Правителството прие Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

Мониторинговият доклад отчита напредъка за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия, както и на общинските планове за действие през миналата година. Докладът отразява успешните практики и оставащите все още нерешени въпроси и предизвикателства пред нашето общество.

В областта на образованието като положителен резултат е отчетено въвеждането за първи път в българското училище на стандарт за гражданското, здравното, екологично и интеркултурно образование, чрез който се определя същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ГЗЕИО); включването на интеркултурното образование в първи гимназиален етап в часа на класа, както и в рамките на целодневната организация на учебния ден и предучилищното образование; недопускането на обособяването на деца и ученици в групи и класове въз основа на етническата им принадлежност. Напредък в сферата на образованието се отчита и във връзка с въвеждането на целодневна организация на учебния ден за учениците от I до VII клас; гарантирането правото на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от малките населени места, включително чрез интеграция на ромски деца и ученици в етнически смесени детски градини и училища; прилагането на диференциран подход към учениците от началната училищна възраст, насочен към компенсиране на проблеми, водещи до натрупване на пропуски в знанията по няколко учебни предмета и последващо изоставане, включително и при деца, чийто майчин език е различен от българския и др.

В областта на здравеопазването като значим успех през 2016 г. се посочват утвърдените методи и подходи за работа на терен на междусекторни екипи на общинските администрации, регионалните здравни инспекции, медицински специалисти и институции, неправителствени организации (НПО) и здравни медиатори; приносът на здравните медиатори при оптимизиране на обхвата на профилактичните програми сред ромското население и особено сред малките деца; множеството интегрирани съвместни сътрудничества в дейността за превенция на социално значими заболявания и решаване на проблеми в здравния, социалния, демографския и образователния аспект.

В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромската общност по отношение на интеграцията на пазара на труда и възможностите за работа, предлагани от дирекциите „Бюро по труда”; по-добрата информираност относно възможностите за работа, обучение на регистрираните в бюрата по труда; прилагането на индивидуален подход, ориентиран към нуждите на тези уязвими групи на пазара на труда, дейността на ромските медиатори, психолозите, мениджърите на случаи от дирекции „Бюро по труда” и младежките медиатори, наети от общинските администрации по Национална програма „Активиране на неактивни лица”.

В областта на жилищните условия приоритет са изграждането и осигуряването на социални жилища. В рамките на пилотната интегрирана схема за жилищно настаняване през програмния период 2007-2013 г. е натрупан опит и са извлечени поуки за изпълнение на проекти за интегриране на маргинализирани групи. На тази основа подкрепата продължава в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”.

В областта на върховенството на закона и антидискриминацията институциите и гражданските организации провеждат инициативи, свързани с повишаване на осведомеността на обществото относно проблемите на ромските общности. Ежегодно се включват в обучения и се повишава капацитетът за работа в мултикултурна среда на полицейски служители, социални работници, учители, здравни работници. Изпълняват се проекти и инициативи за интегрирането на малцинствени групи чрез включването им в спортни дейности, откриване на млади спортни таланти от техните среди и утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез спорт.

Докладът посочва предизвикателства и трудности, които все още не са преодолени и се открояват в работата с уязвимите групи. Сред тях са липсата на активност и интерес към търсенето на работа, които в комбинация с ниска грамотност и квалификация, ниска мотивация и недоверие са сред основните фактори, създаващи трудности за трудова реализация и интеграция на ромите. Други проблеми са нередовното здравно осигуряване, липса общопрактикуващ лекар, ниската грамотност и ниско ниво на здравно образование, недостигът на здравни медиатори за работа в ромската общност. Препоръчва се също допълнителна работа за повишаване на осведомеността на обществото за проблемите на уязвимите групи, за да се получи необходимата обществена подкрепа и социална толерантност за проекти, насочени към подобряване на условията на живот на уязвими групи, вкл. на ромите.