Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif06.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: 2015 годна няма да бъде нулева за еврофондовете
29 Декември 2014

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Преди всички“ по БНР

 

Нулева година за еврофондове – така беше отчетена 2014 г., включително и на европейско ниво. Сега с вицепремиера по икономическата политика и европейските фондове Томислав Дончев ще погледнем и към следващата. Добро утро, г-н Дончев.

 

Здравейте и добро утро.

 

Но преди това с актуалната новина, която днес, вероятно и поради липса на други новини, вестниците подробно коментират. Кажете каква е тази история със 650 000 лв. от еврофондове за обществени поръчки и изчисляване на цената на времето, ефективността на центровете, които рекламират европейските фондове, интернет портала на европейските фондове?

 

Ако трябваше да реагирам като типичен политик, щях да Ви кажа, че тези поръчки не са възлагани от мен и ще проверя и ако има нещо нередно ще взема най-строги мерки. Не че няма да проверя още веднъж, но, така или иначе, следейки процесите, познавам всяка от програмите, всеки от финансовите инструменти с детайли, познавам и нуждите, така че мога да коментирам.

 

Най-важното от поръчката, която е свързана с възлагане на анализи навън е това, което Вие нарекохте „цената на времето“. Става дума за опита да се изработят стандартизирани ставки за различните категории труд. Например, да се изчисли, че трудът на един счетоводител или на един координатор, който участва в проект, да кажем е 4,50 лв. на час, говоря фигуративно. Целта е да се улесни в пъти отчитането, защото ние не можем да допуснем, че трудът на една категория специалист, инженер, счетоводител в един проект ще струва различно от друг. Когато имаме такива уеднаквени ставки, навсякъде отчитането би било много по-проста и механична процедура и би бил намален много административният товар, което е основна цел.

 

Имаме, разбира се, и други анализи – по какъв начин мрежата от 27-те информационни центрове да съществува в бъдеще. Някои от нещата са предпоставени и със сигурност те трябва да дават информация не само за оперативните програми, но и за Програма за развитие на селските райони. Има нужда от анализ на нуждите на потребителите какво трябва да се промени. Анализът иска не само локална, но и международна експертиза, т.е. да се сравни това, което имаме като нужди от България, с това, което и други страни държави-членки вече са правили, и да бъдем по-добри.

 

Можем ли да обясним обаче този анализ по какъв начин ще се отрази на съществуването на тези центрове, тъй като колегите напомнят… Чуваме ли се, г-н Дончев?

 

Чуваме се, да.

 

Колегите напомнят, че всъщност съществуването на тези 27 центъра е описано в новата програма „Добро управление 2014-2020“. Тя е пратена за одобрение на Европейската комисия. Може ли да се окаже, че не всички тези 27 работят добре, ефикасно и има нужда от тях?

 

Центровете ще съществуват безспорно. Те са част от цялата инфраструктура на управление на европейските пари и въпросът не е дали ще съществуват или няма да съществуват, а по-скоро въпросът е какви точно функции ще изпълняват. Примерно един от спорните въпроси по отношение, на който има разсъждения още преди три години дали те само да предоставят информация или консултации. Като въпросът е изключително деликатен и им е много по-удобно на информационните центрове да дават и консултации, особено на малки и средни предприятия.

 

Споменах вече и за опцията земеделски производители. Но има ситуации, където нещата стават доста по-деликатни и, примерно, давайки консултации, представете си, че някой е недоволен от консултант като услуга, проектът му не е одобрен или не е одобрен на тази стойност, на която той е очаквал и се влиза в странната схема той да е получил консултантска услуга от държавата и после да е кандидатствал с готовия вече проект към друго държавно ведомство, което не е обичайна практика. Още веднъж трябва да бъде анализирана тази опция. Разбира се, взимайки предвид нуждата и, от друга страна, опитвайки се да анализираме всички рискове. А иначе съществуването на центровете не подлежи на съмнение.

 

Тоест Вие все пак въз основа на тази информация възнамерявате на проверите за какво става дума. Всъщност тези вратовръзки и шалове, които са по Норвежкия фонд и българо-швейцарската програма, също ли подлежат на проверка от Ваша страна, могат ли да бъдат проверени наистина ли за шапки и шалове…?

 

При условие, че се е вдигнал шум и се случва така да го наречем публична дискусия…

 

Ще проверите.

 

Ще ми позволите един коментар на фона на всички…

 

Да, бедствия.

 

Драми и вълнения през годините емблематично по един или по друг начин. Но щом се образува такава обществена сензация, аз имам грижата да проверя, което го правя още от вчера.

 

А иначе за норвежката и за швейцарската програма – едната е с бюджет 126 млн.евро, швейцарската програма е с бюджет 85 млн. франка. И двете програми се движат с отлично темпо. България, особено по норвежката програма и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, е в челото и като плащания, и като темп на реализация на проектите. Ако се наложи, разходите за публичност и за промоционални материали са около 100 000 лв. Не мисля, че това е някакъв значим процент от бюджета на двата финансови инструмента. Той сумарно надхвърля 1 милиард. А и колкото да не звучи добре, във всеки финансов инструмент има нужда от подобни материали, има чужди делегации, на тях трябва да им се оставят нещо като сувенири за спомен, по една или друга причина. Но въпреки това ще проверя, за да съм спокоен, че всичко е наред.

 

Сега знаете, че тази тема е деликатна, защото в предишни години, когато имахме проблеми около еврофондовете, се оказваше, че много пари са изтекли за комуникация, за реклами, за интервюта, пък всъщност тези, бенефициентите, както се казва на европейски език, често оставаха неинформирани. В този смисъл новият програмен период предполагам, че няма да заложи на това да текат едни пари през рекламни къщи и компании за сметка на хората, които имат нужда от тези средства.

 

Средствата за публичност са задължителна част от изпълнението на всеки проект. Всъщност, самата Европейска комисия държи когато се разходват европейски пари, за всички да е ясно откъде идва това финансиране, какво се е случвало. Това се приема като мярка не само за българските граждани, които получават ползите от даден проект, да знаят откъде идват парите, т.е. от европейските данъкоплатци, но се приема, ако искате, като мярка за повече прозрачност. Когато всички знаят какво е финансирането по даден проект, лесно ще могат да сравнят какво се е случило по този проект и дали това отговаря на финансирането. Въпросът не е дали да се дават такива (не се разбира)

 

Да. И да не се дават към конкретни компании или медии.

 

Трудно би могло да се разходват средства за публичност без участието на медиите.

 

Да.

 

Ако говорим за концентрирането в едни и същи медии…

 

Да.

 

…това определено не е добра практика.

 

Казахте наскоро на среща с общините, че 2015 г. няма да е нулева, въпреки че малко преди това имахте доста притеснения за това как ще изглеждат еврофондовете през 2015г. Аз не случайно споменах, че това е всъщност европейски проблем. Какво ще се случи с парите от 2014 г., които не само в България, но и в много други държави от Европейския съюз(ЕС) не можаха по различни причини да бъдат усвоени? Как ще се преразпределят при положение, че програмният период е 2014 – 2020г., а сега става 2015 – 2020г.?

 

Факт е, че 2014 г. е нулева от гледна точка на плащания в повечето държави-членки. По-смелите държави използват отдавна един механизъм. Те стартират, част от схемите, с финансиране от националния бюджет и в последствие търсят реимбурсиране или възстановяване на разходите от Европейската комисия, нещо, което, за съжаление, България не можа да направи. 2014г. е нулева за България. Категорично твърдя, че 2015 г. няма да бъде такава. Първо, ние имаме вече одобрени две оперативни програми – „Човешки ресурси“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“, като по „Човешки ресурси“ дори имаме получен аванс. От информацията, с която разполагам, програма „Добро управление“ е технически готова за одобрение, както и в много напреднала степен е „Наука и образование за интелигентен растеж“, „Конкурентоспособност“. Очаквам в рамките, да кажем, на месец януари тези три програми да бъдат одобрени и все още има няколко незатворени въпроси, които са обект на преговори с Европейската комисия – по „Региони в растеж“ и по „Околна среда“. Но като цяло в рамките до месец март аз разчитам почти всички програми да са одобрени. Това е на първо място. На второ място вече коментирах, че имаме готовност ако се забави одобрението примерно на някоя важна или ресурсна програма като примерно „Региони в растеж“ или в „Околна среда“, ние да стартираме първите схеми в първото полугодие на 2015г., използвайки заемообразни средства от бюджета.

 

Има ли такива възможности, при положение че бюджета беше почти на нула, в смисъл точно изчислен за да не сме в дефицит? Ще може ли…

 

Напомням, че става дума за заемообразно използване на средства, т.е. схемата се отваря и първите плащания, аванси към бенефициентите се обслужват от държавния бюджет и във второто полугодие държавата може да поиска възстановяване на средствата от Европейската комисия.

 

Така, но също така си спомняте, че част от проблемите с плащанията миналата година беше и заради дефицита, който имаше в европейския бюджет. Т.е. понякога не защото имаше нередности, а защото не достигаха средства не се провеждаха плащанията. Така че можем ли твърдо да разчитаме на това, че когато поискаме…

 

Само да уточня, че плащанията, които текат в страната, теоретично нямат връзка с плащанията, които страната получава от Европейската комисия. Държавата е длъжна да обслужва всички пращания към бенефициенти без значение за кой програмен период говорим, без значение дали на нея са прекъснати или забавени плащанията. А иначе е факт, че има един перманентен дефицит в бюджета на Европейската комисия, и по тази или по други причини често се налага да се забавят плащанията. Но едното теоретично не би следвало да има връзка с другото. В крайна сметка, да не забравяме, че бенефициента е най-чувствителното и уязвимо звено във веригата и държавата не може да си позволи да му прехвърля проблема на него.

 

Така е. Как ще върви успоредно процесът на работата по европейските проекти с новата опция, която беше отворена от Плана „Юнкер“, с финансирането отново на проекти, с публично-частни средства? По-скоро повече частни, отколкото държавни. Тук вече мислите ли? Бяха изброени няколко категории проекти, които са важни за България, но това ли са всъщност проектите, които отговарят на профила на очакванията на Комисията?

 

Хубав въпрос. Доколко 2015 е изключително предизвикателна година. Ще маркирам защо. Ние имаме да доплащаме близо 2.5 млрд. евро от оперативни програми от стария програмен период и трябва да бъдат положени всички усиля да бъдат платени всички без да има загуба на средства. Трябва да стартираме новия програмен период – това, което коментирахме с вас преди малко, и трябва да се възползваме от някои нови финансови инструменти извън оперативните програми, извън Програма за развитие на селските райони. Като говорим тук за (не се разбира)… за „Свързана Европа“ – новият фонд, както и Плана „Юнкер“. Нека да обясня, че като механизъм на функциониране – там има все още неща за уточняване. Така или иначе се сменят в крачка, но ясни са няколко неща към момента. Това не е директно (не се разбира)… или директно финансиране. Тук се разчита на т.нар. „мултиплициращ“ ефект. Образно казано, (не се разбира)… срещу едно вкарано евро в дадена система, в даден проект е да бъдат облечени или мултиплицирани 15, което означава при всички случаи проекти, които носят стойност или носят приходи в бъдеще, няма така в този смисъл фокусът да бъде върху паневропейски проекти или такива, които засягат повече от една държава-членка, няма как фокусът да не е върху проекти, свързани с новите технологии, с дигиталната икономика, с (не се разбира)… И в България, спомням си, че това беше във втория работен ден на новото правителство, представи един списък с проекти, който подлежи на допълване, доколкото това е индикативно представяне на проекти, доколкото механизмът все още има неща по него, които се уточняват, там има и пътни и железопътни връзки. Ще ви обърна внимание, че имаме подадени рехабилитация на далекопроводи – част от системата на (не се разбира)… – на системния и несистемния оператор, където (не се разбира)… след време и предвид актуалната ситуация, аз считам, че газовата връзка с Гърция, която е приоритет към момента, без да е алтернатива някой друг проект, трябва да бъде подадена изцяло за финансиране или от Плана „Юнкер“ или Фонда „Свързана Европа“.

 

Други подобни регионални и съвместни проекти? Питам Ви, защото стана ясно, че Вишеградската четворка ще участва със съвместни проекти, което вероятно ще бъде оценено от Комисията.

 

С (не се разбира)… на проектите, които ни свързват по-добре със съседните ни от всякакъв тип – тук, ако говорим за енергоснабдителни връзки, газови връзки, в това число, транспортни връзки, комуникационни връзки ще бъдат приоритет. На мен ми се ще да коментираме повече възможности, свързани с Коридор №4, което означава и жп връзката Видин-София, което е част от този приоритетен коридор. Нека да напомня, че имаме изграден втори мост на река Дунав. Ще ми се и тя да бъде включена като възможен проект, който да бъде финансиран от тези източници. Даваме си сметка, че това е изключително предизвикателно пред факта, че цената е огромна. Тук говорим за 2.5 млрд. евро, ако се запази първоначалната стойност при по-високата проектна скорост на трасето.

 

Ще ни стигнат ли силите, изобщо най-вече на администрацията, да се справи с тези две големи предизвикателства – голяма конкуренция по Плана „Юнкер“, отпушването на евросредствата? Вие имахте намерения да огледате как работи европейската администрация. Налага ли се тя от подновяване?

 

Трудно бих могъл да коментирал, особено от позицията на човек, който отговоря за ползването на европейските средства в България, европейската администрация. При всички случаи…

 

Нямам предвид европейската, имам предвид нашата администрация, която работи по европейски проекти. Не се изразих правилно.

 

Няма администрация, която няма нужда от усъвършенстване, в това число и европейската. Разбира се, признавайки факта на един (не се разбира)…, че тя обичайно е доста по-ефективна и бърза от родните администрации. Но коментирайки предизвикателствата, нека да добавя, че (не се разбира)… ние все още имаме да лекуваме едни стари травми. Нека да напомня, че през 2014 година имаше няколко много силни шока в системата, и ще бъде пресилено да твърдя, че те са излекувани само за месец и няколко седмици, което не е така. Имаме една оперативна програма, която практически половината от годината не е плащано на бенефициентите – това е „Околна среда“. Въпреки всички опити да бъде засилено неимоверно темпото и да бъде минимизирана загубата, загуба на средства в края на 2014 година ще има. Разбира се, много по-малка от тази, която показваха прогнозите. Добрият сценарии по оперативните програми ще сведем риска от загуба на средства под 30 млн. през 2014 година, което е близо 5-6 пъти по-ниско от всякакви прогнози. Това ще бъде успех. Но друг по-голям шок или травма върху системата е изобщо сложните отношения между управляващите органи и бенефициенти. И тук говоря най-вече за финансовите корекции, защото се случи така, че държавата се опитва да прехвърли всички проблеми, които има, включително създавайки нови синтетични, несъществуващи преди това проблеми и да ги стовари на гърба на най-критичното звено в цялата система – бенефициента. Този, който обикновено е по-малък, с по-скромен капацитет от централната държавна власт, и на всичко отгоре е отговорен за целия инвестиционен процес – там, където нещата се случват. Нещата не могат да бъдат оставени такива, каквито са. Разбира се, ние имаме случаи, където безспорно дадената община или агенция има нарушения и тя би следвало да понесе финансова санкция за извършеното нарушение. Тук не говоря за измама, говоря за нарушения – би следвало да ги третираме различно. В много от случаите се оказва, че вина за дадена грешка имат по-скоро държавата в нейната съвкупност, отколкото конкретният бенефициент. Имаме случаи, където законодателството не е синхронизирано навреме, имаме случаи, където примерно, избора на изпълнител е станало след решение на съда. В една такава ситуация ние по никакъв начин не можем да виним конкретния бенефициент. И тези корекции би следвало да останат за сметка на държавата. един такъв анализ няма как да се случи за седмица или две. Планът ни е до края на март да затворим всички проблемни случаи, като дотогава, за да не спира ходът на изпълнение на проектите, на всички бенефициенти трябва да бъде предоставена и ще бъде предоставена ликвидна подкрепа. Т.е. достатъчно средства, за да може да продължат да изпълняват и да завършат проектите си. А до края на март ще сме в позицията да изчислим и да преценим и в най-малки детайли кой колко е виновен и кой колко трябва да плати.

 

Последно – смятате ли, че ще имате политическо спокойствие, за да можете да работите по тези въпроси? Няма как да избегнем въпросите, свързани със сложните, както ги нарече някой „семейни отношения“ в коалицията?

 

Има различни категории на политическо спокойствие. Ако говорим за политически дискурс и по-острите реплики, които се разменя – това е едно, разклащане на цялата управляваща конфигурация – е нещо съвсем друго. Към момента политическото неспокойствие е по-скоро изясняване на отношенията и (не се разбира)… и т.н. Нямаме истински белези за нестабилност. Искрено се надявам да имаме такава. Както банковият сектор не търпи скандали, драми и шокове, така и цялата система за управление на европейските пари има нужда от спокойствие. Парите и големите инвестиции обичат сигурността, обичат предвидимостта, обичат спокойствието. Нека да напомня, че един проект не се реализира за 6 месеца – той се прави в хоризонт 2 или 3 години. Когато говорим за десетомилионни инвестиции, тук стабилността е ключовият термин – и във вътрешнополитически план, и до голяма степен от гледна точка на това как България (не се разбира)… с европейските си партньори.

 

Изненадан ли сте от анонсите, които отправят към ГЕРБ от ДПС и от БСП включително заради проблемите ви с Реформаторския блок по линия на пенсионната реформа?

 

Това не би следвало да бъде изненада. Без да обръщаме внимание на нас, в крайна сметка, ГЕРБ е стожерът на управлението или носещия стълб. Очаквам да има много опити за преконфигуриране на останалата част на конструкцията. Ако искате от мен прогноза, въпреки че рядко правя такива, в средносрочен план не виждам причини, не виждам структурни предпоставки конструкцията да бъде променяна.

 

Включително и раздяла с Патриотичния фронт?

 

Не виждам причини да бъде променяна. Всичко зависи от политическото поведение на първо място, разбира се, на всички, не само, които са в коалицията, но които осигуряват подкрепа за управлението и да си дадем сметка, че предвид динамичната ситуация, всеки има правото да променя и своето политическо поведение. Не говоря, разбира се, за подмяна на целите, по-скоро на (не се разбира)… политическо поведение.

 

На първо място можем да си пожелаем поне промяна в лексиката, защото предполагам, че тези антиевропейски речи, които се носят от парламента от някои от вашите подкрепящи формации, едва ли ви допадат?

 

Аз в началото разделих думите от реалните действия, но е хубаво да си спомним, че думите винаги значат много, особено в политиката, защото те маркират действията. Така че да се надяваме, че ще има малко повече стабилност и предвидимост.

 

Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения