Министърът на културата пред в. „Преса”

Поздравления за колумниста на в. „Преса“, който вече е министър на културата. Да си призная, малко ме е яд, че ви губим като автор, чиито статии читателите ни очакваха с голям интерес. Всъщност за колко време ни лишавате от този автор, г-н Стоянович - за няколко месеца или за 4 години?

Божа работа! Екипът на Орешарски тръгнахме с амбицията и експертизата за пълен мандат. И доколкото зависи от нас, ще дадем всичко от себе си. Като историк съм се научил, че е особено важно да знаеш не само кога да се качиш, но и кога и най-вече как да слезеш от властта. В това отношение и родното минало гъмжи от противоречиви примери. Във всички случаи благодаря за поздравленията. Но не смятам да замразявам писането в новата си роля.

Открехнете малко вратата, как дойде предложението, много ли мислихте? От момента, в който разбрахте, че сте на една ръка разстояние от този пост, как се подготвяте за него - четете ли, чертаете ли планове, разговаряте ли с бивши министри?

Поканата дойде от г-н Орешарски. Събирайки около себе си нови или по-скоро различни хора, явно е видял нуждата от поколенческа промяна в културата. И в мениджмънта, и в интензивността на отношенията с обществен сектор и гилдии. Това поне е моето предположение… Предложи ми да помисля и да се върна при него не само с отговор, но и с бърз поглед на състоянието и проблемите. Мисля, че се разбрахме кратко и ясно. Аз въобще харесвам стила на висши мениджъри и политици като Орешарски. Не казвам, че с тях се работи винаги лесно, но предпочитам така - открито, ясно, експертно.

Питате за подготовката… Нали знаете старото правило - характер не се изгражда в битка, в нея той само се проявява. Смятам, че тръгнеш ли с ясни цели и принципи, дариш ли хората около себе си с доверие и им покажеш, че ти пука, шансовете за успех нарастват. Разбира се, сега навлизам в дебрите на експертизата, но го правя искрено, ясно показвам какво не знам и че искам да го науча. Разговарях и с повечето бивши министри в ресора, само един не намери време и мерак поне за едно „на добър път“.

Ще ни разкриете ли името му?

Не. Нито съм дребнав, нито мога да си позволя да вадя дивиденти по такъв повод.

Някой беше казал, че като чуе за култура, се хваща за кобура. Вие за какво ще се хванете?

Извинявайте за клишето, но в момента освен за работа не се сещам за нищо друго.

Вие сте най-известният десен човек в правителството, дори потеклото ви е дясно. Защо влязохте в един кабинет, който бе избран с гласовете на БСП и ДПС?

Това е програмен кабинет, на ръба на националното спасение. Той е едва ли не последната възможност държавата да се върне в релсите, да се опазим от катастрофа. При гласуването кабинетът можеше да бъде подкрепен от повече партии, г-н Сидеров даде един кредит на доверие чрез своя глас за кворума. Такъв джентълменски, държавнически жест според мен можеше да направи и г-н Борисов, както и бе подканен от залата. В политиката е важен знакът, особено като се има предвид, че в случая нямаше да има промяна на обстоятелствата. Каквото и да е нивото на непоносимост между партиите и субектите, те никога не бива да забравят, че висока политика не се прави с ниски намерения.

Знаете ли от левицата как приемат избора Ви за министър?

Знам, че далеч не всички среди в левицата са щастливи от привличането ми за министър. Имат подозрения, предварително очакват от мен идеологически капан. Опитвам се да ги успокоя, ще го правя и занапред. Целият кабинет е в някаква степен шарен и този колорит на генезис и експертност е голямото му предимство. А културата, тя е областта, позволяваща да се преодолеят всички привидно непреодолими различия.

Ясно е, че трудно това правителство ще прокарва политиката си. На какъв подход се надявате?

Експертност и искреност. Работа с парламента, с гилдиите, с обществените организации. Особено по отношение на онези прослойки, които не намериха парламентарно представителство или продължават да се чувстват социално отстранени, ние сме длъжни да проявим особено отношение. Но искрено, преди всичко открито и искрено!

В този кабинет има хора с противоположно политическо мислене, как ще мелите брашно заедно, трудно е за разбиране след 23-годишния преход?

Липсата на еднаквост в произхода и идеите не означава да не орем на една бразда. Още повече пред нас има фундаментални задачи като успокоение на обществото, гаранция на гражданските права и възстановяване на органите на реда в нормалния им вид, спиране на спада в икономиката и финансите… Тези мерки, които условно нарекохме възвръщане на нормалността, не предполагат крайно идеологизиране, а патриотизъм, морал и експертен потенциал.

Вече 23 години власт и опозиция се схващат като в люта битка между ляво и дясно. Дойде ли време, в което тази битка трябва да остане на заден план и смятаните за врагове - червени и сини, да запретнат ръкави и заедно да работят?

Това би било твърде наивна надежда, особено когато един ден се очертаят двата ясни лагера. Особено в дясното, където днес цари пустота. Всъщност една от най-важните задачи на политическата сцена е възраждането на автентична десница, която да балансира кантара. Нито по генезис, нито видно от практиката ГЕРБ не може да играе тази роля.

Не едно и две правителства и парламентарни мнозинства тежко пострадаха от призрака на далаверата. Опасявате ли се че този призрак не си е отишъл и сега?

Разбира се, че не си е отишъл. По своите нрави и партийни обичаи ние продължаваме да сме държава, която тепърва има да извърви пътя на ефективната си европейска принадлежност. Въпросът е борбата срещу далаверата и всички подобни практики да не спира, ставайки все по-ефективна. Нашето правителство има пълен сговор по този въпрос.

В гнездото на осите ли се чувствате или амбициран от трудно предизвикателство? Опасявате ли се че сте на кофти място или искате да се преборите за идеите си?

В изпълнителната власт сладки местенца няма. Особено ако си амбициран да проведеш политиката си, убеждавайки администрация и общество в правилността й. „Гнездо на оси“? Не. Опитът ми в политиката и администрацията са ме научили нито да се плаша бързо, нито да се радвам лесно.

Как се чувствахте в парламента в сряда, като гледахте парламентарния спектакъл от процедурни хватки, играта „Влез-излез“?

Отвратително, макар за толкова години да съм се нагледал на какво ли не. Страшното е, че на този театър присъстват дипломати, висши духовници, външни журналисти, гости от чужбина… Добре че не мога да чета зад дежурните усмивки в парламентарната ложа за посетители.

Как ще отговорите на нападките за нова тройна коалиция - БСП, ДПС и „Атака“, както внушава ГЕРБ?

Възраждането на тройната коалиция като негативен образ е обикновен пиарски ход. Не е особено оригинален, което показва, че ГЕРБ постепенно изчерпва ресурса на хрумванията си спрямо ясно заявеното програмно правителство. Мисля си, че е далеч по-смислено бившите управляващи да се върнат към ролята на нормална опозиция, каквато роля им се отреди след последните избори. Боя се, че в самозабравянето си те не са се подготвили добре за подобна роля.

Вие бяхте в „Гергьовден“ - партията на хумора и доброто настроение. Ще има ли място за настроение в това едва ли не инфарктно правителство?

Забравяте, че хуморът може да бъде и черен! Конкретно - жалко е, че мина времето на цветната политика „ала Гергьовден“. Животът ли ни стана толкова мрачен, сили ли нямаме за щуротии, не знам. Може би нещата са толкова сериозни, че и със смях не става. Май експертността е последната надежда!

Като автор на „Преса“ много остро пишехте срещу навлизането на неграмотни и неподготвени хора в политиката и управлението. Очаквате ли да Ви се наложи да се борите на терена против това явление?

Сигурно! А и не познавам в детайли наследството, което ми е оставено. На първата среща на проектокабинета си водих записки и като говорещ накрая гласно се учудих, че от образование, квалификации и научни титли едвам различавам имената на колегите си. Суперотбор!

Нямаме право да не се борим срещу стила на калинките. Това разяжда администрацията, убива я отвътре. Когато видиш, че става и по другия начин, без конкурси и без образование, ти си следващият талибан в системата. „Кючеците увличат“, както казваше Захари Стоянов. Лично аз имам и друг проблем с калинковизма - откровено ме е срам. Казвам го искрено, чудел съм се какъв гьонсурат трябва да си, за да си дремеш кротко в някое високо ведомство с фалшива диплома?!

С политическата кариера на Вашия нов началник е свързана една много коментирана случка с давност от 10 години - става дума за срещата на г-н Орешарски с бизнесмена Васил Божков и която всъщност стана причина за това кандидатурата му за кмет на София да бъде оттеглена. Доколкото знам, и вие сте били тогава на масата с тях пред хотел „Радисън“? Остава ли нещо за пояснение оттогава, или не?

Явно остава, щом във въпроса ви се съдържа неистина. Аз нито знаех, нито съм присъствал на тази среща. Като шеф на кампанията му за кмет по същото време представях пред 50 човека покачващите се резултати на кампанията заедно с американския екип експерти, които ни помагаха. Доколкото разбрах, тази среща е била част от рутинна обиколка на всички важни бизнес организации и сдружения. Този факт беше раздухан от заинтересувани политически противници (според мен и поръчан), на което партийното ръководство реагира неадекватно. Но ето че дългосрочно не спряха Пламен - вместо да е кмет тогава, сега е премиер!