От транспортна гледна точка България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. В Княжество България имаме само едно парче от „Хемус”, а в Източна Румелия е „Тракия”, ще се довършат „Марица” и „Струма” казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Преса”

Г-н Дончев, 2015 г. ще бъде тест за кабинета дали е в състояние да направи важните реформи. Как обаче ще заздравите коалицията?

Всяка година, месец и седмица са тест за кабинета. Но не за оцеляването, а за това доколко може да се справя с предизвикателствата. Реформите изискват и по-резки движения. Това не означава да се работи без чувство за политическо самосъхранение. Въпреки публичните коментари не смятам, че през годината ще има ситуация, която да постави под въпрос бъдещето на кабинета. Причината е проста - няма по-добра алтернатива. Това правителство не е съвършено, но е най-доброто към момента.

Някои от реформите наистина изискват резки движения. Ще има ли по-дълъг период на консултации с партньорите ви?

Според учебникарските правила една стратегия би трябвало да се обсъжда половин или цяла година. Когато можем, ще ги спазваме. Но може и да ги нарушим. Защото нивата на обществена консолидация в името на една или друга цел са много нестабилни при повечето теми. Такава консолидация няма и за някои от реформите. А понякога те са като лечение, при което пациентът не е съгласен с предписаната терапия. Има ситуации, когато трябва да се действа по-бързо и по-решително. Алгоритъмът на случване на една реформа минава през поне две фази - на болката и на облекчението.

Как разчитате думите на Лютви Местан, който предупреди, че ако ГЕРБ не се освободи от Патриотичния фронт, изборите през 2015 г. ще се явят „като неизбежна необходимост“?

Отива му на г-н Местан да каже нещо подобно.

В кой случай ще станат неизбежна необходимост избори 2 в 1, местни и парламентарни наесен?

За да стане това, е необходимо критично мнозинство в НС, което да поведе държавата към избори. А такова няма. Нека си дадем сметка и кой е готов. Без да изключвам ДПС, има една политическа сила, която е готова за избори, ако трябва и утре, и това е ГЕРБ. Щом ние не сме поели курс към предсрочни избори, вероятността да се случат през 2015 г. е минимална. Казвам го с уговорката, че нас от избори не ни е страх.

До края на месеца трябва да решите дали пенсионните осигуровки ще може да се местят от НОИ към частен фонд. В какъв формат ще вземете това решение, което предизвика бурно недоволство преди Нова година?

По такъв сериозен въпрос трябват широки консултации с всички парламентарни сили. Това е хубаво да се случи както в коалиционните формати и в групите, така и в комисиите към НС. Но предвид факта, че вече имаме една извървяна стъпка с промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), ние търсим начин как да подобрим законовия текст. Според мен режимът на консултации в рамките на един месец трябва да е още по-широк - със синдикати, работодатели. Нямам нищо против да се произнесат и всички, които твърдят, че са експерти в сферата на пенсионната система. Освен аргументи очаквам да чуем и конкретни изчисления. Вече заявихме, че ще се вслушаме във всички добри предложения. Още тази седмица започваме разговорите, във вторник (днес - б.р.) ще направим януарски график за срещи. Нормално е разговорите да започнат първо в коалицията между ГЕРБ и РБ.

Бойко Борисов препоръча на депутатите от ГЕРБ много внимателно да проследят как работят частните пенсионни фондове, защото някои от народните представители имат съмнения, че парите за старост не се управляват добре. Няма ли опасност обаче тази публичност да срути някои от фондовете, така както може да пострадат и банките, но тях законът ги пази?

Водени от максимата, че парите обичат тишината, смятаме, че създаването на сензация или напрежение около някоя финансова институция би могло да й навреди. Но този императив не може да отмени ролята на публичните институции да упражняват адекватен контрол върху тези фондове, защото те работят с обществени средства - вноските на много българи. Основната роля тук е на Комисията за финансов надзор, но Народното събрание има право да осъществи контрол. В този смисъл един втори политически надзор винаги е опция. И би туширало притесненията около пенсионните фондове.

Налагат ли се промени в законите, които да засилят изискванията към тези финансови институции, както и създаване на гаранционен фонд, ако някога пенсионно дружество, един фонд се озове в ролята на КТБ и не може да плаща?

Нямам информация за фонд, който да е неплатежоспособен. Но си мисля, че не бива да влизаме в режим да се взема решение на парче - вчера заради кризата в банковия сектор, днес търсим за пенсионното осигуряване. След тежкия травматичен опит с КТБ трябва да има експертно-политически дебат как държавата по-адекватно да регулира финансовия сектор, за да не се стига до нови кризи. Но преди това е важно да разберем кой е виновният.

Бяхте на срещата с Ангела Меркел през декември заедно с премиера Борисов и с депутата Делян Добрев. Какви послания отправи тя към правителството? Беше обещала Германия да помага?

Не е съвсем възпитано да разказвам за разговор, който е протекъл в тесен формат. Но искам да кажа, че канцлерът се запозна със ситуацията в България до най-малки детайли - и в политически, и в икономически план. А най-подробно - за големите енергийни проекти, специално случаят с „Южен поток“. Самият факт, че от ценното й време беше отделено толкова много за детайлно запознаване със ситуацията, показва ангажимент. Това, което мен силно ме впечатли, бе изключително силната й предварителна подготовка. Тя задаваше въпроси на ниво детайли. Разговорът се водеше за числа, процедури и с актуалните въпроси за България. От прецизна и конкретна дама като г-жа Меркел, която не дава празни обещания, не очаквайте реплика за милиарди, които ще се насочат към България. Но политическото послание бе, че страната ни не може да бъде оставена сама в ситуацията с „Южен поток“.

Казахте, че ЕС няма да ни изостави за „Южен поток“, пратихте писмо на еврокомисар Марош Шефчович за изграждане на газов хъб във Варна. Ще се срещнете ли с него, преди да замине за Русия в средата на месеца?

С еврокомисар Шефчович си кореспондираме редовно. Планирам да се срещна с него преди визитата му в Москва. Уточняваме дали ще успее да приеме поканата ми и в следващите две седмици да посети България. Добре е да разговаря тук с премиера, с енергийния министър, с експертите. Ако не успее, аз ще си организирам пътуване до Брюксел.

Какво очакваме от него - да ни посредничи да бъде върнат отново в страната ни проектът „Южен поток“ или да уговори Русия да докара тръба за варненския хъб?

Ние нямаме нужда от посредник сега. Ако имаме индивидуален разговор с Русия, нямаме нужда от посредник, защото сме в отлична комуникация. В конкретната ситуация въпросът „Южен поток“ е обект на разговори между ЕС и Русия, а не между нашите две страни. Очакваме да се катализира преговорен процес между Европа и Русия, което да доведе до някакво решение. Ние имаме нужда от ясна перспектива, за да можем да планираме всичките си действия. Макар че на политическо ниво проектът е спрял, на ниво конкретни действия той продължава.

Тръбите пристигат с кораби в Черно море....

Не само тръбите, има искания за разрешителни. Специално в частта акватория нито едно от нашите ведомства не може да откаже да се придвижи дадена процедура по „Южен поток“. Ние не се оплакваме на ЕС и на еврокомисар Шефчович, а дадохме алтернатива. Но за изграждане на газов хъб са необходими осигурени доставки на газ и консумация. Освен това страната, в която се намира съоръжението, трябва да бъде изключително стабилна и да има много добра регулация в енергийната сфера. Изграждането на такъв хъб означава възможност за доставки от поне няколко трасета. Първото е морската част на стария „Южен поток“. На второ място - възможност за доставка по старото трасе, което минава през Румъния. Да не забравяме, че и северната ни съседка има газ. Ако се върнем към старото трасе на „Набуко“, това означава възможност за превключване на още един източник от юг - каспийски газ. Ако разгледаме варианта за интерконектора за Гърция - може да се включи още един източник. И да напомня, че България също се готви да добива газ от Черно море.

ЕК обяви, че ще финансира приоритетно завършването на АМ „Струма“ за около 637 млн. евро. Отказвате ли се от изграждане на АМ „Хемус“ с европари и на тунела под Шипка?

Не сме се отказали, напротив. „Хемус“ и тунелът фигурират в европрограмата за транспорт. Ако от лот 3 на „Струма“ се спестят средства, те ще се вложат в другите два проекта. За тунела са нужни около 100 млн. евро. „Хемус“ няма как да се изгради изцяло с европари и при най-смелите прогнози за икономии. Но е важно да бъде завършена, защото трябва да се дадат равни възможности на Севера и Юга. Не знам дали сте обърнали внимание как се развиват участъците около новоизградените трасета на „Тракия“. От транспортна гледна точка България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. В Княжество България имаме само едно парче от „Хемус“, а в Източна Румелия е „Тракия“, ще се довършат „Марица“ и „Струма“.

В края на 2014 г приключи първият седемгодишен период за усвояване на европарите. Какви са резултатите?

Финална справка ще имаме след ден-два, но данните към 19 декември показват верифицирани разходи (извършени финални плащания) за над 76% от европарите. Когато поех поста, имаше риск да загубим между 200 и 400 млн. евро в края на 2014 г. по линия на автоматичното отписване на средства. Ситуацията сега е доста по-добра. Ще загубим не повече от 22 млн. евро за „Околна среда“ и 50 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони.