Съветът по европейските въпроси одобри проекта на позиция на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси. Заседанието ще се проведе на 10 ноември в Брюксел.

Очаква се Съветът да приеме заключения относно Плана за действие на Комисията за изграждане на Съюз на капиталовите пазари и относно финансирането на борбата с изменението на климата.

Министрите на финансите ще бъдат запознати също така с актуалното състояние относно изграждането на банковия съюз. България е въвела напълно директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, както и новата директива за гарантиране на влоговете в банките. Относно Европейската схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД) България подкрепя мерките, които ще засилят ефективното функциониране на банковия съюз и стъпките за по-нататъшна дългосрочна интеграция. Създаването в краткосрочен план на ЕСГД е нецелесъобразно, включително и заради липсата на кумулативна оценка на ефектите от прилагането на приетите законодателни мерки в банковата сфера. Необходимо е да се осигури еднакво третиране между участващите в банковия съюз държави-членки, както за тези от еврозоната, така и за тези извън нея, по отношение на всички елементи на банковия съюз.

На заседанието се очаква министрите да постигнат политическо споразумение относно условията за мостовото финансиране на Единния механизъм за преструктуриране. България подкрепя компромисното предложение за предоставяне на национални кредитни линии към Единния съвет за преструктуриране.

Министрите ще проведат първоначален обмен на мнения относно икономическото управление и последващи действия във връзка с доклада на петимата председатели „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“. Съгласно позицията на България, всички държави-членки следва да участват в дискусията за новите предложения за икономическо управление в ЕС – както страните от еврозоната, така и тези извън нея. По този начин се осигурява спазването на принципа на равнопоставеност и се подпомага гладкото функциониране на единния пазар в ЕС. Създаването на единно външно представителство за еврозоната ще внесе допълнително разделение в ЕС, който би следвало „да говори с един глас“. България счита, че националните съвети за конкурентоспособност не трябва да бъдат изрично свързани с процедурата за макроикономически дисбаланси. Координацията между националните съвети трябва да се извършва чрез мрежа, подобна на мрежата на националните фискални съвети, а не чрез самата Европейска комисия. Относно решението за установяване на независим консултативен Европейски фискален съвет, следва ясно да се аргументира добавената му стойност, тъй като неговите функции и отговорности до голяма степен дублират правомощията на Комисията.