Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията предвижда създаването на единен орган за анализ и проверка на имуществото и конфликта на интереси на лицата, заемащи високи държавни длъжности. Законопроектът за единния орган ще бъде внесен в Министерския съвет до края на месеца, а амбицията е той да заработи на 1 януари 2016г.
Проектът на стратегията беше представен официално днес от вицепремиера по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева и министъра на правосъдието Христо Иванов. Той е качен на интернет страницата за обществени консултации www.strategy.bg.
Единният орган ще поеме и доразвие функциите на сега съществуващата Комисия за предотвратяване и установяване конфликта на интереси (КПУКИ), Центъра за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност (известен като БОРКОР) и отдели от Сметната палата. Служителите, които ще бъдат назначени там, ще минават през редовни тестове за интегритет и лоялност, посочи Кунева. Органът, който ще проверява декларациите на над 7600 висши държавни служители и магистрати, се предвижда да има достъп до банкова и данъчна тайна и до имотни регистри и регистъра на КАТ. Ще бъдат разширени обстоятелствата за проверка, като например преференциални условия по кредити и депозити, както и броя на свързаните лица. Кунева уточни, че е ползван опита на много европейски държави, които показват добри резултати в борбата с корупцията като Румъния, Полша, Литва, Словения и други.
Стратегията съдържа конкретни мерки в 6 приоритетни области: изграждане на ефективна система от антикорупционни органи и звена; противодействие на корупцията по високите етажи на властта, противодействие на политическата корупция с акцент върху „изборната корупция“; превенция и противодействие на корупцията в МВР и органите на съдебната власт; освобождаване на гражданите от дребната корупция и създаване на среда на обществена нетърпимост към корупцията.
Сред другите мерки за подобряване на институционалната рамка е определянето на вицепремиер за координатор на антикорупционната политика, създаването на Национален съвет, който дава политическите насоки в борбата с корупцията и засилване ролята на инспекторатите. Към Националния съвет ще заседава Граждански съвет.
Наказателно-репресивната ще бъде поета от специализираното звено между Прокуратурата, ДАНС и МВР. Неговото създаване не изисква конституционни промени. То ще заработи още в понеделник, като щатът му от 50 човека е по-голям от създаваните специализирани звена с тенденция да се увеличава.
Стратегията за борба с корупцията предвижда още законови промени, които ще позволят да се разследват също и анонимни сигнали. Те трябва да бъдат съпроводени с доказателства, за да не се злоупотребява с тях, но по този начин ще се даде възможност на служители, които стават свидетели на корупционни практики в своите ведомства, да подават сигнали без страх от репресии. Предвидени са и мерки за защита на лица, подаващи неанонимни сигнали, както и парични награди в случай, че сигналът е довел до ефективна присъда.
Целта на стратегията е до 2020 г. България да се превърне в държава, в която дребната корупция е ограничена в значителна степен до средните за Европейския съюз равнища, корупцията по високите етажи не остава безнаказана, антикорупционните институции работят ефективно и имат реален превантивен ефект върху корупционните прояви, а възприятията и опитът на граждани и фирми за нивата на корупцията в България са намалени в значителна степен. Документът отчита ключовото значение на политиките в други сфери, които имат цялостно влияние върху противодействието на корупцията, а именно: съдебната реформа, административната реформа, електронното управление и обществените поръчки.