Министърът на здравеопазването в интервю за предаването „Факторът Кошлуков” на ТВ 7 за изхода от най-наболелите проблеми в сектора

Добър ден, министър Андреева. Първо, поздравления за избора и гласуването на кабинета. Вече сте министър на здравеопазването. Кажете ми след гласуването на кабинета „Орешарски” и Вашето назначаване как се чувствате, имате ли усещането, убеждението, че ще може да работите? Беше много тежко гласуване, много тегави дебати.

Притеснена съм за състоянието, в което се намира системата. Вие знаете, че аз съм лекар. До вчера съм била в болницата си и смятам, че нямам време да мисля за нищо друго освен за това, с какво започвам и в какви порядъци. За съжаление ще трябва да се работи на много бързи обороти.

Но ще ви трябват и депутати. Предвиждате ли законодателни промени във вашата област? Кое е това, за което ще ви трябва парламентът, кои са най-спешните неща, които трябва да промените в закона?

Най-спешните неща са Закон за спешната помощ. Всички знаем, колко много проблеми има там. Те са преди всичко свързани с кадрите в спешната помощ. Там работят хора, които имат нужда от повече подкрепа. Имат нужда от повече защитеност, имат нужда от повече мотивация. Която искам да кажа, че не е свързана само с финансовото…

Не увеличиха ли заплащането на медиците в спешната помощ?

Увеличено е заплащането, но с много нисък процент. Аз смятам, че за отговорната и изключително стресова работа, която те вършат, ще трябва много по-справедливо заплащане и в тази посока ще разговарям и с министъра на финансите, и с премиера. За да може в най-спешни порядъци да поеме държавата грижата за това.

Имате ли усещането, че ще Ви чуят? Разбирате ли се с господин Орешарски по тази тема? Разбират ли важността на здравеопазването?

Разбират. Вие знаете, че то здравеопазването беше изведено като приоритет в програмата. Наравно с възстановяване на държавността, с икономическите мерки и мерките в енергетиката.

Добре, ще трябва да опрете до няколко въпроса, които са болезнени, особено в тоя състав. Едното е прословутата здравна карта, която най-накрая трябва да имаме. Очевидно ще се стига до закриване на нефункционални или лоши болници в по-малки населени места. Всеки един депутат ги пази винаги, това сте го виждали, как ще се справите? Сега сте и в положение, в което трябва да се съобразявате още повече с депутатите?

Това, от което ще стартираме е здравната карта. Аз мисля, че в това отношение има консенсус между групите, с които БСП работи в парламента. Като основната ни грижа ще бъде за малките населени места, които за съжаление останаха без достъп. Хората, живеещи там, останаха без достъп до здравна услуга. Знаете, че бяха закрити повече от 14 болници, с което тези хора практически ежедневно са поставени в риск за тяхното здраве.

Това означава ли, че ще ги откриете, обратно ще ги върнете?

Може би някои от тези болници ще заработят отново. Такава е болницата в Девин. Там има известни проблеми със собствеността, които общината трябва да реши. След това ще се опитаме да вдъхнем нов живот на тази болница.

На кои други болници предвиждате такова вдъхване?

Аз това, което в момента правя е един подробен анализ. Тъй като е много важно да имаме поглед върху това в кои райони какви лечебни заведения трябва да има, за да покрият нуждите в тези райони.

Да Ви попитам, в големите градове частни болници никнат като гъби.

Да.

Аз не съм специалист в тази област, но виждаме, че те очевидно правят пари, иначе няма да ги строят. Защо не ги правят в малките градове? Защо се разрешава не тези болници да бъдат в София, Варна, Пловдив? Не може ли да ги пренасочите тези инвестиции натам, сигурно има нужда и в малкия град от болница. Нека да го поеме частникът.

Това ще бъде една от законодателните промени, че всички болници, независимо от собствеността им – частни, държавни или общински ще работят при едни същи правила и разрешителните за дейности при регистрацията на тези лечебни заведения. Изключително ще бъде мотивирано има ли нужда от такива болници в районите.

Пак казвам, простете, че съм лаик в областта, но спешната помощ, за която казахте, е скъпата част на обслужването, нали така – трябва да поддържа линейки, нощни смени, допълнителен труд…

Точно така, да.

Частните болници като, че ли нямат много такава или бягат от това, защото очевидно оскъпява. Ще ги задължите ли с тези общи правила, за които говорите да въведат такава помощ?

Да, правилно ме разбрахте.

Това ще го направите?

Всички болници ще работят при едни и същи условия. Иначе те няма да получават разрешително за тази дейност. Включително ще трябва да поддържат спешност. И това е изцяло в интерес на пациента.

А тези, които вече имат разрешителни, ще ги поставите сред същите условия? Тези, които съществуват?

Да. Всички болници ще работят при едни и същи условия.

Досега защо е това пропускано?

Не мога да ви кажа. Тепърва и аз ще търся отговор на този въпрос, но така или иначе на всички ни е ясно, че от това страдат пациентите. Защото понякога забавянето. Ще дам такъв пример, ако има нужда пациент от спешна помощ и той се намира да кажа в „Овча купел”, където има няколко частни болници, най-бързият достъп е до там. Няма нужда той да бъде закаран в Окръжна болница или в Александровска болница, с което се губи време, пред което време е в риск.

Досега не го правят?

Досега не се е правило. Аз не искам да разсъждавам защо не се е случило. Важно е, какво правим оттук нататък.

За тази законодателна промяна мислите ли, че имате подкрепа в парламента?

Да, убедена съм, че ще имам подкрепа.

Другият проблем, който стои винаги пред медиците, са прословутите специализации. Много трудно младите медици получават специализация. Не ги пускат шефовете. Особено в по-малките болници, в малките градчета не ги пускат да ходят на тези курсове.

Да.

Винаги е драма. Племенникът ми е лекар, знам го от него. Как ще промените това? Това е причината да спада и престижа на професията и хората се отчайват. Те не могат да станат действително добри лекари.

Да и търсят начин за реализация в тази посока. Затова годишно между 200 и 300 лекари напускат.

400 – 500.

Може и повече да са вече. Напускат страната и голяма част от тях са новозавършващи. В този смисъл законодателните промени ще касаят няколко неща. Първо със започване на работа, независимо в коя болница е. Младите ни колеги ще имат право автоматично да започнат и специализация по избрана от тях специалност. Като едновременно с това.

Как ще накарат директорите на болници?

Директорите на болниците ще бъдат задължени да подписват договори, при които се задължават да разрешават на специализиращите лекари да посещават основните курсове, които се провеждат в университетските болници и да имат възможност да специализират.

Това ще бъде очаквана промяна и положителна при всички случаи, мисля ако успеете да я прокарате. Не можем да не стигнем до въпроса за лекарствата. Едни от проблемите и през миналото управление и по принцип са в цените на лекарствата и формирането им. И начинът, по който Здравната каса ги плаща. Какво предвиждате тук?

Лекарствата е проблем, пред който пред много министри е стоял. Там ние ще вървим в обратна посока. Няма да се опитваме сами да правим и да администрираме процесът. Решенията, част от които вече сме изработили със съсловни организации ще бъдат взимани точно в такъв формат. Съсловни организации, пациенти, хора от фармацевтичния бранш. Посоката е не само в намаляване цените на лекарствата, а също така в потреблението на медикаментите и в достъпността до тях. Вие знаете, че периодично възниква въпросът с липсата на определени медикаменти на пазара и то за социално значими заболявания. В този аспект също трябва да се търсят решения. Разбира се, трябва да се съобразим с редица изисквания и на Европейската комисия и с това, което тук имат като претенция различните страни в този въпрос. Но така или иначе има разработени практики в други държави. Много добре работеща такава има в Германия, в Белгия. Аз смятам, че няма нужда тепърва да откриваме топлата вода.

Ще стигнем до финансирането. Проблемът м здравеопазването най-често се свързва с пари. Болниците имат огромни задължения. Лекарите непрекъснато протестират, че не им стигат парите. Прословутите лимити на болниците са доста ограничаващи. Как ще се справите с този проблем. Нямо повече пари особен в тази финансова криза. Как ще финансирате здравеопазването?

Ресурсът в здравеопазването наистина не е на ниво. Така, че да решим всичките проблеми. Много сериозен проблем е мотивацията на здравно неосигурените да внасят своите здравни вноски. Но също така немалък проблем е неравномерното и така по неясни критерии и финансиране на различните лечебни заведения и финансира медицинската дейност на различните лечебни заведения.

Пояснете, как неясни? Нали има прословутите клинични пътеки и всяка болница се отчита. Колкото е излекувала – толкова получава, не е ли така?

Това е логиката и така би трябвало да бъде. Но Касата създаде методика по която се ограничава дейност, лимитира се дейност и се лимитира заплащане. Нещо, което е абсурд.

До определен обем?

До определен обем.

А, какво става, когато дойдат повече пациенти?

И аз питам, какво става. Обикновено обещанията са, че след това ще се отвори резерва на Здравната каса и надлимитните изработени пътеки ще бъдат платени. Но тава е един много дълъг, при който се иска разрешение от директора на Касата. През това време директорите на болниците изнемогват, защото вие знаете, че болниците са и търговски дружества на всичко отгоре и освен да финансират своята дейност те трябва да мислят за капиталовите разходи на дружеството и за закупуване на апаратура.

Да долавям ли критика от ваша страна към статута към тези търговски дружества? Мислите ли да го промените това?

Да. Аз смятам, че от лечебните заведения, чиято основна роля е грижата за пациента не би трябвало да се иска да генерират печалби, за да могат да покриват и други свои разходи. В закона ясно е разписано, че средствата за здраве отиват за здраве, а не за подмяна на дограми, за смяна на лампи или за нещо друго. В този смисъл аз смятам, че този статут е абсолютно неработещ и поставят в много тежко положение мениджърите на лечебните заведения. Затова има много болници, които имат дългове, но те не са само и единствено генерирани от осъществяване на медицинската им дейност, която между впрочем е и не справедливо остойностена.

Т.е. ще предложите законодателна инициатива за промяна на този статут?

Да.

Това е много смело решение. Защото това донякъде стимулираше да работят по-оптимално болниците. Ако няма това задължение как гарантират, че няма да се източва Касата, че няма да надписват, че няма да правят, каквото си искат след като никой ни ми гледа финансите?

Аз не смятам, че до момента тези неща бяха избегнати. Напротив, в старанието си болниците да могат да покриват и други свои разходи допускам, че може би е имало места, където точно това се е правило. Защото пътят на финансиране на болниците, основният всъщност източник на финансиране това е Здравната каса. Кешовите плащания на пациентите и в случаите, в които болниците са със статут на общински. В различните общини е различно. Има едно допълнително, то е много малко дофинансиране за дейност, която не се покрива от Касата, от общината. Всичко това е много странно, защото никой не разписва. Т.е. получаваш пари за дейност, защото болниците работят по клинични пътеки, но в същото време се очаква от приходите да имаш разход, който да покрива редица други неща, не само тази дейност. И се оказва така, че хората плащат своите здравни вноски, но тези пари не отиват само да обслужват тях, тяхното здраве, а се използват за редица други неща.

Поддържат и базата на болницата, където те се лекуват. Някой трябва да ги поддържа тези болници.

Именно. Аз смятам, че държавата и общините трябва да имат ангажимент към поддържането на тези болници. Във връзка с капиталовите им разходи, във връзка с оборудването, а парите, които хората си внасят за здравето им, да се използват само за това.

Няма ли това да вдигне бюджета. Ако ще трябва държавата допълнително да дава пари сега и за капиталови ремонтни разходи и за оборудване. Няма ли да се увели бюджета в здравеопазването, има ли такива пари?

Не, напротив. Аз смятам, че това ще има възпитателен ефект, защото и в момента се прави. При предаването в министерството преди малко проф. Петров ми каза по оперативни програми стотици милиони се отпускат за апаратура, за капиталови разходи.

Но Европа иска реформа срещу това?

Разбира се, да. Идеята ми беше, че така или иначе за тези неща независимо дали е от държавата или е по програми има достатъчно ресурс.

Споменахте, че здравноосигурените плащат тези неща, но те плащат и за тези, които сне се осигуряват здравно. Този проблем тежи пред всеки министър.

Така е.

Имате ли решение, какво мислите да направите за това. За милионите, които не си плащат здравните осигуровки?

Говорейки с хора, които не са здравно осигурени, в голям брой от случаите те казват ние нямаме доверие в системата. Защо да си плащам като насреща не получавам това, което очаквам. Като качество, като грижа, като отношение. И аз смятам, че пътят не е в това да им се налагат някакви наказания на тези хора, а да видят, че това, което получават е достатъчно добро, за да си заслужава да плащат за него.

Не важи това за ромите, които ползват системата. Може да видим всички кабинети как стоят по опашки, а не плащат.

Така е, така е. Там проблемът е много сериозен. Ние имаме дискусия и вътре в БСП, заедно със съсловни организации, с пациентски организации как този въпрос да бъде решен. Не мога в момента да дам категоричен отговор. Дали ще има социални болници към които тези по-специфични групи, които отказват или нямат възможност да платят ще бъдат обслужвани или ще се търсят други решения, в момента се работи. Просто, малко време, за да дам отговор на това. Седи въпросът всеки път и за монопола на Здравната каса. Аз лично смятам, че докато има монопол в един сектор, какъвто и да е той, изкривяванията са неизбежни. Мислите ли да пуснете, да разбиете този монопол? Да пуснете и други здравни каси на свободен пазар, на свободни принципи да се конкурират. Докато държавата ни прибира всичките пари, държавният чиновник ще краде, сигурен съм в това. Виждал съм го хиляди пъти. Това е въпрос на законодателната власт. Аз не бих могла в момента да се ангажирам с конкретен отговор, защото има разнопосочни мнения между партньорите, които в крайна сметка направиха този кабинет. Така, че там ще трябва малко да се урегулират нещата, но дотогава аз смятам, че е изключително важно първо Здравната каса да върне своя статут на обществена институция, да се въведат контролни механизми за разхода на парите на всички нас, с които Касата се разплаща за дейност и може би било добра идея, но там много ясно трябва да бъдат разписани критериите, при които биха работили и частните. Дали ще бъдат фондове или застрахователни дружества, също е въпрос, както и ще да бъде. Ясни критерии, за да не се получава, както с лечебните заведения. Държавните и общинските, които са основният стълб на здравеопазването в страната ни работят по едни правила, частните болници си разрешават да ги нарушават.

Казвате, че това ще бъде променено, ще приложите правилата за всички?

Това предстои да се дискутира. Засега нямаме ясна концепция специално за частните фондове или как да бъде.

Казахте, че ще намерите подкрепа?

Надявам се. Аз също съм на мнение, че хората трябва да избират. На кого да поверят парите си и кой след това да се грижи за тяхното изразходване.

Ще трябва да работите в екип очевидно определени от ДПС и от БСП, не знам дали „Атака” участва в тия разговори. Имате ли право да си формирате екип тук в министерството, за да проведете тези реформи. Дава ли ви Орешарски тази възможност?

Да, аз и всеки един от моите колеги в това отношение получи свобода. Да подбере екипът, с който ще работим, защото в крайна сметка тук в момента се нагърбваме с много сериозни.

Само зам.-министри ще бъдат определени общо, защото те са политически фигури, предполагам?

Аз не съм убедена, че и това ще бъде направено. Както политическият кабинет, така и ресорните зам.-министри. По всяка вероятност всеки министър ще избира сам.

Тогава ще носите и цялата отговорност сама?

Да, така е, но затова съм се хванала с ясното съзнание.

Вие идвате от системата, но не сте първият министър, който е бил лекар и други има. Всички казват познаваме проблемите и все не ги решаваме. Какво куца, сой според вас спъва и не може да направим тази вечно мечтана реформа в здравеопазването, та да тръгне веднъж завинаги? Къде е проблемът?

Проблемите са много. Аз смятам, че един от основните е това, че всеки изведнъж се нагърбва с много неща едновременно. Вторият проблем е, че прави впечатление българската политика изобщо, че няма приемственост. Всеки министър започва. Отпушва или поне повечето, защото има такива, каквито за съжаление нищо не успяха да свършат. Започва отпушва някакви трудности и следващият, който дойде спира или не ги продължава или ги видоизменя и така. Реформата в здравеопазването не е въпрос на година, две или на един мандат. Това е много дългосрочни промени и във всички европейски страни те са правени с години. Затова ние и няколкократно призовавахме към това да има консенсус. Дори ако трябва този консенсус да се търси и с опозицията и с извънпарламентарно представените партии. Защото утре всеки може да бъде на наше място и ще се сблъска със същия проблем. Разбира се, вероятно има интереси. Тепърва аз ще си изяснявам причините това да не се случва, но лично за мен име две-три неща, които са спешни, с които трябва да започне да се работи и аз смятам по този начин да работя.

Чисто политически вече сте министър в кабинет, не може да не Ви интересува и политиката. Спокойна ли сте за бъдещето на правителството? Сигурна ли сте, че при този парламент така конструиран ще имате възможност да работите сравнително добре? Нестабилно изглежда, критиките се появиха моментално в социалните мрежи в интернет. Няма празнична атмосфера, никой не празнува.

Да, не празнува, защото положението е много тежко и в страната най-вече. И на мен ми е ясно, че ако това правителство не покаже конкретни резултати. Защото в крайна сметка то работи за хората. Това, което се случва в Народното събрание е и много правене на политика. Част от страстите, на които сме свидетели са малко и послезвук от предизборната кампания. Но за мен е важно как ще реагират хората. А те ще реагират положително или отрицателно, в зависимост от резултатите.

Последно ми кажете, какво е посланието към студентите медици. Както казахме огромна част от тях емигрират, напускат. Ние сме пред риска след пет години да нямаме лекари, но буквално да нямаме лекари.

Да.

Или да останат най-некачествените и най-лошите лекари. Как ще ги задържите, това е голям проблем в системата, липсата на кадри, не само в спешната помощ?

Всеки един човек независимо дали е лекар или в друга област имат два основни мотива. Единият да се чувства удовлетворен от развитието, от професионалното си развитие. То касае много, много сфери. Възможност за такова. Добри условия за работа, добра апаратура, с която работим и добро финансиране. Така, че това са неща върху които ние със сигурност ще работим. Аз също съм била новозавършил лекар и знае например, колко трудно започнах да специализирам. И в този смисъл една промяна, която ние ще направим в тай-кратки срокове всеки лекар, който започне работа да има възможност и за автоматично започване на специализация си.

Хубаво е, че го казвате, защото предният министър на БСП в по-предишното управление спря специализациите. Това е голямо развитие и напредък. Благодаря ви за това интервю. Желая Ви успех и гледам, че всички Ви желаят. Защото наистина ситуацията не е лека. Дано да се справите и да имате парламентарната подкрепа.

Дано. И аз си го пожелавам, защото имаме много работа да вършим.

Успех и в първите Ви работни дни.

Благодаря Ви.