да го наваксваме.

Но с готвената актуализация и взимането на нови многомилиардни държавни заеми, и то е очевидно на по-високи лихви след това намаляване, ще се свързва и вашето правителство.

Българското правителство в момента е поставено в много тежка ситуация и е трудно да се справим без подобни действия, но виждате усилия в посока намаляване на бюджетния дефицит. Виждате усилията в посока реформа на администрацията. Има, разбира се, и много други усилия. Изплатиха се парите по КТБ. Т.е. тръгна един процес на нормализация, който не е отчетен при намаляването на кредитния рейтинг. Т.е. ние тепърва ще трябва да извеждаме на преден план тези си успехи и тези си намерения, за да можем да увеличаваме, тепърва, кредитния рейтинг на България. Няма какво друго да се прави. Отново слязохме на точка, от която сме били години назад.

Трябва да завършваме. Какво ще е посланието, което ще отправя външната политика на България към света, оттук нататък?

България е отворена за това да си съдейства и да си взаимодейства с всички свои партньори на базата на ясни правила и ще изгражда приоритетите си в рамките на възможното и ще защитава българските интереси навсякъде по света.

И няма да прави ценностни компромиси в името на икономически резултати?

Точно така.

Благодаря ви.