Министър Василева, при последното голямо наводнение през декември на изминалата година най-усложнени се оказаха обстановките с и около язовирите. Такава е картината с тях същност и през последните години. Помним и тревожните дни и часове около язовир „Жребчево“. Освен обилните дъждове, очевидно своята роля има и човешкият фактор. Защо се получи така?
Безспорно, както и вие споменахте, промените в климата водят до все по-чести случаи на интензивни валежи. Това не би трябвало да ни учудва и да ни заварва неподготвени. Това е нещо, за което цялата държава, всички институции полагат и трябва да полагат непрекъснати усилия. Ние трябва да се справяме, за да недопускаме щети от предизвиканите наводнения. Още по-малко и недай Боже, жертви. Действително през месец декември, особено в началото, имаше много интензивни валежи по поречието основно на Тунджа, а и на други реки. Това, което споменахте, беше случаят с тежката обстановка в района на Ямбол и особено на Елхово, където бяха причинени щети върху заливаемите площи около река Тунджа – предвид големия обем водни количества както причинени от валежите, така и от изпускането на води от язовирите по горното поречие. Случаят с язовир „Жребчево“ беше предмет на проверка както в МЗХ, така и в МОСВ. Това, което е установено към настоящия момент от МОСВ по отношение на причините за изпускането на голям обем води, причинили щети основно върху земеделски площи, но и в регулираните територии на населените места, беше липсата на съобразяване с изрични указания и утвърден график за режима на ползване на водите. Какво имам предвид: всеки месец се одобряват графици за големите и значими язовири. Одобряват се в МОСВ и с тях се задължават да се съобразяват и да бъдат изпълнявани от всички водоползватели. Конкретно язовир „Жребчево“, който се стопанисва от подразделението на „Напоителни системи“ в Сливен, не са се съобразили с указанието през ноември да се поддържа контролен обем на язовирът в размер на 260 милиона кубически метра вода. Което пък довежда дотам, че към началото на обилните валежи, обемът на язовира е бил прекалено голям, така че в последствие се е наложило изпускането на по-големи количества, които от своя страна причиниха превишаване на критичното ниво на реката и съответно риска за населените места. Тези проверки бяха извършени по отношение на документацията, по отношение на отчетите и заявките, подавани от „Напоителни системи“ към ведомството, по отношение на контрола, извършаван от Басейнова дирекция – Пловдив във връзка с необходимостта да бъдат съблюдавани графиците и в крайна сметка доказаха, че е имало наличие на бездействие от страна на органите. От една страна операторът на съоръжението – „Напоителни системи“ – Сливен – не са изпълнили изричните и задължителни по закон указания, за което са сезирани компетентните органи. Изпратен е сигнал до Прокуратурата за това, че е имало бездействие по отношение на този ангажимент на оператора. От друга страна Басейновата дирекция като органа, който е упълномощен да упражнява контрол върху операторите и който не е упражнил такъв контрол, а именно не е санкционирал виновното поведение, не е отчел необходимостта да бъдат приведени в съответствие с указанията, действията на операторите. Т.е. не е наложил административни мерки за това. Органът „Басейнова дирекция“ също беше проверен от инспектората на министерството, който излезе с препоръки за предприемане на съответните действия към ръководното лице и към настоящия момент вече е освободен директорът на Басейнова дирекция – Пловдив заради това, че не е изпълнил своите задължения.
Ще има ли други санкционирани?
Оттук нататък очакваме компетентните органи да се произнесат по отношение на наличието на нарушения на законодателството, по отношение на действията и бездействията. Както споменах – сезирана е Прокуратурата за това и очакваме те да извършат своите проверки и да излязат със становище.
Да, защото за десетки, да не кажем за милиони левове, са нанесени щети. Спомням си, че Министерският съвет през декември отпусна 500 хиляди лева на „Напоителни системи“, за да бъдат извадени временно от експлоатация 78 язовира в предавариен режим. Изпълнени ли са предписанията?
Комплекс от мерки беше предприет от Министерския съвет. Бяха сформирани две междуведомствени работни групи за много сериозни задачи. Едната от тях, свързана с разработването на законодателни промени, а другата, свързана с действия, които да гарантират елиминирането на рисковете от т.нар. язовири в предаварийно състояние – 78 на брой. Работните групи бяха сформирани още в началото на декември и работят интензивно. Проведени са няколко заседания. Поредица от действия бяха предприети. Що се отнася до 78-те язовира, всички те са проверени от Басейновите дирекции. По 33 от тях са извършени действия по отношение на ремонтни дейности. Отпуснати са средства за ремонт, поддържане на язовирите с минимален обем вода или пък изцяло изпразнени, за да не създават рискове за заливаемите площи и за населението. Това се постига чрез прорязване на стена или постоянно поддържане на основен изпускател, за да се елиминира всякакъв възможен риск. По отношение на останалите язовири „Напоителни системи“ има ангажимент съгласно решението, за което упоменахте, със специално заделен финансов ресурс за тази цел временно да ги изведе от експлоатация. Предстои на заседанието в сряда на комисията да докладват за постигнатото, за резултатите от дейностите. Смятам, че можем да отчетем пълната мобилизация, добрата координация между всички ведомства. Имам предвид МОСВ, МЗХ, Министерство на енергетиката, МРРБ и МВР, както и експерти от „Напоителни системи“, от „Язовири и каскади“, които са част от междуведомствената работна група и които усилено работят както по отношение на елиминирането на рисковете, свързани с язовирите в предаварийно състояние, така и по отношение на поддържане на постоянен контакт с комисиите, които работят на местно ниво, сформирани от областните управители. Областните управители вече са докладвали за сформирани комисии, за извършвани проверки, регулярни проверки и по отношение на тези язовири, които са с неизяснена собственост – 268 на брой. Правомощията на областните управители чрез тези отново междуведомствени, но на регионално ниво действащи, комисии е да имат грижата за тези язовири. Съответно да изяснят собствеността. Извършени са поредица от проверки от страна на Басейновите дирекции. Издадени са предписания, предстои издаването и на административни актове във връзка с направени констатации за неизпълнение на предходни констатации от страна на собственици и оператори на язовири. В този смисъл е постигната пълна мобилизация за това да се гарантира живота и здравето на населението. Безспорно природните явления са нещо, което не можем да контролираме, но пък можем да обединим усилията си за това, за де не се допускат вреди и щети.
Министър Василева, спомням си, че се ангажирахте да разработите и предложение за текстове в Закона за водите.
Другата работна група, която отново е в изключително интензивен режим на работа, приключи в края на година с текстове, законодателни предложения, които ще бъдат представени на Министерския съвет и на обществено обсъждане и които ще дадат гаранция за това, че ще бъде регламентиран редът за поддръжка и експлоатация на язовирите. В това число ще има ясно разписани задължения и отговорности на собствениците. Ще бъде определен и единен национален орган за контрол, неговите правомощия, редът за налагане на принудителни административни мерки и редът за реализиране на санкции, на административна наказателна отговорност. Съгласно изготвения законопроект, контролът по изпълнение на мерките на поддържане на язовирните стени и съоръженията в изправно техническо състояние, осигуряването на безопасната експлоатация и изпълнението на дейностите по извеждането от експлоатация до възстановяване на технологичната им сигурност се възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В този смисъл след приемането на законодателните промени, надяваме се, те приоритетно да бъдат разгледани и от Народното събрание. След това вече ще имаме сигурност и гаранция, че ще има единен национален орган, който наистина ще следи за поддържането на техническото състояние на хидротехническите съоръжения и съответно ще държи отговорни за това собствениците и операторите на хидротехническите съоръжения на язовирите.
Този ли орган ще трябва да създаде и националния единен регистър на язовирите – водния регистър?
Органът, който ще упражнява контрола, ще разполага с пълна база данни и регистър на хидротехническите съоръжения. Що се отнася до водния регистър, който е част от Националната стратегия за управление на водите, той ще съдържа информация за всякакъв вид съоръжения. Не само такива, които в момента коментираме, не само язовири, а и съоръжения, които са свързани примерно с хидромелиорации, ВИК-съоръжения, защита от вредното въздействие на водите като съоръжения диги, отводнителни системи. Този регистър съгласно текстовете на закона, и на стратегията ще бъде поддържан от МРРБ и за тази цел се отделят финансови средства и се подпомага изработването на този регистър чрез ОП „Околна среда“.
Какво още предстои да се случва в ръководеното от Вас министерство?
Продължава усилената ни работа по ускоряването на изпълнението на ОП „Околна среда“ 2007 – 2013. 2015 година е ключова, защото е последната година в рамките на която могат да бъдат считани за допустими разходите по нея. Също така, изключително важна е затова, защото очакваме вече да стартира и новата ОП „Околна среда“ 2014 – 2020. Надяваме се, това да осигури плавния преход по наличието на достатъчно финансови средства за прилагането на приоритетните политики в сферата на опазването на околната среда, политиките, които са свързани с изграждането на базисна екологична инфраструктура. И не само – има вече и новости, които се осигуряват чрез новата оперативна програма, възможности за финансиране на дейности, свързани с превенция и управление на риска от наводнения, от свлачища и съответно мерки, които ще помогнат за опазването на чистота на въздуха. Всичко това ще ни помогне да прилагаме политиките. Предизвикателствата са много, но за да се справим с тях, разчитаме на добрата комуникация, на добрата координация и общите действията между централната администрация, местните власти, бизнеса и разбира се – гражданите, защото задачите, които са свързани с опазването на околната среда, са задачи за всички нас.