Министърът на финансите пред Нова българска телевизия

И така, уважаеми зрители първо интервю на действащ министър от новото правителство в нашето студио. Това е г-н Петър Чобанов – министър на финансите, здравейте!

Здравейте!

Много страшна сфера.

Наистина много отговорна, предизвикателна, с много проблеми и много важна за живота на хората.

Между другото Вие сте финансист от кариерата, познават ви и други финансисти. Тръгвайки към длъжността, имате ли някаква яснота какво заварвате, защото това е голямата въпросителна пред всички. Ние така и не разбрахме в тази кампания накъде отива новото правителство, към какво?

Какво заварваме е още малко рано да се каже, но категорично заварваме много проблеми.

Много проблеми!

Много проблеми, дупки в бюджета, предстоящи плащания, неяснота относно плащания. Например оценките на приходните агенции за неизпълнението на приходите за тази година са от порядъка на 1 млрд. лв. Тоест планирани, които към момента те смятат, че до края на годината няма как да бъдат изпълнени. Причините са няколко, разбира се. Това е свързано и с процеса на планиране, с по-висок растеж, който е заложен в макрорамката, с малко по-различна структура на икономиката и разбира се с проблеми по събираемостта на приходите, за които и ЕК ни посъветва да вземем мерки само преди два дни, като тези съвети, тези препоръки не идват за първи път. Миналата година те бяха сходни и виждаме, че те се повтарят, т.е. проблемите остават, проблемите трябва да бъдат решавани.

Г-н Чобанов, кажете, тази събираемост три години и половина повтаряха от опозицията на управляващите: „Нямате събираемост”; „Пада събираемостта”, нали това сме го чували непрекъснато, включително от г-н Орешарски като човек, който наблюдаваше процесите. На какво се дължи тази лоша събираемост? На корупция ли се дължи, на невъзможност да се плащат ли тези суми, които трябва да се плащат?

Ами, пак отговорът не е толкова лесен. Трябва да бъде внимателно анализиран, но се дължи на факторите, които и Вие посочихте, т.е. от една страна може да се дължи и на факта, че бизнесът беше репресиран през тези години. Когато беше направена реформата от тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски, сега премиер, и се създаде НАП, той каза: ние въвеждаме един принцип на доброволно плащане на данъците. Тогава едва ли не всички казаха: „О, какво е това, това е лозунг… Това може ли да е така… Кой толкова иска да си плаща сам данъците”… Не, напротив – като създадеш ясни правила, като данъчната ти система е опростена, като данъците са ти ниски можеш да подадеш ръка на хората и на бизнеса и да кажеш: „Заповядайте, използвайте това, което ви даваме, но бъдете така добри да си плащате и данъците”. По-късно имаше категорично отстъпление от това намерение за равнопоставеност на икономическите субекти, бяхме свидетели на административен натиск, на произвол…

Направо терор.

Да, в някои случаи направо и терор, за което нали не си го измисляме ние, а по време на срещите с представители на бизнеса, с представители на счетоводната професия те го казват – има много проблеми, бяха правени проверки, тези проверки не бяха насочени към подобряване на ситуацията и повишаване на събираемостта, напротив – те бяха насочени в много случаи към преразпределяне на бизнес. В такава среда е нормално и да се увеличава сивата икономика. Всички изследвания категорично показват, че през последните години имаме рязко увеличение на сивата икономика. На това трябва да се сложи край.

Дано успеете да го сложите, знаете ли, макар че вашата сфера работи с много конкретни цифри, това са пари и няма как това нещо да е обгърнато с фантазия има една голяма емоция, за да ги има цифрите – това е доверието.

Така е, абсолютно сте права – доверието и очакванията на хората.

Да и очакване, това са чисто емоционални категории.

Абсолютно, те са много важни…

Как ще се справите с това?

За съжаление и по време на срещите в предизборната кампания и в сега продължаващите срещи, въпреки че като че ли настроението малко по малко започва да се променя все пак. Като се има предвид експертния профил на министър-председателя, начина по който той комуникира с публиката, начина по който ние като министри се опитваме да комуникираме с публиката – с един спокоен, делови, експертен тон, да видим кои са гледните точки, да преценим кое ще бъде най-доброто, да не сблъскваме умишлено различни социални групи и прослойки, различни професии, както това беше правено от предишното правителство, напротив – да сме отворени наистина към гражданския диалог. Аз и в Пловдив на срещи с представители на бизнеса… тогава, нали, говорихме си. Те имат много хубави, конкретни предложения – малки неща, които могат да подобрят средата. Къде да се пипне в някой режим, какво да се направи. Това ще подлежи на обсъждане, разбира се и при формулирането на управленската програма тези неща залягат, виждаме. Което е хубаво, че препоръките на ЕК съвпадат и няма как да не съвпадат, тъй като това са нещата, които са необходими да бъдат направени в голямата си част. Разбира се, има малки детайли, има някои различия, както често цитираното в последните дни може би единствено голямо различие по отношение на възрастта за пенсиониране. В останалата част от препоръките нещата са казани ясно и категорично и са казани за пореден път. Защото това е една от причините да съвпадат, тъй като компетентен екип, който подхожда с професионално разбиране към изпълнението на задълженията си и отговорностите си естествено е да се вслуша в това, което външни авторитети му казват, особено когато това са неща, които ще подобрят ситуацията в страната. Нали това не е въпросът да се възприеме като някакъв външен диктат, да се възприеме като това, че ние…

Е, не, ние сме част от тази общност…

… каже ли нещо Европа, едва ли не ние козируваме. Не е така. Просто това са рационални неща, необходими неща, полезни неща, които трябва да бъдат свършени, за да се подобри ситуацията.

Сега, няколко въпроса, които са свързани с някои мантри, които слушахме четири години – какво разбирате… и го казахте и Вие – финансова стабилност. Какво разбирате под това понятие? Колко е дефицитът, ще теглим ли заем? Нали, едни такива простички неща И откъде ще вземем парите за тези помощи, от които хората наистина имат нужда, просто те не издържат физически. Екзистенциално не издържат.

Аз и затова в началните си изяви и преди да бъде гласувано правителството казах, че трябва да си отговорим на въпроса реално имаме ли действителна финансова стабилност. Фискална стабилност, най-вече в бюджетната сфера. Тъй като, ако видим данните за април за дефицита, виждаме, че той намалява спрямо първите три месеца на годината…

Да, беше много висок.

Да, тогава беше много висок, спадна до около 300 млн. Това се дължи и на сезонни фактори…

Данъците.

… данъците се плащат и т. н. Но това в никакъв случай не може да ни успокоява поради няколко причини, първата от които е предходното правителство Борисов най-вече, от части и служебният кабинет са приели над 20 постановления на Министерски съвет, с които преразпределят средства от централния бюджет за конкретни проекти, част от които имат и предизборно звучене и характер. По този начин те на практика са изчерпали онзи ресурс, който всяко нормално правителство си оставя, за да има някаква гъвкавост. Тъй като винаги възникват някакви разходи, има забавяне по някои проекти, които изведнъж тръгват, трябва да се платят, а по някога не са планирани. И различни други причини, поради които може да се наложи това. За съжаление, в момента, каквато е ситуацията в централния бюджет, такъв резерв за преразпределяне няма. Същевременно, непрекъснато възниква необходимост от плащания, от намиране на допълнителен ресурс и, разбира се, трябва да се намери ресурсът, за да изпълним това, което обещахме на хората. Тъй като при хората има голям процент за риск от бедност, някои от хората наистина са на ръба на оцеляването.

50% според Евростат.

Така е. И задължително трябва да им се помогне. В момента правим анализ как това да стане. Но в момента обобщаваме и какви са необходимостите от финансиране. Вчера имахме една среща, едно оперативно заседание с останалите министри и всеки от тях каза, че му трябват пари. И не само пари, а милиони.

Чакайте. От къде ще ги вземем тези милиони? Сега какво правим? Вие ще бъдете ли фиксиран в този дефицит? Дянков ни побърка с този дефицит.

Аз няма да бъда фиксиран в дефицита, което не означава, че няма да спазвам правилата за стабилност. Но ние трябва да си отговорим на въпроса…

До къде?

… къде икономически в момента се намираме и да обвържем състоянието на икономиката със състоянието на бюджета, т. е., ако икономиката е в някакво депресирано състояние, е ясно, че й трябва някакъв импулс, който не непременно струва пари, но някога се налага да бъдат похарчени и малко пари. Това е ясно, разбира се, знаем правилата на Европа. Аз съм преговарял лично с тях, защитавал съм нашата национална позиция и пак ще ми се налага да го правя. Но това ще е и основна разлика друга с предишното управление – да имаме ясно формулирана национална политика, която съвпада като посока за развитие с европейската, но да отстояваме и националния интерес. Тъй като без да го отстояваме, само съобразявайки се с мнението на големите, знаме че нали едно правило не може в достатъчна степен да се отразява еднакво на всички. Така че ние трябва внимателно да подхождаме към тези въпроси и да казваме в определени моменти „не”. Не винаги трябва да казваме „да”.

Добре, г-н Чобанов, ще видим как ще става това. Сложна работа.

Това става с по-голяма аналитичност и разбиране на проблемите…

Може би с повече аргументи…

Повече аргументи, но по-голяма подготовка и повече внимание върху тези проблеми.

Сега плашат някои по-окаяни икономисти, с по-крайни възгледи, че заема е най-страшното нещо на света. Страшно ли е за нас да теглим заем, ще се наложи ли?

Заемът не може да е най-страшното нещо, тъй като това е един от начините за финансиране на бюджетния дефицит. Проблемът какъв е. Проблемът е, че през февруари много добре знаем как беше изтеглен един заем на пожар…

И август трябва да се връща, падежът е август.

И така беше изтеглен, че падежа да е август. Тоест за „Добре дошли” на новия кабинет в месеца, за който правят бюджета за следващата година, ще трябва да платят, т. е. ние трябва да платим тези над 800 млн. Освен това, такъв заем, взет в началото на годината, до голяма степен, т. е. той не го изчерпва, но изяжда голяма, основна част от лимита за поемане на заеми, така или иначе, през годината. Т. е. и там трябва да внимаваме какво правим, как го правим, кога какви заеми вземаме, да оправим малко и профила на дълга, кога ще падежират тези заеми, дали през годините, следващата година чака ли ни голямо плащане, не ни ли чака. През 2015 г., така или иначе, имаме. Тоест, внимателно да се съобрази и това. Предизвикателствата са наистина много. Първоначалният прочит на ситуацията изобщо не е добър, но освен това ще излизат и други неща, които ще трябва да се плащат. Ето, днес най-вероятно Росатом официално ще заведе иска в Арбитражния съд срещу нас, ще видим на каква сума ще бъде. Предварителните очаквания са това да бъде около 1,2 млрд. евро. Тоест, виждаме, че това са пари, които някога ще бъдат присъдени най-вероятно на Росатом и трябва да излезем по някакъв начин и от тази ситуация. Освен това ще има и други арбитражни дела срещу България поради факта че беше водена една непоследователна политика, поради факта, че бяха приемани решения в определени сектори със задна дата, което, естествено, променя цялостното развитие на даден бизнес и, естествено, един нормален съд отменя подобно становище. Тоест ние можем да очакваме и другаде да възникват подобни плащания. Ние не знаем, както стана популярно предходното правителство нали каза: „Ние като дойдохме, намерихме договори в един чекмеджета. Те бяха 2,2 млрд. лв.”.

И вие ли ще ги вадите от чекмеджета?

Не, ние няма да ги вадим от чекмеджетата, защото те не са в чекмеджетата, но трябва да видим тези договори, които са започнати, които са стартирани кога трябва да очакваме плащане по тях, кои са забавени, колко са забавени. Държавата трябва да започне бързо да се разплаща, за да установи една нормалност в отношенията и да могат да протичат нормално финансовите потоци.

Добре, два въпроса още имам, зная че сте напрегнат с времето. Единият е – ще се наложи ли ремонт на бюджета, както се изразяваме ние журналистите. Ще трябва ли да се преразглежда бюджета до средата на годината.

Все още не мога да отговоря на този въпрос, тъй като анализите продължават. Аз съм възложил, в Министерство на финансите има много добър експертен екип в това отношение, те проучват възможностите. Разбира се, трябва да се види част от тези пакети, защото аз предпочитам да разглеждаме мерките в един пакет. Нали, дали ще включват повече енергийни помощи, надбавки за първокласници, увеличение на майчинските.

Социалната ви програма е много амбициозна.

Амбициозна и необходима. Трябва да видим от кога ще може да се реализира. Задължително това трябва да започне през тази година, за да може да дадем и глътка въздух и на хората, но трябва да видим от къде ще намерим и ресурси. Затова работата продължава, тя ще бъде много напрегната докато излезем с конкретно решение.

Добре и предпоследния ми въпрос –бизнесът, всички казват, е онази основа, върху която може въобще да се тръгне да се излиза от кризата, но този бизнес трябва някак си да се финансира, трябва да получи инжекция. Тази Банка за развитие, която е разписана много подробно в програмата от къде ще набере средствата?

Тази Банка за развитие има средства и в момента, тъй като тя беше капитализирана 2008 г. като част от антикризисния план. Тези възможности не бяха използвани. Ще видим и там колко средства има, колко са раздадени като кредити, какви проекти са финансирани. Освен това, това все пак е добре капитализирана към момента банка, която може да набере и външен ресурс. Не е задължително държавата да взема заем, за да финансира някакви такива конкретни дейности. Затова е създаден този инструмент, който да използва с високия кредитен рейтинг, който има, със стабилността, която има, с перспективата, която има да спомогне за развитието на малките и средни предприятия, за реализирането на някои инвестиционни проекти, за създаване на фондове за рисков капитал, създаване на фондове за новостартиращи предприятия, т. е. един по-богат набор от финансови инструменти, които са на нейно разположение, но които трябва да станат действащи, за да могат да задвижат и икономиката, т.е. да подпомогнат икономиката да се задвижи, тъй като тя ще бъде задвижена от по-добрата бизнес среда, най-вече и от очакванията.

От там ли очаквате и приходите в бюджета, които да тръгнат за социални дейности.

Икономиката като се задвижи категорично ще се увеличат приходите в бюджета, но и като се подобри работата на приходните администрации това също ще окаже влияние.

Е, това ще Ви е най-големият проблем. Честно казано администрацията е…

Така е и затова все още там не е изкристализирало решението кой ще ръководи тази администрация. Предстои да видим, обсъждаме качествата и на съществуващите и сега които изпълняват тези функции, внимателен анализ на работата им ще бъде направена, но това което ще се случи е да поставим ясни цели, които да се изпълними, както за тях, така и разбира се такива цели ще има и към мен. И който не се справя с работата си, оттам нататък решението е ясно.

Последен въпрос – знаем, че всички финансови министри са свидливи. Вие ще бъдете ли свидлив и за какво ще бъдете свидлив.

Да, финансовия министър не може да удовлетворява щенията на всички, тъй като няма финансов министър по света, който да може да осигури необходимия бюджет за това. Въпросът е парите да се харчат ефективно, парите да са насочени към икономическо развитие, към икономически напредък. Въпросът е да видим и какви резерви има – т. нар. паразитни разходи, да видим колко пари се харчат за обществени поръчки, дали тези всичките пари трябва да отиват точно за тази обществена поръчка или тя може да бъде малко по-евтина. Аз имам такъв опит като бях в КФН. Там успях да сваля цените за основни дейности, които са аутсорснати като почистване, като охрана и т. н. с по 20% средно. Тоест, там имаме възможност да спестим малко разходи от гледна точна на това да не са паразитни и да ги насочим към по-производителни дейности, да ги насочим към развиване на капацитета на тези институции. Разбира се, няма да подминем и необходимостта от административна реформа, без да искаме да стряскаме излишно хората, но тя трябва да стане бързо, за да може хората да имат ясен хоризонт как ще се развиват и какво точно ще работят, а не постоянно да се подложени на преструктуриране както това беше при предишния кабинет.

И последен въпрос, г-н Чобанов. Г-н Пламен Орешарски е рицар на книгата, не знам дали знаете това, защото като финансов министър беше убеден и отпускаше прогресивно едни суми, които бяха стигнали до 4 млн. лв. и трябваше да растат през годините, но това прекъсна там някъде, когато приключи мандатът, за развитието на… за попълване фондовете на българските библиотеки, защото те нямат никакви средства, а това подпомагаше и българските издателства. Имате ли амбицията да станете рицар на книгата?

Не знам дали трябва да имам някакво подобно звание, но категорично тази практика е много добра. Аз ще проуча какви са причините да бъде прекъсната и какви са възможностите да бъде продължена.

Аз ще Ви кажа причината – Симеон Дянков се нарича.

Най-вероятно да. Но това е много хубава инициатива. Благодаря, че ми споменавате и споделяте за нея и трябва да действаме и в това направление.

Много се радвам, защото образованите хора са тези, които ще спасят България, както се говори и за новия кабинет, че там са имено образовани хора. Желаем Ви искрен успех…

Благодаря!

Да, наистина стискайте парите, но където трябва отпуснете колана, просто вече въздух няма. Хората нямат въздух. Желая Ви искрено успех.

Благодаря!

Това е успех за държавата.

Така е. Благодаря!