Министърът на околната среда и водите в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

От наводненията насам следим усложнената ситуация в различните райони на страната. Най-сериозно се очерта положението в североизточна България. Евакуирани са хората от застрашени от наводнение села. По нареждане на министър-председателя Бойко Борисов в засегнатите райони във Варна и областта отидоха министрите на вътрешните работи Веселин Вучков и на околната страна и водите Ивелина Василева. Наш събеседник по телефона е министър Василева.

Пътувам към засегнатите райони, поддържам непрекъсната връзка с колегата Веселин Вучков, както и с главен комисар Николай Николов. Преди малко разговарях с кмета на община Варна. Чух се по-рано с кмета на община Добрич, както и с областният управител. Това, което споменахте е текущото състояние на региона на област Варна. Има вече евакуирани хора от селата, Величково, Цонево и Гроздево. Също така две села са евакуирани от област Добрич с цел превенция и осигуряване защитата на гражданите, за да не се допусни какъвто и да било риск за живота и здравето им.

Г-жо министър, разполагате ли с информация за щетите по тези последни наводнения?

Много е рано все още да се направи разчет на щетите. Засегнати са много земеделски площи. Има засегнати къщи с приземни етажи и дворове, които също са залети. Но преди всичко важно е да се погрижим за хората и е важно да осигурим тяхната сигурност. Разбира се, знаете, че всички институции работят в режим на пълна мобилизация и координация, нека да се справим с природните явления и щетите, които нанасят те, нека да реагираме в момента и да осигурим наистина сигурност и защита на хората.

Г-жо министър, най-належащото е запазването на живота на хората и минимизирането на щетите, но важно е и да поставим акцента върху превенциите за следващите бедствия. Защото очевидно няма да ни жали природата. Какво трябва да направим?

Безспорно ние не можем да се борим с природата, трябва да осъзнаваме рисковете и предизвикателствата, които поставя пред нас изменението на климата и да бъдем готови да посрещнем тези предизвикателства, както всеки един от нас, като гражданин, който има грижата за своя дом, така и институциите имат своите отговорности. Необходимо е да се мисли и за адаптиране на инфраструктурата към променящите се реалности.

Как трябва да се разпредели отговорността между граждани, държава и местна власт? Кой каква част трябва да поеме и в какво ще се изрази тази отговорност?

Преди всичко мисля, че всички институции, така както работим и доказахме, че само съвместно, координирано, обединено можем да се справяме, да продължаваме в този порядък. И дух на изключително добра координация на всички нива: централна администрация с всички институции, които имат отношение към възникващи бедствия с регионалните власти, областните управи и местните власти. Изключително важна е тази координация, това взаимодействие, непрекъснатият обмен на информация и подкрепата, когато е необходима такава. Що се отнася до гражданите, това, към което искам да насоча вниманието, е необходимостта да бъдем изключително изпълнителни, когато се оповестяват предупреждения за евентуални бъдещи неблагоприятни метеорологични условия. Да не излизаме, да внимаваме къде разполагаме техника, ако искате, къде се движим, как във всекидневието си организираме своето битие в дните, когато има риск за хората. Що се отнася до действия, които трябва да бъдат предприети предвид на необходимостта от приспособление към климатичните промени, този въпрос има много широко обхватно изражение. Цял свят дебатира за промените на климата. Европейският съюз разработва изключително амбициозна политика и България като част от него - също, като една от държавите членки, която наистина работи усилено за формулиране на своите политики и за адаптиране на секторите от икономиките си към измененията. Има анализи и стратегически документи, които залагат необходимостта от това във всеки един от секторите: селското стопанство, горското стопанство, енергетиката, транспорта. На всеки един от секторите се прави адекватният анализ от гледна точка на уязвимостта и от гледна точка от адаптиране на инфраструктурата.

Тук г-жо министър, не мога да не ви попитам. Отново имаме проблем с язовир, това е язовир Цонево, навремето известен като язовир „Георги Трайков“ – по името си направете извода на колко години е. Защо все язовирите създават огромните проблеми при всяко поредно природно бедствие? Ще се решат ли тези проблеми веднъж за винаги? И кога?

Това са проблеми, наистина свързани с променящите се реалности. Вие знаете, че това е инфраструктура, която е изградена преди 50-60 години, това е инфраструктура, която е изградена в условията на други климатични и икономически условия. Това, което трябва да се предприеме са мерките и действията, които предполагат абсолютен контрол за нивата и обемите на водата, която се поддържа във водните обекти. Следи се и нивото по поречието на реките, но това, за което трябва да мислим е модернизиране на инфраструктурата, която осигурява защитата от вредното въздействие на водите, която отвежда водите, когато те са в особено големи размери. Защото това, на което ставаме свидетели, са много силни и екстремни събития. Много силни и интензивни валежи с голямо количество вода, което лишава и почвата от възможността да ги поеме и така за кратък период от време силно се покачват нивата на реките, съответно и водните басейни. Необходимо е всички да бъдат наясно с рисковите зони, зоните в т.нар заливаеми ивици около речните басейни и както споменах да внимават. Органите на реда имат функцията да следят, да оповестяват и в случай на евентуален какъвто и да било риск да се предприемат и действия на евакуация на населението. Това са събития, които за жалост се случват по много места в света. Това, което е необходимо, е, ние да бъдем готови за тях и да преодолеем каквито и да било опасности за живота на хората.