Министърът на отбраната пред в. „24 часа“

Г-н министър, какво ще спечели България от разполагането на командно-контролен център на НАТО. Вие току-що се завърнахте от Брюксел, където бе взето решение такива щабове да се създадат у нас и в още 5 натовски държави?

На заседанието в Брюксел бяха взети решения, които формират най-сериозната трансформация на алианса след края на Студената война.

Командно-контролните центрове са видимото изражение на задачата на НАТО, заради която ние станахме част от алианса - сигурността на всеки един член е колективна задача на всички съюзници.

Разполагането им не означава подготовка за война.

Тези центрове ще поддържат колективното отбранително планиране и ще подпомагат координацията на многонационалната подготовка и военните учения. Предвижда се разполагане на минимално оборудване, което не може да бъде използвано за каквито и да е било настъпателни действия. Мерките за засилване на отбранителните способности на съюзниците са в отговор на агресивните действия на Русия и са част от нашите задължения за колективна отбрана.

Изненада ли ни решението за разполагане на такъв център у нас?

Не. България е работила за разполагането на такъв център на наша територия, решението е взето и от нас като последователна политика на страната ни. Мерките за гарантиране на сигурността, инициирани през май 2014 г., продължават и през 2015 г. Те трябва да демонстрират решителността и солидарността на алианса. Всички съюзници допринасят за това усилие.

Затова и финансирането ще бъде поето солидарно от всички- от приемащите страни, от страните, участващи с личен състав в центровете, и от фондове на НАТО.

Тези дни Патриотичният фронт и БСП обявиха, че разполагането на щаба на НАТО в София трябва да мине през парламента. Те призоваха и за свикване на КСНС заради тревожната ситуация около Украйна. Вашето мнение?

Като убеден демократ не мога да имам нищо против Народното събрание да се произнася по всеки един въпрос. Щом има необходимост, нека този проблем бъде разгледан в парламента. В този смисъл подкрепям и предложението за свикване на КСНС по въпроси, засягащи отбраната на страната.

След решението на НАТО за удвояване на Силите за бързо реагиране на почти 30 000 души възниква въпросът България ще участва ли и как?

Българските Специални сили получават много добра оценка на всички учения със съюзници и партньори. До голяма степен контингентът ни в Афганистан беше попълнен от тези части. Предстои ни да вземем важни решения за Специалните сили и едно от тях е да преценим дали имаме възможности да участваме в Силите за бързо реагиране.

Това не е въпрос само на желание и решението не бива да е политическо, а военно. Това означава сериозен ангажимент, базиран на преценка дали можем да гарантираме на тези войници специални учения, допълнителни средства за екипировка и много други неща. Очаквам подобен доклад от Щаба по отбраната.

Каква е вашата позиция за ролята и мястото на Силите за специални операции? Ще получат ли те най-сетне самостоятелно командване, както е в повечето армии на алианса, ще бъдат ли модернизирани по стандартите на пакта?

Необходимостта от засилване ролята на Силите за специални операции идва, след като на срещата на върха в Уелс бе приет План за действие за готовност на НАТО (RAP), в който бе поставена задача съюзниците да предложат мерки за засилване на способностите на НАТО за бързо реагиране и отговор в случай на непредвидени обстоятелства. За изпълнението на този план ние разработваме национален "Стратегически план за действие на Въоръжените сили за защита на Р България при криза", в който ще бъде отразено и бъдещето на Специалните ни сили. След това пред нас изпъква предизвикателството да осигурим изпълнението на плана, което е свързано със сериозна организация и значителни

финансови разходи.

Каква тежка бронирана техника на НАТО ще идва в България? Обществото е особено чувствително, когато става дума за танкове и когато няма достатъчно информация.

Разполагането на тази техника у нас е част от идеята за засилване ученията и общите тренировки с партньорите от алианса. Това е добре за нашата армия, подобрява нейната подготовка и осигурява съвместимостта. Обществото трябва да е спокойно. Поемам обещанието да информираме детайлно, когато всичко е ясно. Все още водим разговори за това. Към момента мога да кажа, че максималната бройка на бойната бронирана техника няма да надхвърли няколко десетки единици. Обществото трябва да разбере, че това не е подготовка за война, а рутинна работа на армията ни. Това ни помага да станем по-добри, поддържа военните в тонус.

Г-н министър, след като отрекохте слуховете за мобилизация, бихте ли пояснили какво се цели с такава дезинформация?

Очевидно е, че дезинформацията цели да всява паника сред населението. Това е престъпен акт и попада под ударите на закона Трябва твърдо да подчертая, че опитите за дестабилизация и деморализация на България няма да постигнат целта си! С новата политика на видимо изнасяне на оборудване към външните граници НАТО ясно очерта пределите на гарантираната сигурност. България не е сама в окото на задаващата се буря. Заедно с най-развитите страни няма да допуснем хаос и паника да обхванат обществото ни.

Наистина ли справките на военните окръжия показват тревожни тенденции за полупразни списъци на подлежащи на мобилизация?

Нека все пак не забравяме, че България разполага с професионална армия, която има задачата да пази страната. Всичко останало е в плановете при различни ситуации. По закон ние трябва регулярно да проверяваме тези списъци

В момента разчитаме на достатъчен ресурс, ако някога се наложи да възложим мобилизация.

Да разясним - каква е разликата между запасни и резервисти. Кои хора и до колко години се водят в запаса, на каква възраст се водят на отчет?

Резервистите са ограничен брой и те са за попълване на мирновременния резерв на Въоръжените сили. Те се водят на военен отчет и могат да бъдат извикани на активна служба в мирно време. Запасните са хора с военна подготовка и са необходими за армията само във военно време. Те може да бъдат призовавани до

63-годишна възраст.

Наскоро заявихте пред парламента, че в електронен вид архивите на служба "Военна информация" вече са предадени изцяло на Комисията по досиетата. Какъв е смисълът тогава да се искат и оригиналите на хартия?

Казах от парламентарната трибуна , че всичко вече е предадено на фотокопия. Сега трябва да се предаде и на хартия. Информацията в тях не се различава. Смисълът е тези архиви да се съхраняват от Комисията по досиета. Тя е съставена от уважавани лица, избрани от Народното събрание. Убеден съм, че те ще съхранят досиетата по-надеждно от който и да било друг орган.

Вярно ли е, че МО скоро ще притежава своя модерна камера за утилизация на ненужни боеприпаси, която на практика изключва човешка намеса и трагедии като тази в Горни Лом?

С премиера Бойко Борисов обсъждахме темата по време на правителствените заседания. В тясна координация сме с вътрешния министър Веселин Вучков, а г-н Борисов разпореди темата да се обсъди и с главния прокурор с оглед на ситуацията в завода в Горни Лом и необходимостта от охрана на невзривените боеприпаси. Предложили сме придобиване на немска камера за утилизация, с която би могло в кратки срокове да се ликвидират излишните боеприпаси, но това, разбира се, струва пари.