Правителството прие за изпълнение решенията на Европейския съд по правата на човека по шест дела срещу България.

Жалбата по делото „Чакалова-Илиева срещу България” е свързана с опита на г-жа Чакалова-Илиева да оспори уволнението си, и твърдението й за липса на ефективен достъп до съд. ЕСПЧ постановява, че има нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като жалбоподателката е била поставена в невъзможност законността на нейното уволнение да бъде разгледана от съда, и й присъжда обезщетение от 6000 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски по делото.

Делото „Бойканов срещу България” е свързано с воденото срещу жалбоподателя наказателно производство за клевета заради писмо, което е изпратил на държавен съдебен изпълнител. В писмото се съдържат критики за начина, по който съдебният изпълнител е осъществявал правомощията си. Районен съд е признал г-н Бойканов за виновен в клевета, нанесена на длъжностно лице, но го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба. ЕСПЧ приема, че с оглед целта, съдържанието, контекста и ограниченото въздействие на писмото, критиката, съдържаща се в него, не обосновава общия размер на сумата, която жалбоподателят е бил осъден да заплати, а осъждането му за клевета е непропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване на мнение. ЕСПЧ присъжда обезщетение от 2312 евро за имуществени и неимуществени вреди и 2810 евро за разходи и разноски.

Делото „Унспед срещу България” е свързано с отнемането в полза на държавата на товарен автомобил, собственост на дружеството-жалбоподател. ЕСПЧ приема, че не е била налице възможност дружеството ефективно да оспорва отнемането на негови притежания, поради което не е постигнат справедлив баланс между защитата на правото на собственост на жалбоподателя и изискванията на обществения интерес. Присъденото от Съда в Страсбург обезщетение е 80 000 евро за имуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.

Нарушение на правото на зачитане на личния и на семейния живот е констатирано по делото „Л.Д. и П.К. срещу България”. Основанията са, че жалбоподателите не са разполагали с правна възможност да оспорят извършено от страна на трети лица припознаване по отношение на две деца, на които Л.Д. и П.К. твърдят, че са биологични бащи. Присъдено им е обезщетение за неимуществени вреди по 6000 евро на всеки, както и 2456 евро на първия и 2045 евро на втория жалбоподател за разходи и разноски.

Делата „Петрови срещу България” и „Рашкова и Симеонска срещу България” са свързани с прекомерното забавяне при обезщетяване в рамките на отчуждителни производства по реда на отменения Закон за териториалното и селищно устройство. Присъденото обезщетение в първия случай е 1527 евро за неимуществени вреди и 370 евро за разходи и разноски, а във втория – 5000 евро за имуществени вреди и 6000 евро за неимуществени вреди общо на двете жалбоподателки.