Интервю на вицепремиера по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика за в. "Труд"

Според частните пенсионни фондове законодателните промени, касаещи дейността им, се правят не с грижа за хората, а за да се намали дефицитът в НОИ. Къде е истината според вас, министър Калфин?

Двете твърдения са свързани. Големият дефицит в НОИ се отразява върху равнището на пенсиите. Трябва да дефинираме много ясно целта на всички промени в пенсионната система. Според мен тя трябва да бъде гаранцията, че хората ще получат пенсия, която да е поне 70% от заплатата, върху която са се осигурявали.

Заради демографската криза обаче повечето експерти смятат, че тази цел е непостижима от първия солидарен стълб на общественото осигуряване.

Смятам, че човек би трябвало да участва в солидарната система и в капиталовите схеми. Но така, както е съставена системата в момента, няма увереност, че човек ще получи по-висока пенсия, ако използва всички възможности. Да, допълнителното осигуряване ще донесе втора пенсия. Тя обаче ще е толкова, колкото са натрупванията в индивидуалната партида на осигурения. Но за сметка на това пенсията, която той ще получи от НОИ, ще бъде намалена с 25%. Предстои фондовете да убедят хората, че ще получат по-висока пенсия от тях, отколкото, ако се осигуряват изцяло в държавния пенсионен фонд.

Как оценявате работата на частните пенсионни дружества? Създават се внушения, че те инвестират в свързани компании, което не е в интерес на хората.

Лошо е да се създават такива настроения. Не бих упреквал пенсионните дружества. Факт е професионалните фондове не биха могли да поемат плащането на ранните пенсии на категорийните работници. Но затова има аргументи. Разликата между ранното пенсиониране и общата пенсионна възраст е прекалено голяма. Друг проблем е, че в някои фондове се губят осигуровки от работодателите, а пенсионните компании управляват само средствата, които постъпват по партидите на техните клиенти. Иначе Комисията за финансов надзор трябва да следи дали инвестициите им са съобразно закона. Тук аз не бих могъл да имам отношение.

Фондовете се опасяват, че правителството ще задължи клиентите им да декларират, че искат да останат в тях и ако не го направят, ще бъдат автоматично прехвърлени в НОИ. Ще се случи ли това?

Уверенията на министъра на финансите са, че няма да кара хората, които вече са избрали фонд, да правят нов избор. Ако сами не решат да се осигуряват изцяло в НОИ, би трябвало вноската за втора пенсия да остане в универсалния им фонд. Това е правилният подход.

Възможно ли е депутатите на АБВ да подкрепят Реформаторския блок за сезирането на Конституционния съд срещу промените за фондовете?

Мисля, че не. Има логика в съдържанието на тези промени. Начинът, по който те се правят обаче, безспорно не е приемлив.

След действията на ГЕРБ още ли сте оптимист, че ще стигнете до консенсусно и устойчиво решение за пенсионната система?

Безспорно е, че от Нова година диалогът със социалните партньори ще е по-труден. Работодателите с основание заявиха, че една от важните промени се прави, без да е консултирана с тях. След Нова година тези обсъждания ще са и с участието на политическите сили. Това са усилията, които мога да положа в търсенето на консенсус, но не мога да го обещая и гарантирам.

След предложението на ГЕРБ максималният осигурителен доход да остане 2400 лв. казахте, че ако се гласува така, не виждате как можете да сте полезен в кабинета. Това емоция ли беше, или наистина преосмисляте участието си в правителството?

Сигурно е имало и емоция. Този параметър беше обсъждан и уточнен в Министерския съвет, съвета за тристранно сътрудничество и в парламента. Не е нормално да се правят такива предложения за промяната му в последния момент без никаква аргументация. Освен чисто финансови това има и политически измерения. В една коалиция трябва да има доверие между партньорите. Не може да очакваш, че всичките ти желания ще се сбъднат, но това, за което си се договорил, трябва да се случи. Моето участие в кабинета е дотогава, докато бих могъл да бъда полезен за работата му. За момента не преосмислям участието си в кабинета.

Трябва ли клиентите на професионалните фондове също да могат да прехвърлят средствата и осигуровките си за ранна пенсия в НОИ?

Това нещо се случва от 2010 г. насам. Тогава професионалните фондове трябваше да поемат ранните пенсиите, но нямаха възможност да го направят по причини, които не зависеха от тях. Търсим вариант да направим така, че те да носят отговорност, но от друга страна, за хората, които ще получат пенсии от тях да няма риск, че ще останат с ниски доходи.

Разчетите показаха, че ако професионалните фондове поемат изцяло ранното пенсиониране през 2015 г., те ще могат да осигурят добър доход само на 8 души. Толкова са хората, които биха получили равна или по-висока пенсия от тази, които би им плащал НОИ. Остава проблемът, че те не могат да носят отговорност, когато работодателят не е внесъл вноски за служителите си. В крайна сметка обаче това остава за сметка на работника, който би получил по-ниска пенсия.

Защо не въведохте пенсионна възраст за военни и полицаи?

В момента в Министерството на отбраната има работна група, която работи по тези въпроси. Проблемът е, че непрекъснатите слухове пораждат несигурност. Миналата година със 74% са се увеличили хората, които са се пенсионирали от въоръжените сили. Смятам, че трябва да има пенсионна възраст за всички осигурени. Тя обаче не трябва да е в техен интерес, а не да създава препятствия пред хората и да намалява социалните им придобивки.

Ще предложите ли програми за улесняване на хората без достатъчно стаж за пенсия?

В момента има такива, но не са достатъчно ефективни. Съжалявам, че не постигнахме съгласие за плавно увеличение и на възрастта за пенсия от 2015 г., комбинирано с възможността за по-ранно пенсиониране.

Какви схеми ще се отворят през 2015 г. от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси"?

Имаме готовност за стартиране на програмата за назначаване на 8000 младежи във фирми като стажанти или чираци, които ще се подбират по заявки на бизнеса. Другата програма, която ще започнем много бързо, е удължаването на схемата за лични асистенти на хора с увреждания. Тя би могла да започне от април, ако разчитаме на европейското финансиране. Затова ще използваме 17 млн. лв. от националното съфинансиране, с които ще осигурим възнагражденията на 12 500 лични асистенти от януари до март. Така ще гарантираме, че хората няма да останат без лични асистенти.