Здравният министър Петър Москов е тук. Здравейте, добре дошли.
Здравейте.
Вчера пак биха лекарка. Сега, не знам дали трябва да казваме, пак бяха цигани, извинете се сега на циганите, защото са набили лекарката.
Няма да се извинявам на никого. Ще кажа само следното по въпроса, защото чух днес интерпретации имало ли е резултат от мерките, които взехме от ясното поставяне на проблема с думите, с които всеки един от вашите зрители го нарича. Или тази вечер по-късно, или утре сутринта ще има съвместна пресконференция на шефа на областната дирекция в Пловдив-област, на районния прокурор там и на директора на Центъра за спешна медицинска помощ там. От тази пресконференция ще разберете дали има резултат от мерките и от това кога институцията и държавата се заема с един проблем и започва да го решава поетапно. Там проблемът… Хайде, чуйте пресконференцията и после ми кажете, че няма резултат.
Сега аз искам да Ви кажа защо Ви попитах така. Снощи слушах Алиосман Имамов в разговор с Веско Дремджиев, с една много странна теза. Той каза: защо не се запитате защо циганите бият лекарите. Много любопитна теза. Може би те са оскърбени, защото лекарите са закъснели; може би те са оскърбени, защото лекарите нямат добро отношение към тях. Един вид, разберете ги. Може би е нормално да се бият лекари. И аз сега се сетих, че може би трябва да разбираме педофилите – изпитват невероятна страст към децата и така да мислим за тях; или за убийците, които имат изгаряща страстна омраза и това може би е някакво оправдание. Нали? Има някаква логика в това?
Това е сериозно предаване, вашето. Наистина го мисля, не защото съм гост. Скръбта на господин Алиосман Имамов, ами желая му щастие да може да я преодолее в личен план, в групов план. За мен е важно, че един проблем, който далеч надхвърля насилието над лекарите, беше поставен и в момента е във фокуса на общественото внимание. И под стрелите, под упреците на хората стоят такива като Алиосман Имамов, които доведоха с политическото си поведение, с политическата си традиция, до това, пак казвам, да има цели региони от държавата, в които тя липсва, в които няма държавност, има анклави, в които някакви партийни дерибеи купуват хората по изборите, били те цигани или българи. Толкова за господин Алиосман Имамов.
За мен иначе е важно, че държавата видя този проблем, насочва с него в цялата му сериозност, и следват ясните решения, свързани както с институциите, така и с обвързването на отделните общности в решаването на този проблем. Не е ДПС представителят, който може да дава морална оценка и може да се чувства оскърбен. Оскърбени може да се чувстват милионите български граждани, които благодарение на това, че циганите са държани в хватката на тези хора, всъщност управляваха толкова години, крадоха толкова години. Слушах разговора за КТБ преди малко – интересен също. Та толкова по въпроса за хората, които скърбят по гетото. В нормалната държава държавата предприема действия в гетото да навлиза държавата. Това правим ние. Това прави правителството. Разбирам скръбта на господин Имамов по този въпрос.
Добре де, кажете сега имате ли отговор какво се случва с делата на побойниците над лекари? Вие поискахте от господин Цацаров, от Висшия съдебен съвет…
Да. И предстои още по-обстойна справка по този въпрос да предостави прокуратурата. Предвиждаме заедно с министъра на вътрешните работи, с правосъдния министър и аз да направим една среща с главния прокурор и да обсъдим цялата тази работа. Виждате ли, тук нещата не опират до това дали законът е добър. Тук законът е добър. Между другото, човек, който в момента е заместник-министър – доктор Ваньо Шарков, внесе преди два парламента този текст за инкриминиране на това престъпление като на длъжностно лице. Тоест, когато набиеш лекар от Спешна помощ, получаваш същото като да набиеш полицай или друго длъжностно лице. 15 години е срокът, който може да си отлежи побойникът на такъв човек.
Ако, разбира се, съдът не прояви разбиране към мотивите му, нали, към гнева му.
Разбира се, че тези дела са забатачени. Те също трябва да бъдат погледнати от страна на съдебната система от друг ъгъл. Това също е факт и това също е част от стъпките. Но иначе, за да затворим наистина този разговор, лекарите ще получат своята защита от държавата, от името на която те работят в Спешна помощ. Защото те не работят там за удоволствие. А смисълът на това да запазим сигурността на лекарите си всъщност означава да запазим възможността на пациентите да получават помощ. За това говорим. Това не е проблем на лекарите, това е проблем на лекарите, на пациентите. Защото колегите на докторката в Раковски в момента са на ръба да хвърлят слушалките и да престанат да работят там.
Да, тя каза: няма да ходя нощни дежурства.
Това не е проблем на доктора. Той, докторът, ще си намери къде да работи. Може би в чужбина. Жената няма да ходи на нощни дежурства, а и да ходи, какво ще бъде? Тя ще бъде лекар, към който ще се обърнете, притеснена от това какво ще й се случи? Докато на тези хора не им се осигури сигурността и възможността да правят това, за което са учили, тоест да ни лекуват, проблемът не е за лекарите, проблемът е за пациентите и ние решаваме този проблем. И още веднъж поздрави на господин Алиосман Имамов.
Добре. Сега, обаче, аз искам нещо друго да разбера. Те ви подкрепиха лекарите от спешната помощ, това е безспорно, ходят там с някакви плакати, които ви подкрепят.
Благодаря за което, наистина.
Но има нужда да се реформира спешната помощ.
О, да.
Ето това е важният разговор. И тук няма гета, няма цигани, няма българи, няма лекари, няма журналисти. Каква реформа замисляте там, защото никой не е доволен. Всички чакаме за линейка, таралянкат се вашите колеги. Аз съм виждала раздрънкани линейки, на които съм качвала близки хора и така.
За да завършим проблема с гетото, въпросът за достъпа на тези гетоизирани общности до здравеопазване също е част от проблемите, върху които работим и той също ще има своето решение.
А иначе за спешната помощ. Първата стъпка, пак казвам, мисля, че постигнахме определени резултати. Наистина следете какво ще кажат прокуратурата, полицията и Спешна помощ в Пловдив, е осигуряването на сигурността на работещите. Второ, проблемът със Спешна помощ е свързан с ниското заплащане и непривлекателността на работата. Това е един от основните приоритети на правителството. От следващата година в Спешна помощ средно ще бъде увеличена заплатата на работещите там с 20%. А това, разпределено по методика, която вече е изработена в министерството, означава, че наистина натоварените, наистина отдалечените райони, хората, които работят там, ще получат много значимо увеличение на заплатата. То ще бъде сравнимо със заплащането на колегите им, които работят в болниците и в доболничната помощ. Тоест това е стъпка към решението на кадровия проблем. Направихме ред промени, цяла нова концепция за начина, по който специализират лекарите. И те ще имат възможността да правят това и работейки в Спешна помощ.
Това е някакъв пробив. Чух. За специализантите е много добре, защото имам приятели, които…
Ами ние се опитваме да пробиваме навсякъде, където стената, изграждана от хора като Алиосман Имамов, стои толкова години, разбирате ли? Това правим. И ще го правим. Това е другият, за да довърша за спешната помощ. Не бягам. И миналата седмица практически финализирахме, нямаме вече същностни разминавания с нашите партньори от Европейската комисия. Те приеха окончателно, че приоритетът за финансиране през следващия програмен период за здравеопазването в България ще бъде Спешна помощ. Сериозно количество пари ще бъдат вложени в подмяна както на автопарка, това започва още през следващата година.
Това щях да кажа, нови линейки.
Да, нови линейки.
А ще бъдат ли добре оборудвани? Вътре са като пещери. Като пещери са, доктор Москов.
Да, да. Това нещо върви заедно с оборудването. И това започва, пак казвам, още от средата на следващата година.
Осигурили сте средства?
Ние с ресурс на държавата и с министерството още в края на тази година има подменен 10% от количеството линейки. Освен това, което е не по-малко важно от линейките – начинът, по който изглеждат и като философия спешните центрове. Те ще бъдат изцяло реновирани, с изцяло осигурена апаратура. Там ще има възможност за преценяване тежестта на състоянието на пациента. Преценка трябва ли да отиде в болница, трябва ли да остане в това място. Това ще обремени и другите звена. Тоест цялостната тази реформа в Спешна помощ, която ще обхване инфраструктурата…
Но парите са осигурени ли? Това е важният въпрос.
Да.
Добре, щом казвате да, приемаме го за да. И ще чакаме да разберем дали наистина е така.
Веднага ще обясня. Аз чух, че има известни възражения срещу това. Тук не става въпрос за това някой да си отмъщава, това са, вижте…
Да. Ако конкуренти ходят, това щях да Ви кажа, конкуренти на една друга болница се оплакват от друга.
…госпожо Ризова, всичко това може би е възможно в рамките на нашата параноя, но това са механизми работещи в целия свят, върху които от качеството на лечението, от което удовлетвореността на пациента е част от качеството на лечението, следва и взаимоотношението на съответното лечебно заведение с фондовете, които финансират дейността на болници, ДКЦ-та и всичко останало. Т.е. това са измислени в света алгоритми, които у нас не се прилагат. Като говорим за това, че ние преструктурираме, въобще начина на финансиране на дейност, каквато и да било тя към финансиране на резултат. Говорим точно за това. Направихме една справка, в началото преди много години при изработване алгоритъма на клиничните пътеки и знаете ли, всички скачат, казват клиничните пътеки са нещо лошо, винаги говорим за едни други по-сложни неща. Клиничната пътека е механизъм, измервател за качество. Тя така е измислена, пак далеч от България.
Т.е. тя ще си остане, клиничната пътека остава?
Не, не. Когато в течение на годините от тази клинична пътека са отпадали всякакви критерии, до които вашето здравно състояние трябва да бъде доведено, за да може да бъдете изписана от болница и сега няма такива, естествено вашата неудовлетвореност да бъде висока, а измервателят на добрата дейност на лекаря да бъде фиктивна. Когато върнем всички тези параметри и лекарят за добрата си работа получава наистина добро възнаграждение, а пациентът остава удовлетворен от това, тогава и смисълът на здравното осигуряване ще бъде върнат. Защото той сега е изстрелян някъде далеч в липсата на разум.
Ние досега говорихме за правата на лекарите, защото аз така смятам, винаги съм смятала…
Не, не. През цялото време говорим за правата на пациентите.
…това исках да кажа. Отношението към лекарите наистина е нормално да бъде добро, защото всичко останало е непоносимо, но пациентите понякога също са отегчени, те не се лекуват понякога добре. Понякога наистина има проблем.
Във всяко стадо има мърша. Сега, сигурно някой пак ще каже, че говоря тежки думи, но това е така. В лекарската гилдия, както във всяка една друга, и в журналистическата предполагам, има. Нека да кажа, че действията на министерството спрямо такива хора ще бъдат също толкова сериозни и също толкова бързи, както и спрямо това, което говорим за насилието срещу лекарите. Ще ви дам случаи от последните две седмици, в които в една от големите болници бяха объркали и бяха оперирали, хайде така да кажем, другата ръка на един човек. Тези двама лекари са уволнени.
Много неприятна история, тя е повече, тя е кошмарна.
Тя е кошмарна, тя е недопустима и срещу това следва също толкова строга санкция.
Добре, след рекламите ще ви помоля да помислите и да кажете какво ще правите с неосигурените. Има твърде много неосигурени. И тези, които се осигуряват, и неосигурените като отидат в „Пирогов“ получават едно и също. Докога ще бъде така?
Отговорът е кратък.Те ще имат удоволствието да се ползват от много ясно регламентиран спешен пакет. Ще бъде ясно какво е спешност. За всичко останало, моля, осигурявайте се.
Добре. Ще разясним за този спешен пакет. Разбрахме, че ще има два пакета за неосигурените, който е минимален и за осигурените, който е по-разширен. Обаче и една друга важна тема искам да поставя, д-р Москов, скъпи ли са лекарствата в България, според Вас? Какво Ви казват пациентите?
За пациентите, разбира се, лекарствата са скъпи и по причина, че доходите на българите са много ниски. Но има и обективност. В последните години е имало определени сфери, в които парите, които е платила държавата през солидарния си фонд са с 40% повече от миналата година.
Повече от миналата година?
Това е абсолютно недопустимо. От фармацевтичната индустрия също знаят, че това е абсолютно недопустимо и ние сме във висока степен в готовност да подпишем заедно с индустрията пакт за стабилност, което да осигурява добро лечение и да има финансова прогнозируемост за публичните фондове.
Правилно ли чух, че за една година има 40% поскъпване на определени медикаменти?
О, да.
И как се е случило това?
Случва се, когато няма правила, когато няма политика насочена към това средствата, които се дават от публичния фонд, от държавата, от нашите вноски да бъдат контролирани като ефект се случват и такива неща. Но всички знаем, че вече няма да може да се случват, нали?
Дано. Не знам. Вие казвате така. Благодаря Ви за този разговор.
И аз благодаря.