Вицепремиерът по координацията на европейските политики и институционалните въпроси пред Радио „Фокус”

Преди срещата на Върха на лидерите от Европейската народна партия (ЕНП) в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов коментира проблемите по проекта „Южен поток“. Той заяви, че до края на деня България да получи отговор от Европа, какво ще се случи с проекта „Южен поток“. Какви са очакванията на България – това ще коментираме в следващите минути с вицепремиера Меглена Кунева, която е на пряката ни телефонна линия.

Добър ден, г-жо Кунева.

Добър ден.

Всъщност, това са първите часове на едно много важно денонощие за Европа, не само по отношение на енергетиката, но и нещо, което е свързано, разбира се, с българския интерес, но и големите теми като отношенията с Украйна, мерките, които Европа иска да предприеме украинското правителство, за да може промените, които се случват там да са невъзвратими, да са в посока на демократизацията на страната и да ангажират, разбира се, и ресурсът и на Европейския съюз за финансова помощ и на други международни финансови институции. Т.е. помощ срещу реформи е една от темите, които ще се разглеждат за Украйна. Друга голяма външнополитическа тема е свързана с отношенията с Русия. Разбира се, така наречената, газова дипломация е много важна част от този елемент и голяма тема за плана за инвестиции, планът за Европа за следващите три години – как може рязко да повиши ръста на заетост и създаването на нови работни места, така наречения план „Юнкер“. Той е съпроводен с много важни други мерки, освен чисто икономическите, като например – по-добра правна рамка, като повече, падане на бариерите между европейските страни, вътре в рамките на европейския вътрешен пазар. Тук България има много какво да направи, защото ние остро се нуждаем от растеж и от намаляване на безработицата. Това са важни теми, за които ще се говори в Брюксел. Аз се радвам, че напоследък българската политика присъства на толкова важни и сериозни срещи като първата среща на премиера Борисов в Брюксел с лидерите на трите институции, на парламента, на съвета и на комисия и срещата в Берлин. Мисля, че това дава добра отправна точка и за силни изказвания по време на този Европейски съвет.

Вие вече маркирахте, че една от темите по време на Европейския съвет ще бъде свързана с отношенията с Русия. Днес от пресконференцията на Владимир Путин стана ясно, че цената на газа ще продължи най-вероятно да расте. Смятате ли, че в контекста на последното развитие на отношението между България, Русия и по проекта „Южен поток“ включително. Страната ни в някаква степен е застрашена от газова криза.

Много ясният сигнал от страна на Европа беше, че криза за България няма да има, за това, защото връзките между европейските страни ще бъдат подсилени. Те ще се изграждат с европейски средства. България няма да бъде оставена извън този тесен кръг на взаимопомощ, на който страните се надяват в такива ситуации. Надяват се на взаимопомощта една на друга. Така че аз съм сигурна, че ситуация, каквато беше през 2008 година, няма да се повтори за България. Ние сме си направили изводите и се надявам, че много силно ще работим за това интерконекторите да се осъществят, да се случат. Някои наши съседни страни, като Румъния, например, разработват собствени газови находища. Включително и България прави това. Така че, може би, картината ще се промени в регионален мащаб. Полша осъществява добив на шистов газ. Изобщо, според мен, Русия с непредсказуемото си поведение спрямо партньорите си, всъщност, накара да се търсят други източници и да се търсят друг тип сигурност за газовите доставки. Европа е абсолютно насяно с това и България няма да бъде оставена встрани от този процес на сигурност на доставките.

Сега, отново се връщаме у нас, защото през последните няколко дни основна, гореща тема е свързана с пенсионната реформа и огромното опасение на хората, че ще се извърши своеобразна национализация с парите им частните пенсионни фондове. Какво е мнението на реформаторите по тази тема?

Аз слушах днес изказването от трибуната на Реформаторския блок (РБ). Зная, че, и моите колеги от България на гражданите, направиха много внимателен анализ. Направиха, бих казала, безпристрастен анализ и съвсем откровено и честно, така както се говори между партньори, изложиха своите опасения. За нас е много важно да се постави въпроса в общия контекст колко държава искаме? Дали искаме да развиваме частната инициатива за България на гражданите, за РБ отговорът е абсолютно еднозначен – да, искаме да развиваме частната инициатива. Искаме да развиваме втория и третия стълб на пенсионната реформа. Това е посока, която държавата е поела много отдавна и трябва да има убедително силни аргументи, които да бъдат много дълбоко обсъдени, за да се вземе някакво друго решение. За сега такива аргументи не са изложени и аз виждам, че Реформаторският блок се стреми да бъде част от решението на проблема, а не да го създава като иска демократично взимане на решение, като иска контрол по отношение на политиката на частните фондове. Разбира се, доверието е в резултати на разумен контрол. Т.е. трябва да се извърви целият механизъм по обсъждане и взимане на решение, койот в рамките на няколко часа, в който се взе между 1-во и 2-ро четена на бюджета, просто не се случи. Така че ние имаме съвсем ясно политика – „за“ пенсионна реформа 2015 година, за много дълбок контрол, стъпка по стъпка какво се е случило до тук в пенсионната система на България. То е записано в нашето коалиционно споразумение. Промените в Кодекса за социалното осигуряване трябва да бъдат част от тези подробни консултации, на които участват синдикати, работодатели, представители на неправителствения сектор и всички заинтересовани страни. Това е крайно необходимо, защото става въпрос за реформа, която засяга всичко български граждани и трябва да се променя по модел, по който има обществено съгласие. Това, което се случва в момента не допринася за да изградил широка основа на общо разбирателство и затова е ясно казано от РБ защо позициите не съвпадат с направеното предложение между 1-во и 2-ро четене на бюджета. Аз мисля, че този въпрос не е въпрос на мнозинства дори, а е въпрос на национално съгласие. Винаги съм считала, че човешкото поведение да се оформя не от това кой е с най-голяма власт, а как е най-правилно да се постъпи.

Да разбираме, че Реформаторският блок остава в очакване на водене на диалог по темата – широк обществен диалог, не само политически?

Мисля, че той се очаква от цялото общество и в този смисъл РБ е част от обществения консенсус, който иска да изгради. За мен това е напълно ясно, европейско поведение.