България е сигурна държава и правим усилия да остане такава, казва вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси пред в. "24 часа"

Г-жо Кунева, след атентата в Париж заплашена ли е и България от терористични атаки?

България е сигурна страна и полагаме всички възможни усилия да останем такава. Ние подкрепяме коалицията срещу “Ислямска държава” и изпратихме помощ. Звучи отдалечено, но така работим за България, макар и не на наша територия. Същевременно участваме във всички координирани усилия на ниво ЕС. На последните съвети по правосъдие и вътрешен ред се обсъжда една много важна тема - набирането на доброволци за “Ислямска държава” сред европейските младежи. В България това не се случва, но е факт в много други държави в ЕС и заради това подготвяме законодателни промени за криминализирането на участието в ИД. Не можем да си разрешим нито секунда разсейване. Заради това и настоявам приемането ни в Шенген да се приеме като свръхважна задача от всички български власти.

Има опасения, че с бежанците в България влизат и терористи. Как се работи, за да се допускат само хора, които бягат от война?

Службите проверяват на три етапа всеки влязъл нелегално, особено хората без документи. До 24 часа от задържането на нелегален имигрант се правят проверки в Шенгенската информационна система, събират се пръстови отпечатъци за проверка и хората се регистрират в Европейската система. Тези проверки са част от европейската система за сигурност. Ако не бяхме част от нея, нямаше как да получим информация дали някой няма регистрация в друга държава и дали няма сигнал, че човек, който иска убежище, не е потенциално проблемен. Ние и в момента се държим като шенгенска страна, но формалното ни приемане ще повиши в пъти сигурността.

Какво точно ще направите за охраната на границата, остана впечатлението за караница между полиция и армия?

Няма напрежение между двете министерства. Тече абсолютно нормален диалог между няколко ведомства, между които са МВР и МО. Ефективно се включиха и министерството на земеделието, Външно, на финансите. Всички работим за една държава и следваме Конституцията, законите и международните договори. Важно е да решим въпроса сега, през зимните месеци, когато натискът по границата е по-слаб. И главният проблем е свързан с бюджета. Министерствата не получиха тези суми, за които претендираха, в процедура на дефицит сме и аз разбирам аргумента, че ако дадем на МВР или на МО, тези средства трябва да се вземат от другаде. Трябва да направим усилия, защото освен сигурност на границата искаме и сигурност във вътрешността на страната. В момента във вътрешността има по-малко полицаи, защото са командировани по границата. Това беше правилната стъпка през 2013 г., когато започна бежанската вълна. На всеки 100 метра имаме граничен полицай и благодарение на това България се справя добре. Но това е сериозно напрежение и не може да продължава дълго. Опитваме се да намалим нуждата от допълнителни средства през възможностите на другите министерства - земеделското ще подържа горските пътища, Министерството на отбраната може да даде техника и механици, т.е. да осигури логистиката. Продължаваме и със строежа на инженерното съоръжение, което ще възпрепятства незаконното преминаване и каналджиите през границата. То ще намали натиска върху живата сила. Защото натискът се е увеличил с над 200%. Граничим със страна, в която има близо 2 млн. бежанци. България никога няма да откаже убежище по хуманитарни причини, но когато става дума за сигурността, ние трябва да знаем кой влиза в страната. Целта е да спестим колкото можем от живата сила без да се поставя под въпрос сигурността.

Защо ще достроявате оградата, след като МВР каза, че не работи добре?

Съоръжението има и добри страни. По данни на МВР там, където има ограда, опитите за нелегално преминаване са намалели 7 пъти. Но за да няма лоши ефекти, МВР трябва да даде ясно техническо задание, когато тръгне дострояването на оградата.

Защо върнахте в агенцията за бежанците Никола Казаков, който бе сменен за несправяне с бежанската вълна?

Това е решение на МС от сряда. Тогава за първи път се видях с г-н Казаков и имам желание да направя всичко възможно да изградим един работещ екип. Надявам се, че той си дава сметка за ситуацията, в която се намира страната по отношение на бежанците, както и за това, че трябва с двойни усилия да отговори на критиките, които е имало в предишния му мандат. Когато премиерът обяви неговата кандидатура, той каза, че дава едномесечен срок, за да се постигне резултат.

Какво ще направите за по-добра интеграция на бежанците?

За начало създаваме с вицепремиера Ивайло Калфин национален съвет по миграционна политика, който да гледа въпроса от охраната на границите до интеграцията. Без интеграция бежанците ще се влеят в сивата икономика, а от нея крачката до организираната престъпност е твърде малка. Чувала съм коментарите “интегрирайте първо българите, след това се грижете за сирийците”, но смятам, че са неправилни. В България има хора, получили международна закрила и за нашето общество е много по-добре те да са легални, да плащат данъци и осигуровки. Интеграция в гетото няма. Ще настоявам да се възобнови работата на интеграционните центрове в местата за настаняване, където да се учи български език. Искам и повече усилия децата бежанци да посещават училище – образованието винаги е първата крачка. Сега от 800 само 30 ходят на училище.

Много страни в ЕС обвързват влизането ни в Шенген с резултатите от мониторинга, а британският посланик каза, че вероятно той ще остане само за България. Можем ли само със стратегията за правосъдна реформа да получим членство в Шенген и отстъпки за механизма?

Винаги, когато сме се обединявали, сме успявали. За мен Шенген е икономика и сигурност. Трябва да направим всичко да не отлагаме влизането, а то в голяма степен е свързано със съдебната система. Официално механизмът за сътрудничество не е свързан с Шенген, но България трябва да излъчва сигнали, че може да се справи с всеки проблем - от сигурността до съдебната реформа. Тази реформа е съобразена и с желанието, което имат съдиите - да видят променена работна среда. ВСС е правителството на съдебната система и трябва да разпознае отговорността си. Ако нещо се губи в картината, то е лидерството на съдебната система. Другите ни основни усилия трябва да са в борбата с корупцията.

Какви ще са те?

Трябва да се усили налагането на закона. Българското общество дава много силни знаци, че няма да търпи корупцията. Имаме нужните регистри за публичност за имотно състояние, на обществените поръчки и трябва да минем без отлагане към следващата стъпка. А тя е прилагане на закона и налагането му със сила. Има органи, които са създадени за това - агенцията по храните, Сметната палата, НАП, финансовият контрол. В следващите месеци ние трябва да се концентрираме върху тяхната работа. Това е превантивният аспект, другият е наказателният. В момента в Румъния има над 800 души на средно и високо ниво, осъдени за корупция. На нас не ни трябва една шумна присъда, за да се отчетем, а да има системни действия в тази посока. Румъния постигна доста чрез своята агенция АНИ. Техният опит трябва да ни даде оптимизъм, че след като те го правят, няма основание и ние да не го направим. Нужни са гаранции за независимостта на хората, които се занимават с тази тема. И естествено след като те си свършат работата, да има много силна намеса от страна на прокуратурата и съдебната система, за да се стигне до осъдителни присъди.

Често споменавате икономиката. Какво трябва да се направи, за да се развие икономиката?

Трябва да реформираме държавата. У нас е изключително неясен въпросът със собствеността. Икономиката преди всичко е въпрос на правото. Усилията трябва да се насочат там, където има най-много нужда - правна рамка, гарантиране на собствеността, лицензионните режими, обслужването на едно гише. Ако ги направим, България след няколко години ще бъде по-добра страна.