Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Към днешна дата имаме възстановяване на част от мерките по ОПРР
21 Декември 2014

Интервю на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предаването „Денят започва“ по БНТ

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Ще позволите ли да започна провокативно с един въпрос към вас? Има ли нещо притеснително в това, че едва месеца от началото на мандата вече има протести срещу ГЕРБ на улицата? Вярно, само в частта за пенсионната реформа, но излязоха 200-300 човека миналия четвъртък срещу намеренията за пенсионна реформа. Това притеснително ли е според вас?

 

Не, не е притеснително. Винаги има недоволни. И дори ако си мислим, че правим най-доброто, винаги ще има недоволни. Няма как всички едновременно да са на 100% доволни. Аз въпреки всичко смятам, че нещата в държавата са сравнително стабилни. Започна стабилизация, и политическа, и икономическа, от гледна точка на това, че държавата имаше нужда да върне доверието към себе си, а само за две седмици видяхме определено възстановяването на доверието в европейските ни партньори, отблокиране на европейските фондове, с начина, по който министър-председателят беше приет и от г-жа Меркел, и от Юнкер. Като цяло нагласата към държавата е много важна, а това е много важно за стабилността на икономиката.

 

Разбира се, че е така. Защо тогава обаче беше стопирана тази реформа и отложена с три месеца?

 

Това, което се случи все пак, успехът, който постигнахме след много тежки часове и дебати, трябва да кажем все пак, че бяха приети законите, беше приет най-важният закон – Законът за държавни бюджет, така че 2015 г. ще я започнем с един стабилен, един възможен бюджет. Със сигурност може би не е най-перфектният, но ще харчим толкова, колкото изкарваме, ще е един бюджет, който ще покрие по един сравнително добър начин всички сектори на икономиката, които се нуждаят от финансиране. Аз смятам, че това е едно добро начало на 2015 г., едно задаване на един темп, който е добър.

 

Естествено ние сме млади хора, разбира се, но ако позволите личен въпрос – лично вие ще си оттеглите ли парите от частен пенсионен фонд, за да ги прехвърлите в НОИ като осигуровка догодина?

 

Със сигурност това, което ще направя, е да проверя къде точно, срещу каква доходност се управляват моите средства, защото аз съм сигурна, че и вие като млад човек и много хора вероятно не знаете в кой фонд сте, с каква доходност и как се управляват тези средства. И може би за да затворим тази тема – тъй като в Закона за бюджета е прието, че трябва да се направи реформа – нека не забравяме, че ние започнахме и си дадохме старт като правителство, казвайки, че сме проевропейско, реформаторско правителство и сме готови да понесем и непопулярните реформи, които трябва да се направят. Това, което говорим тук – ние не правим национализация, а даваме възможност на всички тези 5%, които се управляват от частните пенсионни фондове, да дадем шанс на всеки един от нас да види в кой фонд са му парите, удовлетворен ли е…

 

Да де, ама тъкмо социалният министър, който уж най-много трябва да разбира от социални въпроси, казва: „Аз моите пари няма да ги давам в НОИ, искам да ми седят в частен пенсионен фонд“.

 

Ето това е другото, което някой се опита, включително бих го нарекла, както стана модерно при предишното правителство… някой се опита да вкара едни силни думи, едни опорни точки като „национализация“, „кражба на парите“. Няма такова нещо. Не само, че няма национализация - никой не кара хората да си местят парите, а се дава шанс на този, който иска, ако иска, да ги премести в НОИ. Включително поетият ангажимент лично от министър-председателя и министъра на финансите, че се даде и обратния шанс – ако някой ги премести в НОИ и все пак размисли, да ги върне обратно. Така че нито някой ще вземе нечии пари, нито има някаква национализация или причина да се драматизира. Мисля, че темата се преекспонира и се преекспонира вероятно от тези, които имат може би включително някакво отношение, сантимент или друго към тези частни пенсионни фондове.

 

То любопитното е поведението на вашите колеги – на министри, на съветници. Ето сега Владо Каролев – виждам, че и той излезе на протеста против тази идея на ГЕРБ.

 

За мен драма няма. Преекспонира се…

 

Хем е съветник на министъра на икономиката, хем протестира срещу решение на ГЕРБ.

 

Всеки си има право на протест, разбира се. Аз смятам, че темата се драматизира излишно. Няма проблем, ничии пари няма да бъдат взети и откраднати.

 

И не сте в съюз с ДПС по тази тема за пенсионните фондове?

 

Категорично не сме. Просто когато се предлага нещо разумно и когато имаме претенция да сме реформатори, нека да бъдем реформатори.

 

Да. Защото онази вечер в „Панорама“ министър-председателят каза, че се чувства обиден за това, че го пришиват с ДПС заедно, като решения и поведение.

 

Да, особено когато го пришиват тези, които имат претенция да са реформатори, а не искат да вземат една важна стъпка и една важна реформа. Не можем от първия месец на управлението да се откажем от реформата.

 

Да, приключваме темата с пенсионната реформа, но тъкмо тя създаде една страна обстановка. Всеки казва „Хайде сега да си преосмислим отношението, подкрепата към кабинета“. Реформаторите, Радан Кънев – ядосан, Ивайло Калфин – ядосан, патриотите – и те не знаят какво искат.

 

И след това всички излязоха и казаха „Ние няма да си оттеглим доверието към правителството“. И всъщност, ако чуем аргументите, ако въобще можем да кажем, че имаше аргументи – аргументите бяха „Защо се прави толкова бързо и изведнъж?“. Не по същество толкова, колкото защо бързо и изведнъж, и не е обмислено. Ангажиментът, който сме поели, е ясен – от януари до март ще има възможност да се преосмисли, да се подреди и ако трябва, да се променят нещата така, че да има стабилност. Не смятам, че трябва толкова да драматизираме.

 

Да. А тези разклащания на какво се дължат според вас в стабилността и въобще сериозни ли са те?

 

Вижте, дори ако сме двамата с вас по една тема, може да имаме различно мнение. Това не значи, че няма да можем да водим диалог или да продължим да работим заедно и да участваме. Винаги има несъгласия, трябва да се говори, трябва да се дебатира. В спора се ражда истината. Ако прекалено пък всички изведнъж се окаже, че сме изключително идеални и съгласни по всички теми, няма ли да се окаже подозрително? Нека да има дебат.

 

Да. Но границите на съгласи и на разбирателство в настоящия дебат не са проблем, така ли?

 

На този етап аз не смятам, че има.

 

Нито с патриотите, нито с реформаторите?

 

Разбира се, има проблемни точки, проблемни области, но аз не смятам, че има глобален проблем. В крайна сметка мисля, че трябва да сме обединени от по-голямата кауза.

 

Да. А 100 милиона евро ли казахте преди две-три седмици, че ще загубим от Оперативна програма „Регионално развитие“, а сега казвате, че ще сме на нула?

 

Така е, факт беше.

 

Откъде дойдоха 100 милиона?

 

Тогава, когато започнахме, на 7 ноември, направихме един анализ, разбира се, каква е ситуацията с усвояването на европейските фондове. По всяка една оперативна програма имаше направен анализ колко са рисковите проекти и колко има вероятност да загубим. С мерките, които включително бяха започнати по време и на служебния кабинет, защото е ясно, че няма как само в рамките на месец и половина ние да го направим, но усилията, които положихме, особено през последните две-три седмици на декември – направихме всичко възможно, и слава Богу, постигнахме, и съм изключително благодарна на целия екип в министерството, да разплатим много повече от тези 106 милиона, за да не загубим. Целта беше да платим минимум 106 милиона евро, защото ако не ги бяхме разплатили, ги губехме автоматично. Успяхме да разплатим 122 милиона евро, така че дори по някаква причина да има някоя нередност, нещо, което да не бъде признато като разход, България да не загуби нито един лев по „Регионално развитие“.

 

Да. А само да ви питам, това постоянно замразяване и пускане на програмите глобява ли се, глобяват ли ни за това, че спират програми и пускат от Брюксел?

 

Не, това е една процедура, която е стандартна. В много от държавите има - мисля, че около сто спрени програми в цяла Европа…

 

Чисто финансово питам. Значи за нас не е проблем, че спират и пускат програми.

 

Проблем е дотолкова, доколкото в момента, в който Брюксел спре възстановяването на средствата по тези програми, ние сме длъжни от бюджета да продължим да разплащаме по тях, което всъщност – наказанието един вид е под формата на това, че ние си обременяваме допълнително държавния бюджет за неща, които бихме могла ди ги плащаме с европейски фондове, а ние ги плащаме със средства от бюджета. Това е проблемът. Затова е много важно за нас и затова сме предприели необходимите мерки максимално бързо да отблокираме парите по „Регионално развитие“. Ето, те вече бяха освободени по „Околна среда“…

 

Това щях да ви питам – размразени ли са по ОП „Регионално развитие“ към днешна дата?

 

Към днешна дата вече имаме възстановяване на част от мерките по програмата, а от януари, живот и здраве, вече чисто формално се надявам на 100% да са размразени, и официално.

 

Официално началото на догодина ще бъде размразена ОППР?

 

Края на януари, чисто като срок по „Регионално развитие“ имаме. Имаме тази възможност. Изпълнихме всички указания, бяха тук от Европейската комисия одиторите – имаме възможност, говорили сме.

 

Да. Наскоро направихте инспекция на най-приоритетния проект – това е „Струма“. Каквото и да правим, „Струма“ догодина трябва да имаме.

 

„Струма“ и „Марица“ – две.

 

И „Марица“.

 

Каквото и да правим, тези две магистрали, 120 км трябва да бъдат готови до ноември 2015 г.

 

Ще има ли, г-жо Министър, последно тунел под „Струма“ – този 15-километров тунел, за който много се говори, или нямаме капацитет да го строим?

 

Това е различна тема от това, което говорим. Нека да кажа с две думи. Това, което трябва да достроим догодина, са два от ЛОТ-овете на „Струма“ – участъкът от Дупница до Благоевград и участъкът от Сандански до границата.

 

До „Кулата“.

 

До „Кулата“. Това са двата участъка, които трябва да доизградим и които имат огромно закъснение – около година. Другите са двата ЛОТ-а на магистрала „Марица“, които също имат година и половина закъснение и които също трябва да доизградим. Паралелно с това 2015 г. ще направим и екологична, и техническа оценка за това трябва ли да строим 15-километров тунел, или бихме могли да строим това, което в момента се предлага от инженерна гледна точка, а именно шест тунела, комбинирани с виадукти, който дава същата възможност за преминаване през дефилето.

 

Е някъде… къде четох, че нямаме такава възможност, не сме Швейцария да строим дълъг 15-километров тунел, нямало кой да го строи.

 

Не, това не е толкова проблем, бих казала, защото разбира се, че има кой да го строи. Ние ще направим открита тръжна процедура и могат да дойдат фирмите, които строят в Швейцария да го построят. Въпросът е от екологична гледна точка дали е добре, въпросът е от гледна точка на безопасност дали е добре и най-вече от гледна точка на сеизмична активност, в този регион дали е подходящо именно в тази скала да има 15-километров тунел, или е рисково, защото там все пак има движения. Аз нямам претенция да разбирам от това, но все пак имаме експертизата и тя казва, че това може да се окаже рисково за региона.

 

„Струма“ и „Марица“ – абсолютен приоритет за догодина. Да, но…

 

За довършване догодина. Много важен приоритет – започване на магистрала „Хемус“. Това е…

 

 Откъде пари за „Хемус“? 800 милиона евро са тези за пътища, които имаме за догодина. Те ще свършат много бързо с „Марица“ и със…

 

Не за догодина. Нека да кажем – новата ОП „Транспорт“ 2014-2020 г. предвижда общ бюджет от 800 милиона евро за довършването на магистрала „Струма“ – това, което с вас говорихме, през Кресненското дефиле. И следващият проект, това, което е в рамките на тези 800, остане от „Струма“, да бъдат изградени поне първите 60 км от „Хемус“.

 

Ама това не са много, нали? За строителство не са кой знае колко пари.

 

Разбира се, че не са.

 

Не са милиарди.

 

Разбира се, но ние ще предвиждаме да ги дофинансираме със средства от държавния бюджет и всъщност с това съфинансиране ще започнем изграждането. За магистрала „Хемус“ да потвърдя – ще обявим търга още в началото на следващата година и ако няма обжалване, още лятото на 2015 г. ще имаме избран изпълнител и ще започнем изграждането на участъка от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч. Това са 60 км и това е първият участък от магистралата, който да започнем вече в рамките на новия програмен период. Паралелно с това ще довършим и онзи толкова изстрадан участък Шумен – Белокопитово, на който строителите бяха строили изключително много сериозно и активно в последната година и половина и не си бяха получавали заплатите строителите, имаше протести. Разплатихме, служебният кабинет плати 8,5 милиона, ние сега разплатихме още 8 милиона, така че ще си получат строителите заплатите за Коледа, което беше също много важно. И следващата година трябва да довършим и този участък. Завършим ли го, знаете, пътували сте – тогава ще има един голям пътен възел и тогава няма да има това проблемно движение в момента като направлението, което е Варна – София и Варна – Русе с голям виадукт, голям пътен възел, който трябва да бъде изграден там.

 

Сега, разбира се, ние няма да добавяме следващи и следващи проекти. Въобще няма да питам за тунел под Шипка, въобще няма да питам за пътя Видин – София, защото този „Дунав мост“ 2 е абсолютно мъртъв. Чудесен „Дунав мост“ 2 и никой не може да стигне до него.

 

Напротив. Питайте и ще отговоря накратко. И направлението Русе – Търново, и направлението София – Видин и София – „Калотина“, това са все изключително важни проекти, които ние сме подали в момента в пакета за плана „Юнкер“ като опция и възможност, в момента, в който тръгне финансирането там, от там да получим финансирането.

 

300 милиарда евро, над 300 – 315 ли включва планът „Юнкер“?

 

Да, ние сме подали и там като възможност. Разбира се, за 2016 г… 2015 г., знаете, няма да договаряме нови заеми. Ние сме ги включили в пакета, който пък преговаряме и с Европейската инвестиционна банка, за нова програма за транзитните коридори, с която да финансираме. Така че работим паралелно и по тези проекти, но няма как, колкото и да ни се иска, да ги започнем 2015 г. Но важното е да имаме проектна готовност, да търсим финансиране и да водим преговори.

 

Доволна ли сте, г-жо Павлова, че засега няма тежка зима и пестите пари от почистването?

 

Доволна съм, дотолкова, доколкото имахме възможност, макар и в последния момент осигурено финансиране – знаете, бюджетът за зимно поддържане беше нула, осигурихме. И започнахме сега, макар и в последните седмици на месец декември, вече в зимни условия, изрязването на храсти, изкърпването на дупки, за да осигурим безопасност. Ние плащаме за готовност на фирмите и това, че няма сняг, не означава, че не правим дейности по поддържане и осигуряване на безопасност. Ето, и всички, които са пътували тази сутрин, виждате – когато е мокро и влажно, особено по проходите на републиката, особено там, където е по-висока надморска височина, има заледявания, така че всяка нощ се обработват с химикали пътищата, така че да осигурим безопасност. Очакваме по празниците също да има снеговалежи. Имаме готовност да се справим, надявам се.

 

Съвсем конкретни въпроси от нашата „Фейсбук“ страница: „Кога ще стане готов пътят Мездра – Ботевград?“, „Строите ли пътя Разлог – Юндола?“. Борис Соколов, Анелия Христова – пътят Мездра – Ботевград.

 

Нека поетапно. Пътят Мездра – Ботевград, това е част от направлението София – Видин, за което казахме, че имаме проектна готовност. Подали сме го за финансиране по плана „Юнкер“, защото в момента за него нямаме осигурено финансиране по никоя програма, нито европейска, нито на държавния бюджет, а е ясно – стойността на този проект е 450 милиона евро, за да бъде завършен в целостта му до Видин. Така че това е една огромна инвестиция, която е необходима. Това е причината да я няма в бюджета. По отношение на пътя Разлог – Юндола, да, следващата година той ни е предвиден. Той се финансира със заем от Европейска инвестиционна банка, предвиден ни е за довършване до октомври следващата година.

 

Жоро Димитров, следващ въпрос от интернет: „Интересува ме тунела под Шипка – ще го бъде ли, или ще бъде като „Южен поток“?“

 

Тунелът под Шипка – първата фаза на този тунел, това е обходът на Габров, като първата стъпка. По него не се строи от една година, държа да кажа, въпреки че имаме и финансиране, и избран изпълнител. Има проблем…

 

И вицепремиер въпреки че имате от Габрово.

 

Да, вицепремиерът от Габрово е отсега. Но в крайна сметка не се строи заради проблемни отчуждения, така че ни е много важно следващата година да не загубим парите, да оправим отчужденията. Законът е приет и облекчена оттук нататък процедурата, но за старите блокирани в предишния кабинет отчуждения той не решава, не можем назад да върнем един закон. Трябва да се постараем отчужденията, за да довършим обхода. Тунелът под Шипка ни е третият приоритетен. След довършването на „Струма“ – „Хемус“, 60 км. Третият проект в ОП „Транспорт“ е именно тунелът под Шипка. Затова ще направим подготвителните дейности, за да можем, надявам се, в 2016 г. като реално строителство да започнем там. Важното е да направим първо първата фаза – обходът, догодина, през това време да се освободят, живот и здраве, спестени средства. Винаги след всеки търг той е на по-ниска цена от първоначално индикативната, и да се осигури финансиране. Ако не – ще му търсим финансиране и по алтернативни източници, включително държавен бюджет.

 

Понеже сравнението беше с „Южен поток“, две думи кажете за този проект. Пак онзи ден в „Панорама“ премиерът каза, че ще продължават да се издават разрешителни за строеж край Варна. Ама на какво, какво да строим? Нали няма да има проект „Южен поток“, какви разрешителни издавате вие?

 

Докато официално българската държава не бъде уведомена, че този проект официално е замразен и спира, ние сме длъжни, включително…

 

Ние ще си го строим, но няма да го има.

 

Включително аз, като строителен министър, трябва да издавам разрешения за строеж за всички обекти, които се строят. Така че „Южен поток – Транспорт“, което е различно дружество от „Южен поток – България“, което строи само на територията на България, изгражда тръбопровода по цялото протежение на Черно море. Тук става въпрос за административна услуга. Тогава, когато те са спазили закона и са подали своите документи, аз съм длъжна да издам одобрение и на подробен устройствен план, разрешение за строеж…

 

Аз се опитвам да ви разбера, защото вашата предшественичка Десислава Терзиева също издаваше разрешения и вие я критикувахте защо издава разрешения за „Южен поток“.

 

Това, което ние критикувахме, е защо издава разрешения за строеж, когато министър-председателят в Брюксел казва „Ние спираме проекта“. В същия ден тя подписва разрешение за строеж, а пък министър Стойнев в същия момент обявява избрания изпълнител. Не може премиерът на една държава, в един и същи ден, в който той обявява в Брюксел, че замразява проекта, те да издават разрешения за строеж и да сключват договор за строителство. Това беше моята критика, а спазването на закона е различно. Така че това беше абсолютно… Защо България загуби доверие? Защото един премиер и двама министри лъжеха, в зависимост от това в коя държава се намират в момента, какво правят по „Южен поток“. Това е проблемът на „Южен поток“.

 

Медиен балон ли е, г-жо Министър, идеята на ГЕРБ, записана впрочем и в предизборната ви кампания, за саниране на панелките? Не знам колко стотин…

 

Как ще е балон, като имаме…

 

Колко стотинхиляди са панелките – аз не знам, но вие ще кажете, обаче има два блока санирани. Как от два санирани ще санираме хиляди?

 

Вижте, първо да кажа, че не е балон, защото освен че го има в нашата програма, и предизборна, и управленска, това, което приехме през нощта на петък срещу събота – държавния бюджет, там много ясно е записано. 1 милиард осигуряваме за създаването на въпросния фонд за саниране на панелките. Така че не е химера, а е реалност. Имаме го фонда, има финансирането. В началото на 2015 г., с този 1 милиард, с който държавата ще даде гаранция, в рамките на Банката за развитие ще бъде създаден въпросният фонд с привлечен ресурс и ще започне програмата за безвъзмездно саниране на панелките. 48 000 са сградите, така наречените панелни и стоманобетонни сгради, които трябва да бъдат санирани, затова се надяваме, започвайки с най-големите, още следващата година през лятото да имаме ефективно дейности.

 

Т.е. чисто в улеснение и прагматично за хората какво – безплатно ще им се санират блоковете?

 

Това, което трябва да направят, е етажната собственост да се събере, да се регистрира като сдружение, така както изисква Законът за етажната собственост, да даде заявление в общината. Паралелно ние ще сме предоставили това финансиране през общината, тя да избере изпълнителите. След като бъде направен енергиен одит, конструктивно обследване на сградите – това е много важно. Използвам случая да кажа, че ще направим технически паспорт на всички сгради, които минат през програмата, а това е много важно, защото техническият паспорт дава надеждността за това дали една сграда е устойчива при земетресения, дали е конструктивно устойчива, за да се направи и цялостното саниране, което е много важно освен за топлината, уюта, намалява сметките с огромен процент надолу, а в крайна сметка това е целта.

 

Газовият хъб, за който сега молим европейска подкрепа от Германия и г-жа Меркел – откъде ще идва тази газ? Откъде ще дойде, за да стигне до хъба във Варна?

 

Всичко е въпрос на преговори, разбира се. Ако тръбата на „Южен поток“ се построи от една страна и от друга страна ние имаме и други…

 

Добре де, ама не е ли ясно, че Русия не иска да се занимава с нас?

 

Добре, нека да го видим черно на бяло и ще разберем дали иска или не иска. Аз пак казвам, докато не го видим черно на бяло и докато не приключи… Ние имаме все пак междудържавно споразумение за изграждането на този проект – докато то не бъде денонсирано, нека все още да сме в хипотезата на възможност, дали и при преформатиране на проекта, статута като такъв, ние да преговаряме за това, държавата, ако има възможност, да бъде…

 

Отново конкретика. Кюстендилска област – най-проблемният път е Конявската планина, ако я произнасям правилно, или не?

 

Да, така е.

 

„Кога ще се хванете в ръце и ще я оправите, кога? А магистралата до „Калотина“? Николай Гълъбов: „Поздрави, г-жо Павлова, за решимостта за въвеждане на енергийната ефективност като ваш приоритет. Не е ясно как ще приложите програма, но поздрави, че сте решили да го направите“.

 

За Конявската да кажа. Конявската планина безспорно е важен проект, проект, който може да бъде финансиран само със заемни средства, такива, каквито са предвидени индикативно, но за съжаление в рамките на бюджета за 2015 г. няма да има достатъчно финансиране. Него обаче сме го заложили в новата програма за така наречените „транзитни пътища“, в която да бъде довършен като такъв. Проблемът в момента на него е, че нямаме изцяло готов технически проект и отчуждения, за да може да бъде възложен веднага. Това е причината, поради която не го започваме. За програмата за саниране мисля, че отговорих.

 

Добре. Последен строителен въпрос, след което приключваме разговорът. За язовира кажете, този, който… Всъщност той на какъв етап е и къде се намира?

 

Това, което искам да кажа – България за момента има само 9 язовира за питейни нужди, за осигуряване на питейна вода. Има огромни нужди, защото имаме региони с режим на водата, региони, в които качеството на вода е много лошо. Радвам се, че след 20 години, откакто държавата не е строила язовири, подписах договор за строителството на язовир „Пловдивци“, това е на 15 км от Рудозем. Той ще обслужва 40 000 души в региона на Смолянска област, 30 населени места, които имат или лошо качество на водата и в години, когато има безводие, не като тази, са на режим на водата.

 

Чисто нов язовир за питейна вода.

 

Чисто нов. Този язовир е проектиран 1980 година, започнат е 1982 година и е спрян, така че той там няма почти нищо изградено освен една стена. 47 млн. е инвестицията в този язовир и той е само за питейна вода. За следващата година ще работим, вече върви тръжна процедура за още два язовира – ремонтът на язовир „Студена“ в Пернишка област, един изключително важен язовир, който водоснабдява с питейна вода област Перник. Той е съществуващ язовир, но му трябва сериозна рехабилитация. Използвам случая за да кажа, че не е в следствие на земетресение, а наистина има нужда от рехабилитация. За да не оставим Пернишка област без вода ще го ремонтираме изцяло с водолаз, с подводно ремонтиране, за да бъде осигурено. Другият нов язовир, който ще изграждаме с огромен капацитет, това е язовир „Луда Яна“, който е в региона на Панагюрище. Един много засегнат с проблеми, с качество и режим на водата. Още по-голям язовир е от този в Пловдивци, който ще обслужва региона. Неговата стойност е 52 млн. лв. Надявам се до лятото на следващата година да изберем изпълнител и за него и с това наистина да се грижим и за качеството на водата. В 21 век на режим на водата, мисля, че е време за…

 

Не е нормално, разбира се. И проблемът и в Северна България с водата и режима на водата също е сериозен. Питах ви за коалицията, стабилна ли е? Ето, сега приключва година, за това ви задавам този въпрос. Догодина ще имаме местни избори. Само местни ли?

 

Ние сме започнали с ясната воля и категоричност, и такава ни е управленската програма, за 4-годишен мандат. Такъв, какъвто е в пълен мандат. Не сме го правили в съкратен вариант.

 

Независимо от Валери Симеонов какво казва и как си оттегля подкрепата една седмица, на другата не иска?

 

Аз не казвам, че е лесно, но казвам, че ние трябва да работим с хоризонт, за да може да имаме перспектива и стабилност. Ако искаме стабилна икономика трябва да имаме и стабилна политическа обстановка.

 

Коя е тази политическа сила, която ще реши догодина да има избори „две в едно“?

 

Ние сме мандатоносителят, така че това преди всичко би било подаването и решението от председателя на партията и министър-председателя. Но нека размишляваме така – аз искам да ви кажа, че в рамките на МС като колеги-министри работим изключително оперативно, не се делим на наши, ваши и т.н., а работим по проблемите и нещата са доста по-стабилни , отколкото изглеждат, ако ги погледнем през парламента, където разбира се има много емоции и много политика. А ние сме експерти и се стараем да си вършим работата.

 

Разрешавате ли накрая, г-жо Павлова, един личен въпрос да ви задам? Ако ви издигнат за кандидат-кмет на София, ще приемете ли?

 

Въобще такава тема не седи пред нас. мисля, че имаме прекрасен кмет…

 

Идват местни избори.

 

Имаме прекрасен кмет на София, така че тази тема въобще не може да седи на дневен ред.

 

Фандъкова ли ще бъде кандидатът на ГЕРБ?

 

Предстои да видим, но все пак аз смятам, че тя е един прекрасен кмет, който превърна София в една прекрасна столица, една европейска столица.

 

Нямате оферта за кмет на София?

 

Категорично не.

 

Категорично не? И не сте мислили въобще за това?

 

Не, категорично.

 

Харесва ви министър?

 

Важно е да си вършим работата, това е по-важно.

 

Добре, готвите ли се за Коледа?

 

Разбира се и искам да използвам случая да пожелая на всички, които ни гледат и слушат весели празници. В навечерието на този свят празник да изпратим една не лека година и да си пожелаем в новата 2015-та година първо - здраве, второ - да ни отминат всички бедствия, които преживяхме, преодоляхме, да е по-спокойна, по-мирна, по-стабилна. И освен здраве да има повече позитивизъм в душите и сърцата

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения