Министърът на земеделието и храните в предаването "Преди всички" по БНР

От спортните направо към земеделските вести. На пряката ни линия е министърът на земеделието Десислава Танева. С добра и с лоша новина се върнахте преди ден от Брюксел – запазва се квотата за улов на калкан, обаче намаляват парите, с които Европейската комисия (ЕК) ще ни помогне за ваксините срещу „син език“. Очаквахме, че ЕК ще съфинансира 75% от разходите, които ще направи страната ни, а те ще бъдат 50 на сто. Колко неприятна е тази изненада за нас?

В интерес на истината, нека да започнем от добрата новина, затова, че България запази квотата си за допустим улов на калкан като обаче, наистина сме се ангажирали да предприемем всички необходими мерки в идната една година, така че да намалим до минимум незаконния и недеклариран улов. И се надявам , че ще положим необходимите условия, за да подобрим резултата и да няма тази драма и остава предизвикателството към всички, и Румъния разбира се, и страните от Европейския съюз (ЕС), страните-членки, да направим така, че правилата за улов и за контрол на всички страни, и трети страни, не само страни-членки на ЕС да важат за всички. Тогава само можем да постигнем някакви успехи по отношение на запасите в Черно море, които се препоръчват от научните съвети. И това, все пак, е добра новина и браншът беше много притеснен. За втората новина, която наистина не е добра, но предварителните разговори, които водихме или са водени преди мен, няма значение министърът, който е представлявал държавата, наистина бяха за по-висок процент – 75%. Решението обаче е това да е 50% поради възможностите на бюджета.

Колко пари ние имаме в нашия бюджет за догодина?

/…/ от разходите, които ще има по отношение на ваксинацията за „син език“.

Колко пари в бюджета на България са заложени за справяне със „синия език“ и за ваксинациите, които е задължително да направим през пролетта на следващата година?

Да, задължително е. В момента има обществена поръчка. След нейното приключване ще се обявят, разбира се, и стойностите, при които е договорена и при които е постигната тази обществена поръчка. Надявам се всичко да бъде в срок, така че да няма притеснения, но еврокомисарят Андрюкайтис наистина ме увери, че в средата на годината, юни месец, ще направят отново анализ на финансите и ако има възможност ще бъдем подкрепени допълнително в рамките на това, което сме очаквали.

Въпросът е преди средата на годината, през пролетта, когато трябва да се закупят и поставят ваксините, ще има ли България достатъчно бюджет?

Това е безспорно.

Има.

Най-после се възстановява. Въпросът беше колко процента ще ни възстанови ЕК, но средствата по отношение на закупуването на ваксината за „син език“ са осигурени. Това е безспорно.

Това е добре. И още едни пари, които излизат от националния бюджет, но касаят взаимоотношенията ни с Брюксел, националните доплащания за тютюнопроизводителите, докога ще се субсидират производители, които отдавна не отглеждат тютюн. Знаем, че същото важи за животновъдите на база 2009 г. като референт пари получават хора, които отдавна не гледат животни.

Става въпрос за два от инструментите в подкрепа на земеделските производители с референт на година. Това са национални доплащания. Средствата са от националния бюджет и този инструмент може да се прилага при намаляващ таван от 2020 г. Едното е за тютюнопроизводителите. Другото е за млечните крави. И при двата инструмента референтната дата е 2009 г. И при двата вида национално доплащане, тази референтна година няма как да бъде променена, защото тя е по регламент, но ние ще предложим и на двата Консултативни съвета по тютюн и по животновъдство съответни промени в наредбите, които уреждат прилагането на тази помощ като предложим критерии за допустимост и в тези критерии за допустимост, включен запазване на поне същия обем земеделска дейност, какъвто е имал през 2009 г. съответният кандидат. И при двете схеми наистина няма голям обем средства, които се разпределят на подобни бенефициенти, но все пак има такива, които нито отглеждат тютюн, нито отглеждат крави.

Тоест, при налагането на тези критерии за допустимост на хора, които не отглеждат в момента нито тютюн, нито животни, няма да бъдат изплащани такива национални доплащания?

Ако постигнем споразумение по промяна на тази нормативна уредба, това ще го направим. В интерес на истината, тя трябва и да се съгласува. Надявам се, че ще го получим. Това е нашето продължение. Дори днес имаме Консултативен съвет по животновъдство и ще предложим всички изменения в нормативната уредба, това, което сме поели като политически ангажимент с встъпването ми в мандата, относно пасищата и /…/ да се ползват само от животновъди, относно кампанията за следващата година за подпомагане, която започва от 1март. Ще представим всички и съответните наредби и промени, ще представим и тези изменения на Консултативния съвет и се надяваме след същественото обсъждане с тях, което ще направим, в януари месец да ги /…/ по съответния ред според реда на нормативния акт.

Няма причини да не бъдат съгласни.

Искам само още нещо да допълня и за двете схеми, които са с референтна дата за тютюнопроизводителите и за млечните крави, и двата инструмента са създадени и се прилагат затова, земеделският производител да преориентира дейността си към друг вид дейност. Това е много важно да се знае. Затова беше и тази референтна… това е и философията на правилата. За животновъдите специално този инструмент с референтната дата, тази помощ – национално доплащане на референтен период е една от няколко схеми за подпомагане на животновъдството. Тоест, тя не е основна. Тя е с намаляващ таван. Основната част от подкрепата за сектор „Животновъдство“ за идната 2015 г. ще се получи от обвързаната подкрепа в рамките на първия стълб или директните плащания.

Понеже вие споменахте обвързаната подкрепа, като говорим за подпомагането на тези сектори, които отдавна наричаме „уязвими“. От друга страна производителите на плодове и зеленчуци, налага се в момента държавата да бъде арбитър за справедливо разпределение на малкото пари, които се полагат на тези сектори и снощи до късно в земеделската комисия течеше спор по тази тема. Всяка от страните има аргументи в своя полза.

Всяка от страните има аргументи, това е безспорно.

Как ще го разрешите този спор?

Този спор е приключен с подаването на концепцията за директни плащания в последния възможен ден от правителството на Орешарски, 31 юли 2014 г.

Тоест, няма възможност за промяна, така ли?

Да, в тази концепция е направено разпределението на обвързаната подкрепа след като Министерството на земеделието и храните е провело съответните дебати и е стъпило на съответни икономически анализи по отношение на разпределението. Едно е ясно – средствата са недостатъчни и за единия сектор „Животновъдство“, и за „Плодове и зеленчуци“, но трябва да отчетем факта, че тази обвързана подкрепа – 13%, това е най-големият успех за нас като национална специфика на сектора.Че ще имаме тази възможност да го разпределяме все пак е стъпка напред в по-доброто подпомагане и на двата сектора, защото, само давам един пример – колкото и да е лошо положението, крайните насаждения или производителите на плодове за декар овощна градина, ако тази миналата година са получили 30 лева, тази година разпределителното плащане, което е също част от мерките за подкрепа на по-малките стопанства и /…/ ще получат 45 лева, то за следващата година с обвързаната подкрепа плащането ще достигне до 145 лева без плащане за необлагодетелствани райони или агро екология. Това е един състоятелен ръст в директната подкрепа. Аз съм съгласна, че той не е достатъчен, но това са възможностите и това е общият бюджет по възможност.

Така са поставени числата спрямо миналата година.

Този дебат е направен.

Да.

До 31 декември сега, само че като работен ден примерно по-рано, България трябва да отговори на коментарите и бележките, които са получени и по концепцията за директно плащане и по Програма за развитие на селските райони. За да отворим отново темата за преразпределение на тези средства, първо – няма физическа възможност в останалите пет дни, второ – ние трябва да повторим едногодишния дебат наново, който е трябвало и е бил правен като стъпим на съответните анализи. Положителната новина е че след две години или през 2016 г. ние отново ще отворим дебата за разпределение на обвързаната подкрепа.

Дано да не бъде късно тогава, защото производителите на плодове и зеленчуци казват: „Сега 10% от плодовете и зеленчуците, които ядат българите са български. След две години може би ще бъдат 5% или въобще няма да има български плодове и зеленчуци.“

Не, това няма да се случи. Ние от Националния бюджет даже от актуализацията приложихме /…/ схема за подпомагане отново за плодове и зеленчуци, а това категорично няма да се случи, защото, макар и недостатъчна подкрепата, тя при всички случаи е значително по-висока отколкото досегашния програмен период. Няма какво да се заблуждаваме. Наистина, основната подкрепа за земеделието идва с европейски средства, възможностите на националния бюджет са ограничени и оттам не можем да очакваме коренна промяна. Напротив, трябва да сме доволни, че нивата на подпомагане с национални средства в сектора, относително ще се запазят за следващия период, но все пак, имаме чувствително увеличение от следващата година.

Като стана въпрос за европейски средства, след малко ще ви попитам и за новата Програма за развитие на селските райони, но преди това един друг болен въпрос. Скачаме от тема на тема, но понеже секторът, който управлявате е изключително обширен и е важно да отговорим на въпросите, на които търсят отговор самите земеделци в момента. Бюджетът за 2015 г. предвижда ли пари за ваучери за безакцизно гориво за земеделците и в какъв размер?

Да, предвижда. И бюджетът е направен и земеделските производители го знаят. Ние от бранша сме го коментирали това. Първо трябва да се дораздадат ваучерите от тазгодишната схема, след което отново започва прилагането на схемата. Има бележки по вида на модификацията, но те са технически. Важното е че бюджетът е разчетен по начин, по който държавната помощ за ползване на отстъпка от акциза на горивата за земеделските производители, да бъде отново приложен.

Обаче, по същия начин ли ще се прилага, г-жо Танева, защото и вие знаете, и сега има земеделци, които казват: „Ваучерите си стоят при нас, бензиностанциите не ги взимат. На практика помощта е неползваема.“

/…/ този проблем беше в началото малко наистина чувствителен, в хода на прилагането и на комуникациите, които бяха направени от министерството, без значение, пак казвам, мандата на министерския орган, който управлява, има подобрение. Има и други предложения по повод подводна помощ, която се използва и за други сектори. Ние сме я подкрепили, ако тя бъде въведена във всички като механизъм на прилагане. Това е с карта, която да се ползва при всички доставки на горива, било то бензиностанции, било дистрибутори и търговци по съответната /…/. Ще подкрепим една такава промяна, защото тя ще е за улеснение.

Новата Програма за развитие на селските райони, върнаха ни я с 426 забележки. Вие на практика я пренаписвате наново. Казахте 80% от забележките, вече сте отговорили на тях и сме се поправили. Ще успеем ли в срок да предадем програмата? И друго, което е много важно – ще успеят ли да я видят във вида, в който я предлагате фермерите, за да не са поставени отново постфактум, да /…/ за какво ще кандидатстват?

Да. Сега искам първо да изразя удовлетворението си от разбирането си, което ЕК проявява към нас. Ние, както знаете, бяхме една от последните държави с подадена програма и сме на опашката на тази процедура. В същото време браншът е в очакване да може да използва програмата, за да може да инвестира в модернизация и повишаване ефективността на земеделските стопани и ние искаме по възможно най-бърз начин да отговорим на тези очаквания. И тази седмица, включително и следващата до Коледа, има уговорени видеоконферентни връзки за приключване на всички коментари по темата. По тази тема има и специална среща с новия еврокомисар по земеделието Фил Хоугън, който, между другото беше съвсем наясно с нашите проблеми по програмата, планът, който сме съгласували с комисията, затова максимално бързо да изпратим подобрена, след като затворим бележките. Надяваме се това да стане дори в последния възможен ден на тази година. Така или иначе ще се разглежда следващата година, но кое е положителното? Получих уверение от комисаря за това, че в първото тримесечие, ако разбира се, всички коментари са изчистени и подобрената втора версия на програмата, съгласно пътищата на техните бележки, да получим неофициално писмо за одобрението, така че това да ни позволи да стартираме, макар и /…/ държавата, мерки, които са в почти същия вид, в който и миналата и след средата на годината да получим официалното одобрение и след подготовка на съответната нормативна база, в края на годината може да стартират и други мерки от програмата. Наистина се работи на режим и събота и неделя, и получаваме разбиране от ЕК, но наистина обхвата на бележки /…/ някои съществени, но по отношение на информираността на брашна, всички тези коментари и бележки ги отстраняваме и след провеждане на съответните тематични работни групи, в които се дебатират позициите по отношение на бележките. Аз смятам, че втората подобрена версия ще бъде по-добра за земеделските производители.

Ще бъде наистина подобрена.

Ще бъде наистина подобрена и акцентът и фокусът на подкрепа в тази програма ще бъде наистина земеделския производител.