Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Нещо повече“ по БНР

Имаме пряка телефонна връзка с Брюксел, където е вицепремиерът Меглена Кунева с много важни срещи днес. Преди малко, доколкото зная, е завършил и нейният брифинг пред журналистите. Здравейте, госпожо Кунева.

Здравейте. Вие ще сте първите, защото позакъсняхме малко със заседанието на Съвета „Общи въпроси“, така че първо, ще се чуя с вас, а след това и с колегите ви тук, за да направя брифинг на (не се разбира)… на Съвета „Общи въпроси“.

За което Ви благодаря.

Само да ви кажа, може би за слушателите да напомним, че Съветът „Общи въпроси“ всъщност подготвя Съвета на върха, подготвя срещите на министър-председателите. Така че действително това е важен съвет с много интересни теми. И аз съм готова да ги дискутирам с вас.

Темите трябва да ги кажете Вие, тъй като Вие сте били на този съвет. От Вас очаквам новините от този съвет.

Ето за какво ще става дума, за какво говорихме днес и за какво ще става дума на Съвета на върха на министър-председателите и държавните глави, който е само след един ден, на 18-ти. За мен най-важната тема, която ще се разглежда е така нареченият план „Юнкер“. Изглежда ние европейците обичаме да даваме малко сложни имена, неописателни, на важните политически инициативи. Аз мисля, че има нужда от известно дешифриране на това какво се крие зад думите планът „Юнкер“. Това всъщност е един спешен план не само за възстановяване, но и за слагането твърдо на релсите на растежа на европейската икономика. Няма друг разговор в момента в целия Европейски съюз (ЕС) и тук в Брюксел, няма друг разговор, освен разговорът за работни места. Това до голяма степен е и, както го нарекоха днес и час от моите колеги, нещо като обществена дипломация. Защото европейската политика има значение тогава, и ако тя е свързана с живота всеки ден, който имат европейците. Липсата на отчетлив растеж навсякъде, липсата на създаване на работни места, което да успокои хората за бъдещето им, прави не просто европейската икономика неконкурентноспособна, а намалява оптимизма, че Европа продължава да бъде лидер в световен мащаб. Така че много зависим от този план. Няколко елемента към него. Най-напред, тогава когато се дават пари за този план, те няма да се считат от Държавния бюджет, те няма да се считат за част от бюджетния дефицит на страната. Т.е. изваждат се някак си под чертата. Това е много важно за България, защото знаете, че тази година ние ще имаме бюджетен дефицит и е важно да не го увеличаваме. Смятам, че освен това за нас допълнителна възможност да вложим публични средства, доколкото и както ги имаме, без от това да страда общата представа за българския бюджет. Освен това тези пари не трябва да се бъркат в никакъв случай с парите по структурните кохезионните фондове, които Европа отпуска на България. Това изглежда някак си, че се разбира от само себе си, но всъщност – не, защото свободни пари в Европа има малко и притесненията на някои страни, включително и на България трябва да кажа, е да не се вземе от едни фондове на ЕК, които идват като грантове, идват така да се каже безплатно, не като заем, а именно като грант към страните и да бъдат пренасочени към схеми, които са свързани по-скоро със заем. Да речем, взима се заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и т.н. Т.е. трябва да имаме две паралелни възможности – възможностите на европейските фондове, които са гарантирани за нас, плюс допълнителните възможности на този план за инвестиции и създаване на работни места.

Но, не искам да бъда много дълга, но все пак да ви кажа, че този план няма да произведе действие, ако той не бъде съпътстван от по-добро управление, от по-добро правене на законодателство, отчитане на излишното в едно законодателство и фокусиране само в това, което е абсолютно необходимо от него. Така че това е основната част на Съвета на министър-председателите. Други важни теми ще бъдат вътрешният пазар на Европа – много важна, така нареченият дигитален пазар, за който в България малко говорим, а имаме изключително големи възможности. Ще бъдат разгледани и теми като Европейския енергиен съюз – отново важна тема за България. И отношенията Украйна-Русия. Това са най-важните теми. Също и Търговското споразумение със САЩ. Това е едно споразумение, което има надежда да се приключи по време на мандата на президента Обама. Но страните са, европейските страни са много ясни в защита на позициите на Европа, свързани със защита на потребителите. Приятно ми е да го отбележа като човек, имащ отношение към тази тема. И защита на социалните достижения на Европа.

Много е важно да кажете още няколко думи по повод и срещите на премиера Бойко Борисов с госпожа Меркел, да кажете още малко, да хвърлите яснота повече върху Европейския енергиен съюз? Тъй като това поне което успяхме да разберем от думите на Бойко Борисов и на госпожа Меркел е, че имаме решителната подкрепа на Германия по отношение на правните казуси относно „Южен поток“ и все пак, а и „Набуко“ – и за този проект е станало на въпрос с подробности. Можете ли все пак да хвърлите малко повече светлина? Доколкото зная има и ангажимент поет и от Жан-Клод Юнкер и юристите на ЕК, нали така?

Това беше на първата среща на господин Борисов. Аз бях част от делегацията в Бундестага, не с канцлера Меркел, така че мога да ви кажа оттам нататък какво се случи и, разбира се, от разговорите вътре в българската делегация.

Действително, права сте, има сериозна подкрепа от страна на Германия, ако мога така да кажа, никой не смята да изостави България без подкрепа в нейните интереси, свързани с доставките на газ. Т.е. България да бъде свързана с европейската мрежа. Това до голяма степен е и въпрос на разговорите за Европейския енергиен съюз. И този казус, който наистина е сериозен с направеното досега по „Южен поток“ да получи експертна помощ от страна на германски партньори. Т.е. наистина сме в една обща координационна система заедно с Германия, с другите европейски страни, с комисията. За мен е важно да има сигнал, че България е страна на сигурно място в ЕС и е сигурна страна по отношение на ЕС. Защото, когато говорим по такива важни теми, като „Шенген“ например, като принадлежността ни към пространството на сигурност в Европа, аз бих искала думите доверие да бъдат съотнесени към неща, където България има успех, например бюджетната ни дисциплина, която така години наред сме показвали отлични резултати към спазването на европейското енергийно законодателство. Не трябва да се забравят плюсовете, които България е доказала през тези години. Знам, че сме самокритични към себе си, но в момента изпитвам аз необходимост да повторя добрите неща, които са направени в България и да ги кажа тук на висок глас в Европа.

Всички ги знаем, но всички знаем и къде е най-големият ни минус. Във всеки един доклад го четем, в докладите на ЕК към България. Станахте свидетел и знаете много добре новините, колко унизителни неща имаше около ВСС през последните дни и как се говореше за това, понякога не с много добър тон. Наистина ли сте сигурна, че ако, както се казва утре България стане член на шенгенското пространство, това ще допринесе за бързото решаване на проблемите в правосъдието.

Те са отделни теми. И смятам, че оценка според заслугите, на хората, които са дали всичко от себе си, специално по отношение на Гранична полиция, отношението на МВР към този проблем в тези много, много тежки години, ние не сме си позволили да намалим нито с лев парите за охраната на границите. Тези усилия трябва да бъдат разпознати. Никога не ми е било присъщо и не съм харесвала и хубавото, и лошото да е в един куп. Което е хубаво трябва да се каже, което е лошо също трябва да се каже. Но всички да минават под една мярка и да е някаква сива маса без да е ясно кой си е свършил работата и кой не, това не е хубаво. Не е стимулиращо. В МВР по отношение охрана на границите са си свършили работата и това трябва да се каже ясно.

Това е така, но пък да – избягвате темата за ВСС?

Не, не. Никак не я избягвам. Просто в момента искам да кажа това, което е свършено. А темата за ВСС ще говоря още утре по нея, защото това е част от реформата, която предлага, стратегията за реформа, която предлага министърът на правосъдието. Министерски съвет ще я приеме и уверявам ви, че оттук нататък няма да спра докато не намеря подкрепа и от страна на парламента и да видя, че тази реформа се прилага. Има интересни факти, обаче. Ние завършваме с осъдителни присъди 97% от обвинителните актове. Това е изключително висок процент. Има обаче едни 3%, които се препъват винаги. Това са престъпления, свързани с така наречените високи етажи, наистина от голямо значение. Това означава, че тази система търпи натиск, приема натиск, някой упражнява натиск и системата приема натиск, когато става въпрос за случаи от голям обществен интерес. Аз мисля, че ако напрегнем усилия, тези три процента можем да ги сведем много бързо до нула. И тогава на хората ще им е ясно, че има справедливост, че има кой да отсече и да накаже тези, които уронват доброто име на страната ни. На никой не е приятно. Нито на студентите, които учат из цяла Европа, нито на работещите да четат името на страната си в най-лошите хроники по възможно най-критичен начин. Абсолютно не заслужават това българите.

Госпожо Кунева, казахте ще говоря утре за съдебната система, къде ще го направите, пред кого?

Да, защото се връщам тази вечер късно, а утре има МС и има такава точка от заседанието, така че с министъра на правосъдието ще имаме тази задача.

Не мога да не Ви попитам – депутати от „Движение България на гражданите“ , от Реформаторския блок поискаха със закон да се забранят министрите да представят програма за реформи до януари. Усеща се, като че ли, не зная, може би има някакво недоверие, че реформите се бавят. Имаше днес едно много важно изказване и на президента Росен Плевнелиев, който говори за това, че отказът за реформи означава нещо много лошо. До януари – означава ли това, че има министри, които се бавят, лутат се още, не предлагат необходимите реформи? Четирима от народните представители от „Движение България на гражданите“ поискаха със закон да се задължат министрите да представят програми за реформи?

Аз мисля, че едно публично обещание върши много сериозна работа. Ако си политик, в момента, в който кажеш една дума, трябва да стоиш твърдо зад нея. Няма по-голям ангажимент от това да кажеш какво ще правиш пред цяла България. Приветствам всеки опит да се контролира изпълнителната власт. Това е част от задължението на тези парламентаристи. Аз смятам, че в този парламент народните представители от мнозинството са много настоятелни, в т.ч. и Реформаторският блок, в т.ч. и парламентаристите от „България на гражданите.“ Мога само да кажа, че приветствам всяко желание да се свърши докрай работата от тяхна страна. Вече каква ще е формата – дали питане, дали под някаква друга форма, нека те да изберат. Аз съм готова колкото пъти поискат, който и от парламентаристите да поиска, да обяснявам какво съм успяла да свърша, къде имам пречки и защо. Смятам, че това е част от нормалната процедура.

Аз мисля, че това не е просто проява на нетърпение, поне аз така го разбирам, тъй като внимателно слушах и встъпителните речи, когато беше първото заседание на Народното събрание и тогава Радан Кънев каза, че много внимателно ще наблюдават дейността на всички министри, на всички заместник-министри. И ако има неща, за които да се говори и негативно, ще го правите, нали така?

Разбира се, аз смятам, че хората, които държат на думата си, са тези, които ще имат успех в политиката си. А пък партньорите трябва да си говорят абсолютно честно помежду си, в т.ч. и вътре в рамките на Реформаторския блок.

Не зная дали ще се съгласите с мен, но от тези месеци, които предстоят на България зависи и съдбата на всеки един от нас – и на родителите ни с пенсиите, и на хората, които са с минимални заплати? От тези месеци, в зависимост от решенията, които взимате, хората които управлявате в момента, всъщност зависи и вашето бъдеще като политици, което е най-важното и за вас, нали така?

Най-важното за мен е да има резултат за страната, уверявам ви. Имала съм години зад себе си, особено годините на преговори за присъединяване на България към ЕС, в които никога не е било мисъл за моето политическо бъдеще, макар че това би било нормално. Винаги съм си мислела какво ще стане и колко страшно би било, ако България се размине с датата 1 януари 2007. Когато имаш конкретна дата, конкретни цели, наистина се работи през цялото възможно напрежение, но по-често и с резултат. Така че и в момента за нас резултатът трябва да бъде какво успяваме да направим за работните места, за икономиката; приели ли сме такива закони, които да облекчават; направили ли сме такъв контрол на обществените поръчки, които дават възможност за честност и за растеж; успели ли сме да се справим с проблеми свързани с реда, със съдебната система. Това е много повече от всеки един по отделно и повече от всички нас заедно, това е цялата страна. Това е самочувствието ни, което имаме като хора и което ни заражда с оптимизма на работещите и на успяващите.

Дано да успеете да направите повече, наистина.

Това, че сме имали неуспехи в предишните месеци, години, не е страшно, ако сме си направили правилните изводи. Ако обаче неуспехът се повтаря, това вече би било много страшно и абсолютно непозволено.

Така е. Надяваме се на добри новини след срещата на министър-председателите на 18 декември. Много ни заинтригувахте с темата за новите работни места и за допълнителни публични средства. Пак ще Ви търсим след 18-ти, за да ни кажете след тази среща какво добро има за България. Благодаря Ви за това интервю. Вицепремиерът Меглена Кунева, гост на „Нещо повече“.