Интервю на вицепремиера за предаването „Годината“ на Дарик радио

Румяна Бъчварова, заместник-министър председател по коалиционна политика и държавна администрация. Здравейте, г-жо Бъчварова.

Здравейте.

Впрочем една от нашите номинации за политик на годината, заради ролята ви при съставяне на коалиция. Макар, че с днешна дата разпада ли се коалицията заради пенсионната реформа?

Не, не, се разпада. Аз мисля, че всичко, което се случва в последните дни показва, че това е една жива коалиция. Т.е. тези, които са участници в коалицията не са загубили собственият си образ, а другата част е готова да ги слуша и да се съобразява с някои техни бележки. Или пък да реши, че няма да се съобрази. И мисля, че това е нормалното състояние на една коалиция, а не това, което познаваме от предишни години.

Това означава, че и вие като премиерът Борисов мислите, че, да използваме неговия израз - „Реформаторският блок блъфира. Няма да оставя да ме блъфират“, каза той.

Те са сложни отношения, още повече, когато в такива кратки срокове се развиват под принудата на бързото гласуване за бюджета. Всеки го тълкува по различен начин. Не бих казала, че в блъфирането има някаква истина. По-скоро кратките срокове, в които трябваше да се формира позицията наложиха тази особеност, че не всички бяха достатъчно добре информирани или осъзнаха какво се случва.

Какво мислите по съществото на спора за прехвърлянето на тези пари от частните фондове в държавния? Което леко напомня на това, което Дянков правеше с парите за здраве на хората, събрани в един фонд, пък ги местиш в друг…

Тук не става въпрос държавата да мести пари от едно място на друго. Става въпрос за това да даде възможност на гражданите да решат къде да сложат парите.

И вие ли ще развиете тази теза? Гражданите вече са решили. Ако трябва…

Не са решили.

… ако трябва по честен начин, те са попълнили заявления преди години, когато започваше реформата. Ако някой не му харесва напишете, до края на годината да ходи и да се прехвърли, той да бъде активната страна в НОИ. А не обратното. Честният начин на избора е този. А вие в момента…

Това е решението.

Напротив, то е, че който не отиде да попълни, че иска да си остане в пенсионния фонд, частния, ще се счита, че иска да е в държавния.

Това е въпрос на начина, по който може да се реализира тази възможност. Няма нито принуда, има просто една допълнителна възможност, защото основната част от хората, които са във фондовете, не са направили това като съзнателен избор преди време и анализите показват, че към момента оставането им в допълнителните задължителни фондове им носят по-ниска доходност, отколкото в НОИ.

Ако това е толкова хубаво за хората, защо да не отидат да попълнят заявления те, че искат да отидат в НОИ, а го правите по обратния начин – че който не напише, че иска…

Не, не мога да коментирам начина, по който ще стане, защото до вчера не съм получила обективната информация. Но важен е принципът в случая и принципът е преодоляване на един недостатък, който се е случил преди време. Доколкото разбрах, четири са държавите в Европа, които са имали този модел, само България остава с него, и всяка една по един или друг начин го е коригирала.

А защо, ако сте наистина за избор, не оставите хората да избират въобще между частните и държавните фондове за всичките си пари за пенсия. Впрочем, Красен Станчев казва: оставете ме…

Това е продължението на дебата, който искаме да направим до март месец.

А, вие сте склонни изобщо да кажете: който не иска в НОИ, не дава нищо в НОИ?

Дебатът по пенсионната реформа ще върви до март месец - това беше обявено, и тогава, ако се налагат такива корекции, ще бъдат направени. Но сега беше важно да приемем този принцип, да дадем възможност за избор.

Понеже веете знамето на избора, според вас лично трябва ли да се стигне дотам – всеки да си избира? Ако не, както иска Красен Станчев в статия от днес, дали изобщо да се осигурява – това може би е прекалено, но поне да избира къде, в държавното или в частното?

Разбира се, че трябва да дадем такава възможност, но аз ще ви отговоря на въпроса с въпрос. Достатъчно редно ли е парите на данъкоплатците – една малка част от техните осигуровки, да отиват в частни дружества по решение на техните работодатели или на държавата? Не е редно, нали? Това е като да налееш публични средства в частна структура.

Защо ГЕРБ първоначално бламира решението на собственото си правителство за осигурителните прагове?

Мисля, че там се изясни процедурата и с вицепремиера Калфин. Много интензивен беше този…

Правителството предложи максималният осигурителен праг да се вдигне от 2400 на 2600 лева. Така щели да влязат и 30 милиона повече в НОИ. И депутат от ГЕРБ предложи обаче да си остане старото, всички гласуваха „За“, на два пъти, даже… После с г-жа Цачева ще обсъдим правния въпрос.

Групата е преценила, че трябва да вземат такова решение.

Какво е отношението ви към Патриотичния фронт след фразите „кучки“, „озверели човекоподобни“ по отношение на…

Категорично не приемаме тези фрази. Мисля обаче, че в Патриотичния фронт има един потенциал, който надявам се много скоро да започне да бъде реализиран – това е потенциалът на истинската патриотична политика. Ако това не се случи, много ще съжалявам за пропускането на тази възможност. Ние приехме Патриотичния фронт точно с тази мотивация в общия формат на правителството, защото те имат специфичен профил, който ако се развие в позитивния, в съвременния смисъл, съвременния патриотизъм, мисля, че може да отговори на много от очакванията на гражданите. Не може патриотичната тема, най-общо да го кажа, да бъде монопол само на една партия, при това изключително крайна и доста компрометирана политически, каквато е „Атака“. Въпрос на осъзнаване на тези възможности от лидерите на Патриотичния фронт. Мисля, че там тече този процес. Фразите са недопустими, но фразите са израз на индивидуалността. Не бих искала да коментирам повече оттук нататък една или друга индивидуалност.

Ако някой напусне коалицията, чиито архитект, един от архитектите сте и вие, или пък спре да я подкрепя – да бъдем докрай коректни във всички формули, които използвате в тази коалиция – кой ще го замени?

Преди да говорим за замяна, може да кажем, че каквито и тектонични движения да има в коалицията, нейното мнозинство само при някои от вариантите би се загубило. В края на краищата правителство на малцинството е стъпката преди търсенето на друг евентуален партньор. Ние до казахме…

Според вас ГЕРБ трябва да е готово и на правителство на малцинството или напротив, разпадането на тази коалиция би трябвало да доведе до предсрочни избори?

Вижте, формулата на едно правителство е функция на политиката, която искаш да провеждаш. Тя не трябва да бъде самоцел. И затова в зависимост…

Въпросът е, че то няма да бъде правителство на малцинството, то ще бъде правителство на тези, които останат в коалицията, и ДПС.

Хайде да не говорим… Защо го определяте като правителство, като ДПС – единственият възможен потенциален партньор?

Е, аз ви попитах кой е другият. Там остават така нареченият „Български демократичен център“ – „България без цензура“…

Не, не искам да коментирам и да спекулирам с тази тема. Не бих искала.

… „Атака“ и ДПС, и БСП – хайде. Кой от всички?

Важното е, че има много възможности. Важното е, че когато започнахме преговорите за това правителство, се оказа, че има изключително много теми, по които можем да постигнем съгласие и с други партии и политически сили. А въпросите, които ни разграничават от тях, са изключително малко всъщност – една или две теми, основно данъчната политика. Но по-скоро трябва да говорим за това как трябва да развием коалиционния формат в една конструктивна посока, да видим как отношенията между няколко различни партии могат да се развиват…

Е това конструктивно ли беше от тази седмица? Отивате и гласувате заедно с ДПС?

Не, ние не гласувахме заедно с ДПС. ДПС подкрепиха нашата идея и нашите предложения. Наистина не трябва да се спекулира.

И така показвате на партньорите си, че винаги можете да ги заобиколите.

Това беше ясно от самото начало. Затова ние казваме, че форматът на правителствената коалиция, да го наречем, в общия смисъл е изключително гъвкав. Ние даваме възможност на всяка една от останалите партии да ни подкрепи по смисъл, така, както даваме възможност на нашите коалиционни партньори да внесат предложения, които са извън съставената програмна декларация. И пак се връщам на началото. Смисълът е да бъдем заедно като запазим собствения си образ.

Какво завърши през 2014 г.? На какво беше сложен край?

Много се надявам през 2014 г. да е завършил този конфронтационен модел на политически отношения, в който живяхме в последните 20 години.

А какво започна?

Мисля, че започва една нова политика на отношения между отделни партии, започва една линия на търсене на конструктивност, която е нова за нас. Всички се учим на нея. И в крайна сметка най-накрая решенията, които трябва да се вземат за държавата, трябва да бъдат по смисъл, а не по принадлежност.

Целта през 2015 г.? Макар че вече виждам, че предишните ми събеседници се плъзгат към по-големи обобщения. Кметът Фандъкова беше по-предметна. Някаква по-предметна цел?

Предметната цел, ако говорим в политически план, е да проведем местните избори в атмосферата, която се опитваме да наложим след националните избори. Това би било лично за мен много голям напредък на общото ни развитие. Конкретна цел лично за мен би бил напредъкът в областта на електронното управление, по-добрата организация. Конкретни цели са и стартирането на основните програми, които сме обявили, че искаме да реализираме, като тази за санирането на сградите, като някои от строежите, с които сме се захванали. Много е важно да има дори малки конкретни резултати за гражданите.

Кой е предметът на 2014 г., символът на годината?

Два национални избори, три правителства, януари, неприличен декември, изключително динамична година. Мисля, че след големия преход през 1989 г., може би събитията през 1996-1997 г., това в политически план е най-голямото преобръщане, най-големият политически лупинг, който преживяхме. Не знам колко хора го усетиха, но за себе си мога да кажа, че беше така